Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 312 23.10.2018 година Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На …..2 октомври……………..…………………………….…2018 година,
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар
………Стойка Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа
докладваното от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер…1289….по описа за 2018……...……...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от Х.Г.П. и С.Ц.Г., против решение №
431/04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 4160/2017 г. на С.районен съд.
Във въззивната жалба на Х.Г.П. е релевирано оплакване срещу правния
извод на районния съд за недоказаност на исковата претенция в частта над
присъдените 1 500,95 лв. Въззивницата твърди, че изложеното от
първоинстанционния съд е противоречиво, в несъответствие с нормалната човешка
логика, с обичайните традиции в България и със събраните доказателства.
Неоснователно е дал вяра на обясненията на ответника, че е заплатил сватбеното
тържество с парите, събрани като подаръци, като е игнорирал показанията на
бащата на ищцата, а дал вяра на показанията на свид. В.. Съдът не взел предвид,
че самият ответникът е твърдял в отговора, че по време на сватбеното тържество
са били събрани 700 лв., поради което не бил могъл да заплати сумата от
1 798,10 лв. Неправилен бил и изводът, че внесената от ответника в банка
сума не била изцяло с произход от сватбата. Моли, съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 1 500,95 лв. до претендираната от 2 400 лв.
Във
въззивната жалба на С.Ц.Г. е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за доказаност на исковата
претенция за сумата от
1 500,95 лв. Въззивникът твърди, че в решението липсват мотиви защо съдът
е приел, че на сватбеното тържество страните са събрали сумата от 4 800
лв. Счита, че свидетелските показания за това обстоятелство са недостоверни. Не
било доказано, че всички пари били взети от ответника, тъй като било доказано,
че бил спазен обичаят да се дават пари на булката на хорото й. Не било обсъдено
и възражението му, че обичаят бил да се подаряват суми в размер на 10-20% от МРЗ, както и обстоятелството, че банковият
влог бил закрит през 2009 г. Ищцата не била доказала, че сумата от този влог не
била използвана за нуждите на семейството до развода през 2014 г. Моли, съдът
да отхвърли предявения срещу него иск.
В отговора на въззивната жалба ищцата в
първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което са допустими, а по същество жалбата на Х.Г.П. е частично основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск по чл.59 ЗЗД – за присъждане на сумата
от 2 400 лв., с която ответникът се е обогатил
неоснователно. В исковата си молба ищцата, сега въззивница, е твърдяла, че ответникът е неин бивш съпруг,
като бракът им е бил прекратен с решение по гр.д. № 5094/2013г. по описа на PC
- С..Прекратеният брак бил сключен на 07.05.2005 г. в гр. С., като сватбеното
тържество се състояло в ресторант „Ж.". Били поканени гости общо около 100
души. По време на сватбеното тържество гостите правели парични подаръци на
младото семейство, като дарили сума общо в размер на 4800 лв. Тази сума
ответникът взел при себе си на следващия ден след сватбеното тържество, като
заявил, че ще я съхранява, щял да помисли дали да я депозира в банка по негов
избор, за да носи лихви, или ще я пази по друг начин, като под предлог, че на
ищцата ще бъде издадена нова лична карта предвид промяната на фамилното име,
нямало как парите да се внесат в банка на нейно име, нито пък на обща банкова
сметка. ***. През лятото и есента на 2008 година, когато очаквали раждането на
дъщеря им Ани, ищцата помолила ответника с част от парите да направят ремонт на
бъдещата детска стая и да закупят мебели за обзавеждането й, но той категорично
отказал и заявил, че не може да дава нито лев от тези пари. Ищцата няколко пъти
поставяла въпроса да й предостави част от парите, дадени като подарък на
сватбата, за да закупи необходими на семейството неща, но той отказвал. След
прекратяването на брака на 15.07.2014 г. той вече нямал никакво основание да държи
сумата от 2 400 лв. и следвало да я предаде незабавно.
Ответникът
С.Ц.Г. е оспорил иска, като е изложил и възражение относно неговата
допустимост, тъй като между страните вече имало делба на вещи, при която ищцата
получила исканите от нея чаши, чинии, обзавеждане и др. Затова иск за
неоснователно обогатяване с цитираните в исковата молба сума бил недопустим.
Твърдял е, че не отговаряло на истината, че като парични подаръци на сватбата
получили сумата от 4800 лв. Получената сума била около 700 лв. и част от нея
била използвана още същия ден за заплащане на сватбеното тържество, а
останалата част била изразходвана по време на брака за различни нужди - да се
платят разходи по жилището, за храна, дрехи или почивка. Оспорил е твърдението,
че е внасял суми от подаръци по банкови сметки. Твърдял е, че по време на
съвместния им живот съпругата му не работела през повечето време и той издържал
семейството със заплатата си, като получените от сватбата като подаръци парични
суми били изразходвани във времето. Не очаквал, че след прекратяването на брака
бившата му съпруга ще претендира пари, за които счита, че са събрани от
подаръци след сватбата. В противен случай, щял да започне да си води сметки за
изхарчените средства още от
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че на сватбеното тържество на страните са
били събрани като подаръци общо 4 800 лв. Приел, че е от тази сума трябва
да се извади платената в ресторанта сума от 1 798,10 лв. и е присъди половината от остатъка,
т.е. сумата от 1 500, 95 лв. В останалата част искът е отхвърлен като
неоснователен.
Предявеният иск е
допустим. Възражението на ответника относно допустимостта му е неоснователно.
По правило искът за делба на парична сума е недопустим, тъй като се
касае до облигационни отношения. Всеки от съсобствениците, респ. от бившите
съпрузи, може да търси своя дял от парите без да е необходимо преди това да
бъде извършена делба. Припадащата се парична сума може да се търси чрез
осъдителен иск. Затова обстоятелството, че е била извършвана делба на вещи,
както твърди ответникът, е без значение. Друг е въпросът, че приложеното дело
не е за делба, а е образувано по иск за собственост на движими вещи по чл.108
ЗС.
Въззивният съд намира, че от
фактическа страна по делото не е било спорно, че страните са бивши съпрузи –
бракът им е бил сключен на 07.05.2005 г. и прекратен с решение от 15.07.2014
г., постановено по гр.д. № 5094/2013г. по описа на PC - С..Не е било спорно и
това, че сватбеното им тържество се е състояло на 07.05.2005 г. в ресторант „Ж.“
в гр. С..От представеното копие от окончателна сметка от 07.05.2005 г., „Ж.“ С.се
установява, че за тържеството са платени 1 798,10 лв., която сума включва
консумацията на 110 гости.
По делото е установено, че на
24.06.2005 г. ответникът С.Ц.Г. *** сумата от 3 800 лв., като влогът е бил
закрит на 24.11.2009 г.
По делото са разписани свидетели, от
показанията на които се установява, че на сватбеното тържество младоженците са
получавали подаръци в пари и в предмети. Преценени съвкупно показанията на
свидетелите, заедно с посоченото по-горе обстоятелство, установено от приетата
като писмено доказателство разпечатка-извлечение от влога на ответника в КТБ, ФЦ-С., дават
основание на съда да приеме, че на сватбеното тържество е била събрана като
подаръци парична сума, 3 800 лв. от която е била вложени в банка.
Твърдяното от ищцата, че сумата е точно в размер на общо 4 800 лв. не е
установено пряко и пълно, тъй като показанията на разпитаните свидетели Ж. П. П.
и Г. П. Г. не са достатъчни, за да се направи извод в този смисъл. Свид. Ж. П. твърди,
че е научила от ищцата размера на сумата., а свидетелят Г. е разбрал за сумата, като е пресметнал, че
гостите са дали по 50 лв., за което питал 5-6 души от тях. Освен това той е
баща на ищцата. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски
показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези
факти – дали са присъствали при осъществяването им; дали са ги узнали от трети
лица или от някоя от страните по делото и др. (Р-800-2011 г., ІV г.о.). В
случая, нито един от двамата свидетели не са възприели лично и непосредствено
какъв е размерът на събраната като подаръци сума, а възпроизвеждат наученото от
страна, респ. от трети лица, което не може да създаде у съда сигурно убеждение
относно истинността на твърдението, че събраната сума е 4 800 лв. В тази
връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че свидетелят Г. е баща на ищцата, а свидетелката Петкова –
нейна братовчедка. Показанията на роднините се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид тяхната вероятна
заинтересованост – чл.172 ГПК. В случая техните показания следва да се
преценяват и с оглед на показанията на свид. Васил Цвятков В., който твърди, че
не е подарявал пари, нито другите гости, които са били на неговата маса, както
и с оглед на посоченото по-горе извлечение от сметката на ответника в КТБ, ФЦ -
Стара Загора, датата, на която тази сметка е открита, и сумата по нея. Следва
да се има предвид и още едно обстоятелство, а именно: дори и събраната сума да
е била по-голяма, то по делото е установено, че част от нея е изразходвана за
заплащането на сватбеното тържество – така свид. В..
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според
чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С
други думи предпоставките за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД са обедняване на
ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да
произтичат от един или няколко общи факта. Обогатяването е винаги налице, когато
се увеличава имуществото на едно лице за сметка на друго, като в тежест на
ищеца е да докаже както фактите, от които произлиза обедняването му и
обогатяването на ответника, така и размера му. Такава е настоящата хипотеза,
при която ответникът С.Ц.Г. се е обогатил с половината от подарените на
сватбеното тържество пари. Съдът приема, че произходът на внесените в КТБ, ФЦ –
С.пари в размер на 3 800 лв. е от направените в полза на страните парични
подаръци по време на сватбеното им тържество. Макар титуляр на сметката да е
бил само ответникът, тези средства са принадлежали общо на двамата съпрузи,
поради което след прекратяването на брака той дължи половината на ищцата. Вярно
е, че сумата е била изтеглена изцяло през м. ноември 2009 г., но по делото няма
нито твърдения, нито доказателства, че тази сума е била изразходвана и то общо
от двамата съпрузи. Затова този факт (закриването на влога) е без значение за
основателността на иска. Неоснователно е възражението на въззивника във въззивната
жалба, че ищцата не е доказала, че сумата не е била изразходвана за нужди на
семейството. Установяването на този факт е бил в тежест на ответника, тъй като
той е твърдял това и се домогва до благоприятните за него правни последици от
осъществяването му. Такива доказателства не са били събрани. След като
ответникът не е предоставил на ищцата половината от процесната сума, тя е
обедняла за негова сметка.. Налице е връзката между обедняването на ищцата и
обогатяването на ответника, защото двете произтичат от общия факт на
подаряването на парите, които само ответникът, еднолично е внесъл на свое име в
банка и след това изтеглил.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира,
че като е приел, че е налице неоснователно обогатяване (макар и с друга правна
квалификация), районният съд правилно е приложил материалния закон.
Предпоставките, въз основа на които следва да се уважи предявения иск на
извъндоговорното основание по чл.59 ЗЗД, са налице. Необосновано обаче
районният съд е определил размера на неоснователното обогатяване, поради което
постановеното решение е следва да бъде отменено в частта, с която искът е
отхвърлен над присъдените 1 500, 95 лв. до размера на 1 900 лв.,
съставляващ половината от внесената в КТБ, ФЦ – С.от ответника, непосредствено
след сватбата, сума от 3 800 лв.
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въззивникът С.Ц.Г.
бъде осъден да заплати на въззивницата Х.Г.П. сумата от 1 402,04 лв.,
представляваща направените от нея разноски за двете инстанции съразмерно с
уважената част от иска и въззивната жалба. Х.Г.П. следва да бъде осъдена да
заплати на С.Ц.Г. сумата от 110,46 лв., представляваща направените от него
разноски за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска и въззивната
жалба.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 431 от 04.05.2018 г., постановено
по гр.д. № 4160/2017 г. по описа на С.районен съд, в частта, с която
предявеният от Х.Г.П. иск по чл.59 ЗЗД е отхвърлен за сумата над присъдените
1 500, 95 лв. до размера на 1 900 лв.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.59 ЗЗД С.Ц.Г. ***, ЕГН **********, да заплати НА Х.Г.П. ***,
ЕГН **********,*** Д. А., № ., ет.., офис ., още 399,05 лв. (триста деветдесет
и девет лева и пет стотинки), представляваща част от получените като подаръци
на сватбеното им тържество на 07.05.2005 г. пари.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 04.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4160/2017 г. по описа на С.районен съд, в останалата
част.
ОСЪЖДА С.Ц.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.П.
***, ЕГН **********,*** Д. А., № ., ет.., офис ., сумата от 1 402,04 лв.
(хиляда четиристотин и два лева и четири стотинки), представляваща направените
от нея разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска и
въззивната жалба.
ОСЪЖДА Х.Г.П. ***, ЕГН **********,*** Д. А., № .,
ет.., офис., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 110,46 лв.
(сто и десет лева и 46 ст.), представляваща направените от него разноски за
двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска и въззивната жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.