Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 06.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1391/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Както е посочено и в доклада по делото, българският съд е международно компетентен на основание чл. 25 от Регламент 1215/2012, вр. чл. 4 от Договор от 03.07.2010 година, а приложимо е българското право на основание чл. 3 от Регламент 593/2008.

Ищецът твърди, че по силата на сключен на 03.07.2010 година договор за предоставяне на инженерни услуги, между страните в производството са възникнали облигационни отношения, по силата на които ищецът е следвало да изработи на три броя ПУП по българското законодателство, срещу договорено възнаграждение /чл. 3.2/. Твърди, че е изпълнил възложената работа качествено и в срок, като е издал и фактури за това, по които е останала незаплатена сума от общо 95184 евро с ДДС – дължимо възнаграждение по договора и посочено като основание по проформа фактура от 18.07.2014 година. Твърди, че е поканил ответника да извърши плащане, но това не е сторено в уговорения срок, поради което намира, че за него е възникнало и правото на лихва за забава, каквато също претендира в процеса. Претендира и законните последици на осъждането и разноски.

Ответникът, уведомен по реда на Регламент 1393/2007, не подава в срок отговор на исковата молба, но в съдебно заседание оспорва иска с твърдения, че договорените за изпълнение са проекти са четири, за четири обекта, всеки от които по три фази на изпълнение. Сочи, че плащането по първата фактура от 01.10.2010 година се отнася и за четирите проекта, за извършена работа по фаза А от клауза 1; втората от 24.11.2010 г. – за четирите проекта – изпълнена работа по клауза 3.2 и третата фактура от 19.05.2011 г. – като междинно плащане по 3.2., но при липса на получен доклад за извършена работа. Твърди, че нито към 18.07.2014 година, нито по-късно ответникът е получил доказателства за извършената работа по см. на чл. 3.2., нито пък е получил процесната проформа фактура или е бил поканен да заплати сумата по нея. Възразява, че ищецът не е изпълнил поетите по договора задължения изцяло, в уговорения обем и поради това плащанията по фактурите са междинни, а отразеното като окончателно плащане по фактурата от 18.07.2014 година е недължимо. Счита, че представените документи, установяващи изпълнение на задсълженията касаят друг възложител

В горния смисъл, оспорва и акцесорния иск, вкл. факта да е бил поставен в забава.

При заявените факти и обстоятелства, ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор с елементи на изработка, по който е изправна страна, изпълнение на предпоставките за изплащане на претендираното възнагражение по договора - извършване на поръчаната работа, съобразно изискванията по договора и приемане на работата от ответника без забележки, размер на дължимото и договорено възнаграждение, датата, на която вземанията са станали изискуеми, и размер на обезщетението за забава. При установяване на горните факти, ответникът носи тежест да докаже плащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорен фактът, че на 03.07.2010 година са постигнали съгласие по представения с исковата молба договор, както и че ответникът е извършил плащания по договора по описаните в исковата молба три броя фактури. Видно от договора ищецът е поел задължение за предоставяне на инженерни услуги във връзка с изграждане на 4 парка с възобновяеми енергийни източници около град Перник в съответствие с оферта – Приложение 1 към договора, които включват 1/ предоставяне техническа информация по задание и срокове на НЕК; 2/ изработване на подробни устройствени планове в съответствие със ЗУТ, определяне на сервитутите, представяне на докладите, свързани с влиянието върху околната среда и водите; официално уведомяване на експлоатационните дружества, които биха били засегнати; 3/ извършване на промяна предназначението на земите, вкл. издаване необходимите удостоверения за това. Предвидени са различни срокове за изпълнение на работите по горните пунктове дейности, както следва – по т. 1/ - незабавно след подписване на договора, по пункт 2/ и 3/ - по заявка на възложителя в 12- месечен срок от подписване на договора. Уговореното възнаграждение в чл. 3 е както следва: за работите по т. 1 – поотделно за проекти с наименование Орисол 1 и Орисол 2 и заедно за проекти Орисол 3 и 4, като идентично е и постигнатото съгласие за дължимото възнаграждение общо за изпълнение на работите по пункт 2 и 3 на чл. 1 от договора. Уговорените възнаграждения са без включен ДДС и административни такси, съпътстващи изпълнението. Заплащането от възложителя по пункт 1/ е дължимо изцяло след приемане на услугите за задоволителни от страна на ответника, по пункт 2/ и 3/ - за проекти 1 и 2 поотделно и за 3 и 4 – заедно, на три етапа – при получаване на официално писмено уведомление за възлагане на поръчката, при одобряване на ПУП и след удостоверение за промяна предназначението на земите, като е уговорено сумите да се заплащат при изготвяне на етапите за един или няколко парка едновременно, с доклад за извършена работа и фактура, а плащането е в срок до 60 дни от издаване на фактурата и до 30 дни за дължимото ДДС. В чл. 5 от договора е уговорен и начин на комуникация между страните – писмено, чрез връчване на ръка, по поща, факс, електронен път.

Няма спор и че ответникът е получил и заплатил сумите по представените три броя фактури от м. 10.2010 година, м. 11. 2010 година и м. 05.2011 година. При съвкупен анализ на договора и платежните документи, се налага извод, че с фактурата от 01.10.2010 година е извършено плащане във връзка с четирите обекта по клауза 1-ва от договора, което е и посоченото основание за издаване на фактурата, поради което извършеното плащане съдът кредитира като противопоставимо по отношение и на двете страни извънсъдебно признание на факта, че възложената по точка 1- а от договора работа е изпълнена от ищеца съобразно уговореното и съответно – приета от ответника без забележки. Същият извод произтича и по отношение на фактурата от м. 11. 2010 година, сумите по която съвпадат с определените за плащане на етап 1 от точки б и в на чл. 1 възнаграждения за четирите обекта, което установява изпълнение на предпоставките по чл. 2 от договора и възлагане на услугите по т. 1 – б и в от договора от 03.07.2010 година, както и заплатен аванс за същите. Видно от заплатената и неоспорена от ответника фактурата от 19.05.2011 година, същата е с посочено основание – междинно плащане по договора по клауза 1-в. Същевременно плащането по т. 1 б и в е предвидено като общи суми за обектите, платими на три вноски. С оглед характера на възложената работа и целта на заданията, най -общо дейностите по тези точки се свеждат първо до изготвяне на проекти за одобрение на ПУП и неговото одобрение с влязъл в сила административен акт и снабдяване с удостоверения за промяна предназначенията на земите, свързани с това изменение и с изграждането на четирите парка. При тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, може да се направи обосновано заключение, че в чл. 3.2 от договора те са се съгласили, както за общата стойност на възнаграждението за всеки от обектите, по всяка от клаузите, така са се съгласили и че плащанията могат да се извършват поетапно, при завършване на относително самостоятелните административни процедури, включени в сложния процес на реализация на инвестиционната цел. В този смисъл, съдът кредитира като противопоставим на ответника факт, че с извършеното плащане по фактурата от 19.05.2011 година, е признал за изпълнена и е приета поетапно работа за всеки от четирите обекта на ищеца, изпълваща включително част от съдържанието на клауза 1- б от договора, а признанието обхваща всички предпоставки за изплащане на сумите по фактурата, вкл. наличието на доклад за извършената работа и приемането й без забележки, в който смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответника.

Видно от спорната проформа фактура, стойностите по същата, са до уговорените от страните размери на възнагражденията по клаузи „в“ и „с“, за които не е било извършено плащане преди издаването й. Именно поради това и същата е с посочено основание – окончателно плащане по договора. Същевременно, обаче, за да възникне задължение за заплащане на цялото уговорено възнаграждение, ищецът следваше да докаже пълно изпълнение на работата по договора, вкл. завършена процедура по одобрения на ПУП и промяна предназначение на земите за всеки един от четирите парка с възобновяеми източници.

Видно от представените Заповеди на л. 26 и сл. от делото, са одобрени изменения на ПУП по отношение на четирите Ветропарка, по подадени заявления в периода 2011 г. – 2013 година, но в документите като възложител се сочи неучастващо по делото трето юридическо лице. Нито едно от представените писмени доказателства не сочи на връзка между процесния договор и ответника с изработените и одобрени ПУП и промяна предназначение на земите по заповед от 11.12.2015 година. Следва изрично да се отбележи и че последната е с дата след издадената проформа фактура с основание окончателно плащане. Че издадените и описани по-горе документи са в изпълнение на възложеното по процесния договор не се установява и от показанията на свидетелката Тодорова, която сочи физически лица, които са приемали работата от името на ответника, но показанията в този смисъл са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по делото. Фактът, че евентуално определени физически лица, вкл. представляващи трето на съдебния спор дружество са подавали заявления за одобряване на ПУП и са посочени като възложители в представените от ищеца заповеди, не доказва изпълнение на работата от ищеца, възложена му именно от ответника по процесния договор. Тази връзка не се установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, което единствено е констатирало счетоводно отразяване и плащане по посочените по-горе три броя фактури. Следва изрично да се отбележи и че ищецът нито твърди, нито представя доказателства за това работата по етапът, чието плащане претендира с изготвената проформа фактура, да е поискал да бъде приета от ответника, съобразно изрично уговореното в чл. 3. 2, абзац последен – чрез доклад и издадена фактура.

От представените по делото доказателства не се установи и ответникът да е бил уведомен преди процеса за издадената проформа фактура, нито да е получил същата.

Предвид гореизложеното главният иск е неоснователен, а предвид акцесорния си характер, такъв се явява и искът по чл. 86 ЗЗД.

При това положение право на разноски има само ответникът, който претендира такива и представя списък. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Макар по делото да са проведени няколко съдебни заседания и ответникът да се е ангажирал с изготвяне на отговор и събиране на доказателства във връзка със защитата по предявения иск, липсата на спор относно част от фактите по делото и неговата правна сложност, както и неголемият обем събрани по делото доказателства обосновават по преценка на съда възнаграждение в размер на общо 8 000 лева, около, но над минимума, определен в НМРАВ /който е в размер на 6386,80 лева без ДДС/.

Или, общо дължимите и доказани разноски за ответника са в размер на 8315, 60 лева – за адвокат и преводи.

 Така мотивиран, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.А.К.“ ООД, ЕИК: ********срещу О.И.С.А., С.У., дружество регистрирано по законите на Испания, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за сумата от 95 184 евро с ДДС, дължимо и неизплатено възнаграждение по чл. 3.2, вр. чл. 1 от договор от 03.07.2010 година и проформа фактура от 18.07.2014 година и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 28 978, 24 евро – лихва за забава върху горната главница, дължима за период 15.07.2016 година – 15.07.2019 година.

ОСЪЖДА „К.А.К.“ ООД, ЕИК: ********да заплати на О.И.С.А., С.У., дружество регистрирано по законите на Испания, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от  8315,60 лв. - разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: