РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 218 16.04.2021 г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.
КРАСЕН В.
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2427 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.В.В., със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Раковски“ № 2, подадена чрез адв.Станко Кралев, против решение №
260147/04.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 9412/2019 г.***.
С
първоинстанционното решение Р.Н.М. ***, е ОСЪДЕН да заплати на В.В.В. ***,
сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие действията на Р.Н.М.,
който на 29.12.2018 г.***, в бистро „А.“, нанесъл удари с ръка в главата на В.В.В., вследствие на което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни зъба и разклащане на един
зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето, в качеството му на
длъжностно лице – охранител в охранителна фирма „Аркус секюрити“ - Бургас,
обект - дискотека „Планета пайнер“, по повод изпълнение на службата му -
престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. ал.1 НК – предмет на утвърденото
споразумение по НОХД № 268/2019 г. по описа на БРС, ведно
със законна лихва за забава върху сумата от 7 000 лв., считано от датата на
увреждането –
29.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 457.33 лв. за направените по делото
разноски, като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата над уважения размер
от 7 000 лв. до пълния заявен размер от 15 000 лв., ведно със законна
лихва за забава върху отхвърлената част от 19.12.2018 г. С решението Р.Н.М. е
осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 280 лв.
Въззивникът В.В.В.
обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с
която е отхвърлена претенцията му за горницата над 7 000 лв. до пълния предявен
размер от 15 000 лв., като в тази част
решението се счита за неправилно. Във въззивната жалба са изложени
съображения за основателност на исковата претенция и се изразява съгласие с
изводите на районния съд за наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Според
въззивника, въпреки, че БРС е съобразил доказателствата и е посочил всички
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, същият е определил обезщетение, размерът на което е в противоречие с тях и
като последица от това е несправедлив, като се счита, че именно доводите на
съда са основание за присъждане на справедливо обезщетение в пълния претендиран
размер от 15 000 лв. По тези съображения моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което
да се уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 15 000
лв. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Р.Н.М., подаден чрез
адв.Галин Кутиев, в който се взема
становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея възражения,
за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
разноските по делото.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.45, вр. чл.52 ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по исковата
молба на В.В.В. против Р.Н.М. за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от непозволено
увреждане вследствие причинена му средна телесна повреда от ответника на
29.12.2018 г., за което същият е признат за виновен с утвърдено споразумение по
НОХД № 268/2019 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва, считано от
увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че с
определение от 24.01.2019 г. по НОХД № 268/2019 г. по описа на БРС е одобрено
споразумение между Прокуратурата и Р.М., с което ответникът е признат за
виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр.
чл.129, ал.2 НК, за това, че на 29.12.2018 г.***, е нанесъл удари в главата на
ищеца, вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на два предни зъба и разклащане на един зъб, без които се затруднява
дъвченето и говоренето. Твърди се, че след посоченото деяние ищецът бил откаран
по спешност в болница, където му оказали медицинска помощ и той бил
хоспитализиран в „Неврохирургично отделение“ на УМБАЛ – Бургас за времето от
29.12.2018 г. до 31.12.2018 г. с окончателна диагноза мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма. Констатирани били и лекарите и значително
охлузване на дясното и лявото коляно, оточни устни с по една рана по лигавицата
им. А при извършен медицински преглед на 03.01.2019 г. и след Ро-графия била
констатирана липса на 11 зъб с останали части от корена във венеца, липса на 21
зъб с кървенисто дъно, както и че 22 зъб е подвижен, болезнен, с травмирана
алвеола и зъбът е видимо отлепен от нея. Ищецът твръди, че всички причинени му
телесни увреждания са установени от извършената съдебномедицинска експертиза №
3/2019 г. по ДП № 431/-1182/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас,
изготвена въз основа на Епикриза от 31.12.2018 г.*** и медицинските прегледи.
Ищецът твърди, че вследствие на травмите от извършеното от ответника деяние е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неспособност да се храни
нормално за продължителен период от време, продължаващ и към момента,
продължаващи силни болки в областта на челюста, затруднено е дъвченето и
говоренето му, изпитвал срам и неудобство от вида на устата си, а болките в
областта на устата били съпроводени с главоболие, световъртеж и безсъние за
значителен период от време. Твърди се също, че в значителна степен се нарушило
и психичното здраве на ищеца, който развил страхова невроза, безсъние и фобия
за преследване, станал емоционално възбудим и неустойчив, поради което потърсил
психологическа помощ. Деянието оказало влияние и върху личния му живот и върху
упражняваната от него професия – охранител в дискотека, като се наложило да
смени работата си, поради отсъствия по болест и това довело до допълнително
безпокойство и дискомфорт, дистанцирал се в социалните си контакти, изпитвал
страх от подобни бъдещи инциденти, засегнали били неговата чест и достойнство.
Поради това претендира от заплащане от ответника на обезщетение в размер на
15 000 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В подкрепа на твърденията си е ангажирал писмени и
гласни доказателства.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът И. Н. Ц.е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск по размер с твърдението, че претендираното обезщетение е
прекомерно и не съответства на уврежданията. В тази връзка е изложил доводи за
съпричиняване на вредите, тъй като ищецът е отказал лечение и от медицинската
документация не се установявало да е претърпял сочените от него вреди.
Ответникът не е ангажирал доказателства.
По делото е приложеното като доказателство НОХД № 268/2019
г. по описа на БРС, от което е видно, че с влязло в сила определение № 37 от
24.01.2019 г., постановено по същото наказателно дело, съдът е одобрил
постигнатото между БРП, обвиняемия Р.Н.М. и неговия защитник адв.Димитров споразумение,
по силата на което ответникът Р.М. се е признал за виновен в умишленото
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК
за това, че на 29.12.2018 г.***, в бистро „А.“, нанесъл удари с ръка в главата
на В.В.В., вследствие на което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни зъба и разклащане на един
зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето, в качеството му на
длъжностно лице – охранител в охранителна фирма „Аркус секюрити“-Бургас, обект
- дискотека „Планета пайнер“, по повод изпълнение на службата му, като
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл.11, ал.2 НК.
От съдържащите се в наказателното дело писмени доказателства – медицински
документи се установяват причинените телесни увреждания.
За установяване на търпените неимуществени вреди ищецът
е ангажирал гласни доказателства – св.Т. В. (брат на ищеца), от които се
установява, че след деянието брат му бил много зле, изключително травмиран, не
можел да се храни, като повече от месец бил само на течна храна;
поставили му шина на зъбите, тъй като двата му зъба били избити и един зъб бил
изкривен, който трябвало да се лекува. Заявява, че към момента ищецът все още
се хранел трудно, като двата избити зъба не са направени, тъй като трябва първо
да се излекува изкривения зъб, което отнема време. Според свидетеля, тази
случка се отразила на психиката на ищеца и има голяма промяна в неговото
поведение, тъй като около месец и половина след случилото се не искал да излиза
навън и си стоял у дома, а след това искал винаги да има човек с него, страхувал
се и подскачал при по-силен звук или потропване. Заявява също, че ищецът все
още не се е възстановил, като въпреки потърсената от него психологична помощ
към момента продължават страховите неврози и стреса, тъй като ситуацията
определено е била доста травмираща.
При горната фактическа обстановка, БРС е приел, че са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по
чл.45 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, в това число и одобреното от наказателния
съд споразумение, с което извършителят се е признал за виновен за причинената
средна телесна повреда, е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е
извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази
връзка е прието за безспорно доказано, че ответникът е извършил деянието по описания
в споразумението начин, вследствие на което е причинил на ищеца средна телесна
повреда. По отношение на претенцията за обезщетяване на вредите съдът е
съобразил настъпилите увреждания и наранявания, начина на тяхното извършване,
характеризиращи се по естеството си като такива, вследствие на които
всеки индивид би претърпял болки и страдания, както и претърпените вреди –
страх и ужас, болки и страдания, и продължилото възстановяване на здравето на
ищеца, поради което БРС е приел, че за обезщетяване на преживените от ищеца
неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
7 000 лв., която изцяло съответства на вредите и се явява справедливото
обезщетение за тяхното обезщетяване. В тази връзка е прието, че по принцип
избиването на зъби винаги е съпроводено със силна болка, като липсата в случая
на два предни горни зъба безспорно е затруднила не само дъвченето и говореното,
но и външния вид на пострадалия, като самото лечение и възстановяването на
избити предни зъби също е съпроводено с болка и дискомфорт, а обстоятелството,
че лечението още не приключило не може да бъде възприето по никакъв начин като
съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. По тези съображения, БРС
е уважил иска за обезщетение като основателен за сумата от 7 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху тази главница от 29.12.2018 г. –
датата на увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
претенцията за разликата до претендираното обезщетение от 15 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
При разглеждане на спора по същество, БОС намира въззивната
жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК. Настоящата инстанция напълно споделя
и решаващите правни изводи на БРС за частична основателност на иска за обезщетение
по чл.45, вр. чл.52 ЗЗД, които са формирани въз основа на установената и
изяснена по делото фактическа обстановка, като намира същите за правилни и в
съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на обжалваното
решение на основание чл.272 ГПК.
По правилността на решението, с
оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
БОС намира следното:
Предмет на въззивна проверка е
решението на БРС в частта, с която иска по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата
над присъденото от БРС обезщетение в размер на 7000 лв. до претендираната сума
от 15 000 лв.
В частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 7000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло
в законна сила в тази част.
По делото не се
спори относно наличието на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност
на ответника по чл.45 ЗЗД – противоправно деяние, настъпилите вреди и
причинно-следствената връзка между тях, за които е налице одобреното от
наказателния съд споразумение за решаване на делото, което съгласно чл.383,
ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Доколкото посочените
обстоятелства, са елементи от състава на престъплението, съгласно чл.300 ГПК
одобреното от наказателния съд споразумение е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този
смисъл, по делото е безспорно установено, че на 29.12.2018 г.***, в бистро „А.“,
ответникът М. е нанесъл удари с ръка в главата на ищеца В., вследствие на което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни зъба и разклащане
на един зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Спорът в случая
се свежда до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което се
определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968
г., на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Посочването не е
изчерпателно, като ВС подчертава, че от значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В практиката на ВКС се приема, справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на
болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения,
нанесени на пострадалото лице, както и всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които ги съпътстват (в т.см. - Решение №
43/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1461/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Настоящата инстанция
намира, че районният съд изцяло се е съобразил с посочените по-горе критерии по
чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, като изложените в този смисъл
възражения във въззивната жалба са неоснователни.
С оглед събраните по делото доказателства и предвид
характера и степента на телесните увреждания, съдът намира, че ищецът
действително е претърпял болки и страдания. От писмените и гласни доказателства
по делото, както и от съдържащите се в наказателното дело медицински документи
се установява, че след причиняване на телесната повреда ищецът е бил в тежко
състояние, увреждането е било съпроводено с болки – избити зъби, самото
увреждане трайно е затруднило дъвченето и говоренето, което състояние остава
налично и към настоящия момент, като ищецът все още понася болки и търпи
негативите от причиненото му телесно увреждане от ответника. От свидетелските
показания (св.В.), преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, се установява, че
случилото се с ищеца се е отразило и на психичното му състояние – той бил
травмиран, страхувал се от бъдещи нападения и да излиза сам, като тези страхови
неврози продължавали и понастоящем, въпреки потърсената от него психологична
помощ. Следва
да се отчете и обстоятелството, че причинените увреждания са квалифицирани като
разстройство на здравето, временно опасно за живота, но са останали следи – затруднено
дъвчене и говорене, предвид избитите два предни зъба, които са се отразили негативно
на общото състояние на ищеца, вкл. и на външния му вид.
Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий
за справедливост, водят съда до извода, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД в конкретния случай е в размер на 7 000 лв., който по мнение на настоящия състав напълно съответства на степента и характера на
претърпените от ищеца болки и страдания. По
мнение на съда, в посочения размер обезщетението е съответно на доказаните по
настоящото дело неимуществени вреди, като
определения паричния еквивалент на вредите е съобразен и с жизнения стандарт
и икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. Тук
следва да се отбележи, че
справедливостта като
критерий за определяне размера
на обезщетението до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Поради това, целта на обезщетението е доколкото
е възможно да възстанови психическото и емоционално
равновесие на пострадалия, но неговият размер не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалото
лице. Ето
защо, съобразявайки принципа
на справедливост по
чл.52 ЗЗД, въззивният съд намира, че
справедливият паричен еквивалент на
причинените на
ищеца неимуществени вреди
възлиза на сумата от
по 7 000 лв. За този размер
предявения иск е основателен и доказан,
като за разликата до претендираните 15 000 лв. не са налице основания за
обезвреда.
Обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от датата на увреждането –
29.12.2018 г. до окончателното му плащане.
Предвид
изложеното и поради съвпадане изцяло на изводите на въззивния съд с тези на
първата инстанция, БОС намира постановеното от районния съд решение за правилно
и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено
в тази част.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни
искания за разноски, съдът намира, че на въззивника В. такива не му се дължат,
предвид неоснователността на въззивната му жалба. Въззиваемият М. има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но такива също не следва да му се
присъждат, поради липсата на представени доказателства за извършени разходи по
настоящото дело.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260147/04.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 9412/2019 г.***, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
предявеният от В.В.В. против
Р.Н.М. иск с правно основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над присъденото
обезщетение от 7000 лв. до пълния заявен размер от 15 000 лв., ведно със
законна лихва за забава върху тази разлика.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховия
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.