Р Е Ш Е Н И Е
Номер 868 /07.01.
Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На дeветнадесети ноември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01604 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002924/25.07.2019г., изд. от началник
група в сектор ПП при ОД МВР – Перник, на В.Г.
С. *** е наложено административно
наказание глоба, в размер 200 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за това, че на 21.06.2019г., в 22.00
ч., общ. Перник, с. Драгичево, по път I първи клас №E-79 управлява лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. №**** със значителна техническа неизправност - не свети десен фар
на къса светлина при движение през нощта – нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в
срок е постъпила жалба от В.С., в която без да се оспорват фактите на
нарушението се оспорва квалифицирането на повредата като значителна техническа
неизправност и се релевира възражение за маловажност на случая. В депозирано
преди даване ход на делото писмено изложение тази позиция се обосновава с
допълнителни доводи, вкл. за липса на виновно поведение. Въз основа на това
жалбоподателят моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно. На същата позиция остава и в съдебните прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 21.06.2019г.,
около 22.00 часа, жалбоподателката В. Г.С.
се движела по път I първи клас №E-79 в посока от гр. София за град Кюстендил, управлявайки лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. №****, собственост на друго лице - М. Х. К.. В с. Драгичево, общ.
Перник, в района на бензиностанция „СТЕМО ГАЗ“, била спряна за проверка от
служители на Сектор “ПП” - ОД МВР – Перник – свидетелите Л.Б.М. и Р.Г.А..
Спирането било по повод забелязана от тях неизправност на светлините на
автомобила /не светела къса светлина на десен фар при движение през нощта/.
Въз основа
на констатираната техническа неизправност, срещу В.С. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия
АА, №270059/21.06.2019г., като актосъставителят приел, че се касае за значителна техническата неизправност и е
нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта сочената
като нарушител не вписала възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени
такива.
На 25.07.2019
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на В.С. за нарушението по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид обясненията на жалбоподателката, показанията на свидетелите Л.Б.М., Р.Г.А. и Г.
С. Д., както и писмените доказателства: АУАН серия АА, №270059/21.06.2019г.,
заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателката административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото й на защита
и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не са
направени и от страна на жалбоподателя.
По същество:
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят В.С. е управлявала автомобила си, както и че на
посоченото място е била спряна за извършване на проверка по повод възприета
от контролните органи техническа
неизправност – не светещ десен фар на
къса светлина. Тези факти не са спорни и
предвид позицията на страните, съдът ги
приема за установени по делото.
Горните
факти са относими към състава на нарушението, вменено във вина на жалбоподателката,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Следователно, това законово предписание ще бъде нарушено,
когато се установи движение на неизправно ППС. Хипотезите, в които поради
наличие на повреди и неизправности превозното средство се определя като технически
неизправно са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно чл.10, ал. 1, т. 12, б.
"в" - МПС е технически неизправно, когато има повреди или
неизправности по осветителната уредба - не светят дългите, късите, габаритните
светлини или стоп-светлините. В случая няма спор, че на автомобила на
жалбоподателката не е светела къса светлина, което определя превозното средство
като технически неизправно.
Съдът приема, че неизправността законосъобразно е
квалифицирана като значителна от контролните органи и АНО, което обстоятелство предопределя и основанието за наказване.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като
са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни /т.1/,
значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно
определени в §6, т.71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП. Така законодателят приема, че "незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а "опасни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една
неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 ЗДвП,
а именно НАРЕДБА № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл. 37, ал.1-4 от
процесната Наредба, категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с
повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71,
т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП.
Класификация на неизправностите се извлича и от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно която неизправностите
се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на
движението по пътищата. Предвид естеството на неизправността, предмет на
процесното нарушение, същата е съотносима с т. 4.1.1, б. "а" от
посочената методика, а предвид
установяването на същата през
тъмната част на денонощието – в 22.00 часа, на първокласен път, в населено
място, то тя правилно е класифицирана
като значителна. Същият извод следва и от разпоредбата на чл.11, ал.1, вр. ал.2
от ППЗДвП, съгласно която при възникване по време на движение на някоя
от техническите неизправности в изчерпателно посочените в текста на чл.10
хипотези, сред които и т. 12, буква "в", през нощта и при
намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или
ремаркето до отстраняване на неизправността, като по аргумент на чл.11, ал.2, в
тези хипотези не се допуска
придвижването му на собствен ход до гараж или сервиз за отстраняване на неизправността.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват състава на административното нарушение,
вменено във вина на В.С., съдът приема, че същото е действително извършено,
доказано е по несъмнен начин и е квалифицирано точно, съгласно материалния
закон.
Защитата на жалбоподателката е в насока оспорване законосъобразното
ангажиране на
отговорността й за вмененото нарушение, като се поддържа
несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение, а алтернативно
– че случаят е маловажен и обуславя
приложимост на нормата на чл.28 „а“ от ЗАНН.
Тезата
си С. обосновава с момента на възникване на неизправността, като посочва, че
това е станало по време на движение и е узнала за нея едва след спирането й от
контролните органи. Твърди, че е
разполагала в автомобила си с резервна крушка, поставила я е на мястото на несветещата в присъствието на полицейските
служители, но неизправността, по независеща от нея причина, е останала неотстранена.
Посочва, че на следващия ден след прибирането си в гр. К.е закарала автомобила в
сервиз, където е била установена повреда в една от буксите. Изтъква, че до момента
е била изряден водач, без нарушения и процесното е първо за нея като
водач на МПС.
Възраженията й не се приемат за
основателни.
Съдът кредитира с пълно
доверие показанията на свид. Л.М. и Р.А.
– полицейските служители, установили конкретното нарушение, цени ги като
обективни и добросъвестно дадени. При разпит в с.з. двамата потвърждават констатациите в АУАН, заявяват, че помнят
конкретния случай, съобщават без противоречия помежду си релевантните за казуса
обстоятелства, и отричат твърдението на С.
за предприети действия по отстраняване
на неизправността на място. Изявленията
им сочат за наличие на ясен спомен за случая и дават основание уверено да се
приеме, че свидетелите възпроизвеждат действителни възприятия от конкретната
пътна ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване.
Събраните по искане на
жалбоподателката в съдебното производство допълнителни гласни доказателства
в подкрепа на позицията й не са в противоречие с обсъдените доказателствени източници.
Свидетелят Г. С. – неин баща, потвърждава, че при прибирането й вечерта в гр. К.го
уведомила за констатираната неизправност на автомобила при извършена й в с. Драгичево
проверка и непосредствено възприел, че десният фар не свети на къса светлина. Посочва обаче, че лично сменил крушката, но тя
не светнала, поради което на следващия ден закарали превозното средство в
сервиз, където се установило, че
причината е в натрупан налеп в основата на
фасонката, който бил почистен. Тези изявления на свидетеля
не утвърждават твърденията на
жалбоподателката относно спорния факт - че сама на място е предприела действия
по отстраняване на неизправността, както и относно действителната причина за повредата констатирана
при прегледа на автомобила в сервиз. Напротив
– показанията на свидетеля С. сочат, че въпреки несветещата светлина на
автомобила, жалбоподателката е продължила
движението си през нощта, изминавайки разстоянието от с. Драгичево, общ.
Перник до дома на своя баща в град Кюстендил, а не както твърди в писменото допълнение към жалбата си - до
място за отстраняване на повредата и след взети необходими мерки за безопасност на движението, без да е ясно
какви. Както се посочи, разпоредбата на чл.11, ал.1, вр. ал.2 ППЗДвП не допуска
такова действие предвид характера на неизправността и възникването й в тъмната
част на денонощието, тъй като представлява риск за безопасността на движението.
В контекста на изложеното,
твърденията на жалбоподателката по-горе остават изолирани, неподкрепени от
събраните доказателства и се приемат за защитни.
Извършеното нарушение не представлява маловажен случай от гледна точка дефиницията
за маловажно нарушение в § 6, т.32 ЗДвП
и особеностите на конкретния случай. Както се посочи, управлението на моторно
превозно средство с технически неизправна осветителна уредба през нощта, по първокласен път с интензивно движение, създава
непосредствена опасност от настъпване на пътнотранспортно произшествие, особено в случая, предвид
изминатото с неизправността значително разстояние /през населени и извън
населени места/, както и с оглед забраните в чл.70, ал.2 от ЗДвП за използване
на дълги светлини. Поради това не може да се счете, че
отклонението от дължимото поведение е незначително и разпоредбата на чл.28“а“
от ЗАНН е неприложима.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За управление на технически неизправно пътно превозно средство с констатирани значителни неизправности е приложима санкционната норма на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, която предвижда наказване с глоба от 200 лв. Наказанието за административното нарушение е определено от законодателя в абсолютен размер и тъй като такова е наложено в случая, наказването на жалбоподателката е законосъобразно и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на глобата под законоустановения размер е
недопустимо.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-002924/25.07.2019г., изд. от
Началник група в сектор ПП при ОД МВР – Перник, с което на В. Г. С.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ