№ 12893
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110152038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответната страна за
изменение на Решение № 1311/24.01.2024г. постановено по гр.д. № 52038/2022г. по описа на
СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищцовата
страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока за отговор, процесуалния представител на ищеца, заема становище за
неоснователност на подадената молба, като излага подробни съображения.
След като подадената молба и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
основателна. Съдът, като съобрази материалния интерес на настоящото производство, както
и като взе предвид, че действително с исковата молба е предявена една искова претенция,
възнаграждението по която се определя съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, към която изрично
препраща чл.38, ал.2 ЗАдв, то намира че в полза на процесуалния представител следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 с ДДС, съгласно представения от
същия списък за разноски по см. на чл.80 ГПК. Този размер според настоящият съдебен
състав се явява справедлив, тъй като не надвишава минимума предвиден от Наредбата, в
редакцията й преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г.
Неоснователни са съображенията за недължимост на ДДС, с оглед представените по делото
доказателства, че договорът за правна защита и съдействие е сключен с Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. – пълномощник на ищцата по
делото, както и с оглед обстоятелството, че същото притежава надлежна регистрация по
ЗДДС. Неоснователни са съображенията, свързани с вида и характера на предоставяната
защита и представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед на които да се изключи
правната възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение, ведно с начислено ДДС,
при наличието на другите законови предпоставки за това /договор за правна защита и
съдействие, както и наличие на доказателства за съществуваща валидна регистрация по
ДДС/.
1
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1311/24.01.2024г. постановено по гр.д. № 52038/2022г. по
описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на
ищцовата страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „фирма“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: /населено място/ да заплати на Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.” с БУЛСТАТ: ***, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2