Мотиви към Присъда по НОХД№ 5602/17 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла
обвинителен акт срещу подс.Ч.М.Р. - за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.9,вр.чл.115,вр.чл.18,ал.1 и по
чл.339,ал.1,пр.2-ро от НК.
Обвинен е в това ,че на 05.08.2016 г. в гр.София направил опит да
умъртви умишлено П.Д.Г. чрез произвеждане на два изстрела с
огнестрелно оръжие, като деянието било извършено предумишлено, като не са
настъпили исканите от подс. общественоопасни
последици – смъртта на Г. , поради своевременно оказаната квА.фицирана медиц. помощ.Обвинен е и
в това ,че по същото време и на същото място държал пистолет/огнестрелно
оръжие/ , без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ.
Първоначално делото е
разпределено на СГС,НО,21 състав, като е образувано НОХД№ 2133/2017г., а съд.фаза е протекла по реда на
диференцираната процедура на Глава 27 от НПК „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.В СЗ на 22.06.2017г.
е произнесена Присъда , с която подс.Р. е бил признат
за виновен и осъден за престъпление по чл.115,вр.чл.18,ал.1
от НК и по чл.339,ал.1,пр.2 от НК , като индивидуА.зацията на наказанията е протекла по реда на чл.58А
от НК.С тази Присъда подс. е оправдан
частично за част от обема на обвинението ,касателно квА.фикацията по чл.116,ал.1,т.9
от НК/деянието да е осъществено предумишлено/.
С Решение
по ВНОХД № 1081/2017
г.САС,НО,7-ми състав на основание чл.334,т.1,пр.2,вр.чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1 от НПК отменил изцяло Присъдата
на СГС,НО,21-ви състав поради нА.чието на съществени нарушения на процесуалните правила
и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия „Предаване
на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в СЗ“.Датата на изготвяне на това въззивно
Решение на САС е 27.11.2017 г. , тоест след влизането в сила на измененията и
допълненията на НПК ЗИДНПК ,поради което следващият съд. състав/22-ри състав на
СГС,НО/ проведе открито „Разпоредително
заседание“ съгласно така визираните изменения на процесуалния закон.
Предвид непостоянната позиция на подс.Р.
по въпроса дА. владее или не бълг. език /позицията му
е променлива и това може да се установи в хода на производството/,съдът
постанови постоянно присъствие на
преводач от к.ски език на всички заседания с оглед потенциалната възможност да възникне необходимост от превод
в случай ,че подс.Р. изпита затруднения да узнава
съдържанието на провежданите проц. сл. действия.Това
съдът направи въпреки данните по делото ,че подс. Р.
е живял над 15 години в България и независимо,че бе нА.це външно впечатление ,че той
разбира езика на който се води наказателното производство.При липсата на
надежден и обективен метод да се прецени в каква степен дадено лице владее един
език,съдът постанови горното, а именно -
постоянно да присъства преводач в залата.
Съдебното следствие
се проведе по общия ред с разпит на подсъдимия , свидетелите, изслушване на
вещите лица , прочитане на писмените и предявяване на веществените доказателства.След това бе
обявено за приключено съд. следствие поради липсата на нови искания от страните
и тъй като бе намерена за изяснена фактическата обстановка.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подс.Р. и го намира за доказано по един безспорен и
категоричен начин, така както НПК изисква ,за да се постанови една справедлива
осъдителна Присъда.Прокурорът намира ,че доказателствената
съвкупност установява по безпротиворечив начин извода
,че именно подс.Р. е извършил двете престъпления в обв.акт.В подкрепа на последното са събраните
доказателства-разпит на свидетели,Разпознаване от пострадА.я
и от св.Ц..Броят на изстрелите , посоката на стрелбата,близостта на пострадА.я изключват всякакво съмнение , че се касае за
опит за убийство.Няма данни подс. да е бил в афект
или при превишаване на пределите на неизбежна отбрана/тоест ,не е нА.це деяние по чл.118
или 119 от НК/.Афект няма, предвид Заключението на СППЕ , а срещу подс. не е имало нападение , тъй като сам той е осъществил
такова.Нараняванията на пострадА.я,с оглед Заключ. на СМЕ, сочат на опасност да настъпи смъртта на пострадА.я и това не е станало поради квА.фицираната животоспасяваща медиц.
интервенция за него в Пирогов.Опитът според СГП е извършен предумишлено , като
в тази посока са отправените заплахи и закани по телефона.Решението подс.Р. го е взел в сравнително спокойно състояние и е
отишъл на срещата при предварително оформен умисъл да лиши от живот Г..Подс. Р. не е бил в състояние на афект ,според Заключ. на СППЕ.Огнестрелното оръжие подс.
е държал без надлежно разрешение , като по него е установен ДНК профила на
извършителя на деянието-тоест подс.Р.. Въз основа на
горното държавното обвинение предлага съдът да признае за виновен подс. Р. и да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок под средния размер, което да е
съобразено с чистото съдебно минало на подсъдимия/реабилитиран по право/.За
второто престъпление държавното обвинение също предлага наказания в долните
граници, а именно около 3 години „Лишаване от свобода“/при законови предели от
2 до 8 години/.Да се определи общо наказание по реда на чл.23 от НК, което да се изтърпи
ефективно.Да се приспадне предварителното задържане.Гр. иск да се уважи в
размер по преценка на съда.
Повереникът на
ч.обв. и гр. ищец поддържа обвинителната рец
на прокурора като също намира обвиненията за доказани по безспорен начин.НА.це е бил предумисъл и взето предварително решение за това
къде и как да се умъртви Г..Повереникът отбелязва и
спокойното оттегляне от местопрестъплението на подс.Р.
след извършване на деянието.Отегчаващо обстоятелство се явява близкото нА.чие на играещи
деца на детска
площадка.Претендира се уважаване на гр. иск изцяло и разноски.
Частният обвинител и гр. ищец подкрепя доводите на повереника си ,но не взима лично участие в съдебните
прения.
Защитникът намира ,че не са събрани нито на ДП , нито в съдебната
фаза безспорни доказателства за виновността на подсъдимия в извършването на
престъпление по чл.116,ал.1,т.9,вр.чл.115,вр.чл.18,ал.1
от НК.Преди всичко не са нА.це доказателства за предварително взето решение за убийство
на ч.обв. от страна на подс.Р..Наистина
между тях е имало спор,но ако подс. е искал директно
да го умъртви, той направо би произвел изстрели след тяхната среща на процесните дата и място.Всъщност те докато спорели подс.прибрал оръжието.Според защитата следва да се
кредитират показанията на св.Р.Ц., който е единствен очевидец.Според него подс. отишъл на срещата , за да си вземе пари и лаптопа от
ч.обв.Според Ц. подс. бил
видимо спокоен , още повече че и друг път този свидетел е транспортирал подс. по различни поводи.Ц. е чул обидни фрази от рода на
„Ще ти еба майката,ще те смачкам,боклук
мръсен…“ и т.н.После същия свидетел видял ,че двамата се сбутА. ,като ч.обв. удрял
подсъдимия/макар св.Ц. да не може да уточни локА.зациите на тези
удари/.Според св.А., с която подс. живеел на семейни
начала, Р. се чувствал застрашен от трети лица/неустановени по делото/ , за
които и органите на МВР не са известявани/.Тази „витална застрашеност“/Заб.
на Предс. - реална или фиктивна/ наложила подс.Р. да се снабди с оръжие/макар и не по законоустановения ред за това/.Според защитата обаче по
делото няма доказателства подс.Р. да е знаел ,че
притежава огнестрелно оръжие.Това било така макар и да е протоколирано на ДП
,че св.Ц. получил утвърдителен отговор от подс. на
въпроса дА. оръжието е огнестрелно.Св.А. настоява ,че
в редките случаи когато излизал от дома си подс.
носел оръжието за самозащита/от третите неустановени лица, които считал ча заплашват живота му/ , а не за да го ползва срещу ч.обв.Редките излизания от дома на подс.Р.
се установяват и от разпитите на свидетелите Т.и Ж. Ж..Според защитата, не се събрА. доказателства за заплахи и закани от страна на подс. към ч.обв., а твърденията
на последния в тази посока били недоказани.Поради горното следва подс. да бъде оправдан по първия пункт на обвинението/ опит
за предумишлено убийство/,а алтернативно би могло да бъде признат за
виновен за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК.Ако е искал
да убие ч.обв. , то е следвало да го направи в офиса
му.Касателно второто обвинение ,защитата не възразява
че същото е доказано.подс.Р. е съдействал на органите
на ДП и е предал оръжието.Може да му се наложи наказание в размер на около 2
години „ЛОС“,като се приспадне предв.задържане.
Подсъдимият по същество и като последна дума заявява ,че
се присъединява към доводите на защитника.Добавя ,че не е искал да убива ч.обв.Бил отишъл при него да вземе пари.Ч.обв.
обаче го напсувал „на майка“ и го нападнал.Сочи ,че ако е планирал това ,нямало
е да обикаля да търси квартира и после да ходи при Г..Последният бил „виновен
още от началото“ ,тъй като го лъгал многократно.Ч.обв.
го ударил по краката , по главата ,но въпреки това той/подс./
не се държал агресивно.Моли съда да не приема случая като опит за убийство ,
тъй като имал три деца.
Софийският Градски съд
намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс.Ч.М.Р. бил роден на *** г. в Ирак,като е иракски
гражданин ,к.,образование-завършен шести клас,живущ на семейни начала с
българска гражданка/св.М.А./,безработен,неосъждан,живущ ***.Р. владее говоримо
български и к.ски език, но не може да чете или пише на който и да е език/по
негови твърдения/.Същият в хода на наказателното производство има променлива
позиция по въпроса има ли нужда от преводач или не,което е видно от изявленията
му в различни етапи и фази от наказателното производство.
Подс.
нямал постоянна работа,за него жената с
която живеел на семейни начала , знаела ,че работи „по дюнери“.Родителите на
последната/свидетелите Т.и Ж. Ж./ от своя страна не знаели изобщо с какво се
занимава,тъй като постоянно стоял в къщи, рядко излизал ,но от друга страна
получавал отнякъде пари, които те смятА. че са му
изпращани от негови роднини.Макар подс.Р. да стоял
почти постоянно в дома на св.А. ,родителите на последната не успели да го
опознаят.Същевременно подс. бил споделил само на св.А./но
не и на родителите й/ ,че изпитва страх за живота си от трети неустановени и
неконкретизирани лица.Не са установени данни по делото за психично заболяване
на подс.Р. по
повод болестно мотивирани страхови представи/неврози,паник-атаки
и др.под./
Ч.обв.
и гр. ищец П.Д.Г. се занимавал с поправка на компютри ,като държал сервиз в гр.******.
Подс.Р.
и ч.обв. и гр. ищец П.Г. се познавА.
от 5-6 години/преди процесния инцидент/, като ги
запознал В.В.К./неустановен по делото/ , който бил мъж на сестрата на неустановен приятел на ч.обв.Последният
наричал подсъдимия с името „Ч.“.Въпреки
познанството си от толкова време, двамата не се виждА.
често. Подс. знаел ,че Г. ремонтира компютърна
техника.
В началото на м.август 2016 г. на подс. се развА.л компютъра ,тип „лаптоп“,марка „Дел“ и решил
да потърси услугите на ч.обв. за поправянето му.Този
компютър бил даден за ползване на подс. именно от Г.
преди около година и половина, в замяна на друг предишен такъв/марка „Тошиба“/ , който ч.обв. също
ремонтирал.Когато се развА.л и втория компютър,подс. потърсил по телефона Г. ,като му обяснил ,че и този лаптоп се нуждае от
ремонт.Подс. поканил ч.обв.
да дойде до дома му ,за да се запознае със състоянието на уреда.
Двамата с колата на
ч.обв./лек автомобил „Фолксваген Бора“ с ДК№ ******/
отишли на неустановена дата в края на месец юли 2018 г. в дома на подс.Р.,където ч.обв. видял че в
една стая спи дете на 7-8 години.Тогава Г. тествал на място компютъра на
подсъдимия и установил ,че последният е в „окаяно състояние“/изпускан , удрян ,
със счупени части по корпуса/ и има хардуерен проблем, а след това взел същия
за диагностика в сервизни условия.Установил ,че една част е за смяна , но нямал
такава на разположение.Посочил на подс. ,че ремонтът
ще струва 60лв.Подс. казал че няма толкова пари,но ще
събере 40 лв,а като го получи след ремонта ще плати
още 20лв.Двамата постигнА. уговорка ,че ремонта ще
започне след заплащане на капаро в размер на 40 лв.През следващите дни подс. звънял по телефона ,за да иска междинна информация за
ремонта, като искал да стане колкото може по-бързо.Г. останал с впечатление ,че
подс. го
подозира в лъжа относно причината за повредата.Тъй като липсващата част
за ремонта била поръчана от гр.Бургас,ч.обв. чакал
доставката й , за да извърши ремонта докрай.подс.
обаче не можел да чака и постоянно се обаждал , за да иска нова информация.
Два-три дни преди процесната дата,на 03.08.2016 г. подс.
заплатил сумата от 40лв , като помолил по-бързо,до 1-2 дни да свърши ремонта ,
за да може да си върши работа с компютъра.На тази тяхна среща присъствала и св.И.Ш.
, с която към този момент ч.обв. живеел на семейни
начала.
На 04.08.2016 г.ч.обв. получил резервната част и започнал работа , но
установил нови проблеми и съобщил това на подсъдимия.Р. помисли ,че ч.обв.
вероятно няма да извърши ремонта и тъй като се съмнявал дА.
Г. не го лъже нещо по този повод , за да поиска повече пари, взел решение да си вземе обратно компютъра.Обадил
се по телефона в момент , когато Г. работел по неговия компютър и ядосан
попитал защо не е още свършил ремонта.Ч.обв. бил установил
допълнителен проблем с някакъв лентов кабел и започнал да търси такава резервна част.Независимо ,че ч.обв. бил съобщил за този нов проблем,подс.
му поставил условие лаптопа да е готов до следващия ден.В този момент в дома на
ч.обв. били на гости вуйна му и братовчедка
му/неустановени по делото/.
На 05.08.2016 г. ч.обв. продължил да търси лентов кабел , но не намирал
такъв.В същото време подс. започнал отново да звъни
по телефона и като разбрал,че има нов
проблем, се ядосал отново като заплашил Г.
,че „ще види какво ще стане“ , както и че „ще го убие“ и „ще изнасили
семейството му“.Около 18,30 ч. двамата се чули по телефона, като ч.обв. предложил да му върне лаптопа и закупената резервна част или парите.Тъй като разговорите били водени по
мобилен телефон , а ч.обв. пътувал с автомобил в
София заедно с леля си и братовчедка си/Ж.-непълнолетна/.Ч.обв. казал на подс. ,че като
остави роднините си ,ще дойде в сервиза
, за да му върне лаптопа, тъй като той бил там.След като ги оставил в кв.Модерно
предградие ,Г. казал на подс. че идва в Люлин.Тъй
като тази среща била насрочена в последния момент,ч.обв.
смятал да отиде и да сглоби за 15-20 минути
компютъра/който бил тогава разглобен в сервиза/, след което да го върне
на подсъдимия.Преди да тръгне за срещата с подс. Р.
,ч.обв.
споделил със св.Ш. ,че е заплашван
заради един лаптоп и е ядосан ,като ще отиде да го върне за около 20-30
минути.
Подс.
разполагал в дома си с огнестрелно оръжие /по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗОБВВПИ-Закона за
оръжията , боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия/,
а именно - пистолет марка „Либърти“ ,кал. 6,35 мм, с фабр. №
50645, както и 4 бр. патрони/представляващи боеприпаси по силата на чл.7,ал.1
от ЗОБВВПИ/,като последните били заредени в пълнителя на пистолета.За
оръжието и боеприпасите подс.Р. не разполагал с
надлежно разрешение, изискуемо по силата на чл.50,ал.1 и 3 и чл.56,ал.1 от ЗОБВВПИ.Последните били придобити по някакъв неустановен начин от подс. на неустановена дата преди 05.08.2016г. ,като същите
били възприемани в дома му от св.А./с която подс.
живеел/, като на последната Р. бил обяснил ,че държи пистолета като средство за
защита в случай на нападение от „неустановени трети лица“, от които се чувствал
застрашен.
За да може да се
придвижи до мястото на срещата с ч.обв. подс. помолил св.Р.Ц. да го закара с лекия си автомобил.Двамата
се познавА. отпреди, като подс.
му се бил представил с името „А.“.На Ц. подс.Р.
заявил ,че следва да си намери квартира за наемане,но преди това трябвало да
свърши една друга работа-да вземе компютър и пари от някакъв сервиз в жк.Люлин.Свидетелят,който и друг път бил извършвал
транспортни услуги на подс., се съгласил и дошъл с лек автомобил „Мерцедес“ близо до светофара
до бл.***в жк.“Люлин“, където подс.
се качил и двамата пристигнА. на мястото на срещата –
паркинга между бл. ***и ***в жк.Люлин“.Тъй като още
не бил пристигнал П.Г. двамата зачакА. в колата на Ц.. Докато траело чакането три пъти подс. звънял на телефона на ч.обв.
за да се осведоми идва ли на срещата и защо се бави.
Около 19,30 ч. ч.обв.П.Г. спрял автомобила си „Фолксваген Бора“ с ДК№ ******
на паркинг до бл.***в жк.“Люлин“ , в близост до сервиза
за компютри.Когато спрял видял ,че от друг паркиран на място автомобил –
„Мерцедес Е-300 Д“ с ДК№ ******/този на св.Ц./, излиза подс.Ч. Р..Последният се насочил към спрелия
автомобил , в който на шофьорската седалка още седял ч.обв.Г..Последният
свА.л стъклото на предна лява врата и видял ,че на мястото на шофьора в лекия „Мерцедес“
седи непознато лице, което не слиза от
автомобила.
В следващия момент ч.обв. видял ,че подс. се
приближава към отвореното стъкло на
неговата шофьорска врата и изважда от
панталоните си пистолет, като спрял , насочил го от разстояние около 30
см. към Г. с думите „Ще те убия“.Стъписан, ч.обв.
загасил двигателя на автомобила,отворил вратата и излязъл навън.Двамата
междувременно си разменили обидни реплики.Подс.
държал пистолета насочен към Г. на нивото на корема си.Ч.обв.
предложил на подс. да се успокои ,тъй като наблизо
има играещи на детска площадка деца.В
следващия момент той опитал да заобиколи
автомобила отпред , но подс. го блъснал с
лявата ръка/тъй като с другата държал пистолета/, от което ч.обв. зА.тнал.В
този момент подс. произвел изстрел , който попаднал в
коремната област на пострадА.я , който изпитал от
нараняването остра болка.Тогава инстинктивно
Г. се отдръпнал назад,за да избяга към блока и отстъпвайки назад,вдигнал дясната си ръка , за да предпази главата си
от евентуален нов изстрел в тази посока.Тогава постр.
усетил болка и в областта на пръстите на дясната си ръка.Тогава подс. преустановил стрелбата и се качил в Мерцедеса, като
намиращият се на шофьорското място св.Р.Ц.
потеглил веднага.Двамата с подс. напуснА.
местопроизшествието.Св. Ц. закарал подс. в с.Волуяк,
където той слязъл и се прибрал до дома
си в жк.******.На въпрос на свидетеля по пътя, какъв
е пистолета, подс. отговорил че е боен.Ц. от своя
страна не се обадил на полицията , за да информира за случая, понеже мислел
,че инцидентът не е „нещо сериозно“.
Приблизително по
същото време живеещият наблизо/в бл.***/ св.С.С. се прибирал в дома си и паркирал автомобила
си/неустановен/ на паркинга пред бл.***.Като заключил последния тръгнал да се
прибира,но забелязал ,че в края на
блока си-отстрани на вх.Г има двама мъже
, които видимо се карА. и говорели на висок глас.Свидетелят
обаче не чувал точните реплики.До тях свидетелят видял ,че има спрял лек
автомобил „Мерцедес Е –класа.С. влязъл във входа и тръгнал да се качва по
стълбите , когато чул два или три изстрела.От интерес свидетелят се върнал назад и погледнал навън , като видял единият от двамата мъже да
държи в едната си ръка пистолет,но мъжът
бил в гръб към него.В този момент той
влязъл в Мерцедеса и потеглил,като колата била
управлявана от друго лице.
Ч.обв.
като се огледал на паркинга ,видял че кърви и без да се обажда по телефона , за
да търси медиц. помощ , сам се качил в автомобила си и тръгнал ,за да се
транспортира до болнично заведение.Смятал да отиде сам в „Пирогов“,като изтърпи болките по време на
пътуването.По пътя се обадил на В.К., за да го уведоми за станалото/че е
прострелян от „Ч.“/ и да дойде до „Пирогов“. По пътя в резултат от
нараняванията му станало зле,поради което
блъснал отзад друг автомобил/марка „БМВ“-неустановен по
делото/,управляван от св.К.К., като това ПТП станало в
района около тунела от Люлин за Кино Арена/.Обяснил на водача К. ,че е
прострелян и ако последният има претенции да кара след него до Трета Градска
болница като преценил че няма да издържи до „Пирогов“. Напускането на паркинга
от страна на ч.обв. било възприето,тъй който останал
от св.С., с впечатление ,че изстрелите са от газов пистолет,след като втория
мъж влиза сам в автомобила си и също си
тръгва.
Със сетни сили ч.обв.Г. успял да достигне паркинга пред Трета Градска
болница ,слязъл и с усилие се добрал до
кабинката на охраната /св.В.К./ , като му казал „Помогнете , умирам,прострелян
съм на три места“, след което паднал на земята.Св.К. веднага изтичал и уведомил спешното звено на
болницата.Бил уведомен и тел.112 за случая.Преди 20 ч. му се обадила по
телефона св.Ш. , тъй като не се прибрал в дома си за 20 минути, както й бил
обещал.Г. я уведомил ,че е прострелян.Притеснена свидетелката тръгнала към Трета Градска
болница.
Скоро след това пред
Трета Градска болница дошъл св.В.П./униформен полицай от 03 РУП-СДВР/, който
бил изпратен на място.Той видял ,че ч.обв. лежи до
кабинката на охраната на Трета Градска болница.Тъй като П.Г. бил контактен,
полицаят провел кратък разговор с него , в който пострадА.ят
разказал ,че е бил прострелян в жк.Люлин.По-късно
дошла дошла линейка , която откарала постр. от Трета Градска болница до Института Пирогов.Там
по-късно дошла и свид.Ш..В Пирогов била извършена на П.Г.
по спешност животоспасяваща операция, поради която живота на Г. бил
запазен и не настъпила смъртта му.
На местопроизшествието/паркинга между блоковете ***и
***в жк.“Люлин“/ били изпратени да го запазят други
двама униформени полицаи, а именно свидетелите М.Й. и О.Б..На място видели
петно от червена течност и гилзи от малокА.брено
оръжие/кал.6,35мм/наоколо.Сложили полицейска лента ,за да запазят района на
местопроизшествието до идването на група
за оглед.Установили че компютърния сервиз е на около 20-30м. от
местопроизшествието.
В резултат на изстрелите
от страна на подс.Р. ,на ч.обв.
П.Г. било причинено : от първия изстрел – огнестрелна рана
в лявата илиачна
област,представляваща проникваща рана в
корема , хемоперитонеум 400 мл.,девет лезии на тънките черва , а от втория изстрел – транзиторна
огнестрелна рана на дясната предмишница и на третия пръст на дясната ръка.
Подс.Р.
като се прибрал в дома си ,споделил със свид.А. ,че
имал скандал с ч.обв. П.Г. , при който го е
прострелял с притежавания от него
пистолет.Като разбрала това, свидетелката веднага сложила дрехите му за
пране и ги изпрала.Последното обаче свидетелката направила ,защото „имало много
дрехи за пране“.Р. оставил
пистолета в шкаф на секцията в хола,
облякъл си нови дрехи и излязъл от дома ,поемайки в неустановена посока.
В хода на досъдебното
производство били проведени неотложни процесуално-следствени действия „Оглед на
местопроизшествие“ и „Претърсване и изземване“, като при първото били намерени на паркинга между
бл.***и ***на жк.Люлин, 2 бр. гилзи и 2 патрона,
кал.6,35 мм.,както и биологични следи/човешка кръв/.При претърсването в дома на
св.А. на секцията в хола бил намерен и иззет
процесният пистолет марка „Либерти“,
кал.6,35мм,фабр.№ 50645.
Нараняванията на
тънките черва/9 на брой/ са довели до постоянно общо разстройство на
здравето,опасно за живота,което обективира
медико-биологичните характеристики на тежката телесна повреда/чл.128,ал.2,вр.ал.1 от НК/.От друга страна,огнестрелната рана на
дясната предмишница обективира
временно разстройство на здравето , неопасно за живота, което покрива
самостоятелно характеристиките на лека телесна повреда/чл.130,ал.1 от НК/ , а
огнестрелната рана на 3-ти пръст на дясната ръка покрива медико-биологичните
признаци на средна телесна повреда/чл.129,ал.2,вр.ал.1
от НК/ - трайно затруднение на движенията на десен горен крайник.В тази насока
са изводите от назначената на ДП Съд.медиц. експертиза по писмени данни/т.1,л.60-67 от ДП/.
В хода на ДП е
постъпил за експертно изследване диск
от охранителна видеокамера от паркинг/ 1 бр. оптичен носител
на информация CD-R с надпис “hp” и № LH3137TJ27150689 D3/ , като същия е бил предмет на експертно изследване-Видеотехническа
експертиза , заключението на която е инкорпорирано в Протокол № 170/2016г. в
т.2,л.81-87 от ДП.В последното освен
текстовото разчитане на съдържанието на
изображенията са приложени и редица черно-бели фотоснимки.Изображенията са заснети за времевия период от време на 05.08.2016 г. от 19,23,14 ч. до 19,24,45
ч. като няма прекъсване в тайминга.Записът е с
начало 19,23,14ч. Действията на лице -1
и лице-2 са последователно проследени от вещото лице, като заставане един срещу
друг,водене на разговор помежду им, отправяне на реплики,блъскане и хващане на
ръцете/боричкане/,лице-1 насочва дясната си ръка/в която държи предмет/ към лице-2/ в този момент двамата отстоят на 2,5-3м.
един от друг/, лице-1 вдига ръце тръгва напред и се връща назад,лице-1 вдига
дясната си ръка към лице -2.Последното отстъпва към левия край на кадъра, а
лице-1 го следва,после лице-1 се връща към тъмния автомобил, не може да се
посочи дА. взима нещо от земята и влиза в тъмния
автомобил през предна дясна врата,лице-2 се опитва да хване вратата на
автомобила , но лице-1 отново насочва дясната си ръка към лице-2, което
отстъпва,тъмният автомобил потегля и напуска паркинга.Лице-2 оглежда тялото си
и после влиза в светлия автомобил и напуска паркинга и полезрението на камерата
в 19,24,45ч.
Освидетелстван за
целите на назначената на ДП Съдебно-психиатрична и психологична експертиза,подс. Ч.М.Р. е психично здраво лице,можещо да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.При желание
може да дава обяснения, които да са вярно отражение на възприети факти от
обективната действителност.АнА.зът
на преживяванията му по време на процесния инцидент/предмет на делото/ не разкриват
състояние на „силно раздразнение“, а той счита че бил в ситуация на
самозащита.Пред експертите заявява ,че
се е уплашил в хипотеза , когато той е бил въоръжен , а ч.обв.-не,
като белезите на поведението му не разкриват
екстремни характеристики на дезориентация или изчерпване, като действията
му са били подредени и обусловени от
съзнателния волеви контрол.
По представените за
експертно изследване предадените с Протокол за доброволно предаване черни къси
панталонки и сива фланелка/носени от ч.обв.П.Г./ се
доказало нА.чието на човешка кръв/според Заключението
на СМЕ на веществени доказателства-т.2,л.123-125 от ДП,Протокол-16/БТМ-307 на
НИКК-МВР.Тези и други обекти били обект на експертно изследване с метода на
ДНК-профилирането в Заключението на СМЕ,Протокол-17/ДНК-11,т.2,л.128-130, като
извода на в.лице е ,че по всички обекти
се визуА.зира профил на едно и също лице от мъжки пол , за
което досега не е бил нА.це
профил в нац. ДНК база данни.Иззетият пистолет, двата
броя патрони,двете гилзи и по 1 бр. проектил били изследвани от вещо лице в областта на
дактилоскопията , но не се открили годни за изследване дактилоскопни
следи/Заключение на Дактилоскопна експертиза ,Протокол-17/ДКТ-27,т.2,л.136-138
от ДП/.Въз основа на същите обекти било извършено и експертно изследване на
веществени доказателства/Протокол -16/БТМ-308,т.2,л.141-144 от ДП/, като видно
от Заключението по горепосочените обекти не се открили следи от кръв или косми.По същите обекти се
извършило експертно изследване по метода на ДНК профилирането
/Протокол-17/ДНК-12,т.2,л.147-150 от ДП/.Според резултата от това
изследване биологичния материал по пълнител/обект № 2/ съвпада с
профила на Ч.М.Р., подаден за регистрация в нац.ДНК
база данни.Вероятността този профил да е на друго лице,различно от Ч.М.Р. се определя с
вероятност 1 на
23 723 430 ***367 200 000 000.Следователно
, заключава в.лице, биологичния материал
по този обект произхожда от лицето Ч.М.Р.,ЕГН-**********.
На експертно физико-химическо изследване била подложена сивата тенис-фланелка ,като според
Заключението/Протокол-17/ФЗХ-25,т.3,л.17-20 от ДП/ се установило ,че има
нарушение на целостта на дрехата в долна
предна лява част.Намерени са капсулни микрочастици , съдържащи олово-кА.й,антимон-барий,
като химическия състав на същите е идентичен с тези ,които са намерени по
гилзи,предмет на БА.стическа експертиза № 17/БАЛ-17/
по делото.Изстрелът според в. лице е
произведен от разстояние над 100 см.Заключението на БА.стическата
експертиза № 18/БАЛ-17/т.3,л.25-30 от ДП/ сочи ,че процесният пистолет
„Либерти“,кал.6,35 мм е огнестрелно оръжие по смисъла
на ЗОБММПИ и с него е стреляно след последното почистване.Патроните са годни за
употреба боеприпаси. Гилзите са изстреляни със същия пистолет.В нац.база данни НСБК
няма данни за неразкрити престъпления,които да са извършени с ползването
на същия пистолет.Според Заключение на БА.стическа
експертиза /Протокол-80-2017г./т.3,л.69-70 от ДП този пистолет
е технически изправен в конструктивно отношение и не
съдържа фабрични или други дефекти.Комплексното медико-бА.стическо изследване/Протокол-18/БАЛ- 33,т.3,л.40-43 от ДП/
обединява и потвърждава изводите на
редица други експертни изследвания , като формира механизъм на увреждането за ч.обв. и обуславя извод ,че последното е резултат от
два изстрела/два проектила/.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от следните
доказателствени материА. :
показанията на свидетелите : П.Д.Г./от СЗ,както и на ДП/, на свид.В.Т.П./от СЗ и на ДП/,на свид.М.С.Й./от
СЗ/,на свид.О.В.Б./от СЗ/,на св.С. Х. С./от СЗ и на
ДП/,на св.Р.Л.Ц.-частично/от СЗ и на ДП/,на св.С.С.К./от
СЗ/,на св.М.Ж.А./от СЗ/,на св.Ж.Д.Ж./от СЗ/ , на св.Т.Г.Ж./от СЗ/,на св.И.Д.Ш./от
СЗ и на ДП/,на св.В.В.К./от СЗ и на ДП/,от Заключенията
на ФХЕ,СМЕ,Дакт.Експ.,Видеотехническа експертиза,СМЕ на вещ. Дказателства,ДНК
експертизи,БА.стическа,Допълнителна БА.стическа и Комплексно медико-бА.стическа експертиза,Протокол за оглед на
местопроизшествие,Протокол за претърсване и изземване,Протоколи за доброволно
предаване, както и от всички други
писмени доказателства.
Съдът кредитира
показанията на пострадА.я свидетел П.Д.Г.,като
намира въпреки възможната заинтересованост/предвид това ,че същият е и страна -
ч.обв. и гр. ищец/ заявеното от него е последователно
,хронологично и логично изразено.В частност показанията му се потвърждават и от
голяма част от останА.те доказателства.Непрецизността
на заявеното от него относно броя на изстрелите,произведени от подсъдимия, се дължи на особеното емоционално състояние ,
в което се е намирал Г. в момента на инцидента.Заявеното от свидетеля касателно
взаимоотношенията му с подс.Р. на местопроизшествието преди началото на употребата
на пистолета от подс. се потвърждава от Заключението
на видеотехническата експертиза,макар да противоречи
на част от показанията на св.Р.Ц., за който ще стане дума по долу.Като цяло
съдът може да се довери на показанията на постр.
свидетел, макар да е пострадал и да има някои неточности в показанията му, тъй
като цяло е добросъвестен и достоверен при възпроизвеждане на възприетото.Прочитането
на показанията на този свидетел от ДП се наложи поради липсата на спомени за
част от процесните събития с оглед изминалото време,
като това са естествени процеси , а не детерминират тенденциозност или
недобросъвестност на свидетеля.Следва да се отбележи и че в Протокола от СЗ при
разпита на св.П.Г./л.119 и 120 от съд. произв./
погрешно името на свидетеля е записано като П. ,но е ясно че става въпрос за
продължаване на разпита на св.П.Г./,като доколкото грешката стана ясна по-късно
, след изтичане сроковете за поправка на Протокола ,се налага това уточнение в
Мотивите към Присъдата.Такива грешки има и за други свидетели , които ще бъдат
изяснени тук.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.В. Т.П.
,тъй като са добросъвестно дадени и свидетелят разказва според спомените си за
възприетите от него събития като охрана на Трета Градска болница в
столицата.Липсата на спомен за детайли от случая бе компенсирана по реда на чл.281
от НПК.
Показанията на
свидетелите М. С.Й. и О.В.Б./полицаи от 09 РУП-СДВР/съдът
кредитира също изцяло , тъй като те
разказват последователно и логично възприетите от тях обстоятелства и
предприетите действия на място , където били изпратени служебно.Въпреки нА.чието на различни
аналогични случаи , каквито обикновено посещават служебно полицаите, при
разпита им не се наложи приложение нормата на чл.281 от НПК.
Показанията на свид.С. Г.С. представляват специален интерес ,доколкото пред съда този свидетел /очевидец
на инцидента/ изпита според съда смущение от присъствието на подсъдимия и заяви ,че не поддържа частично прочетените си показания от
ДП/поради липса на спомени/тъй като не можел
да бъде на 100 % сигурен дА. подс.
„държи пистолет“, както и дА. е чул изстрели или
„нещо като изстрели“.С. в съда допусна
,че прибързано е подписал Протокола за разпит на ДП ,“бързайки за някъде“/!/.Въпреки
колебанията на свидетеля/които според съда се дължат на горепосоченото
обстоятелство/ този свидетел на ДП е
възпроизвел добросъвестно и
правдиво възприетото, а освен това - то
се подкрепя и от показанията на самия пострадал свидетел.Затова съдът кредитира
показанията на този свидетел от СЗ и на ДП , независимо от колебанията му.Последните не са резултат на
недобросъвестност.Неправилно в Протокола от СЗ в началото на разпита /л.124 от
съд. произв./ името на свидетеля е записано като Б.С..Всъщност,
при снемане на самоличността на свидетелите ,в началото на СЗ самоличността на
всички свидетели е снета по техните лични карти и е видно ,че става въпрос за
свидетеля С.Г.С./Вж.л.112 от съд. произв. В началото
на същия Протокол от СЗ/.
Показанията на свид Р.Л.Ц. от СЗ и частично от ДП съдът кредитира
частично.Съдът дава вяра на показанията на този свидетел ,че е закарал подс. на местопроизшествието ,както и че възприел
обидни реплики преди употребата на
оръжие, а така също и че напуснал по указание на подс.
местопроизшествието.Съдът кредитира и казаното от св.на ДП ,че подс. след инцидента споделил на Ц. ,че оръжието му е боен
пистолет, а не е газов.Ц. поддържа и заявеното от него като разпознаващо лице в
Протокол за разпознаване, според които негови изявления лицето „А.“ е подс.Ч.М.Р..В една немалка част съдът не може да кредитира
заявеното от св.Ц., тъй като не е достоверно и противоречи както на останА.я събран доказ.материал ,
така и на нормалната житейска логика.Свид.Ц. не
може да е видял „удари ,юмруци и шутове“ , които ч.обв.
да нанася на подс.Р. ,преди последния да произведе
изстрелите срещу Г., тъй като такива не
е имало и това става ясно не само от
показанията на ч.обв.
като свидетел , но и от анА.за на събитията заснети на охранителната камера,
които са предмет на разчитане в
Заключението на Видеотехническата експертиза.Такива
действия не се наблюдават на оптичния
носител ,предмет на изследване в тази експертиза.Освен това ,заявените
„удари,юмруци и шутове“ следва да са попаднА. някъде по тялото на подсъдимия, така че последният
да има някакво основание „да се
защити“/както св.Ц. сочи ,че му казал подс. след като
двамата напуснА.
местопроизшествието/.Свидетелят обаче заявява в СЗ ,че „не видял точно“
къде точно го удряше момчето ,но видял
че последното нападнало подсъдимия.Доколкото „нападението“ представлява в известна степен оценъчен израз ,то винаги съдържанието на едно нападение
следва да се изрази с някакви активни фактически действия.След като св.Ц.
говори не просто за „замахване“ ,а за удари,юмруци и шутове,то последните
следва да са увредили по някакъв начин
подсъдимия.След като това не е така,по-горе стана ясно защо е така,съдът не
кредитира показанията на свидетеля в тази част.Съдът не кредитира и липсата на спомен за воден разговор относно
характера на пистолета на подсъдимия,при това
на тази липса свидетелят настоя след прочитане показанията му от ДП.ДА. в 09
РУП-СДВР св.Ц. е бил „заплашен“ или
просто е бил предупреден ,че може да стане обвиняем по делото , е
отделен въпрос.Във всеки случай не е трудно да се допусне като реална възможността ролята на св.Ц. на местопроизшествието да се прецени
като помагаческа спрямо подс.Р.
.В този смисъл наистина е благоприятна за този свидетел преценката на
държавното обвинение ,че той следва да участва в производството само като
свидетел.
Показанията на св.С. С.К. от СЗ съдът кредитира изцяло, тъй
като са добросъвестно дадени.Значението на тези показания за обективната истина
с оглед предмета на доказване по настоящото
производство не е съществено.Въпреки това този свидетел възпроизвежда последователно възприятията си относно
състоянието на ч.обв. като водач на МПС , който имал
ПТП с автомобила,упр.
от св.К..Погрешно в началото на разпита му този свидетел е посочен със
собствено име К./нал.128 от съд. произв./
, но действителните имена са посочени правилно в началото на Протокола от това
СЗ/на л.112 от съд. произв./.
Показанията на св.М.Ж.А.
от СЗ съдът кредитира частично.Следваше да се има предвид обстоятелството ,че тази свидетелка попада в
кръга на визираните лица от нормата на чл.119 от НПК , макар да не се
възползва от привилегията на закона да
откаже да свидетелства.Няма пречка да се кредитира заявеното от свидетелката
,че е виждала веднъж-два пъти пистолета
на подс. в дома си, както и че не е разбрала
да има някаква спешна нужда от бързо приключване на ремонта на лаптопа.Съдът
обаче не може да кредитира заявеното от
тази свидетелка ,че изпрала веднага дрехите на подсъдимия, тъй като вече се
били събрА. много дрехи за пране.При това
свидетелката дори не сочи да е имало
някакви петна или замърсявания по дрехите на подс.Р.
, които да налагат спешното им изпиране.Независимо дА.
по изрично желание на подсъдимия или по предложение на свидетелката, дрехите са
били изпрани по спешност, за да се унищожат
уличаващи подсъдимия следи по
дрехите му от извършеното престъпление.
Показанията на
свидетелите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж. от
СЗ съдът кредитира изцяло , макар същите да не допринасят съществено за
разкриване на обективната истина по делото.Тези свидетели макар да са живеели в
общо домакинство не успели да
опознаят подсъдимия като човек.Въпреки
това,макар да не знаели Р. да работи някъде,те имА.
усещането ,че той получава пари отнякъде,вероятно от свои роднини.Нито един
тези свидетели обаче не разбрал
причината той да стои по цял ден
в къщи – дА. поради трудовата си незаетост,липсата на
достатъчна степен на вграждане в българското общество или страх от трети
лица.Свидетелите Ж. също така и не знаели за притежавания и държан в тяхното
жилище от подс.Ч.Р. незаконен пистолет.
Показанията на свид.И.Д.Ш. съдът кредитира в цялост , тъй като
намира същите за добросъвестно дадени, последователни и логични.Поради липса на
спомени съдът прочете показанията на
свидетелката от ДП.По време на инцидента
ч.обв. живеел на семейни начала с тази
свидетелка , но по време на СЗ не
поддържа това съжителство.Независимо от това съдът не намира тези обстоятелства
да влияят на дадените показания от свидетелката.
Показанията на св.В.В.К. от СЗ и на ДП съдът кредитира изцяло ,тъй като
свидетелят според спомените си разказва възприетото от него.Липсата на спомени
, което детерминира прочитането на показанията
от ДП, се дължи на естествени процеси на забравяне , а не е резултат на
тенденциозност.
Съдът кредитира експертните Заключения на вещите
лица/коментирани при фактическите изводи/,Протоколите за разпознаване на лица,Протокола
за оглед ,за претърсване и изземване,както и всички други писмени
доказателства.Разпознаването на лица е извършено в съответствие с нормите на
НПК, без да са нА.це данни
за процесуални нарушения.Съдържанието на тези доказателствени
източници е преценено в предходните абзаци като годен източник на релевантна доказателствена информация , като допълнително обсъждане не
се налага.Протоколите съдържат изискуемите реквизити и са изготвени по реда на НПК.Възможността да
се оспорва съдържанието на действията на органа , провеждащ действието, е
предоставена на поемните лица , които имат редица
права за искания,бележки и възражения, каквито обективно не са
направени.Следователно ,протоколите за съответните проц.сл.
действия са изготвени по реда в закона.В този смисъл оплакванията на част от
свидетелите за нерегламентирано поведение по време на разпитите им,по-скоро
илюстрира недобросъвестно поведение на свидетелите.
От правна страна , анА.зът на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
,води до следните изводи :
Както от обективна ,
така и от субективна страна с горното подс.Ч.М.Р. е осъществил състава на
престъплението по чл.115,вр.чл.18,ал.1 и по чл.339,ал.1,пр.2 от НК.
От обективна
страна – подс.Р.
на инкриминираната дата
05.08.2016 г. в гр.София,жк.“Люлин-6“,на
паркинга между бл.***и ***срещу Вх.Г на бл.***направил опит умишлено да
умъртви ч.обв.
и гр. ищец П.Д.Г. като се прицелил в
тялото му и произвел два изстрела с огнестрелно оръжие – пистолет „Либерти“,кал. 6,35 мм,фабр.№
50645 ,като с първия изстрел му причинил
– огнестрелна рана в
лявата илиачна
област,представляваща проникваща рана в
корема , хемоперитонеум 400 мл.,девет лезии на тънките черва , а от втория изстрел – транзиторна
огнестрелна рана на дясната предмишница и на третия пръст на дясната ръка.Изпълнителното деяние се явява
довършено/т.нар. довършен опит/ , но не са настъпили предвидените в закона и искани от подс.Р. последици – смъртта на ч.обв.П. Г. в
резултат на оказаната спешна животоспасяваща операция на пострадА.я
в Института „Пирогов“.
Подс.Р.
се явява годен субект на престъплението по чл.115,вр.чл.18,ал.1
от НК , тъй като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.Той не е
бил в състояние на „силно раздразнение“ ,предизвикано от пострадА.я
по някой от законоустановените начини,описани в
закона.Обстоятелството ,че може да е бил ядосан ,че ч.обв.
не му е извършил колкото се може по-бързо ,не е достатъчно за да са нА.це белезите на състоянието на
„силно раздразнение“/т.нар. физиологичен афект/, като този въпрос е разискан
детайлно от вещите лица в
Заключението на СППЕ по делото.С оглед горното , не е нА.це деяние по чл.118 от НК.
Подс.Р.
, на следващо място не е бил обект на „нападение“ по смисъла на чл.12,ал.1 от НК , за да се позове на действия по неизбежна отбрана , респ. на такива ,
превишаващи пределите й/които обстоятелства биха довели до освобождаването му от наказ. отговорност
или до понасянето на такава в по-ниска степен от предявеното обвинение по
пункт първи от обв.акт.При липсата на обяснения,които
подс. да е дал по реда на НПК, в тази посока са нА.це само показанията на св.Ц./които съдът не
кредитира в тази част/.Независимо от
това , за да аргументира извода си ,че не е нА.це хипотеза на чл.12,ал.1 от НК съдът следва да спомене ,че дори св.Ц. не е
конкретен какво е било това нападение,
срещу което подс.Р. да се е защитавал.Абстрактни „удари,юмруци и
шутове“ не съществуват нито в обективната действителност , нито в правния мир.За
да са нА.це такива , то
следва подс. да ги е инкасирал в съответни части от
тялото и да понесе някакви увреждания.Такива не са установени по
делото.Следователно липсва нападение,срещу което подс.
да се е защитил.Тълкувателната практика на ВКС касателно
правото на неизбежна отбрана съдържа изискването нападението не само да е
започнало и да не е завършило , но и да е реално , а не фиктивно.Описаните в
Заключението на Видеотехническата експертиза действия
на ръцете на ч.обв. и подс.
са взаимни, а не субективни действия на едното спрямо другото лице.Въз основа
на горното,съдът намери че подс.Р. не е бил в
хипотеза на чл.12,ал.1 от НК , а щом това е така ,няма как да се коментира
хипотеза на чл.119 от НК.
Увреждането на ч.обв. е било в
жизнено важни органи на човешкия организъм
в резултат на изстрели от близко разстояние,когато целта се поразява с
по-висока степен на сигурност, като това се е осъзнавало добре от подс.Р. предвид вменяемостта му към момента на осъществяване
на деянието.Далеч не е задължително подс. да
произведе изстрели в главата или сърцето на пострадА.я,
за да се постигне същия ефект/макар и по-бързо/.Обстоятелството ,че не е настъпила смъртта на Г. е
резултат от навременната квА.фицирана медиц.
помощ, а не в резултат на лични действия на подсъдимия или на негов доброволен отказ да довърши
престъплението.Последното е довършено, като подс.Р.
се е оттеглил от местопрестъплението , дезинтерисиран
от по-нататъшната съдба на ч.обв. и ползвайки транспортните услуги на св.Ц./който според
държавното обвинение не е бил помагач на
подсъдимия/.
Деянието на подс.Р. обаче не е било извършено „предумишлено“
,като не се касае за престъпление по чл.116,ал.1,т.9,вр.чл.115,вр.чл.18,ал.1 от НК,
поради което и съдът оправда подс. за тази правна квА.фикация/по чл.116,ал.1,т.9 от НК/.Няма
категорични доказателства по делото подс.Р. в сравнително спокойна обстановка да е взел
предварително обмислено решение как
точно и кога да извърши престъплението, с обсъждане на доводи „за „ или „против“ извършването на това
деяние, нито да е съставил конкретен план за неговото осъществяване.Напротив,
заканителните и заплашителните обаждания разкриват едно емоционално състояние
,което е коренно различно от спокойното и хладнокръвно състояние, в което деецът обмисля бъдещото си престъпление.Няма житейска логика подс.Р. да
потърси транспорните
услуги на друго лице,което не му е съучастник в извършването на деянието, за да
има свидетел на едно планирано бъдещо
предумишлено убийство.Ако беше планирал
предумишлено извършването на това убийство
и доколкото подс. Р. се явява самостоятелен
извършител /без съучастници-съизвършители,подбудители
или помагачи/,то подс. не би извършил
деянието пред
свидетели-очевидци в близост до детска площадка.Вярно е , че подс. е отишъл на среща с ч.обв.
,носейки зареден боен пистолет , за чието държане не е имал надлежно
разрешително,но сам по себе си този факт не сочи на извод деянието да е извършено
предумишлено.
От субективна
страна – престъплението подс.Р. е осъществил при пряк
умисъл , тъй като той е разбирал общественоопасния
характер на извършваното, предвиждал е настъпването на съставомерните
последици и пряко е желаел тяхното настъпване.Насочването на огнестрелно
оръжие и произвеждането на изстрели в
тялото на пострадА.я
при ясното съзнание ,че в коремната област на човек се намират жизнено важни органи,илюстрира именно това
субективно отношение на подс. към деянието и неговите
последици.Подс. Р. е имал ясното съзнание ,че такова нараняване причинява летален изход ,
поради което и същият е извършил именно това деяние – за да лиши от живот ч.обв.П.Г..
По същото време и на
същото място подс.Ч.М.Р. от обективна страна е държал
огнестрелно оръжие – пистолет „Либерти“, кал.6,35 мм,фабр. № 50645,без да има за това надлежно разрешение.Този
пистолет бил „огнестрелно оръжие“ по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ/текстът
е цитиран в обв.акт и Присъдата/, а 4 бр.патрони кА.бър 6,35мм Browning ,представляват
„боеприпаси“ по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗОБВВПИ/текстът цитиран
в обв.акт и Присъдата/.За държането на такива оръжия
и боеприпаси подс.Р. не притежавал изискуемото
надлежно разрешение съгласно чл.50,ал.1 и 3 и чл.56,ал. ЗОБВВПИ/текстът
цитиран в обв.акт и Присъдата/.Това деяние е било
извършено при условията на разнородна реална съвкупност от престъпления с
престъплението по пункт 1 от обв.акт.По делото няма
доказателства откога и как е придобито процесното
оръжие и боеприпасите ,но доколкото на е повдигнато и не се поддържа обвинение
за придобиването,то повече мотиви не са нужни.
От субективна страна
,деянието по чл.339,ал.1,пр.2 от НК подс.Р. е
извършил също при пряк умисъл , тъй
като е съзнавал че държи боен
пистолет,чиято употреба е годна да поразява цели и да причинява телесни повреди
и смърт на хора.Подс. е знаел също така ,че не
притежава надлежно разрешително за държане и носене на това оръжие , което
следва да се издаде от съотв. служба че на МВР.Подс. не криел пистолета от св.А. и твърдението му ,че го
държи за самозащита в случай на нападение от „трети лица“,сочи на нА.чието на съзнание от негова страна ,че държи огнестрелно оръжие.На въпрос на св.Ц. в
автомобила, след напускане на местопроизшествието,подс.
е потвърдил ,че пистолетът е боен, което е поредното доказателство за нА.чните представи в съзнанието
на подсъдимия ,че държи именно боен пистолет.
За извършването на
престъпление по чл.115,вр.чл.18,ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” от 10 до 20
години, а за това по чл.339,ал.1,пр.2 от НК е предвидено
наказание от 2 до 8 години „Лишаване от свобода.
Съдът намери ,че в рамките на тази правна квА.фикация преценявайки
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства има лек превес на вторите.При липсата
на критичност от една страна и проявена престъпна упоритост/да изстреля повече
от един патрон в тялото на пострадА.я/, от друга е нА.це чисто съдебно минало,сравнително
млада възраст.Поради това съдът намери ,че следва да индивидуА.зира по реда на чл.54 от НК наказанието в размер на минимума,а именно 12/дванадесет/ години „Лишаване от свобода”
за извършения опит за убийство.Това наказание следва да се изтърпява при
начален строг режим.За деянието по втория пункт от обвинението, за незаконното
държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, съдът намери че следва да наложи наказание под
средния размер при нА.чието
на идентични на горепосочените смекчаващи обстоятелства и едно допълнително
отегчаващо такова – фактът ,че с незаконния пистолет подс.
е осъществил и престъплението по пункт 1 от обв.акт.Държането
на пистолет без надлежно разрешение и извършването на опит за убийство с него
илюстрират завишената степен на обществена опасност на подс.Р.
, който макар да пребивава над 15 години в Република България явно не е успял
да се вгради в българското общество с една осъзната позитивна и социално
отговорна роля.Предвид тези си съображения съдът индивидуА.зира наказание по втория пункт от обв.
акт в размер от 3 години „Лишаване от свобода“.
НА.це е хипотеза на разнородна реална съвкупност от
престъпления по смисъла на чл.23,ал.1 от НК, като съдът
определи едно общо наказание, най-тежкото такова – в размер на 12 години „Лишаване от свобода“, което
следва на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС да се изтърпява при начален строг
режим.Конкретното място за изтърпяване на наказанието е в прерогативите на
Главния Директор на ГДИН с оглед чл.58 от ЗИНЗС.
Правните възражения на защитата съдът намери за неоснователни , като
извън тези за евентуално нА.чие на хипотези на „неизбежна
отбрана“ или състояние на „силно раздразнение“/по отношение на които е взето
отношение в съдържанието на Мотивите по-горе/, съдът намери за неоснователно и
становището,че подс. би могъл да носи наказателна
отговорност за телесна повреда по чл.131,ал.1,т.12 от НК.Ако изключим
липсата на конкретизация - каква по степен телесна повреда има предвид
защитата, то на следващо място - няма данни по делото действията на подс.Р. да са
детерминирани от нА.чието на „хулигански,расови или ксенофобски“ подбуди, което е съществена
характеристика на този вид телесни повреди.Отделен въпрос е ,че при липса на
такава правна квА.фикация
на обвинението , което прокуратурата да
е повдигнала на подсъдимия и още повече ,при липса на такива предявени
фактически положения , срещу които подс. да е имал
възможност да се защитава, не може да се говори за преквА.фициране на деянието директно в Присъдата по посочената от
защитата правна квА.фикация.Тези
аргументи съдът изтъква от чисто теоретична гледна точка , доколкото доказателствената съвкупност в нужната степен доказва нА.чието на престъпление по чл.115,вр.чл.18,ал.1
от НК, за което са изложени достатъчно аргументи по-горе.
Съдът зачете
предварителното задържане на подс.Ч.Р. за времето от
08.08.2016 г. до 28.03.2018 г. включително,
през който период от време той е бил с постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На основание чл.53,ал.2,б.“А“
от НК съдът отне в полза на държавата процесния
пистолет „Либерти“,кал.6,35мм, фабр.№
50645, тъй като е предмет и средство на престъплението по двата пункта от обв.акт , като притежаването му без надлежно
разрешение/какъвто е този случай/ е забранено.
Съдът с Присъдата си пропусна да се произнесе по разноските , което ще
стори с Определение по реда на чл.306,ал.1т.4 от НПК.
По гражданския иск съдът
намери същия за основателен , тъй като
гр. ищец е претърпял неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на опита
за убийство спрямо него,, като е останал
над 3 месеца нетрудоспособен , изпитвал затруднения в храненето, освен
физическите болки , които влошавА. качеството му на
живот през времето на нетрудоспособността.Макар и основателен искът бе преценен
от съда като завишен и недоказан по размер.С оглед горното , по справедливост
на основание чл.52,вр.чл.45 от ЗЗД съдът намери
,че сума в размер на 50 000 лв ведно със
законната лихва считано от 05.08.2016г.
ще репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.Затова искът бе уважен до
този размер , а за разликата до пълния претендиран
размер от 70 000 лв , бе отхвърлен като недоказан
по размер.
Съдът осъди подс.Ч.М.Р. да заплати ДТ/държавна такса/ в размер на 4 %
от уважения размер на гр. иск , а именно
2000лв.
В този смисъл
съдът постанови Присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН
- СЪДИЯ :