РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330110539 по описа за 2020 година
С искова молба ищецът И. В. Г. е предявил срещу ОП „Градини и паркове”- гр.
Пловдив обективно, кумулативно съединени искове както следва: 1) за заплащане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 27.09.2018 г. – 29.01.2019 г.
в размер на 4000 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозирането на исковата молба в
съда / 24.08.2020г./ до окончателното й погашение; 2) за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 50 дни ( 20 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 10
дни за 2020г. ) в размер от 1600 лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7, пар. 2
Директива 2003/88; 3 ) за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № *****г. на работодателя в
размер от 1018, 22 лв.- правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; 4 ) за заплащане на
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер от 3054, 66 лв. ( три брутни трудови
възнаграждения съобразно договореното в колективен трудов договор)- правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ.
Ищецът посочва, че между страните е действало валидно трудово
правоотношение, учредено с трудов договор от ****г., по силата на който ищецът е
заемал длъжност „******”. Със Заповед № *****г. на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищецът е обжалвал посочената заповед, като с
1
Решение № 2103/ 29.05.2019г., по гр.д. № 15193/ 2018г., по описа на РС- Пловдив
уволнението е било признато за незаконно и отменено, а ищецът възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. С цитираното решение, на ищеца му било
присъдено и обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1939, 47 лв за
поисканите от него два месеца- 30.07.2018г. до 26.09.2018г. ). Ищецът изтъква, че за
него се поражда правото да претендира и останалите четири месеца ( периода
27.09.2018г.- 29.01.2019г.), доколкото е останал без работа и през тях. Изтъква се, че
решението на РС- Пловдив е потвърдено изцяло от ОС- Пловдив, а впоследствие не
било допуснато и до касационно обжалване. В изпълнение на влязлото в законна сила
решение със Заповед № ****г. на ***** на ответното дружество, ищецът бил
възстановен на работа. Следвайки това, със заповед № ******г. на***** на ответното
дружество, трудово правоотношение между страните било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Ищецът сочи, че не е обжалвал посочената заповед. Ищецът
поддържа и че му се дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
който общо за 2018- 2020г. възлиза на 50 дни. Претендира обезщетение за неспазено
предизвестие, както и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид
изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ОП „Паркове и
градини” – гр. Пловдив. Исковете се оспорват по основание и размер. Досежно
претенцията с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се възразява, че ищецът може да
претендира обезщетение само до *****г., тъй като на тази дата е издадена друга
заповед за прекратяването на трудовото правоотношение (№ *****г.), която също е
обжалвана от него и е образувано гр. д. № 18371/ 2018г., по описа на РС- Пловдив (
което производство е приключило ). Оспорва се заявеният от ищеца размер на
последно полученото от него брутно трудово възнаграждение. Изтъква се, че същото
не е 1018, 22 лв., а 993, 22 лв. По отношение на иска за неспазен срок на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №
******г., то се релевира възражение за прихващане. Твърди се, че при осъщественото
уволнение на ищеца със Заповед № *******г., му е изплатено обезщетение в размер от
993, 22 лв. Доколкото тази заповед е отменена като незаконосъобразна, то е отпаднало
и основанието ищецът да задържа тази сума. Предвид това се релевира възражение за
прихващане между двете вземания. Оспорва се по размер претенцията с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ. По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.
1, вр. чл. 7, пар. 2 Директива 2003/ 88, то се твърди, че не е налице основание за
изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, доколкото ищецът не
е бил на работа през претендирания период.
Поради изложеното моли предявените претенции да бъдат отхвърлени.
2
Претендират се разноски.
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за
нужно да посочи следното: в доклада по делото ( обявен за окончателен ), досежно
претенцията с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е допусната техническа грешка, като
е посочено, че ищецът претендира сума в размер на 5600 лв. за периода 27.09.2018г.-
29.01.2019г. Същевременно, от прочита на исковата молба (л. 2 гръб от делото, абз.
„последен“ ), се установява, че претенцията на ищеца по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на
4000 лв. Предвид това, независимо че в доклада по делото е посочена сума в размер от
5600 лв., то релевантна за производството е претендираната с исковата молба сума
от 4000 лв. – обезщетение по чл. 225, ал .1 КТ. Следва да се посочи, че това разбиране
е в съответствие и с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените
доказателствени материали, че между страните е действало валидно трудово
правоотношение, учредено с трудов договор от *****г., по силата на който ищецът е
заемал длъжност „******”. Със Заповед № *******г. на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищецът е обжалвал посочената заповед, като с
Решение № 2103/ 29.05.2019г., по гр.д. № 15193/ 2018г., по описа на РС- Пловдив
/влязло в законна сила/ уволнението е било признато за незаконно и отменено, а
ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С цитираното
решение, на ищеца му било присъдено и обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 1939, 47 лв за поисканите от него два месеца- 30.07.2018г. до 26.09.2018г. ).
След издаването на заповед № ******г. и след входиране на исковата молба, с
която се атакува тази заповед, ответното дружество е издало Заповед № ******г., с
която трудовото правоотношение е било отново прекратено, но на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ. Посочената заповед също е отменена като незаконосъобразна по силата
на Решение от 25.08.2020г. по гр.д. № 18371/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти
гр. с-в.
Със заповед № *******г., правоотношението между страните е било
прекратено за трети път на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като тази заповед не е
атакувана от работника.
По претенцията с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.
Отделено е за безспорно, а и е служебно известно обстоятелството, че с
Решение № 2103/ 29.05.2019г., по гр.д. № 15193/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XV-
3
ти гр. с-в /влязло в законна сила/ уволнението на ищеца, осъществено със Заповед №
******г. е било признато за незаконно и отменено, а ищецът възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност. С цитираното решение, на ищеца му било присъдено и
обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1939, 47 лв. за периода
30.07.2018г. до 26.09.2018г. Предвид това, допустимо е в рамките на настоящото
производство, ищецът да претендира обезщетение и за оставащите четири месеца (
съобразно максималния период,за който се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ ).
Следва да се посочи, че с Решение от 25.08.2020г. по гр.д. № 18371/ 2018г., по описа на
РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в е отменено последващо уволнение на ищеца, осъществено
със Заповед № ****** г. ( тъй като непосредствено след като е възстановен след
първото уволнение, ответникът отново освобождава ищеца ). Това уволнение обаче, не
се отразява на допустимостта и основателността на иска с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ, тъй като с решението по гр.д. № 18371/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XV-
ти гр. с-в, ищецът не е релевирал претенция с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и в
тази връзка не е налице покриване на периоди. Допълнително, не е налице прекъсване
и на причинно- следствената връзка, защото работникът не е постъпил на работа при
друг работодател след първоначалното уволнение, който да е прекратил трудовия
договор. Ищецът е бил възстановен на заеманата до уволнението позиция, като след
като се е върнал на работа, същият работодател отново е прекратил трудовото
правоотношение, заповедта му отново е била оспорена и отменена от съда като
незаконосъобразна. Тоест, възражението на ответната страна за липса на причинно-
следствена връзка между уволнението и оставането без работа би билo основателно, но
само ако ищецът бе започнал работа при друг работодател след уволнението, който
на свой ред го е уволнил (в тази връзка- Решение № 944/ 07.12.2009г. по гр.д. № 5022/
2008г., по описа на ВКС, IV- то г.о.)
Предвид изложеното, то след първоначалното уволнение със Заповед №
******г., ищецът би могъл да претендира обезщетение за оставане без работа за период
от шест месеца след уволнението ( тоест, за периода 30.07.2018г.- 30.01.2019г. ). След
като с Решение № 2103/ 29.05.2019г., по гр.д. № 15193/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, XV- ти гр. с-в, на ищеца му е присъдено обезщетение за периода
30.07.2018г.- 26.09.2018г., то основателна се явява претенцията му за обезщетение за
оставане без работа и за периода 27.09.2018г.- 29.01.2019г. Съобразно приетото по
делото заверено копие от трудовата книжка на ищеца (л. 76- 81), същият е останал без
работа в процесния период. С влязлото в законна сила Решение № 2103/ 29.05.2019г.,
по гр.д. № 15193/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в, е установено и че
брутният размер на последно полученото от ищеца трудово възнаграждение за пълен
работен месец преди уволнението, е в размер от 1018, 22 лв. Предвид изложеното, то
следва предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да
бъде уважен за пълния претендиран размер от 4000 лв.- дължимо обезщетение на
4
ищеца за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в периода
27.09.2018г- 29.01.2019г. Върху посочената сума следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на входиране на исковата молба в съда / 24.08.2020г. / до
окончателното й погашение.
Във връзка с размера на последно полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, съдът счита за нужно да посочи, че същото е
установено с влязлото в законна сила Решение № 2103/ 29.05.2019г., по гр.д. № 15193/
2018г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в, поради което би било недопустимо,
настоящият съдебен състав да ревизира размера му по какъвто и да било начин ( с
цитираното решение е установено, че брутният размер на възнаграждението е 1018, 22
лв. ).
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
С решение на съда на ЕС ( първи състав ) от 25.06.2020г. по съединени дела
C‑762/18 и C‑37/19 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание
член 267 ДФЕС от Районен съд- Хасково и от Corte suprema di cassazione (Върховен
касационен съд, Италия), бе прието следното: 1) член 7, параграф 1 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е
уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното
право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на
платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на
възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал
действително труд за работодателя и 2 ) член 7, параграф 2 от Директива 2003/88
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата
на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като
работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие
с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение,
този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването
му на работа.
Предвид изричното разрешение по преюдициалното запитване и на основание
чл. 633 ГПК, то следва да се приеме за изоставена практиката, че работникът няма
право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на
възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал
действително труд за работодателя. С цитираното решение по преюдициалното
5
запитване, съдът на ЕС с категоричност отхвърля приеманото до момента от
националните съдилища разбиране за дължимостта на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. Предвид това, на ищеца му се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както за времето, през което е полагал труд, така
и за времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа. Предвид
изложеното и съобразно заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ ( л. 71-
73), на ищеца му се дължи обезщетение в брутен размер от 2364, 81 лв. за 50 дни
неизползван платен годишен отпуск ( 20 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 10 дни за
2020г.). Същевременно обаче, с исковата молба и уточненията към нея, ищецът
претендира обезщетение в размер от 1600 лв. Съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданкия процес, искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде
уважен именно до претендирания размер от 1600 лв.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Със Заповед №*****г. / л. 5 от делото /, трудовото правоотношение между
страните отново е прекратено, считано от 12.06.2020г. Предвид това, то явно е, че не е
спазен месечният срок на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал .1, т. 10 КТ. Последно полученото от ищеца
преди уволнението възнаграждение за пълен отработен месец е в размер от 1018, 22 лв.
Именно това е сумата, която се дължи на работника при неспазване на месечния срок
на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ. Същевременно, релевирано е изрично възражение за прихващане,
което съдът счита за основателно. При уволнението на ищеца по силата на Заповед №
******г. ответникът му е заплатил обезщетение за неспазено предизвестие при
уволнение в размер от 993, 22 лв. ( факт, който не се оспорва от ищеца и който се
установява и от приетата по делото ССчЕ ). След като уволнението с посочената
заповед е било отменено, то е отпаднало и основанието за задържането от ищеца на
сумата от 993, 22 лв. Предвид това и доколкото се касае до еднородни вземания, то
следва да се осъществи компенсация до размера на по- малкото. Съобразно
изложеното, то претенцията на ищеца с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ следва да
бъде уважена за сума в размер от 25 лв., като за разликата от тази величина до пълния
претендиран размер от 1018, 22 лв. да бъде отхвърлена поради осъществена
компенсация.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
По делото е безспорно обстоятелството, че към дата ******г. ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка е и издадената
Заповед №*******г., с която трудовото правоотношение между страните се прекратява
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Съобразно нормата на чл. 222, ал. 3 КТ, при
6
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия
работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните
20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от 6 месеца.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът работи при ответника
считано от******г. ( в тази връзка заверено копие от трудовата книжка на ищеца- л. 78
от делото ). Предвид това, той не е кумулирал 10 години трудов стаж при ответното
дружество и спрямо него е неприложима втората хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ.
Същевременно, при прилагане на първата хипотеза, разписана в чл. 222, ал. 3 КТ,
следва да се съобрази обстоятелството, че в гл. III, чл. 21, т. 4, б. „а“ от сключения
колективен трудов договор от******г. / л. 14 от делото /, е установено по-
благоприятно за работника положение. Съобразно цитирания текст от колективния
трудов договор, при прекратяване на трудовото правоотношение между страните
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е трикратния размер на брутното трудово
възнаграждение на работника при трудов стаж в предприятието по- малко от 10
години. Доколкото ищецът е полагал труд при ответника в период по- малък от 10
години, то му се дължи трикратния размер на трудовото възнаграждение. Базата за
определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е месечно брутно трудово
възнаграждение от 1018, 22 лв. или за три месеца сума в общ размер от 3054, 66 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде
уважен в цялост.
По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на
предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои
обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да
се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за
работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес.
Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение,
са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното
съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че
съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя
7
/Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно
гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7, § 2 Директива 2003/88, чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
222, ал. 3 КТ.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да
бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство. Съобразно
уважената част от исковите претенции, на ищеца му се следват разноски в размер от
539, 51 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда и право на разноски в полза на
ответника, съобразно на отхвърлената част от исковете. Предвид това, на ответника му
се следват разноски в размер от 164, 30 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер на 467, 19 лева, представляваща сторени
разноски и дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Градини и паркове“- Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64а да заплати на И. В. Г., ЕГН ********** следните
суми: обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 27.09.2018 г. –
29.01.2019 г. в размер на 4000 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозирането
на исковата молба в съда / 24.08.2020г./ до окончателното й погашение; обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 50 дни ( 20 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 10
дни за 2020г. ) в размер от 1600 лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7, § 2
Директива 2003/88; обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение със Заповед №******г. на работодателя в размер от 25
лв.- правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер от 3054, 66 лв., формирано на база от три брутни трудови възнаграждения
съобразно договореното в колективен трудов договор от 21.11.2013г.- правно
8
основание чл. 222, ал. 3 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ за разликата от 25 лева до пълния претендиран размер от 1018, 22 лв.,
поради осъществена компенсация.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Градини и паркове“- Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64а да заплати на И. В. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 539, 51 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство
ОСЪЖДА ИВ. В. Г., ЕГН ********** да заплати на Общинско предприятие
„Градини и паркове“- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 164, 30 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Градини и паркове“- Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64а, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 467, 19 лева,
представляваща дължими разноски и държавни такси в настоящото производство.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на ищеца ИВ. В. Г., ЕГН **********, е присъдено
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 7, § 2
Директива 2003/88, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на
основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9