Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 545/03.12.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 352 по описа за 2020г. на Административен съд - Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Р*** “ ЕООД с ЕИК *
със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат З.М. ***
против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №123/05.08.2020г.
издадено от Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане жалбата и е прекратено производството в частта относно съобщение за
продажба чрез търг с тайно наддаване с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год.
и е оставена без уважение жалбата в частта относно писмо №
С200012-178-0017913/13.07.2020год.
Твърди се в жалбата, че решението по жалба
срещу действия на публичен изпълнител №123/05.08.2020г. е неправилно и незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че с решение
от 02.03.2018г. на ОС – Монтана е постановено решение по търговско дело
№140/2017г., с което на основание чл.632, ал.1 от ТЗ съдът е обявил длъжника „Р***
“ЕООД в несъстоятелност и е спрял производството поради липса на достатъчно
имущество. В срока по чл.632, ал.2 от ТЗ не е поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност от лицата, имащи право да поискат
възобновяването, поради което и на основание чл.632, ал.4 от ТЗ от страна на ОС
– Монтана е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност
поради непоискано възобновяване с решение от 18.04.2019г., вписано в търговския
регистър, поради което счита, че ТД на НАП е следвало да преустанови действията
си по събиране на вземането и да отпише същото като погасено по силата на
чл.735, ал.1 от ТЗ, в каквато насока е ТР №2/2018г. от 13.07.2020г. При тези
доводи моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
надлежно упълномощения процесуален представител адвокат З.М. от МАК поддържа
жалбата си. По съществото на делото се моли за отмяна на оспореното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, предвид тълкувателно решение №2/2018г. по
т.д. №2/2018г на ТК на ВКС, касаещо заличаване на задължения в производство и
след приключване на производства по несъстоятелност.
Ответникът
- директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б*** Д*** намира жалбата за неоснователна, а решението по жалба
срещу действия на публичен изпълнител издадено от Директор на ТД на НАП -
Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено
производството в частта относно съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. и е оставена без уважение
жалбата в частта относно писмо № С200012-178-0017913/13.07.2020год с
което жалбата е оставена без уважение за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище развива подробни доводи
в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
представя списък.
Административен съд – гр. Монтана в
настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното.
Жалбата
е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в
преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал.
1 от ДОПК на 17.08.2020г. в ТД на НАП – В.Търново е заведена с вх.№13841#1,
като обжалваното решение е изпратено по пощата до лицето и е получено от
процесуалния му представител на 10.08.2020 г. видно от
известие за доставяне на л.49 от делото, което налага извода за нейната
допустимост.
От
фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени
доказателствени средства, намира за установено следното:
С
Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№63780-1 от 18.11.2011г.;
изх.№63780-2 от 18.11.2011г. и изх.№63780-3 от 18.11.2011г. видно от л.52-57 от
делото от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, където тогава е било
седалището на търговското дружество „Р*** “ ЕООД с ЕИК * са наложени възбрани
върху три недвижими имота, собственост на дружеството. Имотите предмет на
възбраните са били посочени с молба вх.№63780/14.10.2011г. от търговското
дружество на „Р*** “ ЕООД с ЕИК * , във връзка с получена от дружеството покана
за доброволно изпълнение с изх.№599-263/21.09.2011г. за плащане на изискуеми
задължения за Данък върху добавената стойност, задължения по ДОО, ЗО, УПФ и
ФГВРС. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№1383-000003 от
30.05.2014г. от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна са наложени възбрани
върху имотите.
Срещу
„Р*** “ ЕООД е образувано изпълнително дело №22150038319/2014г., като на
28.02.2014 г. е изпратено отново съобщение за доброволно изпълнение №
000001/28.02.2014г. На 10.04.2018г. е извършен опис на недвижимите имоти с
наложена възбрана. На 16.10.2018г. е издадено разпореждане за определяне на окончателна
оценка за възбранените имоти, вречено по реда на чл.32 от ДОПК. Проведени са
търгове на 23.01.2019 г. - първи търг, приключил без реализация; на
18.02.2019г. - втори търг, приключил без реализация и на 20.03.2019г. - трети
търг, приключил с продажбата на недвижим имот - празно място с площ 720 кв.м.
находящо се в с. Л*** , общ. Суворово. Като склад № 1 и склад № 2 не са
продадени. Имотите са предложени на взискателя по делото на 50% от
първоначалнта тръжна цена, съгласно чл. 254, ал. 9 от ДОПК, като е последвал
отказ от възлагане. Насрочена е нова продан съгласно чл. 250, ал. 4 от ДОПК,
като на 28.08.19 г. е проведен първи търг, приключил без реализация и на
20.02.2020 г. е проведен втори търг, също без реализация. Издадено е съобщение
за продажба чрез търг с тайно наддаване на 21.02.2020г., с което е насрочен
трети търг, но предвид създалата се обстановка и обявеното извънредно положение
в страната същият е отменен.
С
молба от жалбоподателя чрез пълномощника с вх. №ИТ-00-434 от 19.05.2020г. на ТД
на НАП Велико Търново, офис Монтана, търговското дружество е поискало на
основание чл.168, ал.1,т.6 от ДОПК да бъдат преустановени събирането на
публичните задължения на дружеството и отписване на задълженията им, като
погасени, тъй като с решение от 02.03.2018г. на ОС – Монтана е постановено
решение по търговско дело №140/2017г., с което на основание чл.632, ал.1 от ТЗ
съдът е обявил длъжника „Р*** “ЕООД в несъстоятелност и е спрял производството
поради липса на достатъчно имущество. В срока по чл.632, ал.2 от ТЗ не е
поискано възобновяване на производството по несъстоятелност от лицата, имащи
право да поискат възобновяването, поради което и на основание чл.632, ал.4 от ТЗ от страна на ОС – Монтана е постановено прекратяване на производството по
несъстоятелност поради непоискано възобновяване с решение от 18.04.2019г.,
вписано в търговския регистър, поради което счита, че ТД на НАП е следвало да
преустанови действията си по събиране на вземането и да отпише същото като
погасено по силата на чл.735, ал.1 от ТЗ, в каквато насока е ТР №2/2018г. от
13.07.2020г.
Към
молбата е приложено Решение на Окръжен съд – Монтана от 18.04.2019г. по т.д.
№140/2017год. постановено в производство по чл.632, ал.4 от ТЗ с което е
прекратено производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Р*** “ ЕООД с ЕИК
* , на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, като е разпоредено вписване на решението в
Търговския регистър. Видно от мотивите и диспозитива на решението не е
постановено заличаване на дружеството от ТР.
Във
връзка с молбата на жалбоподателя за преустановяване събирането на публичните
задължение на дружеството от старши публичен изпълнител Й*** е изготвено писмо
изх. № С200012-178-0017913/13.07.2020год. л.18 от делото с което уведомява
жалбоподателя, че не е налице основание за преустановяване събирането на
публичните задължения на дружеството, тъй като съгласно чл.168, ал.1,т.6 от ДОПК – публичните задължения се погасяват след разпределение на постъпленията
от осребряване на актива на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, освен
ако други лица отговарят за публичното задължение. Посочено е, че тъй като
спрямо жалбоподателя не е имало разпределение на суми, нито осребряване на
имущество, и производството е протекло по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ, а не по
реда на чл.630 от ТЗ т.е. не е назначен синдик и не са предявявани вземания, не
следва да се прилага разпоредбата на чл.739 от ТЗ.
С
жалба вх.№ИТ-00-692 от 24.07.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис
Монтана, жалбоподателя чрез процесуалния си представител е оспорил пред
Директора на ТД на НАП Велико Търново действията на публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново ИРМ Монтана, обективирани в писмо изх.№
С200012-178-0017913/13.07.2020год. и съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. с доводи в насока
погасяване вземането на ТД на НАП Велико Търново, които се явяват погасени
предвид разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ.
В
тази връзка е постановено и оспореното в настоящето производство Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител №123/05.08.2020г. издадено от
Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане
жалбата и е прекратено производството в частта относно съобщение за продажба
чрез търг с тайно наддаване с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. и е
оставена без уважение жалбата в частта относно писмо №
С200012-178-0017913/13.07.2020год., постановено на основание чл.267, ал.2,т.5 и
т.6 във вр. чл.256 от ДОПК и на основание чл.266, ал.1 от ДОПК във вр. §2 от
ДОПК и чл.159, т.1 от АПК. Видно от мотивите по оспореното решение по отношение
на изпратено на жалбоподателя съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване
с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. е прието, че същото не е от кръга на
актовете подлежащи на обжалване пред директора на приходната администрация по
аргумент от разпоредбата на чл.256, ал.1 и чл.266, ал.1 от ДОПК. Посочено е, че
същото не представлява и индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, тъй
като с него не се създават права или задължения, нито се засягат права или
законни интереси, а само се поставя началото на тръжната процедура като се
уведомява длъжникът за датата, на която ще се проведе публичната продажба.
Съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване има подготвителен характер
за провеждане на търг и не представлява властническо волеизявление, годно да
засегне правната сфера на жалбоподателя, като същото представлява част от
административното производство и не е индивидуален административен акт, по
аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Именно поради липса на годен
предмет за обжалване, жалбата като процесуално недопустима е оставена без
разглеждане.
По
отношение на писмо изх. № С200012-178-0017913/13.07.2020год. издадено от
публичен изпълнител при териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис
Монтана с което уведомява жалбоподателя, че не е налице основание за
преустановяване събирането на публичните задължения на дружеството е посочено,
че съгласно чл. 168, ал. 1, т. 6 от ДОПК публичното вземане се погасява след
разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице,
обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното
задължение. Прието е, че тъй като в производството по несъстоятелност срещу „Р***
" ЕООД не е имало за разпределение суми, нито осребряване на имущество,
тъй като производството е преминало по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, а не по
реда на чл. 630 от ТЗ, т.е. не е назначен синдик и не са предявявани вземанията
не е приложима разпоредбата на чл.739 от ТЗ. При тези мотиви жалбата в тази
част е оставена без уважение, като неоснователна.
От
приложената извадка от Търговския регистър „Р*** “ ЕООД с ЕИК * е видно, че с
Решение от 02.03.2018г. по т.дело №140/2017г. на Окръжен съд – Монтана е
открито производство по несъстоятелност с посочено правно основание по чл.632
от ТЗ, посочена е начална дата на неплатежоспособността от 01.05.2015г. и
производството е спряно с посочено правно основание по чл.632 от ТЗ. С
Решението от 02.03.2018г. на Окръжен съд – Монтана е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на длъжника.
Съдът,
намира за установено от правна страна следното.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган и в кръга на законоустановените му
правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в производство по обжалване
на съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. и относно писмо №
С200012-178-0017913/13.07.2020год. издадено от публичен изпълнител при териториална
дирекция на НАП Велико Търново, офис Монтана с което уведомява жалбоподателя,
че не е налице основание за преустановяване събирането на публичните задължения
на дружеството.
Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Обжалваното по административен ред писмо също е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител в компетентната Териториална дирекция на НАП офис Монтана,
определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му
по чл. 215, ал. 3 във вр. с ал.1,т.1 от ДОПК. Същото е издадено и в
предвидената писмена форма и съдържа задължителни реквизити.
Няма
спор, че жалбоподателят е длъжник по изискуеми задължения за Данък върху
добавената стойност, задължения по ДОО, ЗО, УПФ и ФГВРС, както и че при
получаване на покана за доброволно изпълнение с изх.№599-263/21.09.2011г. със
своя молба е посочил три недвижими имота, собственост на дружеството, като
обезпечение на задълженията му. Както и, че с Решение на Окръжен съд – Монтана
от 18.04.2019г. по т.д. №140/2017год. постановено в производство по чл.632,
ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Р***
“ ЕООД с ЕИК * , на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, като е разпоредено вписване
на решението в Търговския регистър, но не е постановено заличаване на
дружеството от ТР.
По
отношение обжалваното съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. издадено от старши публичен изпълнител
при териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Монтана, съобразно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК …длъжникът може да обжалва действията на
публичния изпълнител….. Тази норма е обща и в нея не са конкретизирани
действията, подлежащи на оспорване. В конкретния случай съобщение за продажба
чрез търг с тайно наддаване в изпълнение на разпоредбата на чл.251, ал.1 от ДОПК представляват действия на публичният изпълнител оформени в съобщение
съдържащо мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за
подаването, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на
предложенията, т.е. както правилно е приел и ответника в оспореното Решение
същото не попада в кръга на актовете посочени в ДОПК подлежащи на самостоятелно
оспорване. Съобщението има подготвителен характер и поставя началото на
тръжната процедура, като с него се уведомява длъжника. Съобразно чл.256, ал.1
от ДОПК процесуално легитимиран да оспори резултата от проведения търг е единствено
участник, предложил по- висока цена от обявения купувач, т. е. субект с право
на оспорване е участникът в търга, който е предложил по-висока цена от обявения
за купувач.
Ето
защо съдът намира, че подадената жалба пред ответника, с която предмет на
оспореното в настоящето производство съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване с изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. издадено от старши публичен
изпълнител при териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Монтана е процесуално
недопустима, поради което и правилно в тази част жалбата е оставена без
разглеждане и производството е прекратено на основание чл.266, ал.1 от ДОПК във
вр. §2 от ДОПК и чл.159, т.1 от АПК.
По
отношение обжалваното писмо изх. № С200012-178-0017913/13.07.2020год. издадено
от публичен изпълнител при териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис
Монтана с което уведомява жалбоподателя, че не е налице основание за
преустановяване събирането на публичните задължения на дружеството на
посоченото основание по чл. 168, ал. 1, т. 6 от ДОПК, настоящия съдебен състав
намира следното:
Безспорно
в случая по отношение на жалбоподателя са установени публични задължения, като
съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от ДОПК публичното вземане се погасява:
1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5.
при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако
наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след
разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице,
обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното
задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с
производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното
задължение.
Съгласно
чл. 638, ал. 1 от Търговския закон с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, т.е. тези върху които преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания. В случая за което няма спор и
между страните, че производството по несъстоятелност се е провело по реда на
чл.632 от ТЗ и е открито с решение от 02.03.2018г. по търговско дело
№140/2017г. по описа на ОС - Монтана, докато наложените обезпечителни мерки
върху процесните недвижими имоти чрез възбрана върху тях са от 18.11.2011год. с
Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№63780-1 от
18.11.2011г.; изх.№63780-2 от 18.11.2011гд. и изх.№63780-3 от 18.11.2011гд. от
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, където тогава е било седалището на
търговското дружество „Р*** “ ЕООД с ЕИК * , като същите са били дори посочени
с молба вх.№63780/14.10.2011г. от жалбоподателя „Р*** “ ЕООД с ЕИК * т.е. изпълнителните
действия по отношение на трите недвижими имота не са спрени.
Разпоредбата
на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на
непредявените вземания в производството по несъстоятелност. Нормата
систематично е в раздел ІІ "Приключване на производството по
несъстоятелност" и крайният акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ е за
прекратяване на производството по несъстоятелност, а в случаите по чл. 735, ал.
2 ТЗ и за заличаване на търговеца. Поради това неупражнените права и
непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла
на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяването на производството по несъстоятелност по
чл. 735, ал. 1 ТЗ, т. е. самото пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията не води автоматично до тяхното
погасяване. За целта откритото производство по несъстоятелност следва да е
преминало през всички предвидени в закона фази и в резултат на това да се е
стигнало до изплащане на задълженията или да е изчерпана масата на
несъстоятелността. Едва при наличието на някое от тези условия прекратяването
на производството по несъстоятелността има погасяващо действие за непредявените
вземания. В случая, видно от отразяванията в Търговския регистър и Решение на
Окръжен съд – Монтана от 18.04.2019г. по т.д. №140/2017год. постановено в
производство по чл.632, ал.4 от ТЗ с което е прекратено производството по
несъстоятелност спрямо длъжника „Р*** “ ЕООД с ЕИК * , на основание чл.632,
ал.4 от ТЗ, в мотивите и диспозитива на решението не е постановено заличаване
на дружеството от ТР.
Независимо
от изложеното, следва да бъде съобразено, че редът по установяване на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по
обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по
приходите и публичните изпълнители е регламентиран в специален закон – ДОПК с
оглед изричната формулировка на неговия чл. 1. Задължението на жалбоподателя е
публично вземане, поради това, приложими по отношение на процесните вземания,
са основанията за тяхното погасяване, установени с норма на този специален
закон. Съгласно практиката на ВАС на РБ
относно приложимостта на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на непредявените в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ публични вземания в производството
по несъстоятелност /решения № 5390 от 28.04.2017 г. по адм. д. № 2820/2016 г. и
№ 7202 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 2377/2017 г. / се приема, че с оглед
характера на вземанията като публични, те попадат в приложното поле на
специалния закон – ДОПК в каквато връзка са неснователни доводите на
жалбоподателя. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1,т.6 от ДОПК публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от
осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако
други лица отговарят за публичното задължение, докато в настоящия случай не е
имало разпределение на суми, нито осребряване на имущество. В случая не е
налице хипотезата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, според която ако в срок до 6
месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният
изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност, тъй
като безспорно в производството по несъстоятелност на „Р*** “ ЕООД синдик не е
бил назначаван, респ. изобщо не се е стигнало до предявяване на вземанията и
изготвяне на списък от синдик. Предвид това публичният изпълнител
законосъобразно е продължил да извършва действия по принудително изпълнение по
отношение на възбранените имоти собственост на жалбоподателя. По изложеното
правилно и законосъобразно ответника е оставил в тази част жалбата без
уважение, като неоснователна.
С
оглед на изложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, процесното решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител
№123/05.08.2020г. издадено от Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е
оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството в частта относно
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. и е оставена без уважение жалбата в
частта относно писмо № С200012-178-0017913/13.07.2020год. е законосъобразен
акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от ответника по приложен списък и
като приема за неоснователно възражението за прекомерност предвид претендирания
минимум, то на ответника се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 500.00 лева /петстотин/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.268, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р*** “
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат З.М.
*** против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител
№123/05.08.2020г. издадено от Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е
оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството в частта относно
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх.№С200012-111-0001276/30.06.2020год. и е оставена без уважение жалбата в
частта относно писмо № С200012-178-0017913/13.07.2020год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р*** “ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** да заплати на ТД на НАП гр.Велико Търново,
сумата от 500.00 лева /петстотин/, сторени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: