№ 210
гр. Ловеч, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200216 по описа за 2023 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №6104125 издаден от ОД на МВР Ловеч на И. Г. И., ЕГН
********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с
ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.06.2022 г. в 09:56 часа в Обл. Ловеч ПП I-4 км.
24+500, землището на с. Сопот, с АТСС TFR1-M 608, насочено в посока гр. С., снимащо в
посока гр. Варна при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч. въведено с
П.З Д -11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4976672. Посочено е, че с МПС
О.М. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ** **** ** е извършено нарушение за
скорост, като при разрешена стойност на скоростта от 50 км.ч. е установена стойност на
скоростта от 71 км.ч., като е налице превишена стойност на скоростта от 21 км.ч.,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 608.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от И. Г. И., в
която излага, че оспорва фактите и обстоятелствата, послужили за основание за съставянето
на Електронния фиш като, наред с това, счита, че същият страда от пороци, които обуславят
неговата незаконосъобразност. Сочи, че не се е движил с управлявания от него автомобил на
посочената в Електронния фиш дата с визираната в него скорост. Сочи, че е възможно да се
е движил в колона, съответно, дори и да има отчетена от техническо устройство подобна
скорост, то тя е била отчетена по отношение движението на друг автомобил. На следващо
място, излага, че автоматизираното техническо средство, за което се твърди, че е установило
описано в Електронния фиш, не е индивидуализирано по подходящ начин, за да може да
1
бъде съответно несъмнено установено и проверено за съответствие с приложимите за него
технически изисквания. Оспорва също неговото калибриране, съответно верността на
описания в Електронния фиш отчет. Сочи, че в ЕФ не е посочена датата на издаването му,
което представлява грубо нарушение на формалните изисквания за неговата
законосъобразност. Сочи, че датата на издаването му позволява извършването на преценка
най-малко за изтичането на съответните преклузивни и давностни срокове.
На следващо място, сочи, че Електронният фиш не уточнява каква е точното превишение на
установената скорост, от което е „приспаднат" толеранс от 3%. На последно място, сочи, че
се твърдяло, че нарушението е извършено в условията на „повторност", като се визира ЕФ
К/4976672, какъвто не бил издаван и не му бил връчван. Сочи, че посочените пороци на
Електронния фиш засягат съществено правото му на защита, респективно обуславят
неговата незаконосъобразност. С оглед на което моли издадения ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен да бъде отменен.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед
разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
АНО - ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТС тип мобилна система „TFR1 М” не са допуснати нарушения. От формална
страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити.
В издадения електронен фиш е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 71
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е.
превишение от 21 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за
2
процесния участък, който е населено място – землището на с. Сопот е 50 км/ч. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в землището на с. Сопот,
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за
използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство.
В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 74 км/ч, а
след като е приспаднат автоматично 3 км. – 71 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш,
и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е посочено, че
ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със
специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с
посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да
се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час
за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената
част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като същевременно с това, както и посочено и по- горе е отразено, че се касае за
населено място и че максимално разрешената скорост е 50 км/ч. Съдът намира, че в случая
неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не
се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като
привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този
смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното
му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и
съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното
3
изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че
нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава
участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено
процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на
наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй
като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за
движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е
индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в
населеното място с. Сопот, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не
може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или
магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-
висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението,
които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В - 26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП. При това положение се
установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение (
нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от
ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС,
няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира
наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и
електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед
обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
4
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл. 58д от
ЗАНН.
Процесното нарушение е установено и заснето с АТС тип мобилна система „TFR1
М”. На техническото средство е била извършена метрологична проверка на 14.08.2019 г. със
срок на валидност 1 година. Приложен е и снимков материал по делото, надлежно заверен,
за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай
техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение
на автомобилът 71 км. час, при разрешени 50 км. час, като било засечено превишение на
разрешената скорост на движение от 21 км. час, след приспадане на км. грешка, с който
работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител
при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден
електронния фиш, с който на жалбоподателят е наложено цитираното по – горе наказание.
В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
забраната.
В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е
създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на
електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС
скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в
чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
5
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място
и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган
нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват
като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая
не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - TFR1 – М 608, одобрено на 24.02.2010 год., със срок на валидност до
24.02.2020 година. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издадено от БИМ,
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол №4-22-21 от 12.08.2021 г., от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
техническо средство, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по
делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС,
собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят И. Г. И.. Наказанието е
наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е
извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е
оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той
а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и
възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че
6
правилно е санкциониран И. Г. И. като собственик на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
5872/16.06.2022 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно
наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 15.06.2022 г. чл.7 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
7
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При
издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е
точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които то е било извършено.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 06.07.2022 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
21.02.2023 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /
Жалбата срещу процесния ЕФ е подадена чрез директора на ОД на МВР Ловеч с вх.
№295000-1964/01.03.2023 г./.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати
процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице
нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и
реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение
на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния
фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при
която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци
са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът
не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на
МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на
извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога
е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. В ЕФ е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с
който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта,
разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
8
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4976672.
По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за платен ЕФ/ и
копие на ЕФ Серия К №4976672 издаден от СДВР, от които е видно, че същия е издаден на
30.06.2021 г., връчен е бил на жалбоподателя на 28.10.2021 г., платен е, и е влязъл в сила на
12.11.2021 г. От съдържанието на приетия като доказателство по делото ЕФ Серия К
№4976672 издаден от СДВР се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран за
извършено от него на 19.05.2021 г. в 16.25 часа в гр. С., бул. Пейо Яворов до номер 40, с
посока на движение от бул. Симеоновско шосе към бул. Черни връх нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е била
наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 15.06.2022 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на жалбоподателя е ангажиран на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
9
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената
за съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с 21 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 3 от визираната
разпоредба. За повторно нарушение по чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т. е. 200.00 лева,
каквото е наложено на жалбоподателя И..
С оглед на гореизложеното следва да се измени обжалвания ЕФ, като се
преквалифицира нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и се потвърди като законосъобразен, в
останалата част.
По делото страните не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №6104125 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на И. Г. И., ЕГН ********** от гр. С., е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №6104125 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10