№ 136
гр. Видин, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20251320200159 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от на
„БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес по седалище и адрес
на управление: гр. Димово, обл. Видин, п.к. 3750, ул. „Георги Димитров"
№45, представлявано от управителя С. И. К., против Наказателно
постановление №№ 05-2400210 от 22.01.2025 г., на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище Видин, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 414, ал. Кодекса на труда, във
вр. с чл. 27 от ЗАНН – „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, за извършено административно нарушение по чл. чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда и във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда .
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, не
изпраща процесуален представител и не заема становище в с.з. постъпила е
молба от процесуалния му представител, с която се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да
се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и
1
обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на място на 09.10.2024 г. на обект: "СМР
(преустройство и ремонт) в сграда, гр. Видин, ул. "Княз Борис I-ви" №25А ,
където зидане на стени се извършвало от "БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД, на
установеното на работа на обекта лице - М.М.Г., извършващ мазане на стени, е
представена декларация за попълване от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка
по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание
чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т.З, чл.402, ал.2 от
Кодекса на труда и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от
ДОПК. От данните, попълнени в декларацията на 09.10.2024 г. в 11:10 часа, е
установено, че лицето М.М.Г., с ЕГН ********** работи като "зидаро-мазач"
към "БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД в обект: "СМР (преустройство и ремонт) в
сграда, гр. Видин, ул. "Княз Борис I-ви" №25А , без сключен писмен трудов
договор, без да има сключен граждански договор, с фиксирано работно време
от 09:00 ч. до 17:00 ч. При извършената проверка по документи на
"БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД, състояла се на 21.10.2024 г. в Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище Видин, не е представено, изискваното с
призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) от 09.10.2024 г. - трудово досие на
установеното на 09.10.2024 г. лице - М.М.Г., от което било установено, че
"БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД - работодател, е допуснал до работа на
09.10.2024 г. на обекта на контрол: "СМР (преустройство и ремонт) в сграда,
гр. Видин, ул. "Княз Борис I-ви" №25А , лицето М.М.Г., с ЕГН **********, без
да има сключен трудов договор и без отношенията при предоставяне на
работна сила да са уредени като трудови правоотношения. Същото е видно от
показанията на свидетелите В. Ц. и П.П..
Свидетелите Д. К.а, А.И. и Е. Й. твърдят, че волята на страните е била да
сключат граждански договор , а не трудов и правоотношението ннямало
характеристиките на трудово такова, като по делото е приет и приложен
граждански договор, сключен между "БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД и М.М.Г. за
почистване на помещения.
2
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В. Ц. -
актосъставител, свидетеля П.П. и административно-наказателната преписка,
съдържаща Протокол за извършена проверка № ПР2439378/31.10.2024 г.,
Декларация от 09.10.2024 г. от 11:10 ч. на М.М.Г., Граждански договор №05 от
01.10.2024 г. на М.М.Г., Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от
09.10.2024 г., Книга за начален инструктаж, Книга за ежедневен инструктаж,
Договор за СРМ от 10.07.2024 г., сключен с Фондация „Подкрепа за
реализация".
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов
договор преди постъпване на работа и нарушението е формално и да са се
приеме за довършено не се изисква настъпването на определени обществено
опасни последици. По възприетото в правната теория трудовият договор, така
както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения,
на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и
докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. Трудовото
правоотношение се характеризира с нееднократното и системно престиране
на работна сила от работник или служител на определена длъжност, с
определено работно място и работно време, под контрола на работодателя при
осигурени от последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено
трудово възнаграждение, изплащано периодично. Предметът на трудовото
3
правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила,
като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически
умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово
възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на
труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който
законът преписва писмена форма за действителност, следва да съществува и
съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение,
а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане и работно време. В
конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на
трудово правоотношение между жалбоподателя и М.М.Г.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ и възприема АУАН като
доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността
на дееца. Разпоредбата на чл. 416 от КТ предвижда отразените единствено в
редовно издадения акт констатации, фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното.
Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ от М.М.Г.
представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена
сила, обвързваща съда
Във връзка с декларацията по чл. 402 от КТ от доказателствата по делото се
конкретизира, че става дума именно за изписването на текста в нея. Същото
изяснява факта каква е била волята на лицето в момента на попълване на
декларацията. Липсват доказателства, че Г. се е явил в точно определено време
и само в такова време на работа, че приключва трудовия си ден в точно
определен час . Липсват и доказателства, че съществува йерархична
подчиненост на Г., която е необходим и съществен елемент от индивидуално
трудово правоотношение, в рамките на което се престира работна сила по
смисъла на КТ. Предоставянето на работна сила може да стане единствено,
когато лицето, което я предоставя, се постави в зависимост от лицето, което я
получава, което намира израз в съществуването на конкретни трудови
задължения за работника, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
При това не се установяват елементите на трудово правоотношение,
регламентирани в чл. 66, ал. 1 от КТ. По делото не се събраха доказателства от
4
които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се
касае за предоставяне на работната сила в условията на продължителност,
непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено
място на работа, при определено работно време. Няма данни, нито
доказателства за извършвана трудова дейност от Г. преди датата на
проверката. Не се установи и по безспорен и категоричен начин, че е
извършвал работа, която изисква сключването на трудов договор в писмена
форма. В доказателствена тежест на административния орган е да установи, че
волята на страните е за сключване на трудов договор. Поради изложеното
съдът намира, че безспорно и напълно се оборва презумптивната
доказателствена сила на АУАН. Административният орган е длъжен да събере
и други доказателства, в подкрепа на тезата, че Г. действително е предоставял
работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 от КТ, както и сведения по чл.
44, ал. 1 от АПК. В случая в административнонаказателното производство не
са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са
събрани, проверени и оценени всички необходими, относими и допустими
доказателства за разкриване на обективната истина. С процесуалното си
бездействие по отношение на фактите, които е следвало да бъдат установени,
и за установяването на които е следвало да бъдат взети всички мерки и
средства в съответствие със служебното начало в административното
производство, контролният орган е допуснал нарушение на материално
правните разпоредби. Административният акт е издаден без да са изяснени
действително относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от
АПК. Съобразно служебното начало, административният орган,
осъществяващ контрола по трудовото законодателство, е следвало да събере
всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да
издаде административен акт. Не се установи между жалбоподателя и Г. да е
уговорено престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна
сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на
трудовите функции и задължения за определен период от време, в условията
на йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина,
при определено работно време, на определено работно място, с материали и
средства на дружеството - работодател и при реално уговорено трудовото
възнаграждение. Не се сочи и представя и нито едно доказателство за
5
изплащането и получаването на трудово възнаграждение на Г.. Доказателства,
установяващи посочени по-горе задължителни елементите на трудовото
правоотношение не се събраха по делото.
Трудов договор може да се сключи, когато са налице две насрещни
взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които
трябва да се обективират в писмена форма. В случая не само, че липсва
писменото изявление на която и да било от страните по правоотношението, не
само, че жалбоподателят и Г. изрично заявяват, че не са в трудово
правоотношение, ав гражданско такова по чл. 258 от ЗЗД, за което е
представен и приет граждански договор между тях по делото, но и не се
представиха каквито и да било документи за уреждане на правоотношението
като трудово. Не са събрани и доказателства от административнонаказващия
орган за наличието на такова правоотношение. Според разпоредбата на чл.
405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на
чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В
тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се
установява с всички доказателствени средства. От събраните доказателства се
установява, че отношенията между жалбоподателя и Г. са без характерната за
трудовото правоотношение субординация при упражняване на
дисциплинарната власт. Същото обстоятелство потвърждава житейски
логичното обяснение, че същият не е извършвал трудова дейност по смисъла
на КТ.
Съдът счита, че при анализ на събраните в настоящото производство
доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 303, ал. 2
от НПК, приложима в настоящата производство съгласно чл. 84 от ЗАНН,
представляваща продължение на един от основните принципи в наказателния
процес, а именно принципа за невиновност, залегнат в чл. 16 от НПК, изисква
наказателното обвинение да бъде доказано по несъмнен начин. Изискването
на чл. 303, ал. 2 от НПК означава, че колкото и висока да е степента на
вероятност едно лице да е осъществило състав на престъпление, в случая - на
административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на
6
съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да
изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а
именно, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице
е осъществило състава на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността му. Съдът намира, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗАНН
приготовлението към извършване на административно нарушение не се
наказва. Въз основа на установените факти, от показанията на актосъставителя
и свидетелите почистването на помещения с цел последваща строителна
дейност не могат да обосноват полагането на труд на ревизираното място и не
може да бъде направен извод, че Г. е извършвал действия, представляващи
престация на работна сила, на основание трудово правоотношение. С оглед
изложеното по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни и
категорични доказателства, които да установят че жалбоподателят е имал
качеството на работодател, лицето Г. на работник към посочената в АУАН и
НП дата на проверката, както и че са налице елементите на трудово
правоотношение, съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400210 от 22.01.2025 г., на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Видин, с което на
жалбоподателя„БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес по
седалище и адрес на управление: гр. Димово, обл. Видин, п.к. 3750, ул.
„Георги Димитров" №45, представлявано от управителя С. И. К. е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал.
5 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 414, ал. Кодекса на труда, във вр. с чл. 27
от ЗАНН – „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, за извършено административно нарушение по чл. чл. 61, ал. 1 от Кодекса
на труда и във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда .
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Видин да заплати
на„БИЛДИНГГРУП-СК" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес по седалище и
адрес на управление: гр. Димово, обл. Видин, п.к. 3750, ул. „Георги
Димитров" №45, представлявано от управителя С. И. К., сумата от 500 /
петстотин / лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8