Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.07.2018
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На двадесет и пети юни 2018 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 15 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано по предявени от Ф.Х.Ю. *** срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
гр.София обективно кумулативно съединени искове за сумата от 70 339,25 лв., от
които 70 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 339,25 лв.-
за имуществени вреди – с правно осн.чл. 432 от КЗ.
В исковата молба ищцата твърди, че
на 28.11.2016г. , возейки се като пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т
11-93 ВТ, е пострадала при ПТП на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Варна
за гр. София, причинено от холандския гражданин А.Т., управлявал л.а.
“Фолксваген Голф”. Образувано било ДП № 636/2016г. на РУ- Аксаково под надзора
на прокурор при Районна прокуратура-Варна срещу виновното лице А.Т. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2 от НК. Наблюдаващият делото
прокурор достигнал до извода, че на 28.11.2016 г. на автомагистрала “Хемус” в
посока гр. Варна за гр. София на км. 410, след разклона за с. Слънчево, обл. Варна”, посоченият лек автомобил, управляван от А.Т.,
е застигнал и се е блъснал отзад в полуремаркето на
движещият се в дясната лента т. а. влекач “ДАФ ТЕ95ХФ” с рег. № Н 6406 АР с
прикачено полуремарке с рег. № НН 7123 ЕЕ, управляван
от П.Н.П., с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Причина за
гореописаното ПТП е несъобразената скорост и неспазване на дистанция от водача
на л.а. “Фолксваген Голф”. На осн. чл. 343, ал. 2 от НК, ищцата заявила, че желае воденото наказателно производство да се прекрати и
спрямо виновния водач да не се реализира наказателна отговорност. С
Постановление от 09.08.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 636/22016 г. по описа на РУ - Аксаково, прокурорът се е произнесъл в този
смисъл. Постановлението е влязло в законна сила. Водачът А.Т. е изследван за
употреба на алкохол с техническо средство след ПТП, като пробата му е
отрицателна. Отрицателна била и пробата на водача на товарния автомобил
Ищцата твърди, че след ПТП е откарана в болница в гр.Варна, където спрямо
нея са извършени хирургични интервенции, изписана на 07.12.2018г. Вследствие на
ПТП получила травматологични увреждания, представляващи две средни и една лека
телесни повреди: травма на тънкото черво
с перфорация (пробив), събиране на кръв в коремната кухина, травматичен шок;
счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на дясното ходило.
Подробно описва претърпените от нея неимуществени физически и душевни болки и
страдания вследствие на уврежданията, интервенциите и възстановителния период,
както и имуществените вреди - изразяващи се в закупуване на ортеза,
проходилка и медикаменти. Позовава се на факта, че
ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на лекия автомобил, собственост на „АДМ Сервиз“ ЕООД – по застрахователна
полица Ns BG/23/116002707613/19.10.2016 г. със срок
на валидност до 18.10.2017 г., застрахователното събитие, настъпило на
28.11.2016г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от
ответника в качеството му на застраховател. Ищцата твърди, че е спазила
процедурата по чл. 380 от КЗ, отказала е отправеното й от застрахователя
предложение за изплащане застрахователно обезщетение в общ размер от 16 000лв.,
който отказ е получен от ответника на 24.11.2017г., поради което и предявява
настоящите искови претенции в общ размер от 70 339,25 лв., от които:
1.Сума в размер на 30 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от
возене в автомобил, ограничен двигателен режим) от получената средна телесна
повреда по см. на чл. 129 от НК, изразяваща се в счупването на петната кост на
дясното ходило, причинило й затрудняване на движението на десния долен крайник
за повече от 6 месеца.
2.Сума в размер на 30 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от
возене в автомобил, ограничен хранителен и диетичен режим) от получената средна
телесна повреда по см. на чл. 129 от НК, изразяваща се в перфорация (пробив) на
тънкото черво с последващия перитонит, събиране на
кръв в коремната кухина и травматичен шок-причинило й разстройство на здравето,
временно опасно за живота
3.Сума в размер на 10 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от
возене в автомобил, ограничен двигателен режим на снагата) от получената лека
телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в счупването на
III и IV ребра в ляво, причинило й разстройство на здравето, не опасно за
живота.
4.Сума в размер на 339.25 лв.- имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
на потребителска такса за престоя й в болницата, закупуването на ортеза и проходилка, както и за
пособия и медикаменти.
Претендира законната лихва за забава върху посочените по-горе главници, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,
считано от деня, в който ответника е получил отказа й за извънсъдебно уреждане
на спора, респ. след изтичането на срока от 15 работни дни от представяне на
всички доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, а именно -
25.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, и присъждане на адв. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В представения в срок отговор на
исковата молба на осн.чл. 119, ал. 3 от ГПК,
прави възражение за местна подсъдност – считайки че по правилото на чл. 105 от ГПК компетентен да разгледа спора е не Окръжен съд - Търговище, а Софийски
градски съд. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като не са налице
всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя:
1.Оспорва вината на водача А.Т. за причиняване на вредоносния резултат, по
аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, тъй като наказателното производство
по случая е прекратено на основание чл. 343 ал. 2 НК; 2. Счита, че в конкретния
случай вина за ПТП има не водачът на лекия автомобил – А.Т., а вина има другият
участник в ПТП; 3.Възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от една страна от пострадалата Ф.Ю., която не е била с
поставен обезопасителен колан, и от друга страна - от
страна на другия участник в ПТП - шофьор на товарен автомобил 4.Оспорва
твърдението в ИМ, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в
исковата молба телесни уреждания, които да са в причинно-следствена връзка с
ПТП от 28.11.2016 г.; 5.Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент. С отговора е направено искане за привличане като трето
лице-помагач на страната на ответника на
А.Т. - лицето, което е управлявало процесния л.а.
„Фолксваген Голф“; за допускане като свидетел на същото това лице А.Т. – в
качеството му на очевидец, за установяване на обстоятелствата по отношение на
механизма и действителната обстановка около ПТП, както и наведените възражения
за съпричиняване.
С допълнителната искова молба в
срока по чл. 372 от ГПК, ищцата:
-счита за неоснователно възражението за местна подсъдност, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК (нова- ДВ бр. № 86/2017 г.), приложима
към настоящия случай, както и предвид т.6 от Тълкувателно решение № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС;
-оспорва възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от нейна страна, тъй като е била с поставен обезопасителен колан и няма нейно неправомерно поведение;
както и за съпричиняване от страна на другия участник
в ПТП - шофьор на товарния автомобил;
-по отношение на датата, от която следва да се дължи законовата лихва за
забава върху уважената главница уточнява, че това е датата на ПТП-
28.11.2016г., алтернативно поддържа посочената в ИМ начална дата;
-по искането от ответника за
привличане на трето лице помагач на А.Т. - предоставя на съда, като изразява
становище, че е недопустимо това лице, ако бъде привлечено като трето лице -
помагач, да бъде призовано и като свидетел, каквото е направеното искане в т. 2
от доказателствените искания в отговора, тъй като
страната в процеса не може да има и процесуалното качество на свидетел.
В постъпилия в срок отговор на
допълнителната ИМ, ответникът поддържа възражението
си за местна неподсъдност на спора пред
Окръжен съд – Търговище; поддържа останалите си възражения и искания в отговора
на ИМ; счита за неоснователно възражението на ищеца, че е недопустимо
призоваването на трето лице помагач в качеството му на свидетел, доколкото
третото лице-помагач не е главна страна в процеса и същото не дава обяснения, а
подлежи на разпит.
С разпореждане № 46/29.01.2018г.,
постановено по настоящото дело, съдът е освободил ищцата от внасяне на
дължимата по настоящото дело държавна такса - на осн.
чл. 83 ал. 2 от ГПК.
С определението по чл. 374 ГПК съдът е отхвърлил възражението за
неподсъдност на делото, както и за привличане на трето лице-помагач на
ответника. Определението не е обжалвано.
В о.с.заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете така, както са
предявени. Поддържа искане за присъждане на законната лихва върху главниците от
деня на ПТП- 28.11.2016г., алтернативно- от дата 25.11.2016г.-до окончателното
й изплащане. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК – 300лв.-
за в.лице и за минималното адв.възнаграждение,
визирано в наредба № 1/2004г. в условията на чл. 38 ал.2 вр.
с ал.1 т.2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете. Процесуалният
представител на ответника поддържа становището в отговорите за неоснователност,
респ. за частична основателност на иска по наведените в отговорите на ИМ доводи
и съображения за съпричиняване. Претендира разноски,
по представен списък по чл. 80 ГПК – разноски за в.лице, адв.
възнаграждение, депозит свидетел.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено изисканото от РП-Варна досъдебно производство №
363/2016г. по описа на РУ-Аксаково –ОД на МВР гр. Варна, приключило с влязло в
сила постановление № 15858/2016 от 09.08.2017г. на прокурор на Районна
прокуратура Варна, с което е прекратено наказателното производство по ДП №
363/2016г. по описа на РУ-Аксаково, водено срещу А.Т. за престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „б“ предл.ІІ от НК . В постановлението
районният прокурор е установил, че на 28.11.2016 г., около 18.00ч. на автомагистрала
„Хемус“ в посока от гр. Варна към гр. София на км 410, след разклона за с.
Слънчево, обл. Варна, лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег. № Т 11-93 ВТ, управляван от холандския гражданин от турски произход А.Т.,
застигнал и се блъснал отзад в полуремаркето на
движещия се пред него в дясната лента товарен автомобил влекач “ДАФ ТЕ95ХФ” с
рег. № Н 6406 АР с прикачено полуремарке с рег. № НН
7123 ЕЕ, управляван от П.Н.П., с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
След удара автомобилът се завъртял. Вследствие на удара пострадали виновния
водач А.Т. и пътуващата на предната дясна седалка в лекия автомобил –Ф.Х.Ю.. Причинените
на Ю. телесни увреждания вследствие на ПТП: счупване на петна кост на десния
крак и фрактура на трето и четвърто ребро обуславят средна телесна повреда,
като е цитирана приложената в досъдебното производство епикриза.
Водачите на двете МПС-та са тествани с техническо средство
след ПТП, като пробата им е отрицателна. Причина за гореописаното ПТП е
несъобразената скорост и неспазване на дистанция от водача на л.а. “Фолксваген
Голф”. На осн. чл. 343, ал. 2 от НК, пострадалата Ю.
(настояща ищца) заявила, че желае воденото наказателно производство да се
прекрати и спрямо виновния водач да не се реализира наказателна отговорност. В
резултат на което е издадено цитираното Постановление от 09.08.2017 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 636/22016 г. по описа на РУ –
А.
Не е спорно в процеса, установява се и от приложените писмени
доказателства, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, собственост на „АДМ Сервиз“ ЕООД –
по застрахователна полица № BG/23/116002707613/19.10.2016 г. със срок на валидност
до 18.10.2017 г. (л. 14-18 от делото).Застрахователното събитие, настъпило на
28.11.2016г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от
ответника в качеството му на застраховател.
Видно от приложените писмени доказателства, непосредствено след ПТП ищцата
е откарана по спешност в МБАЛ “Св.Ана“ в гр.Варна, Клиника по коремна хирургия,
където спрямо нея са извършени хирургични интервенции. Изписана е на
07.12.2018г., с подобрение и дадени указания за спазване на хранителен и
двигателен режим.
Видно от материалите по досъдебното
производство (приложено) и от назначената и приета по настоящото дело съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), изготвена от две вещи лица- хирург и ортопед, вследствие на
ПТП ищцата е получила травматологични увреждания, представляващи две средни и
една лека телесни повреди: травма на
тънкото черво с перфорация, перитонит, събиране на кръв в коремната кухина,
травматичен шок; счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на
дясното ходило (счупването на петната кост е диагностицирано
3 дни след травмата). Извършена е спешна оперативна интервенция, при което е
установен дифузен перитонит с тънкочревно съдържимо и
пробив на тънко черво; извършена е сутура на нивото
на перфорацията на три етажа, не са установени други лезиии
на паренхимни и кухи коремни органи, обилен лаваж, поставен дрен в корема и послоен шев. По
отношение счупването на петната кост е поставена ортеза
(заместител на гипсова имобилизация). По повод
инфекция на оперативната рана пострадалата многократно е лекувана амбулаторно с
превръзки (л. 23-34). Носила ортезата 2 месеца, след
което е проведена рехабилитация в МБАЛ-Търговище, отделение по Физикална и рехабилитационна
медицина. Ползвала болнични общо 6 месеца. При извършения преглед от хирурга от
СМЕ са констатирани леки болки в дясното подребрие.
Категоричен е изводът на СМЕ, че гореописаните констатирани от вещите лица увреждания
по медицинската документация и след преглед на пострадалата изцяло отговарят на
описаните в исковата молба и е налице причинна-следствена връзка между тях и
ПТП от 28.11.2018г.
Счупването на петната кост е засегнало функцията на десния долен крайник, в
продължение на 2 месеца без всякакво стъпване на крайника, ходене с помощно
средство (ортеза и патерици). Впоследствие функцията
на крайника постепенно се е възстановявала за около 6 месеца от травмата, като
болките в началото са били интензивни и постепенно са намалявали. От
обясненията на в.л.- ортопед в о.с.з. (л.131, стр. 6 от протокола) се
установява, че „счупването на петната
кост общо взето е тежко счупване, но за щастие при нея (ищцата) не е било от тежките, защото няма засягане там на една важна става и при
влошаване на времето или спадане на налягането по принцип може първите 5-6
месеца да получава (да усеща), но цял живот да получава – не“.
В конкретния случай, вследствие на увреждането при ПТП е засегната тежко
функцията на органите в корема, с риск за живота на пострадалата. В обясненията
в о.с.з. в.л.-хирург заявява, че при такова увреждане ако операцията не се
направи навреме, шансовете за оцеляване са 50%. Дори и при навременно направена
операция, с оглед цялостното състояние на пациента и допълнителните травми, възстановителеният период е много труден, и при около 10%
от опериранитепациенти, настъпва летален изход.За
конкретния случай обаче „всичко е направено както трябва и тя (пострадалата) е имала шанса, че е оцеляла“. Според СМЕ възможно е за в бъдеще да се
получат усложнения-сраствания, като прогнозата е добра. Не може по категоричен
начин да се установят колко, какви и къде ще са срастванията, но със сигурност
ще има. При част от пациентите (около 15%) в следващите след такава операция 6
месеца до една година се достига до нова операция, която има единствено за цел
да премахне срастванията и да подобри движението на червата. В случая такава не
се е наложила. При прегледа на ищцата, вещото лице е констатирало подуване на
корема, което говори за наличие на страстване –
„трудно е зарастнал, той коремът й е като бойно поле,
тъй като и самата операция е тежка и възстановителният период очевидно е бил с усложнеия, те са описани“.
Времетраенето от увреждането до оздравяването е 6 месеца, за този период
се спазва и съответен двигателен и хранителен режим, след този период- такива
по принцип не се спазват – „ „независимо какъв режим ще се спазва след шестия
месец, ако ще се получи херния, ще се получи до 6-ия месец, срастванията, които
така или иначе са се образували вече, нито ще намалеят, нито ще се увеличат
след шестия месец Каквото е имало е станало дотогава“ (обясненията на в.л. в
о.с.з. – л.129-131, стр. 4-6 от протокола).
Според СМЕ слабо е засегнато движението на снагата при фрактурата на ІІІ и
ІV ребро вляво. Приложеният начин на лечение е правилен. Възможно е било да се
получат тежки усложнения през първите 20 дни след фрактурата. За в бъдеще – не.
Фрактурите причиняват болки с умерен интензитет и отшумяват за период от 3
месеца, като определен двигателен режим се спазва за период от 2 месеца. В с.з.
(л. 130) вещото лице-ортопед пояснява, че обикновено в рамките на 2 месеца
болките отзвучават напълно, рисковете са в първите 15 дни, трайни последици и
увреждания не се получават след втория месец. В рамките на 2 месеца ребрата се
калцират, и ако дотогава не се спазва двигателен режим, не могат да зараснат
добре. Ограниченият двигателен режим за първите два месеца е свързан с липсата
на активно спортуване, тежък физически труд предимно и не толкова тежък труд,
действия, свързани с раменния пояс и горната част от тялото. „Ако работи като
счетоводител той (пострадалият) не би имал голям
проблем, но ако гледа бебе, което
непрекъснато трябва да вдига, да го поставя в количка или има малки деца, това
е проблем“ (л. 130-131).
Представените по делото писмени доказателства за лечение, закупени
лекарства и помощни средства са във връзка с претърпените увреждания.
Представени са доказателства (л. 41-48 от делото) от ищцата,
чрез адв.П., до ответника заявление по чл. 380 от КЗ за претърпените и претендирани
неимуществени вреди и имуществени вреди (60 000лв. + 122.25 лв.), с приложени
писмени документи, с които ищцата е разполагала към него момент - 02.11.2017 г.
Застрахователната претенция е получена от ответника на 03.11.2017 г. Претенцията
към до застрахователя е заведена при него под щети с 0411-155-0008-2017. С
писмо изх. № 99-12685/17.11.2017 г. застрахователят-ответник е отправил до
ищцата предложение за сключване на споразумение по образуваната при него щета
за изплащане застрахователно обезщетение в общ размер от 16 000 лв., на
което ищцата е отказала. Отказът й е получен от ответника на 24.11.2017 г. –
обстоятелства, които не се и оспорват от ответника. Настоящият иск е предявен
на 25.01.2018г.
Във връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на причинно-следствената връзка между ПТП
и уврежданията на ищцата, поставените на разглеждане в процеса възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
предвид и прекратеното ДП, е назначена, изслушана и приета от страните и съда
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на САТЕ, предвид на данните от Протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен на 28.11.2016г. и останалите писмени
доказателства в материалите по изисканото и приложено ДП № 363/2016 г. по описа на РУ-Аксаково, ОД на
МВР-Варна и събраните гласни доказателства съдът приема за безспорно
установено, че процесното ПТП е настъпило на 28.11.2016г. на автомагистрала, в условия
на прав пътен участък, в тъмната част от денонощието (на смрачаване- около
18.00 часа), при движение и на други ППС, сухо време, суха асфалтова настилка
без недостатъци и без допълнителни фактори усложняващи пътната обстановка. на пътно платно с две
пътни ленти за еднопосочно движение (северна и южна), с широчина на северната -
3,9 м. и на южната - 4,1 м. Пътните ленти са разделени с единична прекъсната
разделителна линия М 3.
Посоката на движение на лекия автомобил е от гр. Варна към гр. София), по
траектория, лежаща в северната пътна лента (дясната по посоката на движение),
която след удара продължава в условия на транслация и ротация на лекия
автомобил до мястото, където преустановява движението си – на 10-12 м след
мястото на удара, позициониран с предната си част обратно на посоката на
първоначалното си движение към гр. Варна. Посоката на движение на авто-композицията е също от гр. Варна към гр. София, която
след удара се променя в дясно и преминава в аварийната пътна лента, където авто-композицията преустановява движението си.
ПТП е настъпило между товарната авто-композиция в
състав от седлови влекач с прикачено към него полуремарке, движеща се в северната пътна лента в посока Варна-София,
със скорост 58 км./ч., и лекият автомобил „Фолксваген Голф”, движещ се в същата
посока и в същата северна пътна лента със скорост от 113,5 км./ч.Когато товарният
автомобил достига до км.410 движещият се
зад него лек автомобил с по-висока скорост го застига и и влиза в
съприкосновение с лявата задна част на полуремаркето.
Ударът между двете МПС се е осъществил в северната пътна лента, като
първоначално в контакт влизат лявата задна част на полуремаркето
и централната челна част на лекия автомобил, с концентрация на ударния импулс в
дясно от МЦ на лекия автомобил. Видно и от протокола за ПТП, приложен по ДП 363/16г.
и снимков материал л.а. е с деформации
по цялата предна част, предните въздушни възглавници са излезла.
Според САТЕ липсват обективни находки и доказателства, че водачите на процесните МПС са реагирали на опасност. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил при скорост на движение 55,5 км./ч. е - 36,2 м.,
това разстояние е по-малко от 50 м., при което съотношение на
разстоянията, според експертизата, водачът на лекия автомобил е имал възможност
и време да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. Според приетото заключение предвид възможностите, които е имал водачът на
лекия автомобил да предотврати ПТП, от експлоатационна техническа гледна точка
основната причина за настъпване на удара между двата автомобила е отклонено
внимание на водача на лекия автомобил в условия на движение с висока СКОРОСТ в
порядъка Vа.л.а.= (31-32) м./сек., в тъмната част от
денонощието на осветеност от автомобилни фарове – несъобразена скорост и
неспазване на дистанция. Лекият автомобил е оборудван с обезопасителни
колани.
Видно от протокола за ПТП, приложен по ДП – л.21-22 2сТ
По искане на страните са допуснати гласни доказателства: за обстоятелствата относно ПТП –св. А.Т., който поради невъзможност да бъде
призован (въпреки положените за това усилия от съда, не е намерен на посочените
от ответника два адреса) е заличен от списъка за призоваване; за
обстоятелствата във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди – св. Ю.,
св. М.и св.Ч..
От показанията на св. Ю. (брат на
ищцата) се установява, че разбрал веднага за станалата катастрофа
- от разговора със сестра си разбрал само, че „са се блъснали в движещ се пред тях камион“. Отишъл при ищцата при
изписването й, за да я прибере в Търговище, като преди това, по време на
престоя й от около 10-тина дни в болницата в гр. Варна, са се чували с нея по
телефона. Когато я видял за първи път състоянието на ищцата не било добро
- била на легло, оперирана, стресирана.
Наложило да се закупи протеза и проходилка. След
прибирането й в Търговище, се наложило да я води на хирург за промивки, „беше й се възпалила операцията“. Според
свидетеля около 3-4 месеца ищцата ползвала проходилка
за придвижване. Около 3-4 месеца била на легло, ставала само до тоалетната,
нямала физическа възможност да прави каквото и да било – сама се обличала, но
храната й я носели до леглото, до банята и до тоалетната ходела с помощ. Ищцата
има две деца, бившият й съпруг живее в гр. Варна, малкото й дете е аутист, което изисквало необходимостта да бъде водено
редовно до здравни заведения, През възстановителния период на сестра му никой
не е водил детето на лекар.
Според показанията на св. М.(приятелка
на ищцата)) същата разбрала за катастрофата няколко дни след
случилото се, когато по телефона ищцата отказала разговор, причината за което свидетелката
разбрала по–късно – пострадалата била в болница и не можела да говори. В
началото на м. декември (4-5.ХІІ.2016 г.) я посетила в болницата във Варна.
Заедно с брат й (св. Ю.) отишла в болницата при изписването, за вземат ищцата,
тъй като нямало как сама да се движи. Според показанията й, претърпяната
катастрофа се отразила доста зле психически на ищцата, най-вече по отношение на
децата й – ищцата била много разстроена, защото без чужда помощ не можела да се
грижи за себе си, камо ли за децата, а момченцето й иска малко по-специални
грижи, и „затова положението не беше
много добро. То искаше да излизат, да се гушка и т.н.“ След десетдневния
престой в болницата, ищцата я изписали с „пластмасов
ботуш за крака“, придвижвала с проходилка, с
които била някъде до м.февруари. Ищцата се променила – и физически, и
психически й се отразила по някакъв начин катастрофата, станала
по-притеснителна, по-плаха докато шофира.
От показанията на св.Ч. (майка на
ищцата) се установява, че разбрала за катастрофата, на 5-ия ден
от постъпването на ищцата в болницата отишла да я види- ищцата не ставала от
леглото, болна, с памперс. Макар свидетелката
да живее на село, а дъщеря й с децата си и с брат си – в апартамента в гр.
Търговище, й се налагало да ги посещава редовно за около два месеца, за да
помага за децата, за домакинството и на самата ищца. Внукът й – син на ищцата,
дете с аутизъм, не можел да разбере защо мама не
става и не може да си играе с него. Дъщеря й не можела да ходи, само седнала
била, защото имала болки в гърдите заради счупените ребра. Свидетелства, че
ищцата „отначало трудно го прекара, но
сега вече се възстанови долу-горе, тя си знае болката .. понаболява я крака“.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /“Пряк иск на увреденото лице“/-
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
За да се приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496
и чл. 380 от КЗ). Ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, получила е предложение от застрахователя, което е
отказала. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване
на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 28.11.20167 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица № BG/23/116002707613/19.10.2016 г. със срок на валидност
до 18.10.2017 г. към ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“. Както се установява от приетата фактическа
обстановка и приетата САТЕ, движейки се с несъобразена скорост (113,5 км./ч.),
и неспазвайки дистанция лекият автомобил, в който е пътувала пострадалата, се е
блъснал в движещият се пред него тов.автомобил, като основната
причина за настъпване на удара между двата автомобила е отклонено внимание на
водача на лекия автомобил в условия на движение с висока скорост, в тъмната
част от денонощието на осветеност от автомобилни фарове. При съобразено със закона поведение, според
заключението на авто – техническата експертиза водачът
на лекия автомобил е имал възможност и време да преустанови движението на
автомобила преди мястото на удара. По този начин е настъпило процесното ПТП, от което са настъпили вредоносните
последици. Поради това съдът намира, че допуснатите нарушения на чл. 23 ал. 1 ЗДвП от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС),
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за имуществени и неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
По отношение размерът на дължимото
според съда обезщетение, което следва да бъде присъдено:
Относно размера на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение
на СМЕ се установява наличието на причинно- следствена връзка между
претърпените увреждания, здравословно състояние на пострадалата ищца и
направените разходи за закупуването на медикаментите, консумативите и
потребителска такса за болничен престой в МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД гр. Варна. Описаните
в приложените към исковата молба фактури за лекарства и медицински материали са
били необходими за лечението на ищцата, съответно –заплащане на потребителска
за престоя й в болницата във Варна. Поради това съдът намира, че предявеният
иск за присъждане на имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 339,25 лв. (лекарства и
консумативи, потребителска такса за болничен престой,
силиконов колан, ортеза, проходилка-
по приложени ф-ри на л. 35-40 от делото) е основателен и доказан в пълен размер.
Относно размера на иска за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че
на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Вследствие на ПТП ищцата е получила травматологични увреждания,
представляващи две средни телесни повреди: травма на тънкото черво с перфорация
и последващ перитонит, събиране на кръв
в коремната кухина, травматичен шок, причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота (чл. 129 ал. 1 от НК); счупване на петната кост на
дясното ходило, затруднило движението на долен десен крайник за повече от 30
дни (чл. 129 ал. 1 от НК) и една лека телесна повреда - счупване на ІІІ и ІV
ребра в ляво, причинило й разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 НК).
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на увреждането при ПТП
е засегната тежко функцията на органите в корема, с риск за живота на
пострадалата, като в случая ищцата е имала шанса да оцелее. Самата операция е
била тежка, образували са се сраствания, възстановителния период е бил около 6
месеца, в случая са се получили и усложнения- инфекция на оперативната рана, за
което пострадалата многократно е
лекувана амбулаторно. Всички тези увреждания безспорно са причинили не само болки
и страдания по време на ПТП, на предоперативния и
следоперативен период, по време на болният й престой, а и определено висока
степен на дискомфорт, като
болките и неудобствата са били особено отчетливи първите 3-4 месеца
(показанията на свидетелите), а и занапред ищцата ще има подуване на корема,
вследствие на получените сраствания. От предоставената медицинска документация
няма данни, че ищцата не е спазвала препоръките на лекуващите я лекари. Като последствие
от травмата са и изпитваните от ищцата леки болки в дясното подребрие,
което в.л.-хирург е установило при прегледа, наред с подуването на корема, т.е.
и към настоящия момент – след повече от година и половина ищцата чувства болки,
свързани с тази увреда. Към физическите болки и
страдания, следва да се прибавят и продължителните душевни болки, произтичащи и
от факта, че ищцата е била безпомощна, нуждаеща се от чужда помощ за
елементарни човешки нужди, а и в невъзможност да се грижи за децата си, предвид
и заболяването на сина й, изискващо непрекъснати и по-специални грижи и
отношение, които тя не е имала възможност да им предоставя за този сравнително
продължителен период. За възмездяването на така претърпените болки и страдания
съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 25 000 лв.
Макар по принцип счупването на петната кост да е тежко счупване, според СМЕ,
при ищцата то не е било от тежките счупвания (няма засягане на важна става), дискомфортът при промяна във времето е осезаем първите 5-6
месеци, но след това отшумява. Окончателното възстановяване от травмата, според
СМЕ е било в рамките на около 6 месеца, като болките в началото са били интензивни
и постепенно са намалявали. Поставянето и носенето на ортеза,
придвижването с проходилка, поради необходимостта
около 2 месеца да не стъпва на десния си крак, са довели до допълнителни страдания
и неудобства за ищцата (видно и от свидетелските показания), за които, според съда,
следва да бъда присъдено обезщетение в размер на 15 000лв.
Според СМЕ при счупването на ІІІ и ІV ребро слабо е засегнато движението на
снагата, фрактурите причиняват болки с умерен интензитет, отшумяват за около 3
месеца, спазва се определен двигателен режим за около 2 месеца, спазван от
ищцата (така и показанията на свидетелите). Макар да е възможно получаването на
тежки усложнения (през първите 20 дни), при ищцата такива не са получили. Така
причинените болки и страдания са преценяват като средни по размер за
претърпяната травма, поради което следва да бъдат обезвъзмездени
със сумата от 8 000 лв.
Определяйки обезщетенията за причинените на ищцата неимуществени вреди
съдът отчита, както физическите болки, страдания, дискомфорт
и неудобства, така и безспорно установените от показанията и на тримата
свидетели стрес, предизвикал притеснителност и
плахост у ищцата, докато шофира, както и в чисто човешките притеснения на една
майка да не може да се грижи в рамките на възстановителния период около 3-4
месеца за малолетните си деца.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване
от страна на водача на товарния автомобил, което възражение поддържа и в с.з.,
но доказателства в тази насока не ангажира.
Във връзка с възражението за съпричиняване от
страна на пострадалата:
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно. В процеса не бе установено по категоричен
начин пострадалата дали е била с
поставен обезопасителен колан или не. Според
обясненията на в.л.-ортопед без значение за счупването на петната кост е поставянето
на обезопасителен колан. Според вещото лице- хирург,
предвид характера на удара и причинените увреждания, в настоящия случай увреждането
на ребрата може да се дължи и на това, че е бил сложен такъв колан, при
положение, че не е 4-5 точков ( какъвто законът не изисква, а и фабричните
такива на процесния л.а. не са от този вид- съгласно
САТЕ). При челен удар самият поставен колан може да причини тежките травми. Доказателства,
установяващи възражението за съпричиняване от ищцата не
са ангажирани от ответника.
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно,
като недоказано.
Именно в горепосочените размери са
основателни предявените искове за неимуществени вреди като в останалата част, над
48 000 лв. до предявения общ размер от 70 000 лв.- следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По искането за присъждане на лихви:
При сега действащия КЗ (в сила от 01.01.2016г.) отговорността
на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай ответникът е получил на 03.11.2018г. застрахователната
претенция на ищцата. На 17.11.2017г. застрахователят е изпратил своето
предложение за размера на обезщетение, но тъй като предложението не е плащане, лихвата
за забава върху присъдените обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
следва да се присъди, считано от 18.11.2017г. до датата на окончателното плащане, съгласно
разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, като за периода от 28.11.2016г. до 17.11.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.
78 ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени
авансово дължими държавни такси в размер на 4% върху уважения размер на
предявените искове (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК): сумата 1920 лв.- дължима д.т. по иска за неимуществени
вреди, и 50 лв. – д.т. по уважения в цялост размер на иска за обезщетение за
претърпени имуществени вреди – общо 1970.00 лв., платими от ответника.
По разноските:
Страните са претендирали разноски: ищците по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.-
за присъждане в полза на пълномощника им минималното адв.възнаграждение,
визирано в Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 300лв.- за СМЕ, ответникът – 490лв.- за САТЕ, 50 лв.-за
свидетел и 6336.00лв.- адв.възнаграждение, за заплащането
на които разноски са представени доказателства и от двете страни.
Пълномощникът на ищцата е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
от ответника адв. възнаграждение.
Видно от представените към исковата молба пълномощно и договор за правна
защита и съдействие (л. 12), представляващият ищцата по делото адв. П. е предоставил на материално затруднената ищца
безплатна адвокатска помощ и съдействие- чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗАдв., в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. П. претендираното минимално възнаграждение съгласно чл. 7 ал.
2 т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, при съобразяване уважения размер на
предявените искове, а именно: сумата 1970.00лв.
– по иска за неимуществени вреди и
300лв. по иска за неимуществени вреди – общо 2 270.00лв. Основателно
направените от ищцата разноски за СМЕ – са в размер на 206.16 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на съответно: 490.00лв.-за САТЕ и адв.възн. 6336.00лв. Внесеният
депозит от 50 лв. за свидетел не е изплатен, поради заличаване на свидетеля, и ответникът
може да иска връщането му. Съдът намира възражението на ищцата по чл. 78 ал. 5
от ГПК за основателно. Предвид предвидения минимум по чл. 7 ал. 2 т.1 и т.4 от
Наредба 1/2004 г. и размера на предявените искове– минималното адв.възнаграждение е
съответно 2630лв. (т.4)-по неимуществените вреди, и 300 лв. (т.1)-за
имуществените. Съобразявайки критериите по чл. 78 ал. 5 ГПК предвид фактическа
и правна сложност на делото, съдът
намира възражението за основателно и намалява претендирания
размер по първия иск на 3500лв., т.е. общо адв.възн. 3800лв. При разноски в общ размер 4290лв. (490+3800), съобразно отхвърления размер на исковете,
основателни разноски са в размер на 651.43 лв.
С оглед изхода на спора и горните съображения ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски по компенсация, както следва: на ищцата –сумата от
206,16 лв., на пълномощника й адв. П. – 1824.73 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Х.Ю., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване ул.
“Преслав” № 2, етаж 1, офис 110, сумата от 339,25 лв. (триста тридесет
и девет лева и 25 стотинки) - представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по фактури във
връзка с проведеното й лечение-за лекарства, консумативи и потребителска такса
за болничен престой, както и сумата от
48 000 лева (четиридесет и осем хиляди лева)- представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получени две средни
телесни повреди, изразяващи се: в перфорация (пробив на тънкото черво) с последващ перитонит, събиране на кръв в коремната кухина и
травматичен шок (25 000лв.) и счупване
на петната кост на дясното ходило (15 000лв.) и лека телесна повреда,
изразяваща се в счупването на ІІІ и ІV ребра вляво (8000лв), в резултат на
претърпяното от Ф.Х.Ю. ПТП на 28.11.2016
г., причинено от водача на лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с рег. № Т
1193 ВТ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********* - на
осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 18.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
– на осн.чл. 497 ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 48 000 лв. до предявения
от 70 000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху
главниците за периода от 28.11.2016г. до 17.11.2018г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х.Ю.,
с ЕГН ********** ***, сумата от 206,16
лв.- представляваща разноски по делото, съобразно уважената /отхвърлената
част от иска, по компенсация – на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Търговищки окръжен съд сумата
от 1970.00 лв. - представляваща
държавна такса върху уважения размер на предявените искове- на осн.чл. 78 ал.
6 вр. с чл. 83 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П. ***, офис 110, сумата от 1824.73 лв.- представляваща адв.възнаграждение
за оказана безплатна плавна помощ на ищцата по т.д. № 17/2018 г. на ТОС – на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата, след извършената компенсация на разноските съобразно
уважената/отхвърлената част на
предявените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :