Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2022 г.
В
И
М
Е
Т
О Н А
Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 74 по
описа за
2021 година и
за
да
се
произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Р.А.К. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата
претенция: настъпило на 19.08.2020 г. в гр. София ПТП по вина на водача на автомобил
Сеат Кордоба с ДК № ******, управлявал го при несъобразяване с правилата за
движение за предприемане на маневра „обратен завой“, което е довело до удар с
него като водач на попътно движещ отляво мотопед Малагути 68 с ДК № ******;
получени травматични увреждания, изразяващи се в изкълчване (навяхване) и
разтягане на ставния апарат на тазобедрената става, наложили оперативно
лечение; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и от
продължилото лечение, включващ и постелен режим от 15 дни и раздвижване с
използването на помощни средства, и промяна в начина на живот, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 30000 лева и наличие задължителна застраховка
ГО при ЗК Л.И.АД, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена
претенция на 16.09.2020 г. Претендира посочената сума, заедно със законната
лихва от 17.12.2020 г. и разноските по производството.
Ответникът ЗК Л.И.АД в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки
че: обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, водят до непредотвратимост
на удара и изключват виновно поведение на застрахования при него водач, а при
евентуалност – съпричиняване на вредоносния резултат поради несъобразена
скорост на движение на управлявания от ищеца мотопед; не били причинени
твърдяните вреди и не била налице причинна връзка на ПТП-то с част от
твърдените вреди, като стесняване на междупрешлено пространство на ниво L5-S1,
обезщетението за които било и завишено. Навежда и възражения за недължимост на
лихвата поради непредставянето на всички документи за произнасяне по
предявената претенция. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото е
представено споразумение от 05.10.2021 г., одобрено по н.о.х.д. № 3502/2021 г.
на СРС, от което се установява, че Д.А.Л.е признат за виновен, че на 19.08.2020
г., около 12.50 часа, в гр. София, при управление на автомобил Сеат Кордоба с
ДК № ****** по ул. 8-ми декември с посока на движение от ул. Акад. С.М. към ул.
Росарио, в района преди кръстовището с ул. Росарио, предприел маневра „обратен
завой“, при нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като
преди да извърши маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, а навлизайки в лява пътна лента, не съобразил
положението, посоката и скоростта на движещия се от лявата му страна мотопед
марка Малагути 68 с ДК № ******, управляван от Р.А.К., като не го пропуснал и
реализирал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост причинил
на последния средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена
става, което довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за период повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Тези релевантни обстоятелства се установяват
и от констативен протокол от 19.08.2020 г., в който са удостоверени констатации
на служител на МВР за пострадалото от произшествието лице – водача на мотоциклета
Р.К. на 26 години, и че за водача на автомобил Сеат Кордоба е била сключена със
ЗК Л.И.АД застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/1119003219226 със
срок на застрахователно покритие до 20.11.2020 г. (като този релевантен факт е
признат и за безспорен между страните, и за него е представена справка от
Информационния регистър на Гаранционен фонд), и от представените документи от
преписката по образуваното за процесното ПТП наказателно производство № 513 ЗМТ
11237/2020 г. на СРТП – ОР при СДВР, приключило в съдебната му фаза с
посоченото споразумение.
От заключенията на
съдебно-автотехническата и комплексна експертизи, изводите на които са взаимодопълващи
и поясняващи и които съдът възприема като обективно и компетентно дадени от
вещите лица въз основа на изготвените протоколи, се установява, че процесното
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при добра метеорологична
видимост на прав пътен участък от ул. 8-ми декември в гр. София, която се
състои от две пътни платна, разделени с бетонни блокове и предназначени за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни
ленти с широчина от по 3 м всяка. Автомобил Сеат се движел по ул. 8-ми декември
в дясната пътната лента с посока към ул. Росарио, като преди мястото на
настъпване на ПТП-то намалил скоростта си на 15 км/ч и предприел маневра
„обратен завой“. В същото време мотоциклет Малагути се е движел върху лявата
пътна лента за посоката на движение на автомобила и в същата посока на движение
със скорост от около 50/ч, която е максималната разрешена скорост за пътния участък,
като водачът не е имал възможност да намали или да спре преди траекторията на
движение на автомобила, който навлязъл изцяло в лява пътна лента,
позиционирайки се напречно на платното за движение и се реализирало произшествието.
Мотоциклетът с предното си колело се е ударил в зоната на предна лява врата на
автомобила странично, който в момента на удара бил под ъгъл от 80 градуса
спрямо осевата линия на платното за движение. Мястото на удара между автомобил
Сеат и мотоциклет Малагути по широчина на пътното платно за движение на ул.
8-ми декември бил на около 4-5 метра вляво от десния бордюр по посока на
движението на автомобила и по дължина на около 67 м преди линията на ориентира
по посока на движение на същия автомобил, като ударът е настъпил в лявата пътна
лента за посоката му на движение. Вещото лице изяснява, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на автомобил Сеат със системите за управление на автомобила, който
предприел изпълнението на маневрата „ляв завой“ в момент, в който от лявата му
страна го приближавал мотоциклет Малагути, като навлязъл в опасната му зона за
спиране, т.е. последният не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара с автомобил Сеат и да предотврати настъпването на ПТП от момента на
първата му възможност да забележи навлизащия в неговата пътна лента автомобил
Сеат. Такава възможност е могъл да има при движение със скорост от 27.51 км/ч
или по-ниска. Водачът на автомобил Сеат е имал възможност да възприеме движещия
се в лявата пътна лента мотоциклет през лявото огледало за обратно виждане на
автомобила и да предотврати удара като не навлиза върху лявата пътна лента в
момент, в който мотоциклетът го е доближавал от задната му страна.
По делото са представени
също медицински документи – епикриза от УМБАЛ Света АННА АД – София и болничен
лист за периода 19.08.2020 г. – 22.09.2020 г., издадени след настъпването на
произшествието и които са били предмет на изследване от приетите заключения на съдебномедицинската
и комплексна експертизи и съответно са послужили на вещото лице за достигане на
крайните му изводи, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото
лице, а и видно от представеното споразумение, в резултат на претърпяното произшествие
ищецът Р.К. е получил следните травматични увреждания: луксация (изкълчване) на
дясна тазобедрена става с откъс от горния ръб на ставата и разтягане на
връзковия ставен апарат. Тези увреждания се получават при силен удар в областта
на тазобедрената става, при който главата на бедрената кост излиза от тазовата
ямка, където нормално лежи и извършва движение в различни посоки, и са типични
за водачи или пътници зад тях на двуколесни превозни средства.
Спешна медицинска
помощ ищецът Р.К. е получил в УМБАЛ Света АННА АД - София. След извършване на
необходимите медицински прегледи, консултации и изследвания ищецът е бил
подложен на ортопедична оперативна манипулация – закрито наместване на
изкълчена тазобедрена става, а след нея бил поставен на постелен режим с поддържаща
екстензия и последваща имобилизация, като бил изписан на 24.08.2020 г. Лечението
му продължило амбулаторно с назначени прегледи и предписан режим на лечение. В
продължение на 45 дни му било забранено да движи, стъпва и натоварва десния долен
крайник и се придвижвал само с помощта на патерици, през който период имал
затруднения и при обслужването му в ежедневието. След този период започнал
провеждане на рехабилитация на увредената дясна тазобедрена става и около още
30 дни натоварвал десния си крак ограничено, а след навършване на третия (3-я)
месец – напълно. Изяснява се от заключенията на експерта, че общо възстановителният
период при ищеца Р.К. продължил 3 месеца. През този период ищецът е претърпял интензивни
болки и страдания за срок от 30 дни след произшествието и оперативната
манипулация и 2-3 седмици при провеждането на рехабилитацията, а през
останалото време – периодично явяващи се при рязка промяна на времето, налагали
прием на обезболяващи. При ищеца, предвид младата му възраст и къс период на
възстановяването му, нямало негативните последици на такава травма при
по-възрастни лица, свързани с нарушаване на ставната повърхност и ранни
артрозни изменения.
Вещото лице
изяснява, че за настъпването на травматичното увреждане на ищеца скоростта на
движение на мотоциклета е без значение, тъй като то е настъпило не от директния
удар на тялото на мотоциклетиста в автомобилното купе на автомобила, а от директния
удар на тазобедрената става върху твърдата пътна настилка. Според заключението увреждането
е възможно и при ниска скорост на мотоциклета, тъй като се получава от нанесения
страничен плъзгащ удар на ставата върху пътната настилка, при който тазобедрената
става извършва абнормено (по-голямо от нормалното) движение.
За установяване на
претендираните неимуществени вреди пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
и св. В.Д.– близка приятелка на ищеца Р.К.. От показанията на свидетелката се
установява, че след изписването на ищеца от болница тя и съпругът й, които били
сред най-добрите му приятели, са го подпомагали с храна, почистване и лична
хигиена, тъй като той имал забрана за физическо натоварване и трудно се
обслужвал сам в дома му, откъдето и работил, включително и преди произшествието.
Оплаквал се от болки и бил психически травмиран от преживяното. През първите
месеци след произшествието той се придвижвал с патерици, а след тях - придвижването
му продължавало да бъде бавно и предпазливо. Преди произшествието бил много
активен в различни спортни дейности, като бокс, фитнес и кросфит, но
травматичното му увреждане от произшествието го обездвижил и той видимо наддал
килограми, и повече от година след случилото се започнал да спортува, но изключително
предпазливо. Съдът цени показанията на св. В.Д.при преценката им съобразно чл.
172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й
заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелката
почива на непосредствените й и трайни възприятия и не се опровергава от останалите
доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й
се подкрепят от останалите доказателства по делото.
На 16.09.2020 г. ищецът
Р.К. е предявил своята претенция пред застрахователя ЗК Л.И.АД, по която липсват
данни същият да се е произнесъл, а и не се твърди.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените преклузивни срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото
производство е процесуално допустима поради наличието на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде
осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка
Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
Съгласно чл. 383,
ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда. Относно
обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със сила на
пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и
учреждения.
След като със
споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, е установено, че
застрахованият при ответника ЗК Л.И.АД водач Д.Л.е извършил престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, то по несъмнен
начин се доказа по делото, че той като водач на автомобил Сеат Кордоба виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата относно извършването на маневри –
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил вреди на увреденото лице Р.К..
Изложеното обоснова и извод за неоснователност на възраженията на ответника за
липсата на виновно противоправно поведение на застрахования при него водач,
включително и за осъществено от него случайно деяние, изключващо отговорността
му за причинените от процесното произшествие вреди.
Когато размерът на
вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера
на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния автомобил Сеат Кордоба е
признат за виновен с одобреното от съда споразумение по наказателното
производство и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело,
обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата
средна телесна повреда, поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван
в отделно исково производство.
Конкретните
травматични увреждания на ищеца Р.К., причинено му вследствие на процесното
ПТП, се доказаха по делото от одобреното от съда споразумение за решаване на
наказателното производство и заключенията на експертизите и се изразяват в изкълчване
на дясна тазобедрена става с откъс от горния ръб на ставата и разтягане на
връзковия ставен апарат, довело до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30
дни) на движението на крайника му. Претърпените от
ищеца Р.К. увреждания са пряка и непосредствена последица от противоправно
поведение на водача на автомобил Сеат Кордоба, а възраженията на ответника в
обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни. Следователно в случая са налице
всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи
една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Р.К. срещу ответника ЗК Л.И.АД, а
именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска
отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл.
493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили
вреди на трети лица, при управлението на автомобил Сеат Кордоба. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените
констативен протокол и справка.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът Р.К. е
претърпял травматични увреждания, посочени по-горе и които са му причинили
болки и страдания. За лечението на изкълчването на дясна тазобедрена става се
извършило оперативно лечение със закритото й наместване, като общо лечебният и
възстановителен период на ищеца продължил 3 месеца, нуждаел се от чужди грижи
непосредствено и около 45 дни месеца след произшествието, свързани и с приучване
да ползва помощни средства след преустановяване на постелния му режим при
болничното лечение и без възможност да движи и стъпва на увредения си крак през
тези дни, като причинените му болки и страдания били с висок интензитет през
първите 30 дни непосредствено след увреждането и проведената операция и в
продължение на около 2-3 седмици при раздвижването на ставата, което започнало след
посочения период от 45 дни. Случилото се потиснало ищеца, който към момента на
произшествието бил на 26 години, и препятствало обичайната за него преди
произшествието спортна активност, съответно неговото социално общуване. Понастоящем
състоянието му било възстановено, но той се движел бавно и предпазливо поради негативни
емоции и изживявания от случилото се, трудно преодолими за него във времето. Съобразявайки
посочените обстоятелства, както и младата възраст на ищеца – навършени 26
години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка
ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на произшествието – м. август 2020 г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания и
неудобства възлиза на 25000 лева.
Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
процесните вреди поради несъобразена скорост на движение на управлявания от
ищеца мотопед. Не се установи от ответника при пълно и главно доказване
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът Р.К. при избиране на скоростта на
движение на управлявания от него мотопед Малагути да е превишил разрешената за
пътния участък скорост от 50 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Той се
е движил върху лявата пътна лента за посоката на движение на автомобил Сеат
Кордоба и в същата посока на движение и водачът на автомобила е имал възможност
да го възприеме, поради което ищецът е представлявал предвидима за водача на
автомобила опасност за движението. Нещо повече, по делото се установи, че за
настъпването на травматичното увреждане на ищеца Р.К. скоростта на движение на мотоциклета
е без значение, тъй като то е настъпило от нанесения страничен плъзгащ удар на
ставата върху пътната настилка, при който тазобедрената става извършва
абнормено (по-голямо от нормалното) движение, поради което такова увреждане е
възможно и при ниска скорост на движение мотоциклета. Изложеното обосновава
извод, че именно неизпълнението на задължението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от водача
на автомобил Сеат Кордоба е единствената причина за настъпването на процесното
ПТП, а възраженията на ответника в обратния смисъл - неоснователни.
Следователно предявеният
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 25000 лева. В
останалата част - за разликата над сумата от 25000 лева до сумата от 30000 лева,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната
претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият
състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната
претенция от ищеца Р.К. – 16.09.2020 г., поради което и при съобразяване на диспозитивното
начало в граждански процес същата следва да се присъди от 17.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Неоснователни са и
възраженията на ответника за непредставянето пред него на необходимите документи,
обуславящи дължимост на лихвата за забава върху нег. В случая е налице
непроизнасяне от застрахователя в срок по предявената пред него претенция с
приложени към същата от увреденото лице документи, а и изискването на други
доказателства, съответно на документи, извън приложените и изготвянето на които
е независимо от волята и поведението на увреденото от произшествието лице, би
било неоснователно.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2783.33 лева, представляваща съразмерна на уважената
част на иска част от сбора на реално заплатените от него по производството
разходи за държавна такса от 1200 лева, възнаграждения за вещи лица от 640 лева
и адвокатско възнаграждение от 1500 лева, последното редуцирано по своевременно
направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 2500 лева. Съобразявайки предмета на спора и
уговарянето на възнаграждение за адвоката с около 1000 лева по-голямо от
размера на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от (ред., ДВ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г., релевантна
към договора за правна защита и съдействие от 04.10.2021 г.) от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, възлизащ на
1430 лева, настоящият състав на съда намира, че уговореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение от 2500 лева е прекомерно и го редуцира на 1500
лева.
На основание чл.
78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 120 лева, представляваща
разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждения за
вещи лица и държавна такса за удостоверения, определени съразмерно на
отхвърлената част на иска.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ******, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 25000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените му травматични
увреждания – луксация (изкълчване) на дясна тазобедрена става и разтягане на
връзковия ставен апарат, в резултат от осъществено на 19.08.2020 г. в гр. София
на ул. 8-ми декември с посока от ул. Акад. С.М. към ул. Росарио пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил Сеат Кордоба с ДК № ****** - Д.А.Л.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със застрахователя, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2020
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2783.33
лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 25000 лева до пълния предявен размер
от 30000 лева.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ******, да заплати
на ЗК Л.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 120 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова