Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.
Сливница, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при
секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 273 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
28 и сл. от Закона за закрила на детето.
Районен съд – гр. Сливница е
сезиран с искане от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Сливница, детето К.В.В., с ЕГН ********** да бъде настанено на основание чл.27,
ал.2 вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗД в Кризисен център за деца, жертва на трафик и
насилие – гр. Драгоман за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на
административното настаняване на детето в Кризисния център - 12.10.2019 г. или до промяна на
обстоятелствата. Посочено е в искането, че детето К.В. е единствено дете,
родено от съвместното съжителство на Л. Г. и В.В.. На 31.03.2013 г.
майката е починала и от този момент основните грижи за детето се полагат от бащата.
В отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“
Сливница има отворен случай за работа с детето и семейството от края на 2017 г.
чрез предоставяне на мерки за закрила в семейна среда. Детето е насочвано за
ползване на социална услуга към ДЦРДУ гр. Костинброд. Бащата също е насочван за
ползване на социална услуга – „Програма за подкрепа и консултиране на семейства
от общността към ЦОП гр. Драгоман. Отразено е, че на 10.04.2019 г. детето е
било заведено от съседи в РУ - Сливница. По данни на детето, вечерта когато е
тръгнал към дома си, баща му го е видял в двора и го е заплашил, че ще го
набие. Затворил е вратата и К. е останал на двора, уплашил се е и е отишъл да
потърси помощ от съседи. Детето е споделило, че понякога след употребата на
алкохол, баща му е употребявал насилие спрямо него. На детето е била
предоставена полицейска закрила и е приведен в ДВНМН при СДВР София и след
изтичане на полицейската закрила детето е настанено в КЦ гр. Драгоман. Отразено
е,че няма роднини и близки, които да имат желание и възможност да полагат грижи за детето в
семейна среда. Изложено е, че след настаняването на К. в Кризисния център за него
се полагат необходимите грижи по отношение на здравеопазване, образование,
задоволяване на физиологичните нужди и възпитание. Поради това се иска детето К.В.В. да бъде настанен в Кризисен център за деца, жертва на
трафик и насилие – гр. Драгоман за срок от 6 (шест) месеца до 12.10.2019 г. или
до промяна на обстоятелствата.
Бащата на детето В.К.В. се явява
в съдебно заседание и изразява становище детето да бъде върнато за отглеждане при
него. Твърди, че до момента изцяло той е полагал грижи за К., откакто майка му
е починала, не го е лишавал от нищо. Посочва, че поводът, по който му е правил
забележка е, че детето често пребивава в дома на негови съседи и когато не го
намери вкъщи късно вечер се притеснява, а и те му позволяват да стои в обора,
където гледат животни и има опасност да бъде нахапано от насекоми. Заявява, че
има възможност и капацитет да се грижи за К.. Осигурил му е нормални условия за
живот, детето редовно посещава училище.
При изслушването си в съдебно
заседание непълнолетния К.В.В. твърди, че се чувства
добре в кризисния център, но не желае да продължи престоя си там. Желае да
продължи да живее при баща си В.В.. Споделя, че
условията в дома им са добри. Казва, че редовно ходи на училище. Обяснява, че
повод за спорове с баща му е обстоятелството, че често гостува на съседите им,
които отглеждат животни и баща му не му позволява да ходи в обора, тъй като
носи бълхи вкъщи. Заявява, че добре се разбира с баща си.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:
К.В.В. е
роден на *** г. в гр. София от майка Л. Б. Г.. и баща В.К.В., което се
установява от удостоверение за раждане, издадено от Столична община, район Сердика,
въз основа на акт за раждане № 0347 от 29.05.2009
г.
От представените по делото социален
доклад, заключителен доклад, становище и декларации, се установява, детето К.В.В. от раждането си е отглеждан в семейна среда, като
основно грижи за него е полагала майка му, а след нейната смърт грижи за детето полага бащата. Детето има две
сестри и един брат от предишен брак на майката, но не поддържа контакт с тях.
Бащата е бил насочван към ползването на социална услуга – програма за подкрепа
и консултиране на семейства в общността към ЦОП – Драгоман. Помежду им има изградена емоционална връзка. Бащата
на детето показва близост, привързаност и загриженост за него, като го посещава
в Кризисния център. Според възможностите си бащата осигурява основните
потребности на детето от храна, облекло и грижи и стимулира неговото развитие.
Той декларира своите обич и привързаност към сина си. По повод постъпилите три
сигнала в ДСП за упражнявано насилие над детето, бащата е категоричен, че не
използва насилието като метод на възпитание и детето не потвърждава
информацията от сигналите в този смисъл. Отразено е в доклада, че детето е в
риск и подходящата мярка за закрила е настаняването му в Кризисния център.
От представените декларации е
видно, че няма възможност К.В. да бъде отглеждан в семейство на близки или
роднини.
Със заповед № ЗД/ Д-ОС-СЛ – 018
от 12.04.2019 г. на директора на Д ”СП” – Връбница, К.В.В.
е настанен временно в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр.
Драгоман за срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата.
При горните факти се налагат
следните изводи:
Искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
От представените по делото
доказателства се установява, че К.В.В. не е бил “дете
в риск“ по смисъла на пар. 1, т. 11, б.„в” и „д” от
ДР към ЗЗД, тъй като е за него не са били налице опасност от увреждане на неговото
психическо, физическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и риск от
отпадането му от образователната система. Също така не може да се приеме, че К.
е бил жертва на насилие в семейството си, тъй информацията в този смисъл,
съдържаща се в сигналите не е потвърдена и от самото дете. Понастоящем и с оглед заявеното в съдебно
заседание от детето и от неговия баща, съдът приема, че също не е налице такава
опасност. Не са налице основанията по чл. 25, ал.1 т. 2 и т.4 ЗЗД за
настаняването му извън семейството. Между бащата и детето има изградена
емоционална връзка, няма доказателства бащата трайно да е оставил детето без
родителска грижа, напротив - според
възможностите си той полага необходимите грижи за детето, въпреки трудностите,
които среща. Освен това детето също изразява желание да бъде отглеждано от баща
си в семейна среда. От непосредствено придобитите от съда впечатления при
изслушването му не се забелязват признаци спрямо него да е упражнявано насилие.
От събраните доказателства се установява, че е изцяло в интерес на детето то да
остане в семейството си вместо да бъде отглеждано в социална институция.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция “Социално подпомагане”
– гр. Сливница, детето К.В.В., с ЕГН ********** да
бъде настанено на основание чл.27, ал.2 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 и т4 от ЗЗД в Кризисен
център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман за срок от 6 (шест)
месеца, считано от датата на административното настаняване на детето в
Кризисния център - до 12.10.2019 г. или
до промяна на обстоятелствата.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране в 7 – дневен срок от получаване на съобщението пред
Софийски окръжен съд.
Районен
съдия: