№ 866
гр. Пазарджик, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20235220101385 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за
недействителност поради противоречие със закона на клауза от сключен
между страните договор за потребителски кредит.
Ищцата С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.
„******* твърди, че на 12.07.2022г. е сключила договор за потребителски
кредит №********* с ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“
№25, ет.5. Твърди, че в изпълнение на договора ответникът й е предоставил
потребителски кредит в размер на 600 лв. Твърди още, че клауза от договора я
задължава да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за
кредит в размер на 134.75лв., което представлява 22.5 % от чистата стойност
на кредита. Поддържа, че тази клауза от договора е нищожна, тъй като е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и освен това противоречи
на добрите нрави. Счита, че таксата е за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита и е уговорена в нарушение на забраната по чл.10а,
ал.2 ЗПК. Освен това представлява скрита печалба за кредитора и следва да се
включи в годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК, което увеличава
1
неговия размер над пределно допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК – също
основание за нищожност по чл.19, ал.5 ЗПК. Иска от съда да обяви
нищожността и претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че таксата се дължи за
действително предоставена услуга от кредитора, който е разгледал искането
за кредит в срок до два часа от подаването му, както и че е начислена по
желание на потребителя, който е могъл да сключи договора за кредит и без да
заяви бързо разглеждане на заявлението.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от
търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение
неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищцата.
За основателността на иска ищцата следва да установи, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит, който съдържа клауза,
която я задължава да заплати на ответника такса за бързо разглеждане на
искането за кредит.
В тежест на ответника, който претендира да се ползва от оспорената
клауза, е да докаже нейното съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Сключването на договора и предоставянето на кредита не се оспорва от
никоя от страните. От представения по делото договорът за кредит с
№MAX_300815883 от 12.07.2022г. се установява, че ответникът се е
задължил да предостави на ищцата потребителски паричен кредит в размер на
600лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 32.55% и годишен
процент на разходите в размер на 36.94%. Посочен е размерът на дължимата
от потребителя главница и договорна лихва, които общо възлизат на 702.02
лв. Освен тях, съгласно чл.10 от договора, потребителят дължи две
еднократни такси в общ размер на 510лв., а именно: такса за бързо
разглеждане на искането за кредит в размер на 210 лв. и такса за експресно
обслужване по кредита в размер на 300 лв. Заплащането на главницата,
лихвата и таксите е разсрочено на 11 месечни погасителни вноски по
110.18лв., което прави общ размер на дълга от 1211.98 лв.
2
Спорът между страните е относно действителността на задължението на
потребителя да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането
за кредит в размер на 210 лв.
Процесната сделка представлява договор за потребителски кредит по
чл.9, ал.1 ЗПК, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо клаузите на договора следва да са
съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК
дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за
предоставени допълнителни услуги във връзка с кредита. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита е изрично забранено - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При служебното запознаване
на съда с приложимите общи условия към договора за кредит, които са
публикувани не електронната страница на ответника /чието търговско
наименование е „Макс Кредит“/, се установи, че съгласно Раздел V, т.7.3,
таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за кредит да се
разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките на работното му време.
Следователно така уговорена такса е свързана с преддоговорните отношения
на страните и евентуалното предстоящо усвояване на кредита, а не е за
конкретна допълнителна услуга, която кредиторът ще се предостави на
потребителя по време на действие на договора. Затова таксата е уговорена в
нарушение на нарушение на чл.10а ЗПК.
От друга страна, ако се приеме, че таксата за бързо разглеждане
представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност
или услуга, тя би представлявала част от общия разход по кредита по смисъла
на §1, т.1 ДР на ЗПК, поради което трябва да бъде включена в ГПР. В случая
таксата за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 210 лв. и
таксата за експресно обслужване по кредита в размер на 300 лв. не са част от
ГПР. Последното е очевидно, тъй като размерът на ГПК е близък до размера
на възнаградителната лихва, а двете такси многократно превишават размера
на лихвата.
Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 ЗЗП и като
краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че
3
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП и следователно
е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Същата не е индивидуално
уговорена, тъй като договорът е сключен при общи условия, чрез използване
на средства за комуникация от разстояние и е очевидно типизиран.
Освен това, тъй като клаузата води до превишаване на максимално
допустимия ГПР, тя е нищожна и на основание чл.19, ал.5 ЗПК.
Ето защо съдът намира за основателен иска за недействителност на
клаузата по чл.10, ал.1 от договора за кредит, която задължа потребителя да
плати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер
на 210лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените съдебни разноски в размер на 50лв.
– внесена държавна такса и 660 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Пазарджик,
ул. „******* против „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №25, ет.5,
ОБЯВЯВА за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие
със закона, клаузата на чл.10, ал.1 от сключения между страните договорът за
кредит с №MAX_300815883 от 12.07.2022г., която задължа потребителя да
плати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер
на 210лв.
ОСЪЖДА ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на ищцата С. П. П. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на
710 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4