№ 12686
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110141876 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от Кодекса на застраховането
/КЗ/
Образувано е по искова молба на ,,ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. Г.,
срещу К. А. Б. с ЕГН:**********, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 965 лева /включваща 15 лева ликвидационни
разноски/ - главница, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца
на трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
,,Каско на МПС“ за възстановяване на щетите по застрахован лек автомобил
марка „Киа“, с регистрационен номер СВ****ВМ, по щета №
44012131912108, които ответникът дължи като водач на ППС-животинска
сила, по чиято вина е реализирано процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
12.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2019 г., около 10.40 ч. в гр.
София, кв. ,,Манастирски ливади“, на кръстовището на ул. ,,Бяла Акация“ и
ул. ,,Велизар Великов“, ответникът К. Б., управлявайки ППС животинска тяга
/каруца/ при извършване на мА.ра ,,разминаване“ не пропуска и така се удря в
насрещно движещия се лек автомобил ,,Киа“, с регистрационен номер
СВ****ВМ, управляван от И. Й. Й., ЕГН: **********, но собственост на
М.Я.А., ЕГН:**********. Вследствие на произшествието са нанесени
материални щети на собственика на лек автомобил ,,Киа“, с регистрационен
номер СВ****ВМ.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП от органите на
1
МВР. На ответника като виновен водач били съставени и АУАН №
90322/19.04.2019 г. и наказателно постановление № 19-4332-
009126/21.05.2019 г.
На следващо място се твърди, че по силата на валидно сключен договор
за застраховка ,,Автокаско“ за лек автомобил ,,Киа“ с регистрационен номер
СВ****ВМ, обективиран в полица № 440119229001975, със срок на действие
от 20.02.2019 г. до 19.02.2020 г., при ищеца е образувана щета №
44012131912108. За процесното ПТП е направен опис-заключение по щета и
калкулация по претенция, с възлагателно писмо с изходящ номер
№175044/09.07.2019 и приемо – предавателен протокол ремонтът на
увреденото МПС е възложен на автосервиз ,,Киа Мотърс България София“
ООД с ЕИК: *********. С фактура № **********/19.11.2019 г. и преводно
нареждане № 213_20200109_100019 от 09.01.2020г. е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 950 лева за собственика на
увреденото МПС. Ищцовото дружество реализирало и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева
На последно място ищецът твърди, че с регресна покана № 0-92
6299/26.05.2019 г. е поканил ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 965 лева, включващи 15 лева
ликвидационни разноски. Плащане обаче така и не последвало.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: регресни покани, застрахователна
полица ,,Автокаско“ с приложения, протокол за ПТП № 1719969/19.04.2019 г.,
уведомление за щета, запитване до отдел пътна полиция, удостоверение,
наказателно постановление, опис заключение по щета, калкулация по
претенция, документи по претенция, възлагателно писмо, приемо-протокол,
фактури, ликвидационен акт, нареждане за масово плащане с приложения,
свидетелство за управление на МПС с контролен талон и удостоверение за
техническа изправност и снимков материал.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление. Поради това на последния е
назначен особен представител в лицето на адв. П. М..
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения му особен представител – адв. П. М. е постъпил
писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и
размер, като неоснователен и недоказан. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност на регресното право на ищеца. Иска се представяне в
оригинал на протокол за ПТП № 1719969/19.04.2019 г., доколкото
констатациите в същия се оспорват като не кореспондирали и на НП. Оспорва
се наличието на причинно следствена връзка между вредите по л.а. „Киа“ и
процесното ПТП. Вредите се оспорват и по размер. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде изцяло евентуално частично отхвърлена.
В хода на производството по делото е разпитан свидетел – И. Й. Й.
/водач на л.а. „Киа“/. Изготвена е и САТЕ с вх. № 175037/20.05.2025 г.
От СДВР, отдел „Пътна полиция“ е постъпила административно
2
наказателната преписка относно процесното ПТП.
В проведеното на 10.06.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не се явява. След о.с.з. представя списък на
разноските.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. П. М.. Последната изразява становище за цялостно
евентуално частично отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 440119229001975/20.02.2019 г./ се
установява, че лицето М.Я.А. е сключило с ищцовото дружество договор за
застраховка „Каско“ със срок на действие от 20.02.2019 г. до 19.02.2020 г. за
лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. №: СВ **** ВМ. Установява
се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна полица №
440119229001975 като застрахователната премия е 777.60 лева – платима
еднократно.
Страните не спорят и че на 19.04.2019 г., около 10.40 ч., автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд“ с рег. №: СВ **** ВМ е управляван от лицето И. Й. Й. на
територията на гр. София. В тази връзка и същият се намирал в кв.
Манастирски ливади като навлезнал по ул. Бяла акация. В същото време
ответникът К. А. Б. управлявал ППС с животинска тяга /каруца, теглена от
кон/ като в района на кръстовище между ул. Бяла акация и ул. Велизар
Великов предприел мА.ра „разминаване“, но не пропуснал и се ударил в
насрещно движещия се л.а. „Киа“ и така реализирал ПТП с него.
Механизмът на ПТП е описан в протокол за ПТП № 1719969/19.04.2019
г., АУАН № 090322/19.04.2019 г. и НП № 19-4332-009126/21.05.2019 г.
Съгласно същите ПТП настъпило като на 19.04.2019 г., в гр. София, около
10.40 часа, ответникът К. А. Б. управлявал ППС животинска тяга по ул. Бяла
акация с посока на движение от ул. Ралевица към бул. България и
непосредствено преди кръстовището с ул. проф. Велизар Велков при мА.ра
„неправилно разминаване при наличието на препятствие“ не пропуска и
реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. Киа. АУАН и протоколът за ПТП
са подписани от ответника К. А. Б. като подписът му не е оспорен. С НП
ответникът е наказан за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП – с глоба от 100
лева – като НП е връчено на 20.01.2021 г. на ответника чрез дъщеря му и е
влязло в сила на 28.01.2021 г.
Предвид настъпилото ПТП на автомобила марка „Киа“, модел „Сийд“ с
рег. №: СВ **** ВМ, управляван от лицето И. Й. Й. били нанесени щети.
Поради това и собственикът на автомобила М.Я.А. се обърнала към ищцовото
дружество като застраховател по сключена от нея застраховка „Каско на
МПС“. Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № 044012131912108/19.04.2019 г. по
заявление от М.Я.А.. Видно от опис заключение по щета от 19.04.2019 г. при
3
автомобил рег. № СВ **** ВМ са увредени: предна лява врата, задна лява
врата, панел заден ляв калник и капачка странично ляво огледало.
Настъпилите щети са вписани в опис като за отстраняването им се е наложил
монтаж и демонтаж на детайли, тенекедийски труд и боядисване. Посочените
операции като труд и материали са извършени от автосервиз „Киа моторс
България – София“ ООД – като са отстранени при ремонт на автомобила – за
сумата от 950 лева с ДДС – видно от представена фактура №
**********/19.11.2019 г.
Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от 950
лева е преведена от ищеца на автосервиз „Киа моторс България – София“
ООД на 09.01.2020 г.
По делото няма данни, нито твърдения ППС с животинска тяга,
управлявано от ответника, да е имало застраховака „Г.О. на автомобилистите“.
В тази връзка до ответника е отправена регресна покана от 15.05.2023 г,
която няма данни да е получена съответно плащане от ответника не е
последвало. Копие от регресната покана е връчено на ответника с исковата
молба по реда на чл. 131 от ГПК – чрез особения представител – адв. М. на
14.02.2025 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Й. Й. /водач на л.а.
„Киа“/ се установява, че помни да е участвал в ПТП с каруца, в кв.
Манастирски ливади, макар да не може да си спомни ден и година. В тази
връзка свидетелят помни, че каруцата имала метални елементи /подобни на
„ролбари“ на автомобилите/, в които именно се удрала колата на свидетеля.
Свидетелят посочва, че не е сигурен, но твърди, че ударът за неговия
автомобил бил отдясно – от страната до шофьрското място. Твърди обаче че
карущата била разположена срещуположно на неговия автомобил и не помни
дали е можел да избегне удара. Свидетелят твърди, че се а обадил на телефон
112 и на място дошли органи на „Пътна полиция“ като водачът на каруцата се
признал за виновен. Разпознава своя подпис в протокола за ПТП като водач на
превозно средство „Б“. Твърди, че щетата по управлявания от него л.а. „Киа“
била отстранена в сервиз.
Показанията на свидетеля съдът цени спрямо останалия доказателствен
материал като съобразява, че от датата на ПТП до разпита на свидетеля е
изминал период от повече от шест години.
На последно място по делото е изготвена САТЕ с вх. №
175037/20.05.2025 г. Съгласно заключението по същата ПТП е настъпило на
19.04.2019 г. около 10.48 часа в гр. София, като ППС животинска тяга /каруца/
се движело по ул. Бяла акация с посока от ул. Ралевица към бул. България и
преди кръстовището с ул. проф. Велизар Велков, водачът на каруцата
навлезнал в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се
насреща л.а. „Киа“. Така от техническа гл.т. причината за настъпване на ПТП
е поведението на водача на ППС животинска тяга, който е навлязъл в лентата
за насрещно движение, при което е настъпило съприкосновение с движещия се
срещу него л.а. Киа Сийд. В резултат на ПТП МПС „Киа“ претърпяло вреди –
по леви врати и ляв праг.
4
Предвид механизма на ПТП щетите по л.а. „Киа“ се намират в пряка
причинно следствена връзка с процесното ПТП.
На следващо място от САТЕ се установява, че към датата на ПТП МПС
„Киа“ било в експлоатация от 2 години, 10 месеца и 25 дни. Така според в.л.
ако щетите по автомобила се изчислят на база средни пазарни цени от
официалния сервиз, същите възлизат на 903.06 лева, на 896.58 лева – ако се
съобразят и цени от други сервизи и на 838.50 лева – ако се вземат предвид
цени без тези на официалния сервиз.
В о.с.з. в.л. разяснава, че улицата, където е настъпило ПТП е двупосочна
предвид данните по делото като липсват забранителни знаци в някоя от
посоките. От едната страна обаче – там, където е била разположена каруцата –
е имало паркирани автомобили. Поради това и каруцата е била навлязла в
лентата за насрещно движение.
Експертизата не е оспорена от ответната страна като същата се е
възползвала от правото си и е поставила допълнителни въпроси, на които в.л.
е отговорило в о.с.з. Поради това и доколкото липсват данни за
заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да
бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор по застраховка Каско на МПС с увреденото лице към
момента на застрахователното събитие; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие; 3) уведомяване на застрахователя за настъпването
на събитието в срок; 4) установяване на щетата и на размера на щетата, чието
възстановяване се дължи, както и причинната връзка между поведението на
виновния водач и настъпилите вреди; 5) заплащане на обезщетение в същия
размер на увреденото лице и 6) наличие на твърдените предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на виновния водач спрямо него лично –
т.е. вкл. че виновният водач не е имал валидно сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
По делото липсва спор, че относно управлявания от св. И. Й. Й. лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. №: СВ **** ВМ е била сключена
застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото дружество, ,ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД полица № 440119229001975/20.02.2019 г. с валидност
от 20.02.2019 г. до 19.02.2020 г. т.е. не се оспорва наличието на валиден
застрахователен договор към процесната дата 26.12.2019 г. На следващо място
по делото липсва спор и относно датата на застрахователното събитие - а
именно 19.04.2019 г.
На следващо място по делото не се оспорва и механизмът на процесното
ПТП – а именно, че на 19.04.2019 г., управлявано от ответника К. Б. ППС с
животинска тяга навлезнало в насрещното движение на ул. Бяла акация, в кв.
5
Манастирски ливади. По същото време срещуположно на него в улицата
навлезнал и св. Й. с управлявания от него л.а. „Киа“ – като в близост до
кръстовището с ул. проф. Велизар Велков между двете превозни средства
настъпил страничен удар при разминаване. Доколкото управляваното от
ответника ППС с животинска тяга било навлезнало частично в частта от
пътното платно, предназначена за насрещно движение, поради спрели от
негово дясно автомобили, то и ППС животинска тяга реализирало ПТП с
материални щети. Последните, както и тяхната стойност се установяват от
изготвената САТЕ. В тази връзка и за стойност на същите съдът възприема
посочената от в.л. 896.58 лева – като доколкото МПС „Киа“ е било в
експлоатация от по-малко от три години към датата на ПТП – следва да се
възприеме по-високата стойност на ремонта, която съобразява и цените от
официалния сервиз на марката. На последно място ответникът не оспорва и че
сумата от 950 лева с ДДС действително е заплатена от ищеца на автосервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил – автосервиз „Киа моторс
България София“ ООД
В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е дали е
налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Киа“, респ. дали
процесното вземане е погасено по давност.
По отношение на първия въпрос съдът намира, че предвид установената
по делото фактическа обстановка, то не се установява поведение на водача на
л.а. „Киа“, което да се определи като допринесло за вредоносния резултат. В
случая по делото се установи, че пътното платно в района на ПТП е било с
двупосочно движение. Лентата на ППС животинска тяга обаче е била заета от
паркирани автомобили. Поради това и същото е навлезнало в стеснен участък
от пътя или казано иначе, за да продължи движението си, е навлезнало
частично в насрещната пътна лента. Същата обаче не е била свободна,
доколкото там се е намирал св. Й. с л.а. „Киа“. Тук следва да се отбележи и че
липсват данни дали в момента на ПТП каруцата е била в спряло състояние или
е била в движение. Липсват и данни дали св. Й. е възприел същата преди да
навлезе в стеснения пътен участък. Така или иначе обаче св. Й. се е движел в
своята пътна лента, която е била свободна от паркирани автомобили. Поради
това и ответникът е следвало да прецени дали може да навлезе и да напусне
безопасно стеснения пътен участък преди съприкосновението с л.а. „Киа“ –
като съобрази и че управлява ППС с животинска тяга. Посоченото обаче
ответникът не е сторил, поради което и с поведението си е станал причина за
настъпване на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. В случая по делото се установи, че ищецът е изплатил
обезщетение за сметка на увреденото лице. Установи се и че ответникът е
причинителят на вредата, доколкото е виновният водач за настъпване на ПТП.
По делото не се твърди, че ответникът е имал валидна към датата на ПТП
6
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
управляваното ППС с животинска тяга.
От доказателствата по делото не се установи регресната покана да е
връчена на виновния водач. Трайната съдебна практика обаче позволява
връчването на същата чрез назначения особен представител /по аналогия на
възможността за връчване чрез особения представител на уведомление за
цесия или за предсрочна изискуемост/. Поради това и връчването на
регресната покана има отношение единствено към началния момент, от който
се дължи законна лихва за забава, но не и досежно дължимостта на
процесната сума.
На последно място по отношение на давността – то в случая процесното
вземане се погасява с петгодишна давност. Моментът, от който започва да
тече погасителната давност спрямо ищеца по суброгационния иск по чл. 410
КЗ е моментът на плащане от страна на застрахователя по имуществената
застраховка. Това е така, доколкото погасителната
давност за регресното вземане започва да тече от датата
на заплащане на обезщетението, когато възниква правото на иск
срещу причинителя на вредата /по арг. от т.14 от постановление № 7 от
04.10.1978 г. на Пленума на Върховния съд; решение № 53 от 16.07.2009 г.
по търг. дело № 356/2008 г. на Върховния касационен съд, І т.о./.
Предвид гореизложеното исковата претенция е частично основателна и
следва да бъде уважена до сумата от общо 911.58 лева /896.58 лева + 15 лева
ликвидационни разноски/. За разликата до пълния размер на претенцията от
965 лева или за сумата от 53.42 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно законната лихва за забава от датата на исковата молба обаче
съдът намира това искане за неоснователно. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че регресната покана до ответника по изложените по-горе
съображения е връчена на същия едва чрез особения представител – на
14.02.2025 г. Поради това и при липса на други данни лицето е изпаднало в
забава най-късно на следващия ден 15.02.2025 г., от който момент дължи и
законна лихва за забава.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1450 лева – от които 400
лева – депозит за особен представител, 50 лева за държавна такса и 400 лева
адвокатски хонорар и 600 лева депозит за САТЕ. От представените по делото
платежни нареждания се установява, че посочените суми са действително
заплатени / сумата от 70 лева за свидетел не е изплатена на същия/. Поради
това и предвид изхода на делото на ищеца се дължат 1369.73 лева.
Разноските за адвокат на ищеца противно на възражението на ответника
не са прекомерни, доколкото са в минимален размер.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Б. с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул.
*********** ДА ЗАПЛАТИ на ,,ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б, сумата от
911.58 лева /включваща 15 лева ликвидационни разноски/ - главница,
представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца ,,ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на трето лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка ,,Каско на МПС“ за възстановяване на щетите по
застрахован лек автомобил марка „Киа“, с регистрационен номер СВ****ВМ,
по щета № 44012131912108, които ответникът К. А. Б. дължи като водач на
ППС-животинска сила, по чиято вина е реализирано процесното
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от деня следващ връчването на регресната покана – 15.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
53.42 лева, представляваща разликата между уважения размер на претенцията
и пълния предявен размер на същата от 965 лева, както и относно искането за
присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба – поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА К. А. Б. с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул.
*********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ,,ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 89Б сумата от общо 1369.73 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 41876/2024 г. на СРС
/за държавна такса, възнаграждение за особен представител, адвокатско
възнаграждение и депозит за САТЕ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8