№ 5
гр. Провадия, 17.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря И.М.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело
№ 20213130101334 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
МОЛИТЕЛЯТ Г. АЛ. ХР., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Р.И. – АК
Варна, редовно упълномощена с пълномощно по делото и приета от съда от преди.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С.И. Н., редовно уведомена се явява лично и с
назначения от съда особен представител адв. В.З. В. – АК Варна.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”,
гр. Провадия, редовно уведомена, се представлява от социален работник Д.Ж., представя
заповед № 0305-РД01-0007/04.01.2022 г. на Директора на ДСП Провадия, с която е
оправомощена да представлява Дирекцията пред съда.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц., редовно призован, се явява. Депозирало заключените си в
срок.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпилото с вх. № 73/07.01.2022 г. заключение по допуснатата
съдебно-психологична експертиза.
Страните не предявиха възражения по изслушването на вещото лице в днешно
съдебно заседание.
1
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението по допуснатата Съдебно-
психологична експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц., 43 – годишен, български гражданин, неосъждан, неженен,
без родство и съдебни спорове със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл.
291 от НК. Обещава да даде компетентно и безпристрастно заключение.
- Представил съм писмено заключение, което поддържам. Представям справка-
декларация.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице по отношение на експертизата. Считам, че
тя е изготвена професионално, всеобхватно и изчерпателно. Бих искала, ако ми позволите и
вещото лице ако желае, да ми отговори на въпроса: Разбрах, че поради заболяването на Г.
освидетелстването е извършено в дома й. Според Вас, чисто човешки, какви бяха жилищно-
битовите условия в дома й?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц.: Посрещнаха ме долу на първия етаж в една стая, която
граничи с баня и тоалетна, които са след ремонт. На етажа имаше и още 2 стаи. След това се
качих на 2 етаж да погледна. Те бяха започнали ремонтни дейности по оправянето на
останалата част от къщата. По спомен горе също имаше 2 или 3 стаи. Бяха оборудвани с
необходимите мебели и техника, които са необходими за ежедневието.
Въпрос на съда: Казвате в експертизата, че се забелязва лека дисхармоничност в
личностновата структура по време на изследването. Какво имате предвид?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц.: Дисхармоничността на Г. я удавам на факта на по-висока
тревожност към момента на изследване, лицето беше след операция, самата ситуация че е
лишена от възможността си да полага грижи за детето също води до някаква дисхармония в
личностновата структура. Това е отбелязано просто като елемент по време на изследването.
Въпрос на съда: Казвате, че родителят разполага с добър родителски капацитет.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц.: Да, разполага с необходимите качества да полага грижи в
отглеждането на детето.
Въпрос на съда: Какво имате предвид под отношение на родителя към детето –
оптимален емоционален контакт?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц.: Оптималния емоционален контакт е едно от най-добрите,
които може да има в отношенията между родител и дете. Не се проявява излишна строгост
въпреки, че детето сподели, че ако се прибере при майка си, ще бъде малко по-строго
отколкото в дома. Детето аз го освидетелствах в училището, където учи. Самото дете
сподели, че основния проблем поради който е искала да се прибере в *** е било страха от
този неин приятел А. и за това се е стигнало до там.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва задачата на
допуснатата Съдебно-психологична експертиза и е от значение за изясняване на спора,
поради което следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото заключението на
вещото лице по Съдебно-психологичната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А.М. Ц. в размер на
500.00 лв. (петстотин лева), която сума да се изплати от бюджета на съда (издаден касов
ордер), доколкото ищцата е освободена от заплащането на разноски.
СЪДЪТ докладва, служебно изискана справка за съдимост на лицето Г. АЛ. ХР..
АДВ. И.: Да се приеме.
АДВ. В.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че докладваната в днешното съдебно заседание справка за съдимост
на лицето Г. АЛ. ХР. и допустима, относима и необходима към предмета на делото и като
такава следва да бъде приета като писмено доказателство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото справка за
съдимост на лицето Г. АЛ. ХР..
АДВ. И.: Господин съдия моля изслушването на детето да бъде само в присъствието
на психолога, защото ДСП-Провадия са заинтересована страна.
АДВ. В.: Противопоставям се на това искане. В случая аз съм страна, а не ДСП-
Провадия. Аз не виждам каква е причината социалният работник да не присъства в залата.
Моля социалния работник да присъства в залата, защото той не е страна.
Съдът намира, че изслушването на детето следва да се проведе в присъствието на
вещото лице – психолог Ц., както и на социален работник Д.Ж., доколкото ДСП-Провадия
следят служебно за правата и законовите интереси на детето. Тяхното присъствие е
необходимо с оглед евентуалното опосредяване на връзката между съда и детето при
провеждане на неговото изслушване.
СЪДЪТ на основание чл.15, ал. 1 от ЗЗДет.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на детето СТ. ИЛ. Н., ЕГН **********, като помоли
всички присъстващи да напуснат залата, с изключение на социалния работник и вещото
лице – психолог Ц.. В залата остава само вещото лице – психолог Ц. и социалния работник
Д.Ж..
В залата влиза детето СТ. ИЛ. Н..
Детето СТ. ИЛ. Н.: Бях при майка си за Коледа. Добре се чувствам там. Тя беше
малко болна. Аз бях до нея 11 дни. През деня майка ми си чисти. Тя ме научи да плета и
някой други неща. Гледаме филми със сестра ми. Желая да съм при майка ми. В къщата
живее майка ми, сестра ми, аз и приятеля на майка ми. В отделни стаи сме със сестра ми.
3
Сега уча присъствено. В дома се чувствам добре. Там сме под режим. Ще се стремя да запазя
тази организираност и подреденост, на която ни учат в дома. Разбирам се с приятеля на
мама. Той не се държи лошо с мен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.М. Ц.: Аз разговарях с директора на училището. Имаше
изключително добри отзиви за училищната успеваемост на С.. Има добри оценки, добро
поведение, нямат никакви проблеми с нея. Аз попитах от колко време е там и той ми каза, че
втора или трета година вече е там. Което прави извода, че поведението й търпи постоянство
и не е някакво епизодично.
Съдът покани страните да влязат в залата.
Съдът запозна страните с изявленията на детето във връзка с неговото изслушване от
съда.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
предпоставките за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания,
поради което и на основание чл. 149 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми господин Районен съдия, считам, че настоящото дело е
изключително важно, важно не за обществото, а в човешки план където днес тук до голяма
степен решаваме съдбата на едно дете, дали да се отглежда в дома на майка си. Закона за
закрила на детето дава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна
среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, когато
това не е в негов интерес. В настоящия случай видно от събраните по делото доказателства
се установява, че С. не е дете в риск и целта на закона е във всички случай с оглед
конкретните обстоятелства, да бъде преценен най-добрия интерес на детето. Европейското
законодателство също е в тази насока, като чл. 9 от Конвенцията за правата на детето
осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля. Безспорно е,
че ние като граждани на Р България разчитаме и следва държавата също, в определени
моменти, да полага своята грижа, но тези грижи следва да бъдат съобразени, да бъдат
временни и децата да не бъдат лишавани от своята семейна среда. Също така това
задължение на държавата не следва да се прилага дискриминационно. В много случаи
липсата на дом и бедност на родителите, на самотните майки сами по себе си стават и
причина за отнемане на децата. При обследване, изследване на доказателствата в един такъв
процес, трябва много внимателно и социалните институции и всички такива свързани с
правата на детето, да изследват и в своите доклади и изявления да посочват изрично,
единствено твърдения които са подплатени с доказателства, с лично впечатление, а не да се
основани на някакви предположения и хипотетични твърдения. Последното е свързано с
докладите приети и приложени по настоящото дело от социалните институции. С оглед на
4
приетата експертиза се установиха всички онези предпоставки за реинтегриране на С. в
дома на нейната майка Г.Х.. Моля, да имате пред въпроса и отговора на вещото лице по
отношение на битовите условия. Поради горното моля, да уважите молбата на Г.Х. да бъде
прекратено настаняването на детето СТ. ИЛ. Н. от социалната услуга „Преходно жилище с.
***“ и същото да бъде реитегрирано в дома на нейната майка Г.Х.. Моля, да постановите
решение в този смисъл.
АДВ. В.: Уважаеми Районен съдия, предния път изразих становище, че възможно
най-добрия живот който ще има - да учи, да има възможност да й се плаща някаква сума,
която има изградени традиции в…., да има възможност в интерес на детето е настаняването
й в с. ***, така както беше посочено в претенциите, които имаха социалните работници.
Връщаме ме са на социално битовите проблеми. Майката не може да плати 500 лв., които
имаше в нужда и плати съда. Как след като не може да плати 500 лв., как ще има всеки
месец. Издръжката на едно дете е минимум 400-600 лв. при най елементарните условия.
Майката в момента изявява желание, но защо след като е заинтересована не го е направила
преди това. Тя е заминала в Германия, оставила е детето при роднина. Оставила е дъщеря си
в невъзможност да се грижи за нея. Каква е гаранцията, че от утре това дете ще си завърши
образованието, да си поеме своя живот? Казаха, че има приятел и как той е въздействал
върху нея да избяга, да отнеме вниманието на социалните работници и всички останали,
които трябва да я издирят и намерят и чак след това да се погрижат за интересите й. Тя е във
възраст в която лесно може да бъде манипулирана, т.к в тинейджерска възраст всяко едно
дете може с думи да бъде поведено за състоянието, което в бъдеще, ако остане при майка си,
не се знае какво ще бъде поведението на майка й след като тя в момента не може да се
грижи за себе си, да не говорим как ще бъде подпомагана в грижите си за един бъдещ план.
Считам, че в интерес на детето е да се настани в дом, в който всичко да й е подредено. Като
майката като иска да помага, да помага, да установят една нова емоционална връзка, която
тепърва да бъде допълнена с нови изживявания. Моля, детето да не бъде в риск и да бъде
настанено в с. ***, където ще бъдат положени най-добри грижи от страна на държавата.
Моля, да постановите решение в този смисъл.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Отдел „Закрила на детето“ работи изцяло в интерес на
децата и ние се водим от техния интерес, не от интереса на техните близки. С. е настанена в
„Преходно жилище с. ***“ след като още от детските си години тя е била оставена от майка
си на грижите на баба й, която в последствие не е успяла да се справи с нея. След това
детето е било реинтегрирано при майка й. Тя за втори път я оставя и то няколко седмици
след реитеграцията. Тя отново заминава за чужбина и я оставя отново на грижите на баба й,
която категорично заявява, че не може да се справи. Разбирам финансовата част на
издръжката, всички ние живеем в един материален свят, но при условие, че момичето е
имало проблемно поведение майката не е предпочела да остане с нея. За втори път я оставя,
за втори път детето „отива на мъж“. Тогава С. беше на 14 години. Майката многократно
беше търсена за връзка и едва след 4 месеца Г. успя да се свърже с майка си, със С.. През
тези 4 месеца ние бяхме длъжни да предприемем някаква адекватна мярка за закрила и
именно за това С. е настанена, включително и по нейно желание в Преходно жилище.
Разбира се, че е най-добре детето да живее с родителите си, стига те да могат да гарантират
неговата сигурност. Лично аз и като социален работник и като майка съм съветвала нейната
адвокатка как да постъпи, за да може по-бързо да се случи тази реинтеграция. Това може да
стане стига майката да гарантира, че няма тя отново да замине и да остави С. на грижите на
други лица. Ние всички сме запознати с проблемното й поведение и в крайна сметка всички
трябва да работим за превенция на ранните бракове и да не допускаме една такава случка,
отново да провали живота на момичето. Считам, че е в интерес на детето то да живее при
родителите си, стига майка й да може да гарантира, че може да се грижи за нея.
МОЛИТЕЛЯТ Г. АЛ. ХР. : Аз не си оставям децата на пътя, нито гладни и жадни.
Когато отидох в чужбина да работя с мъжа ми, дори малката оставих при майка ми и
5
изпращах постоянно пари, майка ми вземаше пари от социалните, децата ходеха на училище
и тя ги гледаше. Аз когато се ожених за втория си мъж и заради това я оставих при майка ми,
защото още не му познавах характера. Аз до сега съм си поддържала децата. Аз С. няма да я
оставя. Аз от социалните не вземам пари и не очаквам от тях пари. Аз мога да се грижа за
децата си. Сега съм болна, но мъжа ми работи. Ние си имаме всичко. Аз по принцип работя,
като бояджия с мъжа си. В Белгия мъжа ми и аз работим с договор. В Белгия работим в
парници. В България мъжа ми работи като общ работник. Аз както гледам малката, така ще
гледам и С.. Не съм си оставила децата, аз отидох в чужбина да работя и ги оставих на
майка ми, а не при чужд човек. Нямам намерение да заминавам в чужбина. Децата учат тук.
Аз имам къща и удобства да си гледам децата. Аз не можах толкова бързо да намеря тези
500 лв. А. не е търсил С.. Поемам отговорност, че тя няма да ходи при никое момче, да
живее в тях. С. след две години ще завърши училище и другото ми дете е в 3-ти клас.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149, ал. 2 ГПК
обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
6