М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 299/2009 г.
Срещу подсъдимият В.Я.Д. е повдигнато обвинение и
внесен обвинителен акт за това, че на 03.02.2009 г. в с. Соколица, обл. Пловдив, след предварителен сговор
в немаловажен случай с М.Д.Б., ЕГН ********** ***, използвайки техническо средство - каруца е отнел
чужди движими вещи: 392 броя покривни
керемиди тип „Стралджа" на стойност 141,12 лева от владението на Т.И.Д. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК -престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.ІІ ро, т.5 във вр. с чл.
194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, буква „б" от НК.
Срещу подсъдимият М.Д.Б. е повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт
за това, че на 03.02.2009 г. в с. Соколица, обл. Пловдив, след предварителен сговор в
немаловажен случай с В.Я.Д. ***, използвайки техническо средство — каруца е отнел чужди движими
вещи: 392 броя покривни керемиди тип
„Стралджа" на стойност 141,12 лв., от владението на Т.И.Д. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, пр.ІІ ро, т.5, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр. Карлово, представлявана от прокурора Г.М.,
поддържа така повдигнатото обвинение и внесен обвинителен акт в с.з.
Подсъдимият Д.- нередовно призован, явява се лично и с адв. Т.- служебен
защитник. Не възразява срещу нередовното призоваване. Разбира, в какво е
обвинен, признава се за виновен, не желае да дава обяснения.
Подсъдимият Б.- редовно призован, явява се лично и с адв. К.- служебен
защитник. Разбира, в какво е обвинен, признава се за виновен, не желае да дава
обяснения.
По делото не е предявен граждански иск.
Направено е искане от страна на двамата подсъдими и техните защитници за
разглеждане на делото по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимите
признават вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са съгласни да не се събират доказателства за тях.
Съдът, след като е установил, че самопризнанието на двамата подсъдими се
подкрепя от събраните по делото доказателства е постановил разглеждане на
делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, като е обявил , че при постановяване на присъдата си ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2009г. в с.
Соколица, обл. Пловдив вечерта подсъдимият Д. предложил на подсъдимият Б. да отидат до къща в края на селото, за да
огледат дали има керемиди, тъй като Д.
искал да строи къща и му трябвали керемиди.
Двамата отишли до къщата на Т.Д., който по това време не живеел там, тъй като бил тежко болен и сестра
му свидетелката С. го гледала в дома си. Те решили да свалят керемиди от
стряхата до къщата и около 22:00 часа
двамата, взели каруцата с коня на Пламен Ганев, без негово разрешение и знание и отишли в двора на Д.. Подсъдимият
Д. се качил на покрива на стряхата и започнал да сваля керемидите като
ги подавал на Б., а той ги товарил в
каруцата. Разкрили едната страна на стряхата
и Д. преценил, че толкова керемиди са му достатъчни. След това двамата тръгнали
с каруцата към розов масив извън селото, където оставили керемидите, тъй като Д. се опасявал да не ги
потърсят в дома му.
На следващата сутрин
свидетеля Д. констатирал липсата на керемидите и уведомил органите на РУ на МВР гр. Карлово. полицейските
служители, които отишли на место установили,
че има пресни следи от каруца и тръгнали по тях. Следите ги отвели до къщата на
Пламен Ганев. Там се оказало, че подсъдимият Д. живеел с дъщерята на Ганев на съпружески начала. След кратка беседа подсъдимите
Д. и Б. си признали, че са откраднали
керемидите, след което отвели
полицейските служители до розовия масив, където ги били оставили. По разпореждане на полицията подсъдимите,
върнали керемидите и ги положили отново на покрива на стряхата.
Изброени били общо
392 броя керемиди, които били оставени в розовия масив.
Според заключението
на съдебно- стоковата експертиза /л.35-36/ стойността на отнетите керемиди е 141,12 лева.
Видно от приложения по делото протокол за
доброволно предаване, отнетите вещи- били върнати на техния собственик от
подсъдимите, включително и било възстановено фактическото положение преди
кражбата- керемидите били наредени обратно върху покрива.
От приложената по делото справка за
съдимост на двамата подсъдими се установява, че Б. би неосъждан. Д. бил осъждан
три пъти.
1. По НОХД 1335/2004 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик в сила от 13.10.2004
г. със споразумение от 13.10.2004г. за престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му
е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години,
което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изтърпяване за срок от 5 години. С протоколно определение по НОХД
№ 2684/2005 г. на Районен съд Пазарджик на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на две
години лишаване от свобода по НОХД №1335/2004г., НОХД № 2193/2004 г.
на Районен съд Пазарджик при първоначален „общ режим".
2. По НОХД
2193/2004 г. на Районен съд Пазарджик е постановена присъда от 07.01.2005 г. в сила от 25.01.2005 г. за
престъпление по чл.195, ал.1,т.3, т.4
и т.5 във вр. с чл.36 и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода" за срок
от една година, което наказание е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от три години.
3. По НОХД № 2684/2005г. на Районен съд Пазарджик
със споразумение от 09.05.2006 г. в
сила от 09.05.2006 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК във вр. с чл. 55,
ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание
от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „Общ режим".
Горните
присъди обуславят наличието на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК
за процесното деяние по отношение на подсъдимият Д..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло при постановяване на присъдата си,
тъй като същите се явяват непротиворечиви по между си, последователни и пряко
касаещи обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че двамата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК във вр. с чл. 372, ал.2 от НПК във
вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК за
подсъдимия В.Д. и по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр чл. 194, ал.1
от НК, във вр. с чл. 372, ал.2 от НПК във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК
за подсъдимия М.Б., тъй като на 03.02.2009 г. в с. Соколица, обл. Пловдивска
след предварителен сговор по между си, в немаловажен случай и чрез използване
на техническо средство- каруца, са отнели чужди движими вещи : 392 броя
покривни керемиди тип “Стралджа”, на стойност 141,12 лв. от владението на Т.И.Д.,***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като до
приключване на съдебното следствие отнетите вещи са били върнати и като
подсъдимият В.Я.Д. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан с влязла в
сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл.66 от НК.
Деянието е извършено от двамата подсъдими
при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. По отношение
на двамата е налице предварителен сговор за осъществяване на престъплението.
Съдът приема, че за подсъдимият Б. следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.197 от НК, тъй като видно от приложения
протокол за доброволно предаване, отнетите вещи са били върнати до приключване
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Относно подсъдимия Д.
липсва законова възможност за приложение на по- благоприятно квалификация, с
оглед наличието на предпоставките на опасен рецидив за процесното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид, че за престъпление по чл. чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК е
предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, а за
престъплението по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр чл. 194, ал.1 от НК- лишаване от свобода за срок до 8 години.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете и императивната разпоредба на чл.372 ал.2 от НПК,
съобразно която при определяне на наказанието на двамата подсъдими следва да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
С оглед принципа на индивидуализация на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и
извършителите.
Деянието се явява тежко по смисъла на
закона умишлено престъпление, характеризиращо се с изключително висока степен
на обществена опасност.
Относно извършителите- подсъдимият Д. е
личност с висока степен на обществена опасност, осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът
отчита признанието на вината, оказаното съдействие при разкриване на
обективната истина и възстановяването на причинените имуществени вреди.
Подсъдимият Б. е личност с не висока степен на обществена опасност- същият е
неосъждан, признава вината си, оказал е съдействие при разкриване на обективната
истина по делото и е възстановил щетите.
Предвид изброените по- горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че по отношение на двамата подсъдими са налице
предпоставките на чл.55 от НК, които
следва да бъдат приложени при определяне вида и размера на наказанието. С оглед
горното, съдът намира, че на подсъдимият В.Я.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се
изтърпи на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС в затворническо заведение – затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, на
основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС. На
подсъдимият М.Д.Б. следва да бъде наложено наказание пробация, като съвкупност
от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа
годишно, за една година.
С така определените по вида и размер наказания, съдът
намира, че ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение и на
двамата подсъдими, а по отношение на Д.- ще му бъде отнета и възможността за
периода на изтърпяване на наказанието да върши други престъпления.
С оглед установената вина на двамата подсъдими и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът остави в тяхна тежест направените по делото
разноски в размер на 64 лв., за всеки един от двамата поотделно по 32 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: