№ 446
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр.
глава ХХІ от НПК.
С определение от 17.02.2022г., постановено по НЧД №17466/21г. по
описа на СРС, НО, 7-ми състав, съдът е присъединил изцяло, на основание
чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, наложено на осъдения СТ. ГР. Р. по НОХД №6124/2021г. по описа на
СРС към наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определил общо
наказание по двете дела „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4
месеца.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от общото
наказание предварителното задържане по посочените дела, а на основание
чл.25, ал.2 от НК, е приспаднал времето, през което осъденият Р. вече е
търпял наказание „лишаване от свобода“ по тези дела.
1
Срещу това определение на съда е постъпил протест от прокурор
при СРП, с който се атакува определението и се сочи, че с него е нарушен
както материалния, така и процесуалния закон. Изтъква се, че осъждането по
НОХД №10107/2019г. на СРС е групирано с осъжданията на Р. по НОХД
№33/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №34/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД
№35/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №207/2018г. на РС-Берковица, по НОХД
№249/2018г. на РС- Берковица, НОХД №129/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД
№10/2019г. на РС-Берковица, НОХД №76/2019г. на РС-Берковица, по НОХД
№180/2019г. на РС-Кубрат, като е наложено едно общо най-тежко наказание
по групираните дела „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
което на основание чл.24 от НК е било увеличено с 4 месеца и е определено
общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 8 месеца. Доколкото наказанието по НОХД №6124/2021г. по описа
на СРС не попада в тази съвкупност, прокурорът счита, че то не може да бъде
присъединено към наказанието по НОХД №10107/2019г. на СРС, тъй като
изобщо не са налице предпоставките на чл.27 от НК. Намира още, че
атакуваното определение противоречи и на процесуалния закон, тъй като с
определение, постановено по НЧД №76/2021г. на ОС-Монтана,
неизтърпяната част от наказанието „пробация“, наложено на Р. по НОХД
№43/2018г. на РС-Кубрат е заменено с наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 5 месеца и 4 дни, и то е влязло в сила на 20.10.2021г., което е
последният, влязъл в сила акт, поради което местно и родово компетентен се
явява ОС-Монтана да се произнесе в производство по чл.306, ал.1, т.1 от
НПК. Към протеста е приложено предложение от прокурор при ОП-Монтана
по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК.
По делото е постъпило и възражение срещу протеста на прокурора
от служебния защитник на осъдения Р. – адв.Н.Т. от САК. Във възражението
се излагат подробни съображения за правилност на протестиранато
определение на районния съд, иска се то да бъде оставено в сила и да бъде
освободен незабавно осъдения Р., тъй като вече е излежал общото наказание
от 2 години и 4 месеца, ако определението бъде потвърдено.
В разпоредително заседание на 15.04.2022г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и
2
ангажирането на нови доказателства. Въпреки това, в съдебно заседание,
проведено на 30.05.2022г., въззивният съд е намерил, че за изясняване на
всички обстоятелства, относими към предмета на делото, е необходимо да
бъдат събрани допълнителни писмени доказателства. Като такива в хода на
въззивното съдебно следствие са приобщени на основание чл.283 от НПК,
актуална справка за съдимост на осъдения Р., определение от 26.01.2022г.,
постановено по ЧНД №298/2021г. по описа на ОС-Монтана.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
не поддържа протеста, излага становище, че определението на СРС е
правилно и законосъобразно, правилно е приложена разпоредбата на чл.27,
ал.2 вр. ал.1 от НК по отношение на осъдения Р.. Посочва, че към датата на
извършване на деянието, за което е осъден Р. по НОХД №6124/2001г. на СРС,
осъденият не е изтърпял изцяло наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД №10107/2019г. на СРС, поради което районният съд
правилно е приел, че наказанието по второто осъждане следва да бъде
присъединено към неизтърпяната част по първото осъждане. С оглед на това
моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение.
Служебният защитник на осъдения СТ. ГР. Р. – адв. Н.Т., се
присъединява към изложеното от прокурора, моли съдебния акт на първата
инстанция да бъде оставен в сила, като допълва, че по негово мнение,
осъденият е надлежал наложеното му наказание и трябва да бъде освободен.
Осъденият СТ. ГР. Р. в правото си на лична защита, заявява че се
придържа към казаното от адвоката му, в правото си на последна дума, няма
какво повече да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, като
съображенията за това са следните:
С определение, постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС,
влязло в сила на 12.06.2020г., на осъдения Р. е определено общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца
1) по НОХД №33/2018г. на РС-Кубрат, 2) по НОХД №34/2018г. на РС-
Кубрат, 3) по НОХД №35/2018г. на РС-Кубрат, по 4) по НОХД №207/2018г.
на РС-Берковица, 5) по НОХД №249/2018г. на РС- Берковица, 6) по НОХД
3
№129/2018г. на РС-Кубрат, 7) по НОХД №10/2019г. на РС-Берковица, 8) по
НОХД №76/2019г. на РС-Берковица, 9) по НОХД №180/2019г. на РС-Кубрат
и 10) по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определено общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца. На
основание чл.24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, е увеличено с 4 месеца
и е определено Р. да изтърпи общо най-тежко и увеличено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, което на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е определено да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим. От така определеното общо най-тежко и увеличено наказание,
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и чл.25, ал.2 от НК, е приспаднато
времето, в което Р. е бил задържан по ЗМВР и НПК по делата в съвкупността,
както и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по
групираните дела. Към определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ са присъединени наказанията „обществено порицание, наложени
по НОХД №129/2018г. на РС-Кубрат и по НОХД №180/2019г. на РС-Кубрат.
С атакуваното определение съдът присъединил изцяло, на основание
чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, наложено на осъдения СТ. ГР. Р. по НОХД №6124/2021г. по описа на
СРС към наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определил общо
наказание по двете дела „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4
месеца. Това определение на районната инстанция е неправилно и с него е
нарушен материалния закон.
На първо място, районната инстанция не е съобразила
обстоятелството, че наказанието, наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на
СРС е било групирано с наказанията по още девет други дела и така е
оформена съвкупност от 10 осъждания, по която, като най-тежко общо
наказание е определено именно наказанието, наложено по НОХД
№10107/2019г. на СРС – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4
месеца. Това общо най-тежко наказание, определено по делата в
съвкупността, е било увеличено на основание чл.24 от НК, с 4 месеца и така е
било определено общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. Въпреки наличието на всички тези
факти, районният съд не е съобразил посочените обстоятелства и е извадил
НОХД №10107/2019г. на СРС от съвкупността от дела, групирани с
определение, постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС. Такова
изваждане на дело от формирана вече съвкупност по реда на чл.25, ал.1 вр.
4
чл.23, ал.1 от НК, не е в интерес на осъденото лице. Още повече, че от
посочената съвкупност е извадено най-тежкото наказание, което е определено
като общо най-тежко такова по групираните дела, без да е определено ново
общо най-тежко наказание. Разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК са създадени
изцяло в интерес на осъдените, като групирането на осъжданията се прави
при най-благоприятния за дееца вариант – в една група се поставят възможно
най-много и най-тежки наказания, което е било сторено с определението,
постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС. С изваждането на най-
тежкото наказание от тази група положението на осъденото лице се влошава,
защото то следва да изтърпи веднъж това най-тежко наказание, към което е
присъединено наказанието по НОХД №6124/29021г. на СРС – „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, а след това и определеното ново общо най-
тежко наказание по делата, които остават в групата. Ето защо, напълно
неправилно и незаконосъобразно НОХД №10107/2019г. на СРС е било
извадено от съвкупността от осъждания на Р., определена по НЧД
№798/2020г. по описа на СРС.
На следващо място, не само че неправилно районната инстанция е
извадила посоченото дело от формираната съвкупност по реда на чл.25 от
НК, но и не е преценила остатъка от наказанието „лишаване от свобода“,
наложено по НОХД №10107/2019г. на СРС към момента на извършване на
деянието по НОХД №6124/29021г. на СРС. Наказанието по последното дело е
присъединила към цялото наказание, което е извадила от вече формираната
съвкупност. Вместо да съобрази остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е било започнало към датата на извършване на
деянието по НОХД №6124/29021г. на СРС и да присъедини към остатъка
наказанието по посоченото дело, съдът е присъединил към цялото наказание
наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено по НОХД
№6124/29021г. на СРС, след което на основание чл.25, ал.2 от НК е
приспаднал изтърпяната част от това наказание. Разпоредбата на чл.25, ал.2
от НК е специална и същата е приложима единствено при групиране на
осъждания по реда на чл.23 и чл.25 от НК, но не и при определяне на
съвкупност при общ рецидив, какъвто е случаят с приложението на чл.27 от
НК. Не случайно в чл.27, ал.1 от НК е предвидено, че „….. съдът
присъединява към неизтърпяната част….“, т.е. в тази хипотеза не е
предвидено приспадане на изтърпяна част от наказанието „лишаване от
5
свобода“, а наказанието, което е наложено след влизане в сила на
предходното осъждане се присъединява отчасти или изцяло към
неизтърпяната част от предходно наложено наказание. В този смисъл
незаконосъобразно е произнасянето на районния съд в частта, с която е
приложена нормата на чл.25, ал.2 от НК.
Не на последно място, адвокатът, в молбата си, с която е искал
приложението на чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, е претендирал наказанието от 1
година лишаване от свобода, наложено по НОХД №6124/29021г. на СРС да
бъде присъединено към наказанието от 1 година и 8 месеца, което сочи, че е
имал предвид определеното общо най-тежко и увеличено наказание по
групираните дела, посочени по-горе, т.е. наказанието, определено по НЧД
№798/2020г. по описа на СРС. Контролираният съд обаче, е пренебрегнал
обстоятелството, че по реда на чл.25 от НК е определено едно ново наказание,
което не е това, наложено по НОХД №10107/2019г. на СРС, а е наказанието,
определено по делата в сформираната съвкупност. Тук е мястото да се
посочи, че разпоредбата на чл. 27 от НК установява наказуемостта при т. нар.
„общ рецидив“, като тя е приложима в зависимост от това, дали наказанието
по предходната присъда е изтърпяно отчасти или не е изтърпяно изобщо.
Редакцията на законовата норма сочи, се касае за присъединяване помежду
две наказания, извършени в отношение на рецидив. В настоящия случай се
касае до определено общо наказание по десет осъждания на Р., а наказанието
по НОХД №6124/29021г. на СРС следва да се търпи отделно, тъй като при
така определеното общо наказание за съвкупност не е възможно да се
определи неизтърпяна част от наложено наказание. Макар принципно да са
налице хипотези на присъединяване на наказание по реда на чл. 27 от НК към
остатък от определено общо наказание, това са случаите на неусложнени,
обикновени форми на множество престъпления, извършени в рецидив, при
които няма едновременно съвкупност и рецидив за всички или за някои от
престъпленията. За да се приложи чл. 27 от НК не трябва да е налице
едновременно съвкупност и рецидив, а именно такава усложненост се
установява по настоящето дело. Поради това няма основания за
присъединяване на основание чл. 27 от НК. В този смисъл, молбата на
защитника на осъдения Р., с която е поискано приложението на чл.27, ал.2 вр.
ал.1 от НК е следвало да се остави без уважение.
6
На края, необходимо е да се посочи, че от събраните в хода на
въззивното съдебно следствие доказателства, се установява, че по ЧНД
№298/2021г. по описа на ОС Монтана, е постановено определение, с което на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е определено общо най-тежко
наказание по НОХД №6124/2021г. на СРС и по НОХД №43/2018г. на РС-
Кубрат „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.24
от НК е увеличено с 4 месеца. Като общо най-тежко и увеличено наказание по
делата в съвкупността е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 4 месеца. Това определение е влязло в сила на 03.02.2022г., т.е.
преди да бъде постановено определението, което е предмет на въззивна
проверка по настоящето дело и то е още едно основание за отмяна на
атакуваното определение на СРС, което освен че не е правилно и
законосъобразно, е групирало дело, което вече е било групирано по реда на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и това групиране е било влязло в сила към
момента на произнасяне на контролираната инстанция.
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение на СРС следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, освен изложените за отмяната
му, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.2 от НПК вр.
чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 17.02.2022г., постановено по НЧД
№17466/21г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на осъдения
СТ. ГР. Р. с ЕГН-**********, с която е поискано приложение на чл.27, ал.2
вр. ал.1 от НК по отношение на наказание, наложено на осъдения Р. по НОХД
№6124/2021г. на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8