Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 14.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ
на седми юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4929 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество "Водоснабдяване и
канализация-Добрич" АД, ЕИК *********, град Добрич, бул. "Трети
март" № 59, е предявило против Р.В.М., ЕГН **********,***, по реда на чл.
415 от ГПК искове за установяване вземанията си, за които е издадена заповед №
1635 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2018г. по
ч.гр.д.№ 2801 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- 265,26 лева, представляващи незаплатени
ВиК услуги, предоставени от заявителя на длъжника през периода от 10.02.2017г.
до 01.04.2018г. за обект, находящ се в град Д.,
ул. «***» №***,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 04.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението,
- 42,25 лева, представляващи сбор от
обезщетенията за забава в изплащането на всяка една от предоставена и
неизплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от
изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за плащане
от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно
задължение за предоставена ВиК услуга за периода, посочен в буква „а” в
заявлението до датата на подаване на заявлението – 04.07.2018г., като датата,
от която започва начисляването на обезщетението за забава, е 28.02.2017г.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства: ответникът е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и има открита индивидуална партида – кл.№ *** за обект в град Добрич,
ул. «***» №***. В обекта има монтиран един водомер, съобразно чиито показания
са отчитани потребените количества вода. Ищецът е изпълнявал задължението си да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника. Инкасатор
на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и е отбелязвал в
карнета съществуващата консумация. Ответникът не е заплатил дължимите суми за
доставените услуги в периода от 10.02.2017г. до 01.04.2018г. на стойност 265,26
лева, както и обезщетение за забава в плащането в размер на 42,25 лева за
периода от 28.02.2017г. до 04.07.2018г. (тъй като длъжникът не е изпълнил
задълженията си в 30-дневен срок от издаване на всяка от фактурите).
Ответникът оспорва исковете.
Посочил е, че към исковата молба е приложено споразумение № 193 от
30.11.2017г., като не е изяснено дали претендираните по делото суми са включени
в него или не. Освен това е изтъкнал, че ищецът не е представил по делото
цитираните в исковата фактури, с които са документирани вземанията му. Възразил
е по допускането на приложения към исковата молба препис на карнет, защото
същият е нечетлив и непълен – без подпис на инкасатор, без отразени отчети.
Посочил е, че не е ясно как ищецът е определил консумацията при отразявания в
карнета, че водомерът е бил повреден. Противопоставил е възражение за изтекла
погасителна давност за главницата по първите пет фактури и за обезщетението за
забава. Ищецът не е представил и цитираните в исковата молба лихвени документи,
което затруднява защитата на ответника.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и връчена заповед за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл. 415, ал. 4 от ГПК, след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Облигационното отношение, което
ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите
на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и
следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Налице е договор при общи условия, чието влизане
в сила не е оспорено от ответника. С решение ОУ-09/11.08.2014г. на
ДКЕВР са одобрени действащите през процесния период Общи условия, които ищецът
е представил по делото. Съгласно чл. 8, т. 1 от ОУ, ВиК операторът е
длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно
изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства
отпадъчните води, а съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предоставените
услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а изразходените количества
питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в общите условия,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищецът е водил
редовно своето счетоводство и осчетоводените неплатени задължения за доставени
на ответника услуги за периода от 10.02.2017г. до 01.04.2018г. са за 332,96
лева, от които са погасени на 25.02.2018г. 67,70 лева - по ф-ра номер *********
от 05.12.2017г. (изцяло 59,28 лева) и по ф-ра номер ********* от 09.03.2017г. (частично
– 8,42 лева от цялото задължение за 20,75 лева). Дължимият остатък е в размер
на 265,26 лева. Обезщетението за забава в плащането на тази сума възлиза на 16,70
лева за периода от 28.02.2017г. до 04.07.2018г., по изчисления на вещото лице.
Ищецът е представил по делото
карнет с № 152, в който са отразявани датите на отчитане на водомера в имота на
ответника, показанията на водомера, консумираната за периода вода. Водомерът е
отчитан редовно до 19.01.2017г., като показанията са записвани от инкасатора,
отразявана е консумацията и е полаган подпис на клиента. При следващите
периодични посещения длъжностното лице е отразявало констатация за „без достъп“
и „временно необитаем“, като в първия случай е записвало потребено количество
вода от 5, 7 и 7 куб.м. вода, а във втория – нулево потребление. На
04.09.2017г. е съставен протокол, подписан и от представител на клиента, в
който е удостоверено, че водомерът е повреден и е дадено предписание за
неговата подмяна с нов. В карнета на реда за отчет на тази дата също е положен
подпис на клиента. На дата 03.01.2018г. е налице запис за консумирани 4 куб.м.
вода и подпис на клиент, а за следващите три месеца е отразено „без достъп“ и
показания съответно 0011, 0020, 0026. Според заключението на вещото лице ищецът
е прилагал съответните правила при изчисляване на дължимите суми, установени в
Общите условия, в случаите, в които не е осигурен достъп до водомера и за
периода, в който същият е бил повреден. Заключението не е оспорено от страните.
На дата 30.11.2017г. между
страните е подписано споразумение, според което дължимата от абоната сума за
периода септември 2015г. – 07.11.2017г. е 624,55 лева. По споразумението
ответникът е платил 300 лева на дата 31.11.2017г. и с тази сума са погасени
по-старите задължения, извън процесните. В този смисъл следва да се разбира
заключението на вещото лице - че процесните фактури не са включени в платените
по споразумението. С подписаното на дата 30.11.2017г. споразумение ответникът е
признал изрично дължимите от него суми за периода до 07.11.2017г., а следващите
задължения са определени от ВиК – оператора въз основа реален отчет и при
прилагане правилата при неосигурен достъп по действащите Общи условия (така
заключението на вещото лице).
От събраните доказателства се
установява възникването на задължение за плащане на доставените услуги и
неговото неизпълнение от страна на ответника, както по разсрочените вноски,
съгласно споразумението, така и след това.
От заключението на вещото лице се установява размерът на обезщетението
за забава – 16,70 лева за исковия период и само до този размер искът по чл. 86
от ЗЗД е доказан. За разликата до претендираните 42,25 лева искът е недоказан и
подлежи на отхвърляне.
Съгласно т. 12 от тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца като заявител по чл. 410 от ГПК се следват 22,92 лева от
внесената държавна такса и 45,85 лева от присъденото му юрисконсултско
възнаграждение. В тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив
(така мотивите към т. 12 от тълкувателното решение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 343,84 лева,
както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Р.В.М., ЕГН **********,***,
дължи на "Водоснабдяване и канализация-Добрич" АД, ЕИК *********,
град Добрич, бул. "Трети март" № 59, следните суми, за които е издадена заповед № 1635 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2018г. по ч.гр.д.№
2801 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- 265,26 лева, представляващи незаплатени
ВиК услуги, предоставени от заявителя на длъжника през периода от 10.02.2017г.
до 01.04.2018г. за обект, находящ се в град Д.,
ул. «***» №***,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 04.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението,
- 16,70 лева,
представляващи сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една от
предоставена и неизплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок
за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга за периода, посочен в
буква „а” в заявлението до датата на подаване на заявлението – 04.07.2018г.,
като датата, от която започва начисляването на обезщетението за забава, е
28.02.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 16,70 лева до претендираните 42,25 лева.
ОСЪЖДА
Р.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на "Водоснабдяване и
канализация-Добрич" АД, ЕИК *********, град Добрич, бул. "Трети
март" № 59, разноски в заповедното производство в размер на 22,92 лева от
внесената държавна такса и 45,85 лева от присъденото му юрисконсултско възнаграждение;
разноски в исковата производство в размер на 343,84 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :