МОТИВИ
към Присъда № 67 от 03.10.2019 г. по НЧХД
№ 1915/2016 г. по описа на Районен
съд – Дупница
В.М.А., ЕГН ********* с адрес: ***,,Марков камък“ № 4, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, действащ чрез процесуалния си представител по
пълномощие – адв. З.В. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, ул. ,,Солун“ № 1,
ет. 2 е повдигнал частни обвинения против Е.Б.Р. ***, за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, и Б.Г.З. ***, за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
В тъжбата и в заявлението на частния тъжител от
26.01.2017 г. се сочи, че престъплението извършено от Б.Г.З. се изразява в
следната обида, нанесена с думите: ,,..боклук
мръсен, да ти еба майката…..копеленце мръсно гадно“, с които обидни изрази
и псувни е засегнал честта и достойнството му публично. Престъплението
извършено от Е.Б.Р. се изразява в нанесена публично обида в негово присъствие,
а именно: ,,…майка ти дееба и копелето,
….. мама ти дееба, ….мръшляк, дееба и олигофрено“, като докато го обиждал и псувал същият най-нагло му се изплюл в лицето.
Твърди се, че деянията са извършени от двамата подсъдими на 21.08.2016 г.,
а мястото на извършването им е конкретизирано в същото заявление: под ореха,
находящ се срещу къщата на тъжителя, намираща се в с. Самораново, ул. ,,Марков
камък“ № 4, където се била събрала празнуващата компания.
С тъжбата са предявени и граждански искове, както
следва:
за заплащане на сумата от 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди
– засягане на честта и достойнството на тъжителя от нанесената от подсъдимия Б.З.
обида, както и за сумата от 4 000 лв. за причинени неимуществени вреди - засягане
на честта и достойнството на тъжителя от нанесената от Е.Р. обида, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на деянието – 21.08.2016 г. Претендира и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 03.04.2017 г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявените граждански искове и е конституирал тъжителя В.А.
като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжител – адв. З.В. поддържа
обвиненията, като счита същите за доказани от обективна и субективна страна,
моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени
справедливи наказания, а гражданските искове да бъдат уважени изцяло.
Подсъдимият Е.Р. не се признава за виновен, дава
обяснения по обвинението в които сочи, че не е извършил деянието. В последната
си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Б.З. е напуснал пределите на страната и не
е участвал в производството. Същият се представлява от защитника си адв. Р.,
който излага доводи, че обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани по
безспорен начин и моли да бъдат признати за невиновни. По отношение на
предявените граждански искове, счита същите за недоказани. Прави алтернативно
искане в случай, че съдът намери за виновни двамата подсъдими, да ги освободи
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като им наложи
административно наказание ,,глоба“, а предявените граждански искове да бъдат
уважени в минимален размер. Претендира разноски по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
– показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, заключение на
съдебно-фоноскопна експертиза преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Е.Б.Р.
е роден на ***г***, българин, българско
гражданство, с настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, работещ
в тец „Бобов дол”, егн **********.
Подсъдимият Б.Г.З.
е роден на *** ***, общ. Дупница, ул. „Марков камък” № 16, ЕГН **********.
На 21.08.2016 г. около 21.00 ч. тъжителят с неговия
автомобил, а няколко минути след него и съпругата му свидетелката Райна
Алексова с детето им се прибрали в дома си в с. Самораново, на ул. ,,Марков
камък“. Прибирайки се видели, че на улицата се била събрала компания от 10-15
човека, които празнували. На улицата били изнесени тонколони, от които звучала
силна музика. Сред празнуващите били и двамата подсъдими и свидетелите Манол
Манолов, Николай Стоянов, Райчо Гусийски и Владимир З.. Тъй като музиката била
силна около 22.00 ч. тъжителят слязъл при празнуващите, за да им направил забележка
да намалят звука тъй като детето им не можело да заспи. Тъй като музиката не
била намалена и след направената забележка, половин час по-късно тъжителят
отново отишъл при компанията, като този път последвал скандал между тях,
съпроводен с взаимно отправени закани и заплахи. На прозореца на къщата се
показала и съпругата на тъжителя, за да види какво се случва на улицата, като
междувременно съпругът й се обадил на телефон 112 за съдействие. На сигнала се
отзовали полицейските служители С.С. и А.В., които предупредили компанията да
намали музиката, след което си тръгнали. На другия ден тъжителят отишъл в РУ
Дупница, където подал заявление, в което описал хронологията на събитията от
предишната вечер, посочвайки, че е бил обект на следните заплахи и закани: ,,ще
те приключа, ще те запаля, до една седмица ще те приключим, че береш ядове“, а
едно лице от компанията го заплашило с думите ,,е са ставам и ти паля
джиповете“. В обясненията си от 22.08.2016 г. тъжителят сочи, че хората (част от компанията) които са го заплашвали са Манол В., пред чиято къща
станал скандала, а заплахите за палеж и саморазправа чрез убийство и
,,заличаване от земята“ получил от Б.З. и още едно момче, което не познавал, но
видял, че се обръщат към него с името Е. (коняр на селото). На 30.08. и 14.09.2016 г. са съставени протоколи за
предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР на лицата Манол В. Манолов, Б.Г.З. и
Е.Б.Р. да не отправят закани и заплахи спрямо В.А. и неговото семейство. От
представеното по делото писмо от 13.02.2017 г. от ИД Началник РЦ 112 София се установява,
че на 21.08.2016 г. са постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112,
за адрес с. Самораново, обл. Кюстендил, ул. ,,Марков камък“ № 4, в 23.35 ч. и в
23.42 ч. от лице представящо се като г-н В..
По делото е изготвена съдебно-фоноскопна експертиза от
вещото лице Я.Я. със задача да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на
СD, приет като доказателство по делото. Видно от
експертизата, в 23.15 ч. мъжки глас съобщава на оператора: ,,Мафията, тука
направо ужас с тия…“, ,,да, да и заплашват ме вече тука…да не стигаме до
крайности щото“. В 23.42 ч. мъжки глас
съобщава на оператора: ,,Преди малко се обаждах за Самораново, моля ви защото положението
излиза извън контрол; ,,Моля ви малко по-бързо….съпругата ми.“
По делото са приложени справка за съдимост на подсъдимите,
видно от които същите не са осъждани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие за установена горната фактическа
обстановка, като взе предвид следните доказателства: писмо рег. № УРИ348-1640/28.02.2017
г. от началника на РУ Дупница; писмо рег. № 348000-10583/08.12.2017 г.;
заверено копие на преписка № 348000-6186/2016 г. п описа на РУ-Дупница; писмо
УРИ105810-40/13.02.2017 г. от ИД Началник РЦ 112 София; справки за съдимост на
подсъдимите; Протокол за извършена експертиза №31/19, изготвена от вещото лице Я.Я.-специалист
в областта на фоноскопията, показанията на свидетелите Стоянов, Гусиски,
Манолов и Владимир З., както и обясненията на подсъдимия Е.Р..
Тежестта на доказване на обвинението съгласно чл. 103,
ал. 1 НПК е възложена върху частния тъжител, доколкото именно той следва да
направи пълно доказване на включените в предмета на делото обстоятелства, т.е.
такова, при което не възникват каквито и да е съмнения, че престъплението, за
което е повдигнато обвинение е извършено, и че подсъдимите са го извършили по
време, място и начина, описани в тъжбата.
Формират се три групи свидетели – от една страна
тезата на частния тъжител се подкрепя от свидетелите Васил В. и Райна Алексова.
Втората група се състои от свидетелите Николай Стоянов, Райчо Гусийски, Манол
Манолов и Владимир З..
Третата група свидетели са служителите на РУ Дупница,
които са се отзовали на подадения сигнал на спешния телефон - А.В. и С.С.. Тези
свидетели при разпита им са заявили, че нямат спомен за случая.
Съдът ще анализира показанията на двете групи
свидетели.
Свидетелят Васил В. (зет на тъжителя) в показанията
си твърди, че на 21.08.2016 г. бил на гости на сем. Алексови от предишния ден.
Едно от момчетата станало агресивно и започнало да обижда В. като му казал:
,,майка ти ще еба, педераст, ще те убия“. Свидетелят заявява, че до този момент
не е познавал Б., който обиждал В. с думите,,кретен, ще те изнесем оттук“. След
това се появил ,,Коняро“, който бил гол до кръста и започнал да вика: ,,копеле,
ще те изнесем оттук, ще те запалим“ и ,,впоследствие В. бил оплют от Коняро“.
Свидетелят твърди, че видял как В. го блъскали и обиждали, като ,,Коняро“
обиждал В. на майка, да го заплашва с убийство и със запалване. Твърди, че
първото момче, което обиждало В. не се е намирало в съдебната зала при разпита
му. Свидетелят твърди, че е бил в къщата преди пристигането на сестра му и зет
му, като преди това не е излизал от къщата, както и по време на скандала на
улицата.
Свидетелката Райна Алексова (съпруга на тъжителя) в показанията си твърди, че на 21.08.2016 г. се
прибрали със съпруга си и детето им в дома си, където на гости им били брат й
заедно със семейството си. Към 22.00 ч. съпругът й слязъл на улицата, за да
предупреди събралата се там компания да намалят музиката. Скоро след това пак
отишъл при тях със същата молба, при което празнуващите започнали да му
налитат, да го обиждат, а Б., чието име по-късно научила започнал да псува В., нарекъл
го ,,мръшляк, олигофрен“, налитали му на бой, Б. и лице, което наричали
,,Коняра“, който също го напсувал ,,да ти еба майката и копелето, мръшляк,
олигофрен“, след което се изплюл в лицето на В. няколко пъти. Имало и отправени
заплахи към В. ,,ще те убием“ и закани ,,ще те изселим“. Присъстващият там Манол
също отправял закани и обиди, но няколко дни след това се извинил на А.. По отношение на втората група
свидетели:
Свидетелят Николай Стоянов в показанията си твърди, че
когато В. слязъл при тях, той го поканил да седне при тях, той отказал като започнал
да се заяжда и да обижда хората от компанията. Съпругата на В. се показала на
прозореца, но други хора не е виждал нито да се показват от прозореца, нито да
излизат от къщата. Когато пристигнали полиците, В. им казал, че бил заплашван.
От показанията на свидетеля Райчо Гусийски се
установява, че преди В. и съпругата му да се приберат около 21.00 ч., други
хора не е имало в къщата, след прибирането им, осветлението в къщата било
пуснато. При първото отиване при компанията В. започнал да ги обижда, те му
казали да остане при тях, но той не искал. Второто му слизане при тях било
единствено с цел да се заяжда и да се кара с тях. Свидетелят сочи, че преди този
случай В. е участвал в сбирки на тяхната компания.
От показанията на свидетеля Манол Манолов се установява,
че първо се прибрал В., а след него с друг автомобил и съпругата му.
Действително В. два пъти е слизал при компанията да им направи забележка за
силната музика, но обиди и заплахи към него не е имало от компанията. Заявява,
че не се е извинявал на тъжителя след случая. По време на двете слизания на В.,
единствено съпругата му се е показвала на прозореца, а преди те да се приберат
в къщата не е светело.
Свидетелят Владимир З. заявява, че В. отишъл при тях
да се кара за силната музика, започнал да вика и да се разправя като им казал,
че има много пари и щял да ги купи, започнал да се кара с Е.Р., като В. казал:
,,Коняр, ще ви купя цялото село“. Подсъдимият Р. не е заплашвал, нито обиждал В..
През това време съпругата на В. се показала на прозореца, но други хора не е
виждал. Този свидетел заедно със свидетеля Николай Стоянов убеждавали В. да се
прибере, а компанията щяла да се разотиде.
Подсъдимият Р. в обясненията си заявява, че 10 минути
след като В. се прибрал в дома си, отишъл при тях, започнал да ги обижда и
нагрубява, като причината за това била силната музика. Лично него нагрубил като
му казал няколко пъти ,,коняр“ въпреки, че не се чувствал обиден от факта, че
гледал животни. Нито той, нито З., както и никой от останалите от компанията не
са отправяли обиди и закани към А., само му казали да не се разправа с тях.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Васил В.
– зет на тъжителя, като противоречиви и разколебани от показанията на втората
група свидетели, писмените доказателства по делото и приетата експертиза.
Заявеното от този свидетел, че от прозореца на къщата е
възприел обидите от страна на двамата подсъдими към тъжителя, се опровергава от
показанията на втората група свидетели, които са категорични, че никакви обидни
реплики и действия не е имало към тъжителя от двамата подсъдими. Също така, от
разпита на втората група свидетели се установи безспорно, че по време на
скандала, на прозореца се е показвала само съпругата на тъжителя, като тези
свидетели са единни в заявеното, че преди тъжителят и съпругата му да се
приберат в дома си, други лица не са забелязали в дома им, нито други
автомобили пред къщата. Нещо повече – липсва житейска логика в твърденията му
да е възприел отправените обиди, съпроводени с обидни действия – наплюването на
тъжителя и да не се намеси в ситуацията, при положение, че съпругата на
тъжителя се е показала на прозореца и е станала съпричастна към конфликта. Съдът
не възприема като достоверни показанията му, тъй като същите са вътрешно противоречиви
и непоследователни по отношение на това сам ли е бил на гости на сестра си или
са гостували със съпругата и децата си. В разпита си той изнася противоречиви
сведения, заявявайки, че на посочената дата бил на гости на семейство Алексови
- ,,бях поканен на гости“, пристигнал предния ден – от събота бил в дома им, а
след това е твърдял: ,,Всички чувахме тези думи – разстоянието е около 10 метра
от нас. Сестра ми и жена ми също чуха тези думи“. Съдът не кредитира и
показанията на свидетелката Райна Алексова тъй като от една страна, тя е
съпруга на тъжителя и е заинтересована от делото. От друга страна - нейните
показания са в пълно противоречие със заявеното от свидетелите от втората
група, че на инкриминираната дата и място подсъдимите не са отправяли обиди към
тъжителя, както и не е извършено обидно действие от страна на подсъдимия Е.Р.,
изразило се в наплюването на тъжителя. По отношение на това обидно действие е
налице съществено противоречие в показанията на двамата свидетели на тъжителя,
като св. В. твърди: ,,Коняро заплю В., мисля че само един път“, а св. Алексова
твърди: ,,Е. няколко пъти наплю съпруга ми“. Също така свидетелката е заявила,
че не е познавала Б. до този момент: ,,това момче въпросния Б. след това го
научих, че се казва така, започна да псува“. Това обуславя извод, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са извършили и/или
казали нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя. Не се доказа тезата
на тъжителя, изложена в тъжбата: ,,На 21.08.2016 г. около 20.00 ч. със
съпругата ми и три годишната ми дъщеря се прибрахме в къщи. Бързахме да се
приготвим за вечеря, тъй като с наши близки се бяхме разбрали да дойдат на
гости да прекараме заедно вечерта. Малко преди 21.00 ч. гостите ни дойдоха и
вечеряхме заедно ….“. Тази версия е изцяло разколебана и в пълно противоречие с
изнесеното от свидетеля В., че е бил на гости в дома на сестра си и зет си от
предишната вечер. Обвинението срещу двамата подсъдими е изцяло недоказано и
опровергано и от изнесеното от самия тъжител в заявлението му до Началника на РУ-Дупница,
подадено на следващия ден, в което не са налице никакви данни за нанесени
обидни думи и действия към него от страна на двамата подсъдими. Видно от същото
заявление и обясненията към него, в тях се сочи за закани и заплахи, като данни
за отправяни обиди не се съдържат и в сигналите на тъжителя на спешния телефон,
което безспорно се установи от изготвената по делото съдебно-фоноскопна
експертиза на вещото лице Я.Я., която не бе оспорена от страните и съдът я
присъедини като доказателство по надлежния процесуален ред. Допълнителен довод
в подкрепа на недоказаността на обвиненията е и обстоятелството, че със
съставените протоколи по чл. 56 от ЗМВР, подсъдимите са предупредени за в
бъдеще да не отправят закани и заплахи спрямо В.А., като съдът намира, че ако е
имало отправени и обиди, то подсъдимите биха били предупредени да не извършват
и такива действия.
Обект на престъплението ,,обида” са обществени
отношения осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на конкретен човек в обществото и съответно обществената оценка
за личността на това лице. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за
да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
От приетата от съда фактическа обстановка въз основа
на обсъдените по- горе доказателства се установи, че подсъдимите не са
осъществили, както от обективна, така и от субективна страна изпълнителното
деяние на това престъпление. Действително се установиха отправяни закани към
личността на тъжителя, но не и обидните думи и действия, описани в тъжбата, за
които са повдигнати обвинения на подсъдимите.
С оглед на така установеното, съдът счете, че
подсъдимите не са осъществили състава на престъплението ,,обида”, нито от
обективна, нито от субективна страна, призна ги за невиновни и на основание чл.
304 от НПК ги оправда по повдигнатите им обвинения.
Поради липса на елементи от основния състав на
деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, съдът не следва да обсъжда квалифицирания
състав на деянията по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
За да се ангажира отговорността за непозволено
увреждане за причинени вреди, следва да се установят елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане п чл. 45 от ЗЗД, които са: противоправно
поведение; вреда, причинена на пострадалия; причинна връзка между поведението и
вредата и вина. Доколкото съдът намери повдигнатите от страна на частния
тъжител обвинения за недоказани, то не е доказан и основния елемент на
непозволеното увреждане – противоправното поведение, поради което и отхвърли като
неоснователни приетите за съвместно разглеждане граждански искове за
обезщетяване на причинените с всяко едно от деянията неимуществени вреди за
сумата от 3 000 лв. срещу подсъдимия Б.З. и за сумата от 4 000 лв.
срещу подсъдимия Е.Р., ведно със законната лихва от датата на деянието –
21.08.2016 г.
Относно
разноските:
На основание
чл. 190 ал. 1 НПК, съдът възложи на частния тъжител разноските направени от
подсъдимия Е.Р. в размер на 500 лв., както и разноските направени от подсъдимия
Б.З. в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди В.М.А.
да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сумата в размер на 104.96 лв. за съдебно-фоноскопна експертиза.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: