Р
Е Ш Е Н И Е № 262
гр.Поморие, 26.11. 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Япаджиева гр.д. № 555 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.Я.В. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв. Б.В. против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин" № 2, представлявано от управителя А.Х.П. и „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие, ЕИК 1125315380016, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов" № 12, представлявано от управителя Л.И.К.. В исковата молба ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор № 58/13.10.2017г. на длъжност „Оперативен счетоводител" в „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие с трудовото възнаграждение – 1200 лева, както и 32 % възнаграждение за продължителна работа, а дължимото предизвестие за прекратяване на договора било уговорено на 3 месеца, размерът на платения годишен отпуск бил от 28 дни. На 02.07.2019г. й била връчена Заповед № 34 от същата дата на управителя на МБПЛР - ВИТА ЕООД - д-р К., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 03.07.2019г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице реално проявление на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда и съкращаването на щата е фиктивно, а не реално и вменените й с длъжностната характеристика задължения се изпълняват от останалите понастоящем служители и не са отпаднали, а функциите на длъжността, които изпълнявала продължавали да съществуват. Сочи, че за работодателя е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на императивната разпоредба на чл. 329 от Кодекса на труда, което той не е сторил и в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е вписан номер и дата на решението на управителния орган на работодателя, с което е взето решение за прекратяване на ТПО. Сочи, че не й е връчвано предизвестие за прекратяване на трудовия й договор и в резултата на незаконното уволнение е останала без работа и работодателя й дължи обезщетение. Моли съдът да постанови решение с което да признае за незаконосъобразна Заповед № 34/02.07.2019г. на управителя на „МБПЛР - Вита" ЕООД и да я отмени; да постанови възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност; да осъди ответното дружество да й заплати сумата в на 9504 лв. /девет хиляди петстотин и четири лв./обезщетение за времето през което е останала без работа /за период от 6 месеца/, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.07.2019г. до 03.01.2020г.; да осъди ответника да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие от 3 месеца в размер от 4752 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и два лв./; да осъдите ответника да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8 дни в размер на 603.43 лв. /шестстотин и три лв. и четиридесет и три ст./. Претендира направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове и
моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва, че ищцата е била назначена на длъжност „Оперативен счетоводител"
по Трудов договор № 58/13.10.2017 г., не
оспорва размера на основното трудово възнаграждение с допълнителни споразумения
, не оспорва и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № 34/02.07.2019 г. Сочи, че от представените с настоящия отговор
щатно-длъжностни разписания на дружеството / от 01.05.2019г. и от 02.07.2019г./
е видно, че списъчният състав на дружеството от 97 бройки е намален на 95 и
в ЩДР от 02.07.2019г., длъжността
„Оперативен счетоводител" с код 33133001 не съществува, което потвърждава
реално съкращаване на щата на ищцата. Счита,
че е несъстоятелно твърдението,
че щом функциите на длъжността не са закрити, а са разпределени и се изпълняват
от други служители, то съкращаването на щата е фиктивно, а не реално.Твърди, че
за работодателя не е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на
чл. 329 от КТ, тъй като се съкращава
единствена щатна бройка и Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е издадена от компетентно
лице, като съгласно Търговския закон,
Управителен орган на Еднолично дружество с ограничена отговорност е едноличният
собственик на капитала,а „МБПЛР
Вита" ЕООД-клон Поморие е дружество със 100 % държавно участие на
капитала, едноличен негов собственик е Министъра на отбраната. С договор за
управление № ТД-8/08.06.2016 г. министърът на отбраната е възложил в правомощия
на управителя да утвърждава структурата и щата на дружеството, /аргумент от чл.
13 от ТД-8/08.06.2016 г./ Относно твърдението, че на ищцата не е връчено
предизвестие, сочи, че преценката дали предизвестието да се отработи или да
изплати обезщетение за неспазено предизвестие, /аргумент от чл.220, ал. 1 от КТ/ е на работодателя и правото на работодателя да не спази срока на
предизвестието не е обвързано със съгласието на работника или служителя, а със
задължението му да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие и на
ищцата е платено обезщетение по чл.220,
ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие и по чл. 224, т. 1 от КТ- за неизползван
отпуск - 8 работни дни, със
заплатите за месец юли. Представя писмени доказателства. Моли съдът да отхвърли изцяло обективно съединените искове, предявени от П.В. като
неоснователни.
Предявените са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1,т.1, т.2, и т.3 и чл. 220 от КТ и чл. 224 т.1 от КТ, които са допустими.
С протоколно определение на съда от 26.09.2019 г., производството е прекратено поради оттегляне на иска по отношение на претенциите на ищцата за осъждане на ответника да ѝ заплати обезщетение за неспазено предизвестие от 3 месеца в размер от 4752 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и два лв./ и за осъждане ответника да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8 дни в размер на 603.43 лв. /шестстотин и три лв. и четиридесет и три ст./.
ПРС, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява
безспорно от представения заверен препис от трудов договор № 58/13.10.2017г., сключен между ищцата, от една страна като
работник/–служител и ответника „МБПЛР – Вита” – ЕООД Велинград от друга страна,
като работодател, че ищеца е била в трудови правоотношения с ответника, заемащ
длъжността „оперативен счетоводител“ с
код по НКПД 33133001, включваща отговорностите, изброени в длъжностната
характеристика към договора. Видно от договора същият е със срок за изпитване
до 6 месеца, работното време 8 часа дневно, основно трудовото
възнаграждение 850 лв.
Установява от представения препис от допълнително споразумение към трудовия договор № 7/02.01.2019 г. че договора е променен в безсрочен, трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено на 950.00 лв. и е уговорено предизвестие при прекратяване на договора от 3 месеца. С допълнително споразумение към трудовия договор №106/28.03.2019г. трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено на 1200.00 лв. По делото е представена длъжностната характеристика на длъжността „оперативен счетоводител“ в която са посочени подробно функциите, задълженията, правата и правомощията за длъжността.
По делото е представен заверен препис от щатно-длъжностно разписание на персонала на „МБПЛР – Вита” – Поморие, в сила от 01.05.2019 г. в което в позиция 4.2.1 е посочена длъжността на ищцата, а в позиция 4.2.2 е посочена длъжността „касиер-счетоводител”. Съгласно разписанието персоналът в дружеството е от 97 души. Представен е и заверен препис от щатно-длъжностно разписание на персонала на „МБПЛР – Вита” – Поморие, в сила от 02.07.2019 г., в което длъжността на ищцата не фигурира, а в позиция 4.2.1 е посочена длъжността „касиер-счетоводител“ Съгласно това разписание персоналът в дружеството е от 95 души т.е. освен длъжността на ищцата е съкратена и още една длъжност тази на „служител човешки ресурси“ /4.1.1./. И двете щатни разписания са утвърдени от управителя на дружеството. Представен е и договор за възлагане на управление на ЕООД „МБПЛР – Вита” № ТД-8/08.06.2016 г.,сключен между едноличния собственик на капитала на дружеството – министъра на отбраната от една страна и управителя на МБПЛР „Вита“ ЕООД от друга, видно от който в чл.13 е предвидено, че управителят на дружеството утвърждава структурата и щата на дружеството.
Не се спори, че с процесната заповед №34/02.07.2019
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда, поради съкращаване на щата, трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплатят
обезщетения: по чл.220, ал.1 от КТ за
неспазено предизвестие и по чл. 224 т.1 от КТ за неизползван отпуск – 8р.дни
При така установената фактическа обстановка
съдът прие следните правни изводи.
По делото се установи и не се спори, че трудовото правоотношение с
ищеца е било прекратено, на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ, поради
съкращаване на щата. "Съкращаването в щата" означава премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите,
като за законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо
съкращаването на съответната щатна бройка и по-конкретно на трудовите функции,
които тя включва, да е реално.
Работодателят, като носител на субективното
преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника
или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право.
В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е
върху работодателя.
Според съда установи, се че е налице съкращаване на щата видно от щатно разписание, като възниква въпроса следвало ли е работодателя да извърши подбор. Съгласно чл. 329, ал.2 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички, заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност, тъй като липсва идентичност между съкратената длъжност и тези, към които са преминали трудовите й функции – Решение № 238/09.07.2012 г. по гр. д. № 1458/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС. Според съда от доказателствата по делото се установява, че трудовият договор с ищцата е прекратен след реално съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност, която е била единствена по щата на предприятието и за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор, поради което уволнението не е незаконно на това основание.
Уволнението не е незаконно поради липса на решение на управителния
орган на работодателя за същото. Представителната власт на управляващия
предприятието работодател в отношенията му с работника или служителя възниква
от датата на надлежния му избор, респ. назначение или възлагане на управлението
– Определение № 509/18.05.2010 г. по гр. д. № 1910/2009 г., III г. о., ГК на
ВКС и посочената в него съдебна практика. На подписалия заповедта за уволнение
е възложено управлението на дружеството с договора за възлагане на управление
от 08.06.2016 г., в това число утвърждаването структурата и щата на
дружеството, поради което уволнението е извършено от компетентен орган.
Уволнението не е незаконно, по причина на
неотправяне на писмено предизвестие, в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. Липсата
на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл.328,
ал.1 КТ - Решение № 94/1.07.2013 г. по гр. д. № 1301/2012 г.,
III г. о., ГК на ВКС.
В съвкупност от изложеното настоящият съдебен
състав приема, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно, поради
което претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ , се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора
относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции по чл.
344 ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на предишната й работа при
ответника и по чл.344, ал.1, т.3, вр.с
чл.225, ал.1 КТ, за заплащане от ответника на ищцата на обезщетение за
оставането на последната без работа поради уволнението.
Предвид неоснователността на претенциите на
ищцата, неоснователно е и като такова следва
да се остави без уважение и искането ѝ за присъждане на направените от
нея разноски по делото.
Ответникът също е направил
искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 600 лв.
Съгласно чл. 359 от КТ и чл.
83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците - работници и служители са освободени и не
заплащат такси и разноски по трудови дела, но при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание
дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото
- работодателя - Определение
№ 713/3.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС, поради
което на ответника се дължат разноски. Предвид изложеното в тежест на ищцата
следва да се присъдят разноските на ответника по делото в горепосочения размер
от 490 / четиристотин и деветдесет/ лева.
Държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допусната експертиза следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищцата П.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***, със съд. адрес ***, офиси 6 и 7 – адв.Б.В., против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Пушкин”, № 2 и „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД – клон Поморие, ЕИК 1125315380016, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов”, № 12, представляван от управителя А.Х.П., за отмяна като незаконосъобразна Заповед №34/02.07.2019 г. издадена от управителя на „МБПЛР - Вита“ ЕООД, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищцата П.Я.В., ЕГН ********** против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД, ЕИК *********, и „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД – клон Поморие, ЕИК 1125315380016, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „оперативен счетоводител“ в „МБПЛР – Вита“ ЕООД клон Поморие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищцата П.Я.В., ЕГН **********, против „МБПЛР – Вита” ЕООД, ЕИК ********* и „МБПЛР – Вита” ЕООД – клон Поморие, ЕИК 1125315380016, представлявани от управителя А.Х.П., за заплащане на сумата от 9504 лв. /девет хиляди петстотин и четири лв./ представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа /за период от 6 месеца/, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.07.2019г. до 03.01.2020г. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Я.В.
ЕГН**********, с пълномощник адв.Б.В., да заплати на „МБПЛР – Вита” ЕООД, ЕИК ********* и „МБПЛР – Вита”
ЕООД – клон Поморие, ЕИК 1125315380016, представлявани от управителя А.Х.П., сума в размер 490 лв. (четиристотин
и деветдесет), представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Поморийският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нася Япаджиева
като разгледа гр.дело № 555 по описа за 2019година и за да се произнесе взе предвид следното:
Пред ПРС са предявени няколко обективно съединени иска от П.Я.В. против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин" № 2, представлявано от управителя А.Х.П. и „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие, ЕИК 1125315380016, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов" № 12, представлявано от управителя Л.И.К.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор № 58/13.10.2017г. на длъжност „Оперативен счетоводител" в „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие с трудовото възнаграждение – 1200 лева, както и 32 % възнаграждение за продължителна работа, дължимото предизвестие за прекратяване на договора било уговорено на 3 месеца, а размерът на платения годишен отпуск бил от 28 дни. На 02.07.2019г. й била връчена Заповед № 34 от същата дата на управителя на МБПЛР - ВИТА ЕООД - д-р К., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 03.07.2019г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице реално проявление на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда и съкращаването на щата е фиктивно, а не реално и вменените й с длъжностната характеристика задължения се изпълняват от останалите понастоящем служители и не са отпаднали, а функциите на длъжността, които изпълнявала продължавали да съществуват. Сочи, че за работодателя е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на императивната разпоредба на чл. 329 от Кодекса на труда, което той не е сторил и в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е вписан номер и дата на решението на управителния орган на работодателя, с което е взето решение за прекратяване на ТПО. Сочи, че не й е връчвано предизвестие за прекратяване на трудовия й договор и в резултата на незаконното уволнение е останала без работа и работодателя й дължи обезщетение. Моли съдът да постанови решение с което да признае за незаконосъобразна Заповед № 34/02.07.2019г. на управителя на „МБПЛР - Вита" ЕООД и да я отмени; да постанови възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност; да осъдите ответното дружество да й заплати обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.07.2019г. до 03.01.2020г. в размер от 1584 лв. месечно или общо от 9504 лв. /девет хиляди петстотин и четири лв./; да осъди ответника да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие от 3 месеца в размер от 4752 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и два лв./; да осъдите ответника да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8 дни в размер на 603.43 лв. /шестстотин и три лв. и четиридесет и три ст./. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени доказателства и моли да й бъде допуснат до разпит един свидетел и да се изиска трудовото досие от ответника.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове и
моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва, че ищцата е била назначена на длъжност „Оперативен
счетоводител" по Трудов договор № 58/13.10.2017 г., не оспорва размера на основното трудово
възнаграждение с допълнителни споразумения , не оспорва и че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед № 34/02.07.2019 г. Сочи,
че от представените с настоящия отговор щатно-длъжностни разписания на
дружеството / от 01.05.2019г. и от 02.07.2019г./ е видно, че списъчният състав
на дружеството от 97 бройки е намален на 95 и в
ЩДР от 02.07.2019г., длъжността „Оперативен счетоводител" с код
33133001 не съществува, което потвърждава реално съкращаване на щата на ищцата.
Счита, че е несъстоятелно твърдението, че щом функциите на длъжността
не са закрити, а са разпределени и се изпълняват от други служители, то
съкращаването на щата е фиктивно, а не реално.Твърди, че за работодателя не е
съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, тъй като
се съкращава единствена щатна бройка и Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата е издадена от компетентно лице, като съгласно Търговския закон, Управителен орган
на Еднолично дружество с ограничена отговорност е едноличният собственик на
капитала,а „МБПЛР Вита" ЕООД-клон
Поморие е дружество със 100 % държавно участие на капитала, едноличен негов
собственик е Министъра на отбраната. С договор за управление № ТД-8/08.06.2016
г. министърът на отбраната е възложил в правомощия на управителя да утвърждава
структурата и щата на дружеството, /аргумент от чл. 13 от ТД-8/08.06.2016 г./ Относно
твърдението, че на ищцата не е връчено предизвестие, сочи, че преценката дали
предизвестието да се отработи или да изплати обезщетение за неспазено предизвестие,
/аргумент от чл.220, ал. 1 от КТ/ е на работодателя и правото на работодателя
да не спази срока на предизвестието не е обвързано със съгласието на работника
или служителя, а със задължението му да заплати съответното обезщетение за
неспазено предизвестие. Сочи, че на ищцата е платено обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ - за неспазено
предизвестие и по чл. 224, т. 1 от КТ- за неизползван отпуск - 8 работни дни,
със заплатите за месец юли.
Представя писмени доказателства. Моли
съдът да отхвърли изцяло обективно
съединените искове, предявени от П.В. срещу „МБПЛР Вита" ЕООД клон
Поморие, като: отхвърлите иска за
признаване на заповед № 34/2019 г. на управителя на „МБПЛР Вита" ЕООД клон
Поморие за прекратяване на трудовото правоотношение с П.В. за
незаконосъобразна, като неоснователен и отхвърли исковете за осъждане на „МБПЛР Вита" ЕООД
клон Поморие да заплати на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие и за
неползван платен годишен отпуск, като неоснователни.
Предявените са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1,т.1, т.2, и т.3 и чл. 220 от КТ и чл. 224 т.1 от КТ, които са допустими.
Правото на ищцата да предяви кумулативно съединените искове, произтича от твърдението й че трудовия договор с ответника е бил прекратен като твърди, че заповедта е незаконосъобразна и че е в резултат на прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа и претендира обезщетение.
Доколкото са предявени искове които подлежат на разглежда по реда на Бързото производство, но съединени с искове за обезщетение подлежащи на разглеждане по общия ред, то съобразно разпоредбата на чл. 310, ал.3 от ГПК,бързо производство не се допуска и производството следва да се разгледа по общия ред.
Не се оспорва от ответника че е било налице ТПО, не се оспорва и размера на трудовото възнаграждение.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати.
Неоснователно е искането на ищеца да се допусне до разпит свидетел, тъй като не се сочат конкретни факти и обстоятелства които ще се доказват. Относно искането за представяне на досието, съдът ще се произнесе в с.з. след изясняване на въпроса дали същото се намира в дружеството.
Относно представените от ответника писмени доказателства същите са относими и допустими и следва да бъдат приети.
На основание чл. 140 ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр.дело № 555/2019год. за разглеждане в открито с.з. което ще се проведе на 26.09.2012год. от 10.30ч.
Допуска представените от страните писмени доказателства.
Оставя без уважение искането за допускане на гласни доказателства.
Приканва
страните към сключване на спогодба.
Указва доказателствена тежест: Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или възражения. Ответникът следва да докажи твърденията си, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна и размера на изплатеното обезщетение на ищцата.
Ищцата следва да докажи размера на претенцията си за обезщетение за времето през което е останала без работа като за тази си претенция ищцата не сочи доказателства.
Препис от определението по чл. 140 ГПК да се връчи на страните.
Препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ищецът е предявил исковете против Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин" № 2, представлявано от управителя А.Х.П. и против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие, ЕИК 1125315380016, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов" № 12, представлявано от управителя Л.И.К.. Тъй като клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качество на юридическо лице не може да бъде страна в процеса, тъй като не притежава изискуемата процесуална легитимация. Клонът не може нито да предявява самостоятелни искови претенции от свое име нито да отговаря по предявени срещу него искове, поради което и производството по отношение на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита" ЕООД - клон Поморие, ЕИК 1125315380016, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Проф. Парашкев Стоянов" № 12, следва да бъде прекратено. Въпреки, че с разпоредбата на чл.108 ГПК е създадена процесуална възможност, при спорове произтичащи от преките отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалище на клона това не означава, че той може да е носител на права и задължения и да бъда страна в гражданския процес, тъй като исковете се предявяват срещу търговеца – ЮЛ.
Не съществува спор в правната теория и последователната
съдебна практика, Наистина, съобразно задължителната практика на ВКС – т.5 ТР№
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или срещу
неперсонифициран правен субект – поделение или клон на търговец, този порок във
вр. с конституирана на страните е поправима нередовност на исковата молба,
поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие
със служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко положение
на делото да следи за процесуалната легитимация на страните.
Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Поморие, 24.04. 2012год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на ...април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина Атанасова и в присъствието на прокурора. . . . . . . . . . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Япаджиева гр.д. № 91 по описа за 2012год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен иск от Катя Ставрева Крионова от гр.Поморие против Община Поморие. В исковата молба ищцата твърди, че със Заповед №7/09.01.2012год. на основание чл. 328, ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с Община Поморие, където заемала длъжността „младши експерт „Устройство на територия”. Твърди, че в длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност „младши експерт Контрол по ТСУ”, съгласно позиция в Единния класификатор: раздел Б №16, категория на администрацията Б4,т.10 минималното изискване за заеманата от нея длъжност е средно образование, „техник по строителство и архитектура” на което условия отговаря и отговаря на изискванията за опит, умения и компетентност съобразно длъжностната характеристика утвърдено от кмета на община Поморие от 26.09.2008год. Твърди, че трудовия договор бил прекратен по време когато е била в отпуск по болест, но се явила на 09.01.2012год. за представяне на болничния лист, като нямала достъп до канцеларията си и й била връчена заповед за уволнение, която тя отказала да подпише. Моли, съдът да отмени Заповед № 7/09.01.2012год. на кмета на Община Поморие като незаконосъобразна, да бъде възстановена на работа и да осъди Община Поморие да й заплати обезщетение за оставянето й без работа в размер на 1320лв. за времето от 09.01.2012год. до завеждане на иска т.е. 22.02.210год., ведно със законната лихва върху сумата и да бъде наложена санкция на Община Поморие за непредставяне в срок на исканите документи по чл.128а, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ. Представя доказателства. ПРС с определение е прекратил като недопустимо на основание чл.130 ГПК, производството в частта относно предявения иск за налагане санкция на Община Поморие за непредставяне в срок на исканите документи по чл.128а, ал.1, ал.2 и 3 ал.3 от КТ. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител подържа предявените искове и в устните състезания за първи път излага доводи за въвеждане с длъжностната характеристика на нови трудови длъжности и функции за ищцата, поради което счита, че прекратяването на трудовото правоотношение, следва да е на друго основание, а именно поради съкращаване в щата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че ОС гр.Поморие на свое заседание на 09.12.2011г. е взел Решение №14/09.12.2011год. на основание чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА е одобрил общата численост и структура на администрацията в Община Поморие и кмета е утвърдил длъжностно разписание и за длъжността мл. инспектор „УТ” е определено минимална степен на образование – професионален бакалавър и ищцата не отговаря на изискването за заемане длъжността, това изискване за притежаване на степен на образование „професионален бакалавър” за заеманата от ищцата длъжност е въведено и съобразено с минималните изисквания установени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Сочи, че разпоредбата на чл. 333 КТ, урежда в кои случаи е налице особена закрила при уволнение и ищцата не се ползва с такава, макар да е била в болнични по време на връчване на заповедта. Твърди, че ищцата не може да бъде възстановена на същата длъжност, поради липса на необходимото образование. Във връзка с претенцията за обезщетение, предявява възражение за прихващане, като моли в случай, че съдът уважи предявените искове и възстанови на работа ищцата да извърши прихващане със сумата от 657,60лв. представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, която е изплатена на ищцата.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1т.1, т.2 и т.3 от КТ.
ПРС след преценка на събраните доказателствата като взе предвид разпоредбите на закона намира за установено от фактическа страна следното.
Страните не спорят, че ищцата е била назначен на работа в Община Поморие, като по делото е представено трудовото й досие и видно от последното съдържащо се в трудовото досие Споразумение към трудов договор №14/17.3.2011год., ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение е заемала длъжността „младши експерт УТ”. Видно от представеното Допълнително споразумение към трудов договор №217/01.08.2008год., ищцата е била преназначена от длъжност – техник, строителство и архитектура на длъжност „мл.експерт УТ” с уговореното месечно трудово възнаграждение в размер на 430лв. Длъжностната характеристика изготвена на 26.09.2008год. и връчена на ищцата, е за длъжността Младши експерт „контрол по ТСУ” и в нея е предвидено минимално изискване за образование - средно специално профил „техник по строителство и архитектура”.
Установява се от представената Заповед № 7/09.01.2012год., на кмета на Община Поморие, че на основание чл.328,ал.1 т.6 от КТ, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, като в заповедта е записано, че „служителят не притежава необходимата минимална степен на образование – професионален бакалавър. Видно от заповедта на служителя следва да се изплати едно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ и неизползвания годишен отпуск в размер на 7дни. Видно от отбелязването в заповедта, ищцата е отказала да я подпише и отказа й е удостоверен от двама свидетели. Не се спори, че на ищцата е издаден болничен лист на 09.01.20102год. в който е посочено, че е в отпуск от 09.01.2012год. до 23.01.2012год. с предписан режим на лечение – домашно –амбулаторен, но същата се е явила на работа и тогава са предприети действия по връчване на заповедта. Установява се от представената служебна бележка неоспорена по делото, че на ищцата е изплатена през м.януари сумата от 986,37лв. включваща: 119,56лв. заплата за 4дни; 657,60лв. обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие и 209,21лв. обезщетение по чл. 224 за неползван платен годишен отпуск
По делото е представена новата длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт „Устройство на територия” в която в т.10, за длъжността младши експерт „Устройство на територията” е предвидено минимално изискване за образование - професионален бакалавър – профил „Архитектура”, „Строителство на сгради и съоръжения”. Не се спори, че същата не е връчена на ищцата. Не се спори, че ищцата е със средно специално образование, специалност „строителство и архитектура”.
По делото е представена Заповед № РД-16-10/.5.01.2012год. на кмета на Община Поморие с която същия одобрява ново щатно разписание на длъжностите на общинската администрация в Община Поморие с минималните изисквания за заемана на длъжността и основната месечна заплата. Представен е Протокол №3/09.12.2011год. на ОСД Поморие, от който се установява, че ОС е взел решение и одобрил общата численост и структура на администрацията в общината. Видно от представеното длъжностно разписание на Община Поморие, считано от 05.01.2012год. е предвидена една щатна бройка за длъжността „мл.експерт УТ” и е предвидено образование – проф.бакалавър.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за неоснователен. За да е налице основанието по чл. 328, ал.1 т.6 от КТ за упражняването на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение с работник или служител, трябва да е налице промяна в изискванията за образование или професионална квалификация за заемането на длъжността.
Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието или учреждението работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация, както и други нови изисквания за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол и такава е установената съдебна практика. В разглеждания случай е налице промяна в изискванията за образование на изпълняваната от ищцата работа и за заеманата от ищцата длъжност се изисква по високо образование, каквото ищцата не притежава поради което работодателя се е възползвал от възможността да прекрати трудовото правоотношение поради несъответствие с новите изисквания за образование.
Съдът не споделя становището на ищцата, че невръчването на новата длъжностна характеристика, води като последица незаконосъобразността на заповедта, като счита че задължението за връчване на длъжностна характеристика няма отношение към законността на уволнението. В заповедта на кмета ясно и недвусмислено е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и от него се налага извод, че за заеманата от ищцата длъжност се изисква по високо образование, каквото ищцата не притежава. Такова образование не се е изисквало до този момент т.е. в новата длъжностна характеристика е налице изменение и за длъжността заема от ищцата – „мл.експерт по УТ” се изисква образование – проф.бакалавър. Работодателят в заповедта е посочил основанието за уволнение и в деня на връчване на заповедта за уволнение ищцата е била запозната с новите изисквания, предвиждащи друг вид образование. По този начин е съобразена съдебната практика, според която е необходимо работникът или служителят да е запознат с конкретната причина за безвиновното си уволнение.
Не се спори, че ищцата макар да е била в отпуск по болест е отишла на работа и са предприети действия за връчване на заповедта. С разпоредбата на чл. 333 КТ е предвидена предварителна закрила при уволнение на работници и служители на основание чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл. 330,ал.2 т.6 КТ, като закрилата се изразява в необходимост от предварително съгласие от инспекцията по труда. Приложното поле на предварителната закрила обхваща само уволненията на изрично визираните в чл.333, ал.1 КТ основания и не се отнася за основанието по чл. 328, ал.1 т.6 КТ, поради което и възражението на ищцата е неоснователно.
Относно твърдението в съдебните прения на процесуалния представител на ищцата, че с новата длъжностна характеристика са въведени нови трудови функции, съдът при сравнение на двете изготвени длъжностни характеристики установи че предвидените в старата длъжностна характеристика преки задължения: подготовка на преписки, свързани с незаконно строителство и изпращането им в РДНСК – Бургас ; подготовка на актове по ЗАНН, свързани с незаконно строителство и изпращането им в РДНСК – Бургас; консултации с граждани; при необходимост, да оказва съдействие при съвместни проверки по реда на раздел „Строителство” от Наредба 2 на ОС са предвидени и в новата длъжностна характеристика. Единственото ново задължение предвиденото в новата характеристика е за: обявяване на разрешенията за строеж по реда на чл. 149, ал.5 от ЗУТ, а е отпаднало задължението за : подготовка на актовете за узаконяване и тяхното съобщаване по реда на чл.226,ал.7 и ал.8 от ЗУТ и съставяне на констативни актове по реда на чл.224, ал.2 и чл.238, ал.2 от ЗУТ. В останалата си част по всички останали точки двете длъжностни характеристики са напълно идентични с изключение на т.10 в която е предвидено минимално изискване за образование „проф.бакалавър”. Според съда промените в задълженията не са съществени и не водят до съкращаване на една щатна бройка и откриване на друга, затова и според съда е неоснователно възражението, че работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение, на основание съкращаване на щата /чл. 328,ал.1 т.2 КТ/
При това положение ПРС счита, че работодателят напълно законосъобразно се е възползвал от правната възможност, дадена му с разпоредбата на чл. 328, ал.1 т.6 КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, поради несъответствие на притежавания образователен ценз с новите изисквания, поставени за извършваната трудова дейност. Следователно искът на Катя Ставрева Крионова за отмяна на Заповед №7/09.01.20102год. на кмета на община Поморие за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника като незаконосъобразна е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Като обусловен от него се оказва неоснователен и искът за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност, поради което и той подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ за осъждане на Община Поморие да заплати на ищцата сумата от 1320лв. представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа от 09.01.2012год. до 22.02.210год., ведно със законната лихва върху сумата.
Във връзка с направеното искане за присъждане на разноските на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 646лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното ПРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Катя Ставрева Крионова, ЕГН ********** *** представлявана от кмета
И.Алексиев за отмяна като незаконосъобразна Заповед №7/09.01.2012год. на кмета
на Община Поморие като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Катя Ставрева Крионова, против ответника Община Поморие за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „младши експерт УТ” в Община Поморие
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Катя Ставрева Крионова, против ответника Община Поморие за заплащане на сумата от 1320лв. представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа от 09.01.2012год. до 22.02.210год., ведно със законната лихва върху сумата.
ОСЪЖДА Катя Ставрева Крионова да заплати на Община Поморие сумата от 646лв. разноски по делото
Решението може да бъде обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от обявяването на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Определение № 1142 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
468/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова
Според посочената съдебна практика разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, касаят фактически състави предвиждащи промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността - трудов стаж, компютърна грамотност, владение на чужди езици, свидетелство за управление на МПС и др. В съотношението между двете основания за уволнение се разкриват и разликите във фактическите им състави - по т. 6-та изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна в изискванията за образованието или квалификацията, а по т. 11-та обема на изискванията е по-широк и третира всички останали изисквания извън образованието и квалификацията. Общото между двете основания за уволнение е изискването за промяна в условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключването на трудовия договор. Според посочената съдебна практика изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация, както и други нови изисквания за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което е относимо и обуславя преценката за законност на уволнението.
С обжалваното решение е прието, че в новата длъжностна характеристика за длъжността "зам. директор" работодателят не е променил изискването за образователна степен, което остава "висше икономическо образование-магистър" а е променил изискването за професионален опит - седем години в сферата на икономиката, какъвто ищцата не притежава, като са изложени и съображения относно необходимостта от въведеното ново изискване за заеманата длъжност, обосновано с основните функции на РЗОС по администриране и разплащане на средства дължащи се на изпълнителите на медицинска помощ - първична, специализирана и болнична помощ, което изисква професионален опит в сферата на икономиката, от значение за длъжността "зам. директор", и с утвърдения от директора на НЗОК Единен класификатор на длъжностите в НЗОК. Тези изводи не влизат в противоречие с приетото в утвърдената съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въвеждането на такива нови изисквания би било
незаконосъобразно, а и от там такова би било и извършеното уволнение, само в
случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени
изисквания за заемане на съответната длъжност.
ШУМЕН ОС
Видно от Решение № 56, по протокол № 6 от 18.03.2008г., т. 6 Общинският съвет е утвърдил обща численост на персонала по бюджета за 2008г., разпределена по дейности съгласно приложение № 4, в т. ч. за дейност общинска администрация от 218,5 бр. към 01.01.2008г. на 195,5 бр. към 01.07.2008г. /стр. 8 от дело № 1794/2008г на ШРС/, като с решение № 84 по протокол № 8 от 30.04.2008г. Общинският съвет е одобрил структурата на общинската администрация съгласно приложение № 1 и 1А. При внимателния прочит на организационната структура на общинската администрация по посочените две приложения /стр. 7 до 12 и стр. 126 и сл. от въззивното дело/ не се установява наличие на длъжности по мероприятие "Други дейности по образованието".
Останалите дейности и тяхната численост, не са общинска администрация финансирана от Закона за държавния бюджет, а допълнителна численост на щатни бройки дофинансирани от собствени източници на Общината, каквито са останалите дейности посочени в приложение № 4 в т. ч. Отбрана и сигурност, образование, здравеопазване, социални заведения, култура и други дейности по икономиката. Относно тези дейности Общинския съвет утвърждава само общата численост на персонала а съобразно чл. 6, т. 4 от Устройствения правилник на общинската администрация на О. Ш., в сила от м. май 2008г. е дадено правомощие на кмета да утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание на общинската администрация. Щатното разписание на "Други дейности по образованието" е утвърдено от кмета на Общината, който се явява и работодател по смисъла на § 1 ДР от КТ и може да променя щатното разписание, включително да сключва и прекратява трудови правоотношения.
Решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
28/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат И. П. против въззивно решение на ОС-Пазарджик от 29.10.2009 г. по гр. д. № 777/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр. д. № 1553/2009 г., с което са отхвърлени предявените от В. А. К. против Община-П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове с присъждане направените по делото разноски.
За ответника по касация Община-П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от мл. юрисконсулт И. Б..
С определение № 186/23.02.2010 г. на Върховния касационен съд, в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по материалноправния въпрос: "налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя длъжност нова длъжностна характеристика, с която за същата длъжност освен трудовите функции по длъжностната характеристика за заеманата досега от работника или служителя длъжност са предвидени и нови трудови функции".
Отговор на поставения въпрос:
След сключването на трудовия договор между страните по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/, съобразно нуждите на производството, могат да се предявяват нови изисквания на заеманата от работника или служителя длъжност. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Такъв е конкретният случай.
При сравнение между двете длъжностни характеристики-старата, раздел IV "Основни функции и задължения" и новата, раздел 5 "Преки задължения" е видно, че за заеманата от ищцата длъжност "главен специалист", отдел "Урбанизация", Дирекция "А." към [община] с новата длъжностна характеристика са предвидени нови трудови функции, а именно: да упражнява инвеститорски контрол по изпълнението на строителни обекти в частта архитектура и строителство - т. 3; да подготвя издаване на разрешения за строеж в частта архитектура и строителство - т. 4; да подготвя проучване на инвестиционни проекти - т. 6; да води и поддържа регистрите за одобряване на инвестиционни проекти и издадени разрешения за строителство. Новите трудови функции са предвидени при запазване на старите трудови функции за длъжността - приемане, проучване и съхранение на инвестиционни проекти, както и документацията по монументно-декоративно оформление на територията на общината - т. 1 от старата, съответно т. 1 и т. 2 от новата длъжностна характеристика; да проучва и отговаря на постъпили молби, жалби, сигнали и предложения на граждани, касаещи архитектурни инвестиционни проекти - т. 2 от старата, съответно т. 5 от новата длъжностна характеристика; да проучва строителни разрешения - т. 3 от старата, съответно т. 6 от новата длъжностна характеристика.
Новите трудови функции по упражняване на инвеститорски контрол, подготовка на разрешения за строеж и проучване на инвестиционни проекти по своя характер са отговорна дейност, за изпълнението на която е предвидено и изискване за по-високо образование - завършено висше образование, специалност "А. или промишлено и гражданско строителство".
В резултат на разширяването на трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност, за която е сключен трудовия договор между страните, чрез прибавяне на нови трудови функции и предвиждане на по-високи изисквания за образование и специалност, длъжността е трансформирана в новосъздадена длъжност макар да е запазено наименованието на старата длъжност.
При това положение трудовото правоотношение е могло да бъде прекратено поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради настъпила промяна на изискванията за образование или професионална квалификация.
Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон /чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/ 155059 по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивното решение следва да се отмени и следва да се постанови друго решение, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ следва да се уважат.
По иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ на ищцата следва да се присъди сумата 2969.28 лв. обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 6 месеца от датата на уволнението - 16.03.2009 г. до 16.09.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 15.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, изчислена на база полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на сумата 494.88 лв. за месец февруари 2009 г., предхождащ месеца на уволнението, видно от представения по делото фиш за работна заплата и извършена в о. с. з. на 17.07.2009 г. констатация от съда по представените от ищцата 2 бр. трудови книжки /л. 83, гр. д. № 1553/2009 г. на РС-Пазарджик/.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на сумата 400 лв. -заплатен хонорар на един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение на П. окръжен съд, Гражданско отделение № 506/29.10.2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА Н. уволнението на В. А. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], извършено със заповед № 46/14.03.2009 г. на кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. А. К. на заеманата преди уволнението длъжност: "главен специалист", отдел "Урбанизация", Дирекция "А." към [община].
ОСЪЖДА [община] да заплати на В. А. К. на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 2969.28 лв. за времето от 16.03.2009 г. до 16.09.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 15.05.2009 г. до окончателното изплащане и 400.00 лв. за направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Решение № 734
от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Олга Керелска
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "П. В. " Е. гр. В. срещу решение № 1736/28.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2218/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд гр. В. по гр. д. № 5032/2009 г., с което е отменено като незаконно уволнението на Й. Т. Г., извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 11/19.03.2009 г. на И. Д. на дружеството, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Инспектор" в отдел "Човешки ресурси" в "П. В." Е., гр. В. и дружеството е осъдено на осн. чл. 225, ал. 1 КТ да му заплати сумата от 3177,92 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното уволнение за времето, през което служителят е останал без работа.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът сочи, че съдът е отменил уволнителната заповед като е изследвал въпроса доколко е целесъобразна промяната в щатното разписание на длъжностите и дали е имало обективна необходимост от завишаване изискванията за заемане длъжността "инспектор" в отдел "Човешки ресурси" на дружеството. Тези въпроси според касатора не подлежат на съдебен контрол. С оглед на това решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по касация Й. Т. Г. от гр. В. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Представя и писмена защита. Моли решението да бъда оставен в сила.
С определение № 862 от 05.08.2010 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на издадената заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и може ли на това основание същата да бъде отменена след като на работодателя е предоставено правото при уволнение на това основание, да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител, който не отговоря на новите изисквания за заемане на длъжността. Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото спорът касае специфична хипотеза във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и предвид необходимостта от разграничение на действията по целесъобразност и законосъобразност на работодателя в производството по прекратяване на трудовото правоотношение на процесното правно основание във връзка с пределите на съдебния контрол при оспорване на уволнението.
В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното:
Съгласно чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно при реализирана по съдебен ред защита срещу уволнението, уволненият работник или служител може да се позовава на незаконност на уволнението, а не на неговата нецелесъобразност. С оглед на това и правомощията на съда при разрешаване на спора, с който е сезиран, са относно проверка законността на уволнението, а не на неговата целесъобразност. Това е така, независимо от основанието, на което уволнението е извършено. Следователно и когато същото е на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както в настоящия случай.
Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени /напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение - напр. подбор. по чл. 329 КТ. Критерият за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя във връзка с извършено от него уволнение е относимата към съответния вид уволнение законова регламентация. Когато оплакванията касаят нарушение на тази законова регламентация, очевидно се оспорва законосъобразността на уволнението. В останалите случаи същите касаят целесъобразността на заповедта за уволнение е не могат да служат като основание за нейната отмяна.
По основателността на касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът - ответник по касация, е уволнен със заповед № 11/19.03.2009 г. на И. Д. на "П. В. " Е. на осн. чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ -поради липса на необходимото образование. Прието е, че според щатно разписание /без дата/ е въведено ново изискване за образование относно длъжността, заемана от ищеца, а именно изискване за висше образование. Това ново изискване е залегнало в длъжностната характеристика, изготвена за длъжността, "инспектор" в отдел "Човешки ресурси". По делото е безспорно, че ищецът е бил със средно образование и с оглед на това същият не е отговарял на въведеното ново изискване. Независимо от това въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, доколкото по делото е установено, че в дружеството е имало общо четири щатни бройки за процесната длъжност като към момента на уволнението всичките са заемани от лица със средно образование. Работодателят обаче е прекратил трудовото правоотношение поради липса на необходимото образование само със ищеца - ответник по касация. Според въззивният съд, анализът на данните по делото сочи, че целта на въведеното ново изискване за образование е била прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. По тези съображения съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно и го е отменил.
Този извод не намира опора в закона и не може да бъде споделен. В случая е безспорно установено, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С ново щатно разписание, в сила от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. за заеманата от ищеца длъжност е въведено ново изискване за образование, а именно изискване за висше образование. Това изискване е отразено и в изготвената нова длъжностна характеристика за длъжността, връчена както на ищеца, така и на другите служители, заемащи тази длъжност. Безспорно е, че ищецът не е отговарял на това изискване. С оглед на това за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с него на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В случая обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, които не отговарят на новото изискване, не води до незаконност на уволнението. Н. право е да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на това изискване и това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност поради което не подлежи на съдебен контрол. Също така въпрос на целесъобразност и собствена преценка на работодателя, а не на законосъобразност, е въвеждането на нови изисквания за заемане на определени длъжности. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно, а и от там такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на съответната длъжност. По делото обаче такива доводи не се навеждат. Следователно уволнението е извършено в съответствие със законовите изисквания. Като приел обратното, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от делото, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 530 лева, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1736/28.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2218/2009 г. на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Т. Г. от гр. В. срещу "П. В. " Е., гр. В. искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 11/19.03.2009 г. на И.. Д. на дружеството; за възстановяване на Й. Т. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "Инспектор" в отдел "Човешки ресурси" в "П. В. " Е., гр. В. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата от 3177,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. Т. Г. да заплати на "Пристанище В. " Е., гр. В. разноски за всички инстанции в размер на 530 лв.
Решението е окончателно.
Решение № 8 от
28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Олга Керелска
чл. 290 ГПК , чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 939 от 17.07.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4* том V, стр. 42- 46/17.10.2008 г. по гр. д. № 434/2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. Т. от гр. Д., с което е оставено в сила решение № 232/8.05.2008 г. по гр. д. № 412/2007 г. на Районен съд гр. Д., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Т. от гр. Д. срещу "О" Е., гр. Д. обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2 на управителя на "О" Е. гр. Д., с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 15.12.2006 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2838 лв. за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението и иск за сумата от 25 лв. неизплатена част от стойността на полагащ й се ваучер за храна за м. декември 2006 г.
В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на закона (основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК)
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените пред трите инстанции разноски.
Ответникът по касация - "О" Е., гр. Д. оспорва касационната жалба в писмено възражение по делото. Моли решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. приема следното:
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е законосъобразно. В тази връзка съдът е приел, че основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предпоставя настъпило след сключването на трудовия договор изменение на изискванията за изпълнение на конкретната длъжност. Като е направил сравнение между действащата към момента на възникване на трудовото отношение длъжностна характеристика за заеманата от касаторката длъжност "организатор траурна дейност" и новата длъжностна характеристика с дата 06.12.2006 г., съдът е установил, че с последната е въведена промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността, а именно - заемащия длъжността да притежава средно специално икономическо образование. Обективната липса на такова образование съдът е приел като достатъчно основание за прекратяване на трудовия договор. Що се касае до причините, поради които са извършени промените в изискванията за заемане на длъжността, съдът е приел, че същите са въпрос на целесъобразност, преценяват се от работодателя и не подлежат на съдебен контрол, поради което не е обсъдил навежданите от касаторката доводи и възражения във връзка с липсата на обективна необходимост от промяна на образователните изисквания за заемане на длъжността.
Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат изцяло споделени. Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. С оглед на това, когато от данните по делото се установява по несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, тоест става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя, това би следвало да намери отражение в изводите на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока.
В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза. Видно от длъжностната характеристика с дата 11.07.2003 г., действаща към момента на възникване на трудовото правоотношение на касаторката, в предмета на дейност на длъжността " организатор траурна дейност" влизат задължения като "инкасиране на услугите и таксите за гробните места", изготвяне на отчети на инкасираните суми и внасянето им касата на "О", актуализиране на данните и събиране на такси за гробоползване. Този предмет на дейност е запазен и в новата длъжностна характеристика. Съгласно т. 5 от нея, заемащият длъжността "организатор траурна дейност" инкасира и фактурира заявените от гражданите стоки и услуги, ползвайки за целта съответния счетоводен продукт; съгласно т. 6 - събира (инкасира) таксите за гробоползване съобразно ЗМДТ и Наредбата на Об. НС. Съгласно т. 2 от раздел II на характеристиката, носи отговорност за касовата наличност според оформените за осъществените услуги и продажби документи, като носи материална отговорност.
Следователно, въведеното изискване заемащият процесната длъжност служител да има средно специално икономическо образование, релевира с една част от задълженията му, произтичащи от предмета на осъществяваната от него дейност на тази длъжност. При тези данни не може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за заемане на процесната длъжност. Доколкото касаторката ищца към момента на прекратяване на трудовия договор не е отговаряла на изискването за средно специално икономическо образование, хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е била налице и издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание, не е незаконосъобразна.
Доколкото въззивният съд е стигнал до същия краен извод, макар и да не е изложил съображения по наведените от касаторката - ищца доводи за незаконосъобразност на уволнението поради липса на обективна необходимост от въвеждане на новото изискване за образование, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415, т.V, стр. 42-46 от 17.10.2008 г., постановено по гр. д. № 434/2008 г. на Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
Връзка с други съдебни актове:
- Определение № 939 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Поморийският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нася Япаджиева
при участието на секретаря........и в присъствието на прокурора.....като разгледа гр.дело № 91 по описа за 2012година и за да се произнесе взе предвид следното:
Пред ПРС са предявени няколко обективно съединени иска от Катя Ставрева Крионова от гр.Поморие против Община Поморие.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила в Община Поморие и със Заповед № 7/09.01.2012год. на основание чл. 328, ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. Сочи че за длъжността мл. експерт „контрол по ТСУ” съгласно Единния класификатор раздел Б №16, категория на администрация: Б4, т.10 минималното изискване за заеманата от нея длъжност, е средно специално профил „техник по строителство и архитектура” на което условие отговаря, съгласно притежавания от нея документ за завършено образование.
Моли, съдът да отмени Заповед № 7/09.01.2012год. на кмета на Община Поморие като незаконосъобразна, да бъде възстановена на работа и да осъди Община Поморие да й заплати обезщетение за оставянето й без работа поради незаконно уволнение за времето от 09.01.2012год. до завеждане на иска т.е. 22.02.210год., ведно със законната лихва върху сумата и да бъде наложена санкция на Община Поморие за непредставяне в срок на исканите документи по чл.128а, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ. Представя доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Прави възражение за прихващане, като моли в случай, че съдът уважи предявения иск и отмени процесната заповед и уважи иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, да извърши прихващане със сумата от 657,60лв. ,представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, която е изплатена на ищцата. Представя доказателства в това число и трудовото досие на ищцата.
Предявените са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ, които са допустими. Направено и е искане съдът да наложи санкция на Община Поморие за непредставяне в срок на исканите документи по чл.128а, ал.1, т.2 ит3.3 от КТ, като по отношение това искане производството е недопустимо. Предвидената възможност за налагане административна санкция в разпоредбата на чл. 128а от КТ, не е правомощие на съда. Съдът е орган който контролира законосъобразността на налаганите санкции по чл.128а КТ, /не обаче в исковото производство/, но не е компетентен да налага такива.
Представените от ищеца доказателства с изключение на представеното Заявление до кмета и писмо – отговор, са доказателства които са несъотносими и не следва да бъдат приети. Неоснователно е и искането да се издаде на ищцата удостоверение с което тя да се снабдява с други доказателства, тъй като за настоящото производство са правно релевантни издаваните до прекратяването на трудовото правоотношение документи, касаещи трудовото правоотношение с ищцата и тези документи се намират в представеното трудово досие.
Относно представените от ответника писмени доказателства същите са относими и допустими и следва да бъдат приети.
На основание чл. 140 ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.141 ГПК производството по гр.дело №91/2012год. в частта относно предявения иск за налагане санкция на Община Поморие за непредставяне в срок на исканите документи по чл.128а, ал.1, ал.2 3 ал.3 от КТ. В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред БОС с частна жалба.
НАСРОЧВА гр.дело № 91/2011год. за разглеждане в открито с.з. което ще се проведе на 10.04.2012год. от 14.00ч. по реда на Глава „Двадесет и пета” от ГПК.
Не ДОПУСКА представените от ищеца Заявление до кмета и писмо – отговор които са несъотносими към правния спор.
Допуска останалите доказателства представени от ищеца
Допуска представените от ответника писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата да конкретизира обезщетението което претендира с писмена молба с препис за ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението в противен случай производството по отношение на този иск ще бъде прекратено.
Приканва страните към сключване на спогодба.
Препис от определението по чл. 140 ГПК да се връчи на страните.
Препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищцата.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото
Предявените кумулативно съединени искове от Катя Ставрева Крионова против Община Поморие са с правно основание чл. 344, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ. Ищцата моли, съдът да отмени Заповед № 7/09.01.2012год. на кмета на Община Поморие като незаконосъобразна, да бъде възстановена на работа и да осъди Община Поморие да й заплати обезщетение за оставянето й без работа поради незаконно уволнение за времето от 09.01.2012год. до завеждане на иска т.е. 22.02.210год.,
Правото на ищцата да предяви кумулативно съединените искове, произтича от твърдението й че трудовия договор с ответника е бил прекратен със Заповед № 7/09.01.2012год. на основание чл. 328, ал.1 т.6 от КТ, като твърди, че заповедта е незаконосъобразна и че е в резултат на прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа и претендира обезщетение. Сочи в исковата молба че длъжността която е заемала - мл. експерт „контрол по ТСУ”, съгласно Единния класификатор раздел Б №16, категория на администрация: Б4, т.10, минималното изискване за заеманата от нея длъжност е средно специално профил „техник по строителство и архитектура” на което условие отговаря съгласно притежаваните от нея документ за завършено образование. Сочи, че заповедта за уволнение й била връчена на 09.01. във време в което била в болнични и посетила общината за да представи болничния си лист и независимо от това трудовия й договор бил прекратен от 09.01.2012год.
Ответника по делото твърди, че ОС гр.Поморие на свое заседание на 09.12.2011г. е взел Решение №14/09.12.2011год. на основание чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА е одобрил общата численост и структура на администрацията в Община Поморие и кмета е утвърдил длъжностно разписание. И за длъжността мл. инспектор „УТ” е определено минимална степен на образование – професионален бакалавър и ищцата не отговаряла на изискването за заемане длъжността, това изискване за притежаване на степен на образование „ професионалан баралавър” за заемата от ищцата длъжност е въведено и съобразено с минималните изисквания установени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Сочи, че разпоредбата на чл. 333 КТ, урежда в кои случаи е налице особена закрила при уволнение и ищцата не се ползва с такава макар да е била в болнични по време на връчване заповедта. Твърди, че ищцата не може да бъде възстановена на същата длъжност, поради липса на необходимото образование.
Във връзка с претенцията за обезщетение, предявава възражение за прихващане, като моли в случай, че съдът уважи предявените искове и възстанови на работа ищцата да извърши прихващане със сумата от 657,60лв. представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, която е изплатена на ищцата.
Не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение.
Няма други факти и обстоятелства които се признават от страните
Доказателствена тежест: Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или възражения.
Ответникът следва да докажи твърденията си, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна и размера на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ на ищцата.
Ищцата следва да докажи размера на претенцията си за обезщетение за времето през което е останала без работа като за тази си претенция ищцата не сочи доказателства.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: