№ 1117
гр. Плевен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430106039 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК
***, чрез адв. Р. Д., против П. М. Б., с която е предявен искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 1833,33лв.- главница, сумата от 115,86лв-договорна лихва, за
периода 20.06.2021-20.04.2022г и сумата от 161,20лв лихва за забава, за
периода 21.06.2021-01.06.2022г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, въз основа на Договор за кредит
№114198/20.04.2021г. Твърди се, че между ответникът- като заемател и
ищеца- като небанкова финансова институция- заемодател, е сключен
Договор за кредит №114198/20.04.2021г, при Общи условия, за сумата от
2000лв., която сумата е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, с
падеж- 20- то число на месеца и последен падеж- 20.04.2022г. Твърди се, че
ответникът не е погасил нито една от месечните вноски, към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.06.2022г. Твърди се, че от
страна на ответника, след издаване на заповедта за изпълнение има плащане
на сумата от 500лв.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. П. М. Б., ред.
1
ув., няма депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1782/08.06.2022г. по
ч.гр.д.№3147/2021г по описа на ПлРС.
Безспорно по делото се установява, че между ищеца- като заемодател, и
ответника П. Б.- като заемател, е сключен договор за потребителски кредит
„Екстра“, от 20.04.2021г, за сумата от 2000лв., за срок от 12 месеца, краен
падеж- 20.04.2022г; ГПР- 49,70% и фиксиран ГЛП- 36%. Безспорно се
установява, че сумата по заема е предоставена на ответника- заемател. В
договора е посочено също, че се уговаря и дължи и такса „Гарант“, включена
в погасителната вноска, но тази сума не се претендира е не е предмет на
делото. Съдът констатира, че в рамките на заповедното производство , с
разпореждане № 5715/08.06.2022г, е отказано издаване на ЗИ за претендирата
сума от 1320лв.- съставляваща такса Гарант, поради противоречие със закона
и с добрит нрави. Определението е влязло в сила.
По делото се установява също, че след издаването на заповедта за
изпълнение, от страна на ответника Б. е постъпило плащане на сума от 500лв.,
заявено от ищеца в ИМ. Установява се също, че след образуване на
настоящето производство, от страна на ответника, има плащане на сума от
200лв. С нарочна молба от ищеца- л. 62, се заявява, че с плащането на сумата
от 500лв., ответникът е погасил сумата от 161,20лв.- лихва за забава, за
периода 21.06.2021-01.06.2022г., сумата от 115,86лв.- договорна лихва, за
периода 20.06.2021-20.04.2022г и част от главницата, в размер на 216,67лв.
Заявява се също, че с плащането на сумата от 200лв., ответникът е погасил
дължимата главница до размера от 1416,66лв.
По делото, по реда на чл. 241, ал.1 от ГПК, е прието направено
изменение на размера на иска с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, приет за разглеждане за
сумата от 1416,66лв.- главница.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца ВЛ е
констатирало процесния договор за заем, за сумата от 2000лв., предоставена
2
на ответника, при ГПР- 49,70% и ГЛП- 36%.; договорната лихва е в размер на
144лв. ВЛ е установило, че по кредита, преди датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, от ответника има плащане на сума от общо
320лв., с която е погасено част от задължението по договора, в т.ч. и сума от
120 лв. такса „Гарант“. В о.с.з., при изслушване на ВЛ, същото дава
допълнително изчисление на дължимите суми, като посочва, че след всички
извършени от ответника плащания- на сума от 500лв. и на сума от 200лв./
след датата на ИМ/, размерът на задължението по договора е 1416,66лв.- за
главница, като договорната лихва и лихвата за забава са погасени; погасена е
и сума от 120лв- такса Гарант. ВЛ посочва също, че е установило, че лихва
за забава е начислявана само върху главницата, като е начислена в по- малък
размер.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден
договор за заем между страните, въз основа на който ищецът- заемодател,
като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника П. Б.- като
заемател, сумата от 2000лв.– заем за потребление, при посочените в договора
параметри. Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да
се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското
кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между
страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по
чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. По делото
безспорно се установи факта на изпълнени на договорните задължения от
страна на заемодателя- предоставянето на отпусната сума. Безспорно се
установява също, че крайният срок на договора е настъпил. Безспорно се
установи също и факта на плащане на част от претендираните суми, в хода на
процеса, от страна на ответника, което следва да бъде съобразено от съда по
реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, при постановяване на настоящия съдебен акт: с
3
оглед на събраните по делото доказателства , вкл. и заключението по ССЕ,
съдът намира, че задълженията за заплащане на договорна лихва и на лихва за
забава, в посочените по- горе размери и периоди, са изцяло погасени, поради
което и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на претенцията за главница- съобразно направеното
изменение на иска, до размера на сумата от 1416,66лв, съдът намира, че
същата е дължима, но следва да бъде приспадната сумата от 120лв.-отнесена
от ищеца за погасяване на такса Гарант, доколкото е направено плащане по
нищожна клауза от договора. Съдът намира, че чл. 4 от Договора за кредит,
съобразно която, кредитополучателят е избрал кредитора да ангажира
дружество- гарант, за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което
се начислява такса Гарант, към месечните вноски по кредита, нищожна,
поради противоречие със закона и с добрите нрави. Уговорения в договора
размер на таксата- от 1440лв., която се явява повече от половината от
главницата по кредита, което поставя в неравноправно положение
потребителя-кредитополучател. Самата уговорка противоречи и на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя, при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Клаузата на чл.4 от Договора кореспондира с чл.8.4
от Общите условия. В чл. 8 от ОУ са посочени условията за гарантиране на
кредита, като т. 2 сочи, че предоставянето на банкова гаранция е
задължително условие за отпускане на кредита, като в следващите точки е
посочено, че ако не се предостави банкова гаранция, може кредиторът да
предостави гаранция от посочено от него дружество – Гарант. Посочено е, че
при незаплащане на вноски от кредитополучателя, Гарантът ще заплати на
кредитора всички дължими суми, а след плащането им, може да търси сумата
от кредитополучателя. В случая съдът констатира противоречие между
сключения договор и императивните разпоредби на закона- чл.10а от ЗПК.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и
таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като
4
разрешава първите и забранява вторите. Допълнителни са тези услуги, които
нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за
кредит са предоставяне на парична сума от кредитора и връщане на същата,
заедно с уговорена възнаградителна лихва на определения падеж от
кредитополучателя. Такива са издаването на различни удостоверения от
кредитора, заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс
или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и
др. Уговорената между страните такса Гарант не представлява „допълнителни
услуги“, а реално представлява забранена от закона такса за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – в случая това е такса, без
която, съгл. чл. 8.2. от ОУ не може да се отпусне кредита. Така уговорена
таксата представлява скрита твърда лихва, т.к. нито в договора, нито в ОУ
или допълнителен документ не е посочен кой е този гарант и има ли
изпълнение от кредитора на тази клауза. С оглед на констатираната от съда
нищожност на клаузата, пращането на сумата от 120лв по нея е дадена без
правно основание и съдът счита, че следва да бъде приспадната от размера
на дължимата главница по кредита. С оглед на изложеното, предявеният иск,
се явява основателен до размера на сумата от 1296,66лв., като за разликата до
пълният предявен размер, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените по
делото разноски, доколкото е станал причина за завеждане на настоящето
дело, независимо от плащането на част от сумата в хода на производството;
разноските следва да бъдат изчислени съразмерно на уважената част от иска,
касаещ главницата. С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 465,74лв.-разноски в заповедното и сумата от 693,40лв-разноски в
настоящето исково производство.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че П. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „КРЕДИТ ИНС”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Борис III“, №85, ет. Мецанин, представлявано от М.Г.А.- изп. директор,
5
сумата от 1296,66лв.- главница, по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №114198/20.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата
на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2022г., до окончателното й
изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№1782/08.06.2022г. по ч.гр.д.№3147/2022г по описа на ПлРС., КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1416,66лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“, №85, ет.
Мецанин, представлявано от М.Г.А.- изп. директор, искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. Б.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи сумата от
161,20лв.- лихва за забава, за периода 21.06.2021г.-01.06.2022г. и сумата от
115,86лв.- договорна лихва, за периода 20.06.2021г--20.04.2022г., по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ №114198/20.04.2021г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение №1782/08.06.2022г. по ч.гр.д.
№3147/2022г по описа на ПлРС, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 781 ал.1 от ГПК, П. М. Б.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“, №85, ет. Мецанин, представлявано от М.Г.А.-
изп. директор, сумата от 693,40лв- разноски в настоящето исково
производство и сумата от 465,74лв.-разноски по ч.гр.д.№3147/2022г по описа
на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6