РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500268 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от Община Перник срещу
постановено решение № 261214 от 20.12.2021 г по гр. д. № 5229/2020 г. на Районен съд гр.
Перник.
Оспорва се изцяло постановеното решение, като се счита за неоснователно
решението по отношение отхвърления обратен иск спрямо третото лице-помагач, породи
което моли да бъде постановено ново решение, с което иска да бъде уважен и предявения
насрещен иск.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивната жалба от
„Топлофикация Перник“ АД, както и третото лице-помагач не е изразило становище.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт А., изразява становище, че
подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложените доводи. Моли за присъждане
направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител, с писмено становище депозирано преди дата на съдебното заседание, не
възразява по даване ход на делото в тяхно отсъствие, като моли обжалваното решение да
бъде изцяло потвърдено претендира разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – гр. Перник по исковата молба от
„Топлофикация - Перник“ АД срещу Община Перник, с която са предявени субективно и
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено, че Община Перник дължи на ищеца сума в размер на 1419,78 лева,
представляваща главница на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
общинско жилище, находящо се в ***, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително, законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 125,38 лева,
дължима за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
2570/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4182/2020 г. на Районен съд – Перник.
Ответната Община, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на
исковата молба, твърди, че не е уведомяван през процесния период за дължими към
ищцовото дружество суми за изразходвана топлоенергия и едва с исковата молба е узнал, че
за процесния общински имот има неразплатени задължения. С оглед тези обстоятелства,
ответникът е привлякъл А. А. А. в процеса в качеството му на трето лице – помагач.
По реда на чл. 219, ал. 3 ГПК Община Перник е предявила обратни искове срещу А.
А. А., в случай, че се признае за установено дължимостта на вземанията по главните искове,
то А. А. А. да заплати на Общината сумата, за която е осъдена Община Перник – главница и
лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на обратния иск.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани съдебно-техническа и
съдебно икономическа експертизи, които не са оспорени от страните и са приети като
доказателства по делото. За да постанови решението си, районния съд е възприел
заключението по на допуснатите експертизи, като е посочил, че начислените суми, които са
посочени по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в
съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период
нормативна уредба и експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на общо 1419,78 лева, от които БГВ-300,88 лева, отопление-
1046,07 лева, изравнителни сметки и корекции- 62,27 лева и вноска дялово разпределение-
10,56 лева. Посочил и че в счетоводните регистри на топлофикационното дружество било
отразено, че за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. общата начислена сума за
главница за доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 1419,78 лева, а общият
размер на лихвата за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. възлиза на 125,38
лева. Видно от заключението на вещото лице размерът на претендираната главница
помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по
компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в
таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението се установявало още, че
падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на
дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните
задължения. Експертът посочил, че при проверка в електронната система на ищеца не е
установил извършвани от страна на ответника плащания на задължението за топлинна
енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата
за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. били въведени в системата за консумирана топлинна енергия за процесния период.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
2
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4182 / 2020 г. по описа на Районен съд –
Перник. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че с решението си Районен съд – гр. Перник е
отхвърлил като неоснователни предявените от община Перник срещу А. А. А. обратни
искове.
С оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и
доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти: Със заповед № ***
на Община Перник, А.В. заедно с нейното семейство, поименно посочено, сред които и
ответникът А. А. е настанена в жилище с адрес *** - без посочен срок за настаняване, като
заповедта е получена от А.В., удостоверено с подписа му. Въз основа на тази заповед, между
наемодателя и наемателя А.В. е сключен договор от *** за отдаване под наем на
държавен/общински недвижим имот, находящ се в ***, като в същия няма посочен срок за
който се сключва. Съгласно договора, сумите вкл. стойността на топлинна енергия за
жилището се заплаща от наемател пряко на служителя в съответните ведомства, натоварени
с тази функция в „Топлофикация“, „Енергоснабдяване“, и „ВиК“ гр. Перник..
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД - ищецът Община Перник следва да докаже
наличието на валидно наемно правоотношение с ответника А. А. М. отнасящо се за
процесния период за общинско жилище с адрес ***, ***, изпълнение на задължението си по
договора за наем да предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му
предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за
ответника-наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и
размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на
наетия имот.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не могат да обосноват
извод, че А. А. следва да заплати процесните суми на въззивния жалбоподател, респ. че има
качеството на обитател и потребител на топлинна енергия през процесния период в
топлоснабдения имот. Това е така защото към дата на издаване на процесната настанителна
заповед - ***, е била приложима редакцията на чл. 43, ал. 1 ЗОбС (Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996
г.), съгласно която „ в общинските жилища за отдаване под наем се настаняват нуждаещи
се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона, а в ал. 3 е предвидено, че
настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината“. Изискването за
сключване на договор за наем на имота след издаване на настанителната заповед за първи
път е въведено с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 (нова, ДВ, бр. 70 от 2000 г.) ППЗОбС (отм.
22.03.2005 г.), съгласно която „ въз основа на настанителната заповед органите по ал. 4
сключват писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на
имота; правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът;
отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други
условия по наемното правоотношение“. С оглед на което, фактическият състав на
възникване на наемно правоотношение досежно процесното общинско жилище е завършен
само с издаването от кмета на заповед № *** в полза на А.В. А. и неговото семейство.
3
От приетата заповед от *** се установява, че А.В. А. е настанен заедно с
четиричленното му семейство в процесното общинско жилище. Няма спор, че ответникът по
обратния иск е бил част от семейството на А.В. А. към датата на настаняването им в
процесното топлоснабдено жилище. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗОД (отм.); заповедта има
действие за всички членове от семейството на настанения. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 4, ал. 4 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински
жилища на Община Перник (отм. с решение № 1147/23.07.2015 г. на ОбС и приложима към
процесната настанителна заповед), която визира, че заповедта за настаняване се отнася за
всички членове на семейството. В § 4, т. 1 от ДР на Наредба за условията и реда за
управление и разпореждане с общински жилища на Община Перник (отм.); се съдържа
регламентация на понятието "семейство". Съгласно посочената разпоредба по смисъла на
Наредбата, "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са
встъпили в брак. При това положение, тъй като към датата на настанителната заповед А. А.
не е бил навършил пълнолетие, то е бил и част от семейството на настанения А.В. А.., и
заповедта е породила действие и спрямо него. С навършването на пълнолетие, ответникът е
престанал да има качеството на част от семейството на А.В. А., като от този момент
заповедта е преустановила своето действие по отношение на него. В подкрепа на този извод
е и разпоредбата на § 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на община Перник (приета с решение № 1147/23.07.2015
г. на ОбС Перник), съгласно която "семейство" по смисъла на Наредбата са съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
Процесният период, за който се претендира потребената и незаплатена топлинна
енергия по главния иск е от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и законна лихва за забава за
месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.01.2019г. Както бе посочено по горе,
считано с навършване на пълнолетие на А. А., настанителната заповед е преустановила
своето действие, поради което и не може да се приеме, че той има качеството наемател на
имота, респ. пред първоинстанционният съд не е било установено, че между Община
Перник и А. А. е възникнало облигационно отношение, по силата на което, последният
следва да заплаща разходите, свързани с имота предмет на настанителната заповед.
Достигайки до същите изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
По исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“
АД се дължат, направените в хода на въззивното производства, разноски за които е
представил и списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд, предвид цената на иска, сложността на делото следва да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателя Община Перник.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261214/20.12.2021 г. по гр.д. № 5229 / 2020г. по
описа на Районен съд – Перник.
4
ОСЪЖДА „ОБЩИНА ПЕРНИК“, ЕИК: *********, представлявана от С.В. - Кмет,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 100 лв. / сто лева / представляваща сторени
съдебноделоводни разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5