№ 1343
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110202979 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Р.
Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Тодор Икономово, общ. Каолиново, обл.
Шумен, ул. „Калиакра“ № 32, депозирана чрез процесуален представител- адв. Сн. Т.
при ШАК против Наказателно постановление № 24-0460-000744 от 06.06.2024г.,
издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ 05-Златни пясъци, с което
на Х. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били
отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването наказателното постановление е издадено в
нарушение на административно - производствените правила, материалния закон и
изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно съдържанието на наказателното
постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено. Акцентира се върху обстоятелството, че не е спазен шестмесечния срок
за издаване на процесното НП. На следващо място се сочи, че деянието не е осъществено
виновно. Жалбоподателят не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена
регистрация. Излагат се и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание възз. не се явява , а се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на
делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е
1
знаел за прекратяване на регистрацията на превозното средство, тъй като
полицейските органи не са го уведомили за това. Акцентира върху липсата на
субективен състав на нарушението. Излага и други аргументи за отмяната на НП.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като
моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.09.2022г. възз. А. Х. придобил в индивидуална собственост лек
автомобил „Опел Акстра” , с рег. № *** по силата на договор за покупко-продажба.
Сделката била изповядана в гр.Шумен, по изискуемия от закона ред, в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, от нотариус с рег. № 717 на
Нотариалната камера. Информация за същата била подадена по електронен път в
Сектор ПП-Шумен. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок
/т.е. до 20.11.2022г./ новият собственик – жалбоподателят Х., не изпълнил
законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене, а именно
сектор ПП-Шумен, промяната в собствеността, поради което и на 22.11.2022г.
регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143,
ал.15 ЗДвП.
На 14.12.2022г., около 18:30 часа, жалбоподателят Х. управлявал лекия
автомобил лек автомобил „Опел Акстра” , с рег. № *** в общ.Варна,
к.к.“Св.в.Константин и Елена“, където на КПП “Летовище“ в посока изход от
комплекса, бил спрян за проверка от полицейски служители при Пето РУ-ОД на
МВР-Варна – Д. С. и Ф. И., които след като направили справка в информационните
системи на МВР установили, че регистрацията на лекия автомобил е била
служебно прекратена на 22.11.2022г. Възз. бил задържан и отведен в РУ за
изясняване на случая.
За констатираното органите на реда съставили срещу възз. АУАН, в който
посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
2
По случая било образувано и ДП №599/2022г. по описа на Пето РУ-Варна с
оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. За започнатото ДП била
сигнализирана и ВРП, в която по ДП била образувана пр.пр.№17445/2022г. След
приключване на разследването, материалите по ДП били изпратени в РП-Варна.
С оглед събраните при разследването гласни и писмени доказателства,
прокурорът преценил, че извършеното от Х. не покрива признаците на
престъпление по НК, тъй деянието не е осъществено от субективна стран. Поради
това с постановление от 13.06.2023г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, прекратил досъдебно производство за престъпление от общ характер
по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото
на Началника на Пето РУ- ОД на МВР -Варна за преценка реализирането на
административно наказателната отговорност на въззивника н основание чл.175, ал.3 от
ЗДвП.
Постановлението на ВРП, с горепосочените указания било получено в Пето РУ-
Варна на 14.06.2023г., видно от входящия печат поставен в РУ. Върху прокурорския
акт приложен по АНП била поставена резолюция „за г-н П. И.“ с отразено в горен ляв
ъгъл- „За издаване на НП чл.175, ал.3 , пр.1 ЗДвП…..“ без поставена дата и срок. НП
било издадено от ВПД Началник група в РУ едва на 06.06.2024г. т.е. почти една година
след получаване на постановлението на ВРП, ведно с материалите по ДП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд заврени копия от материали по прекратено от РП-Варна по пр.пр.№17445/2022г.
по описа на ВРП ДП №599/2022г. по описа на Пето РУ-Варна и др. които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник
група в Пето РУ при ОД на МВР -Варна съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че заповедта е подписана
3
министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно
ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за
регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на
Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от
обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на
въззивника и то е за това, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление
от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е било започнато и водено
досъдебно производство. Впоследствие след прекратяване на досъдебното
производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното
обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, но пък
са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор
е упражнил правомощията си по закон и е изпратил прекратеното дело на АНО за
преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017
г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство
прокурорският акт /постановление за прекратяване на ДП, ведно с материалите по
същото/ е препратено на наказващия орган и АНО е образувал АНП.
Въпреки издаването на процесното наказателно постановление в хипотезата на
4
ч.36, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, което е основание за пълна отмяна на неговия акт, тъй като наказващият
орган е упражнил своята санкционна власт чрез издаване на
НП извън допустимия срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН от шест месеца от датата на акта, в
случая от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Изтичането на указания от закона срок за издаване на НП представлява
абсолютно основание за прекратяването на АНП, но това в случая не е налице.
Административнонаказващият орган, въпреки изтичането на този шестмесечен срок,
издава своя санкционен акт, който обаче се явява незаконосъобразен. Фактите, които са
установени в хода на съдебното производство, сочат че постановлението за
прекратяване е от дата 13.06.2023г., като предвид липсата на привлечено по делото
лице в качеството на обвиняем и предвид липсата на пострадал при конкретното
престъпление, не подлежи на обжалване пред съд по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Същото, както бе посочено по-горе е получено в РУ на 14.06.23г. те. един ден след
издаването му. Съобразявайки разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, наказателното
постановление е следвало да се издаде най-късно до 14.12.2023г. Очевидно в случая
това не е така, тъй като НП, предмет на настоящата проверка е издадено едва на
06.06.2024г., което е почти 6 месеца след изтичане на законоустановения
шестмесечен срок от съставянето на акта (в случая постановлението за прекратяване
на наказателното производство).Това обстоятелство е напълно достатъчно основание
да се постанови изцяло отмяната на НП като процесуалноправно
незаконосъобразно, издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането .
Това е така и с оглед целите на чл. 34 ЗАНН, а именно избягване на продължителното
бездействие на държавните органи при осъществяване на техните санкционни
правомощия, което създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Неспазването на указаните срокове за иницииране и приключване на производството
по налагане на административно наказание винаги се определя за съществено
процесуално нарушение, водещо до пълна отмяна на съответния акт.
Въпреки горното, съдът намира за нужно да отбележи някои съображения
относно принципната обективна и субективна съставомерност на конкретното
деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на твърдяното в НП нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
5
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Опел Акстра” , с
рег. № *** е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за
обществено ползване /в к.к. Св.Св.Константин и Елена, Врана/ на датата посочена
в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е
придобил собствеността на автомобила на 20.09.2022г. в предвидената за това
форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на
подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на
регистрирано пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 145,
ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира
превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация, но въпреки това е
продължил да го управлява.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу
заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба № І-
45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
6
средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал.
1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не
уведомява собственика на пътното превозно средство, рer argumentum a contrario /
по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията
настъпва по ex lege /силата на закона /, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират Х. за
прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се
сподели тезата, че Х., че не е знаел, че следва да пререгистрира автомобила и че
регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил
20.11.2022г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 22.11.2022г.
Управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, Х. е бил
длъжен да е наясно с предвидените в закона последици, свързани със служебната
дерегистрация на автомобила му т.к. незнанието на закона не извинява никого,
поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна. В този
смисъл е трайната практика на всички състави на АдмС-Варна, част от която са
следните решения:Решение № 1967 от 23.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2231/2019 г.,Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
393/2020 г., Решение № 337 от 15.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
195/2021 г., Решение № 767 от 4.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 824/2021
г., Решение № 827 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 734/2021 г.,
Решение № 841 от 18.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1032/2021 г. и
много други.
Всичко гореизложено води до еднозначния извод, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и е следвало да понесе
предвидената за това отговорност. Затова и съдът намира, че в случая са налице
безспорни и категорични доказателства, че именно Х. е извършил нарушението,
описано в НП.
7
Съдът намира, че спрямо него са и неприложими предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е призвана да гарантира.
Отделно от това видно от приложената по делото справка за нарушител /водач същият
е бил санкциониран с влезли в сила НП и фишове нарушения на ЗДвП над 20 пъти.
Нещо повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения
на ЗДвП.
Въпреки гореизложените съображения, наказващият орган, поради допуснатото от
него бездействие, нарушавайки предвидените в закона срокове за издаване на НП, сам
е препятствал възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не следва да коментира
справедливостта на наложеното на възз. наказание в контекста на разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, тъй като НП следва да бъде отменено, поради допуснато от АНО
неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила водещо до безусловно
основание за отмяната на НП.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
8
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
Въззивникът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски по
делото.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР– Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0460-000744 от 06.06.2024г., издадено
от ВПД Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ 05-Златни пясъци, с което на А. Р. Х. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес в село Тодор Икономово, общ. Каолиново, обл.
Шумен, ул. „Калиакра“ № 32 е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 400 /четиристотин/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от
шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9