РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. К., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100147 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 247 и чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. К.Й. К., в качеството си на пълномощник на
ищеца - ХР. Д. К., с която на основание чл.250, ал.1 от ГПК, моли съда, да
допълни решение № 181/08.10.2021г., постановено по настоящото дело.
Твърди, че в мотивите на решението съда приел, че чрез сключване на
гаранция за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя, били заобиколени императивните разпоредби на чл.19, ад.4 от
ЗПК, поради което договора бил нищожен и следвало да бъде върната
единствено чистата стойност на кредита по договора в размер на 1500 лева. В
мотивите си съдът е приел, че от представени от ответника писмени
доказателства било видно, че ищеца заплатил сумата по договора за кредит в
размер на 3160 лева. Т.к. договора бил нищожен, следвало да бъде върната
единствено сумата по главницата, възлизащи на 1500 лева. Ето защо,
следвало сумата над главницата да бъде върната на ищеца колкото била
пълната предявена стойност по иска в размер на 1160 лева. Вместо това в
решението било посочено, че искът е основателен за сумата от 1500 лева,
като за разликата до пълния предявен иск от 1160 лева, искът следва да бъде
1
отхвърлен, като неоснователен. Сочи, че съдът е уважил исковата претенция
на ищеца, като приел, че следва на потребителя да бъде върна само чистата
стойност по кредита поради което счита, че е допусната техническа грешка
при изписване на сумите в мотивите на решението. Това мотивирало правен
интерес от допълните решението на основание чл.250, ал.1 от ГПК, както в
мотивите, така и в диспозитива на решението за изписване на правилната
сума в размер на 1160 лева.
Отделно, в мотивите на решението било определено адвокатски
хонорар в размер на 402 лева с ДСС, а в диспозитива се чете сумата от 335
лева. Моли за корекция в диспозитива на решението, за вписване на
коректната сума за разноски в размер от 402.00 лева с ДДС.
ПРЕПИС от постъпилата молба е изпратена на ответника за писмен
отговор по смисъла на чл. 250 от ГПК, като в рамките на едноседмичния срок
от същия не е постъпил такъв.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 250 от ГПК и е допустима.
С исковата молба се претендира сумата от 1 660.00 лева, платена при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит № 790115 от
21.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
С постановеното по делото решение № 181/08.10.2021г., съдът се е
произнесъл по спора, като съобразно изводите си е уважил иска до размера от
1500.00 лева и е отхвърлил иска за разликата над 1500 лева до пълно
предявения размер от 1660.00 лева.
Съдът намира, че с решението си се е произнесъл изцяло по предявения
иск. Допълването касае произнасянето на съда с диспозитива на акта му, а не
промяна или допълване на мотивите му. Въз основа на формулираните
мотиви, в които ясно съдът е посочил, че за разликата до пълно предявения
размер от 1660.00 лева, искът следва да се отхвърли, кореспондира и
диспозитива на решението (независимо дали е правилно или не, което е
предмет на въззивен контрол).
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК се прилага, ако съдът не се е
произнесъл по цялото искане. Непълно е решение, което не обхваща целия
2
спорен предмет. В случая не става дума за допълване на решението, защото
съдът се е произнесъл изцяло по петитума на исковата молба, по предявения
иск. Няма липса на формирана воля на съда относно спорното право.
Недопустимо е чрез допълване да се цели промяна на постановеното от съда.
С оглед на изложеното, съдът намира молбата по чл. 250 от ГПК за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на молбата по чл. 247 от ГПК:
Съдът констатира допусната очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение. В случая, в диспозитива на решението
погрешно е изписана дължимата сума, която ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца, като разноски по делото. В мотивите на
решението си, съдът е посочил, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
ответникът следва да заплати на адвокатското дружество адвокатско
възнаграждение в размер на 402.00 лева с включено ДДС, но погрешно в
диспозитива на решението е изписана само сумата от 335.00 лева. Безспорно е
в случая, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се
в погрешно изписване на дължимата сума. Грешката следва да бъде
отстранена в настоящото решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 250 от ГПК, молба на адв.
К.Й. К., в качеството си на пълномощник на ищеца - ХР. Д. К. от гр. К., ул.
„И.В.“ № 53 с ЕГН **********, обективирана във молба вх.№
6008/18.10.2021г., срещу решение № 181/08.10.2021г. по гр.д. № 147/2021г. по
описа на КрлРС, за допълване на съдебното решение с произнасяне на съда по
цялото искане направено в исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
181/08.10.2021г. по гр.д. № 147/2021г. по описа на КрлРС, като в диспозитива
на същото, на страница 12-та (дванадесета) от решението, на ред 4-ти
(четвърти), вместо „335.00 лева” да се чете – „402.00 лева с включено ДДС”.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4