Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 48
21.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1025 по описа за 2018г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба с вх. №24068/11.06.2018г., от М.А.С.,
гражданин на република Полша, роден на ***г. с лична карта № AST 118032, издадена на 14.05.2010г. от ПА Полша, с
адрес: Република Полша, с. Машево Дуже, ул. Липновска №173, п.к. 09-400, чрез
пълномощника си адв. Лъчезар Димитров Ковачев – БАК, с адрес ***, срещу решение № 999 от 18.05.2018г. по гр.д. №5886/2017г.
на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил исковете на М.С. срещу „Сичес Полска СП. З. О. О.“, БУЛСТАТ:
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Индустриална зона,
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к
Стрелбище, бул. България 45А, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и
Джовани Батиста в качеството им на управители, за заплащане на следните суми: 5638,13
лева – възнаграждение за положен извънреден труд след работно време през
периода от 01.07.2014г. – 31.10.2014г., от които 2799,80 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за 110 часа положен извънреден труд след изтичане на
работното време, 2515,59 лв. възнаграждение за 84 часа положен извънреден труд
в почивни дни, 322,74 лв. – възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по
време на официални празници, ведно с мораторната лихва в размер на 1656,52 лв.
начислена върху главницата за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г., както и
законната лихва за забава върху главницата, от 09.08.2017г. до окончателното й
изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за
заплащане на сумата от 5739,20 лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.
224, ал.1 от КТ за общо 40 дни неизползван платен годишен отпуск, полагаем за
2013г. и 2014г., поради извършено прихващане с насрещно вземане на „Сичес
Полска СП. З. О. О.“ за връщане на сумата от 8780,16 лв., представляваща сбор
от разходи за настаняване в хотел, храна и пътни за срока на трудовия договор,
заплатени за сметка на ищеца, както и исковете за заплащане на мораторна лихва
в размер на 1603,59 лв., начислена върху обезщетението за периода от
10.11.2014г. до 08.08.2017г. и за законната лихва върху главницата, от
09.08.2017г. до окончателното й изплащане.
С решението М.С. е осъден да заплати на
„Сичес Полска СП. З. О. О.“ съдебни разноски в размер на 1400 лева.
Въззивникът иска от съда да отмени изцяло
процесното решение и да постанови друго, с което да осъди работодателя „Сичес
полска СП.З.О.О“ да му заплати следните суми: 2799,80 лева – извънреден труд
след работно време на основание чл.150 от КТ; 2515,59 лева – извънреден труд
през почивните дни на основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ и 322,74 лева –
извънреден труд през официалните празници на основание чл.264 от КТ, ведно с
мораторна лихва, считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на исковата
молба в размер на 1656,52 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до пълното изплащане, както и да му заплати обезщетение по дължимия
платен годишен отпуск в размер на 5739,20 лв., ведно с мораторна лихва, считано
от 31.10.2014г. да датата на предявяване на исковата молба в размер на 1603,59
лв. и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноските, направени пред първа и въззивна инстанция.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила съдът
е отхвърлил искането за събиране на свидетелски показания, които да установят
положения от ищеца извънреден труд. Излага обстойни доводи за необходимостта от
тези показания и заявява, че ответната страна съзнателно е създала пречки и не
е предоставила всички, намиращи се в нея писмени доказателства. Подчертава, че
при събирането на недопуснатите и непредставените доказателства, решаващият
извод на съда би бил друг. В подкрепа на твърденията си прави доказателствени
искания.
Препис от въззивната жалба е изпратен на
„Сичес Полска СП.З.О.О.“, което представя писмен отговор в законоустановения
срок, в който твърди, че първоинстанционното решение е напълно законосъобразно,
добре мотивирано и постановено при пълно спазване на съдопроизводствените
правила, както и че същото отразява правилно и всеобхватно установените факти
по делото и съответните им правни последици. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди изцяло решението на първата инстанция. В отговора дружеството
– работодател оспорва всяко едно от възраженията в жалбата и настоява за
отхвърлянето й. Посочва, че данните от магнитните карти не се пазят, тъй като
са изминали много години и че тези данни не отразяват отработеното време, а
влизането и излизането от територията на предприятията, която е огромна и
предвижването в нея изисква време. Категорично се противопоставя на
твърдението, че дружеството съзнателно е укрило факти от ответника и на
искането да се приложи чл.161 от ГПК. Противопоставя се и на доказателственото искане
да представи описаните в жалбата документи, тъй като смята, че същите са
неотносими към предмета на спора. Намира възраженията срещу допуснатото от съда
прихващане за напълно неоснователни, като счита, че са налице всички правни
предпоставки за допускане на прихващане с претенцията на въззивника за
обезщетение по чл. 224 КТ.
При проверката, извършена по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Препис от решението е връчен на
въззивната страна на 20.06.2018г. Жалбата е подадена на 26.06.2018г. – в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното
решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът М.А.С., не се явява,
не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемото дружество „Сичес Полска СП. З.О.О.“, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.128, вр. чл. 150 и чл. 262 от КТ,
чл. 224, ал.1 от КТ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а възражението за прихващане – чл. 59
от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало
по повод искова молба, подадена от М.А.С., гражданин на република Полша, роден
на ***г. с лична карта № AST 118032, издадена на 14.05.2010г. от ПА Полша, с
адрес: Република Полша, с. Машево Дуже, ул. Липновска №173, п.к. 09-400, чрез
пълномощника адв. Л.Д.Ковачев – БАК, с адрес *** срещу Сичес Полска СП З.О.О, с
която се иска от съда да осъди ответника на основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ и чл. 264 КТ да заплати дължимото възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд след работно време в размер на 3106.95
лв.,
извънреден труд през почивни дни в размер на 2768.01
лв. и извънреден труд през официални празници в размер на 338.94 лв, ведно с мораторната лихва, считано от
10.11.2014г. до датата на предявяване на иска в размер на 1734.51 лв. и законна лихва от датата на
предявяване на иска до пълното изплащане, както и на основание чл. 224 КТ да
осъди ответника да заплати обезщетение за дължимия на ищеца платен годишен
отпуск за 2013г. в размер на 3013,20 лв., ведно с мораторна лихва, считано от
10.11.2014г. до датата на предявяване на иска в размер на 849,50 лв., както и
платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 3013,20 лв., ведно с мораторна
лихва, считано от 10.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба в
размер на 849.50 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба
до пълното им изплащане. Претендират се разноски.
Депозирана е молба с вх. №09.01.2018г.
от М.С., с която се прави изменение на иска чрез неговото намаляване, както
следва: претенцията за извънреден труд след работно време в делнични дни – от
3106.95лв. на 2799.80 лв.; претенцията за извънреден труд в почивни дни – от
2768.01 лв. на 2515.59 лв.; претенцията за извънреден труд в официални
празнични дни от 338.94 лв. да бъде намалена на 322.74 лв.; претенцията за
мораторна лихва за горепосочените вземания – от 1734.51 лв. на 1656.52 лв.;
претенцията за обезщетение за платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. от
6026.40 лв. на 5739.20 лв.; претенцията за мораторна лихва на обезщетението за
платения годишен отпуск от 1699.00 лв. на 1603.59 лв.
С протоколно определение от 26.01.2018г.
районният съд е приел направеното изменение в размера на исковете и е прекратил
производството в частта, касаеща горниците над намалените до първоначално
предявените размери. Общият размер на исковите претенции е 14637,44 лв.
Ищецът твърди, че за процесния период е
бил на работа по трудово правоотношение при ответника на длъжност „монтьор,
тръби за продуктопроводи” с договорено основно месечно възнаграждение плюс
допълнителни възнаграждения в размер на 1 540,66 евро, при осемчасов работен
ден – от 8 до 17 часа. Твърди още, че е полагал извънреден труд всеки работен
ред – по няколко часа извън работното време, през дните обявени за официални
празници за България, както и през почивните дни – с различна продължителност. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил положения
от него извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск, моли за
уважаване на исковете, ангажира доказателства, моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил предявените искове,
твърди, че за времето на действие на трудовото правоотношение не е изисквал от
ищеца полагане на извънреден труд и не му е известно ищецът да е полагал такъв
труд. Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е работил на обект на
територията на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, за който се прилага стриктен режим
за достъп – чрез преминаване при влизане и излизане през пропускателен пункт,
при което се извършва проверка на преминаващите. Тази дейност в началото и в
края на работния ден, придвижването от пропускателния пункт до съблекалните и
обратно, преобличането на работниците и достигането до конкретното работно
място и обратно отнема общо около 2 часа и 5 минути /50 минути сутрин и около 1
час и 15 минути в края на деня/. Ответникът възразява, че времето за придвижване и подготовка за работа не
следва да се включва в редовното работно време и за него не се дължи
възнаграждение за извънреден труд. Счита, че в случая не е налице извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, тъй като работодателят не е издавал
разпореждания за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън
установеното работно време. Ответникът е направил евентуално възражение за прихващане
със следните вземания: 3914,36 лв. – разходи за настаняването на ищеца в хотел
за срока на трудовото правоотношение; 3975.20 лв. - разходи за предоставяна на ищеца храна в
хотела и 890.60 лв . - разходи за осигурен от работодателя транспорт и за
заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети. Ответникът
моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски,
ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Представен е трудов договор, сключен на
29.08.2013 год. в гр.София, при условията на българското законодателство, от
който е видно, че за процесния период от 29.08.2013 год. до 31.10.2014 год.
страните са били в трудово правоотношение, като считано от 30.08.2013 год.
ищецът е изпълнявал длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи” с място на
работа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД - Бургас, с договорено по
т.5.3 месечно възнаграждение от 1540.66 евро, при осемчасов работен ден, с
работно време от 8 до 17 часа, с прекъсване на обяд за един час почивка.
Представена е заповед на работодателя за
прекратяване на трудов договор от 31.10.2014 год., връчена лично на работника
на същата дата, видно от която трудовото правоотношение е прекратено на
31.10.2014 год. на основание чл.325 , ал.1 , т.3 от КТ – с изтичане на
уговорения срок.
Пред първата инстанция е разпитан
свидетелят Тимур Баденов, който е работил в периода от август 2013 година до октомври
2014 година на територията на „Лукойл Нефтохим“ на КПП 1, бюро пропуски. Той
установява какъв е бил редът за влизане на територията на рафинерията. Посочва,
че за исковия период работниците пристигали с автобуси. Разполагали са с 50
местни и 30 местни автобуси, които около 6 часа сутринта са взимали работниците
от хотелите и ги карали до работното им място. Преди моторното превозно
средство да влезе трябва да спре и пътниците да минат пеша. В зависимост от
натовареността, минаването на един автобус през портала отнемало от 10 до 40
минути, а от портала до съблекалните около 5-10 минути. В края на работния ден
процедурата се повтаряла, но по друг маршрут, който бил с десетина минути
по-дълъг. Свидетелят заявява, че всеки работник е притежавал личен магнитен
пропуск и през турникетите се минавало с него.
Твърди, че работното му време е било до 17 часа и няма как да знае дали
някой работник е оставал след това, както и че не са правени преброявания на
хората в края на работния ден.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти по делото са представени множество
писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-икономическа
експертиза. Районният съд не е уважил искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства по Регламент /ЕО/ № 1206/2001г.
В хода на въззивното производство е допуснат
разпит на свидетели по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г. на Съвета на
Европейския съюз. В резултат на това, по делото са приобщени показанията на
свидетелите Ждислав Владислав Скжета и Дариуш Аркадиуш Горчица, дадени пред
Районен съд – гр.Ясло, Република Полша.
От показанията на свидетеля Дариуш
Горчица се установява, че също е работил за „Сичес Полска“ в България на
длъжността „монтьор на тръби“, за периода от 28.08.2013 г. до 31.07.2014 г.
Свидетелят твърди, че с ищеца са работили в една бригада. Заявява, че се е
случвало работното време да бъде удължено, през седмицата и в съботите, като
винаги са работили повече от осем часа. В събота е нямало обедна почивка, а в
неделя не е ходил на работа. Свидетелят твърди, че по време на българските официални
празници са ходели на работа. Водили са си бележки за извънредните часове. Не
са получавали от Сичес Полска еквивалент за полагаемия платен годишен отпуск,
въпреки, че това се е съдържало в договора и удостоверението за работа. Заявява
още, че удължаването на работното време било правило, през седмицата са
работили от около 8,5 часа до 10,5 часа, а в събота – от 5 до 9. Твърди, че са
живеели заедно с ищеца и пътували с един и същи автобус. Отпуските прекарвали в
Полша, но пътуването до там не им се заплащало. За край на работата считали
чекирането на картата, което се правело при съблекалните и преди самото
преобличане. Слизането от работното място до съблекалнята отнемало различно
време, в зависимост от работното място – около 5, 10 минути, в зависимост от
мястото на работа в рафинерията. Часовете над 8 часа смятали за извънредни.
От показанията на свидетеля Ждислав
Скжета, се установява, че е работил в Сичес Полска на длъжност бригадир от
28.08.2013г. до 31.10.2014г. с място на работа – рафинерията на Лукойл
Нефтохим, работил заедно с ищеца. Твърди, че винаги са работили над 8 часа,
като неговата бригада работела и в събота, през септември в България имало
официален празник, на който работили. Водили си бележки за удълженото работно
време. За придвижване използвали служебен автобус, тъй като мястото им на
работа било отдалечено от мястото, където са настанени. Твърди, че ако е знаел
при сключване на договора, че трябва да си поема сам разходите за храна и
нощувка е нямало да започне работа. Работили са извънредно всеки ден между 8,5
и 10,5 часа, понякога се случвало и по 11 часа, в зависимост от потребностите
на работата. Работили и в събота най-малко 5,6 часа – до 10. Смятал за
извърнредни часовете след 16 часа – до 17 или до 18, тъй като работното време
започвало в 7 часа сутринта.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещо лице Генов е
отразено, че липсват официални данни за полаган от ищеца извънреден труд –
работодателят не е издавал заповеди за полаган извънреден труд, в книгата за
извънреден труд няма извършени записвания, във фишовете за заплати липсва запис
„извънреден труд“. Вещото лице е дало заключение за остойностяване на положен
извънреден труд по заявените претенции и
твърденията на ищеца за положен извънреден труд, въз основа на документите
приложени по делото.
Работодателят не оспорва твърдението на
ищеца, че не му е заплащал възнаграждение за извънреден труд. Не са представени
доказателства за заплащане на извънреден труд на ищеца. Работодателят заявява,
че никога не е бил уведомяван за полагане на извънреден труд от работника.
Представена
е извадка – копие от книгата за отчитане на извънреден
труд на ответника, за
периода юли-октомври 2014г., видно от която, работодателят не е отразил полагане на извънреден труд от ищеца за
процесния период. Не са представени заповеди за полагане на извънреден труд
издадени от работодателя.
Районният съд е изискал от дружеството оператор на системата за контрол
и управление на достъпа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Ен
Чи“ ЕООД, информация относно данните за влизане и излизане от страна на ищеца
на територията на предприятието за процесния период, но по делото не е
представено писмо с отговор от „Ер Ен Чи“ ЕООД. Исканата информация не е постъпила.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Спорът между страните се свежда до това дали
за периода на действие на договора ответникът е полагал извънреден труд по
смисъла на чл.150 от КТ, както и дали е получил обезщетение за неползвания от
него платен годишен отпуск.
Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време.
В случая трудовият договор сключен между страните е предвиждал нормална
продължителност на работното време по смисъла на чл.136 от КТ от осем часа на
ден, пет дни в седмицата, като събота и неделя са почивни дни. В тежест на работника е да
установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което
са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето
на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал.
1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите
им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен
извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на
извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими
писмените доказателства и съдебните експертизи.
Въпреки липсата на други доказателства – включително въпреки липсата на
надлежно водена документация от работодателя, полагането на извънреден труд
може да бъде установено пред съда със свидетелски показания. В случая
свидетелските показания на разпитаните по делото колеги на ищеца – Горчица и Скжета, са единствените годни доказателства, ангажирани от ищеца в подкрепа на
твърденията му за положен извънреден труд.
Дори при отчитане на заинтересоваността на свидетелите, произтичаща от факта, че и те водят дела срещу работодателя за заплащане на извънреден
труд, съдът зачита показанията като достоверни, тъй като се отнасят до лични
възприятия и преживявания на свидетелите, за пряко възприети от тях факти и обстоятелства относно релевантните
въпроси, а също – показанията им са
непротиворечиви.
Настоящият състав приема, че от
показанията на свидетелите Дариуш Горчица и Ждислав Скжета, които са работили
по същото време с ищеца може да се приеме за доказано, че ищецът е полагал
извънреден труд за исковия период като е работил извън установеното за него
работно време, в събота и на официални празници, заедно със свидетелите. Съдът
взе предвид при формиране на изводите от фактическа страна, че показанията на
свидетеля Тимур Баденов не опровергават установеното от фактическа страна от свидетелите,
допуснати на ищеца, още повече, че свидетелят заявява, че работното му време
приключва в 17 часа, тогава си тръгва от работа и няма преки наблюдения кой от
работниците кога напуска рафинерията.
От свидетелските показания се установява твърдението на ищеца, че през
целия процесен период, през дните, в които ищецът е бил на работа, е полагал извънреден труд – извън осемте часа дневен
труд, след приключване на работното време. От показанията на свидетелите, че понякога са работили над този един
час – 2 и повече часа, не може да се установи точно кога и точно колко в повече
над този един час е работил ищецът, поради което съдът приема за установена работа в повече над
установените 8 часа дневно, от по един час дневно за отработените дни от ищеца
през целия процесен период.
Свидетелите сочат, че ищецът е работил в събота, като за процесния период не е бил освобождаван от работа по време на официалните
празници. Работата от страна на наетите работници, включително от ищеца, в
съботните дни, не само е била със знанието на работодателя, но тя е била изрично
изискана от негова страна, под страх за санкции за работниците, ако не
присъстват на работа в тези дни. Установи се от свидетелските показания, че в
събота ищецът е полагал труд от 5 часа, а понякога и повече. Тъй като свидетелят не сочи точно през кои дни ищецът е работил повече от 5 часа в събота, въз
основа на неговите показания може да се приеме за установено, че всяка
събота, през седмиците, през които е бил на работа, ищецът е полагал извънреден
труд в почивни дни по 5 часа.
Свидетелските показания установяват и работата през време на официалните
български празници за процесния период, а именно - 22.09.2014г., доколкото
ищецът претендира да е работил на официален празник само на този ден. По време на горепосочения официален празник, следва да се приеме, че ищецът е полагал труд, както през останалите
работни дни – т.е. по 9 часа.
От изложеното по-горе става ясно, че претенцията на ищеца следва да бъде
приета за доказана за положен извънреден труд за часове, както следва:
За м.07.2014 год.: за 22 часа извънреден
труд в работни дни /т.к. съгласно заключението на вещото лице е отработил 22
дни, имал е един ден неплатен отпуск/ и за 20 часа извънреден труд през почивни
дни.
За м.08.2014 год.: за 21 часа извънреден
труд в работни дни и за 20 часа
извънреден труд през почивни дни /т.к. за втората събота не се претендира
извънреден труд, а само за първата, третата, четвъртата и петата/.
За м.09.2014 год.: за 19 часа извънреден
труд в работни дни /има два дни болничен и е отработил 19 дни в месеца/, както
и за 20 часа извънреден труд през почивни дни и за 9 часа извънреден труд на
официалния празник 22.09.2014 год.
За м.10.2014 год.: за 17 часа извънреден труд в работни дни /има един
ден болничен и 5 дни битова злополука/ и за 20 часа извънреден труд през
почивни дни.
Съгласно чл.262 , ал.1 от КТ положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение не по-малко от: 50 % за работа през
работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на
официалните празници.
Вещото лице е изчислило равностойността на
възнаграждението в лева, както и възнаграждението на час работа, което възлиза
на 16,37 лв. След преизчисляване извършено от настоящия съд съгласно приетите
за доказани положени часове извънреден труд /посочени подробно по-горе/, на
базата на заключението на вещото лице Генов става ясно, че стойностите на
положения от ищеца извънреден труд са както следва:
За м.07.2014 год. : за 22 часа
извънреден труд в работни дни - 540, 21 лв. и за 20 часа извънреден труд през почивни дни –
572.95 лв., общо 1113,16
лв.
За м.08.2014 год. : за 21 часа извънреден
труд в работни дни - 512, 11 лв. и за 20 часа извънреден труд през почивни дни
– 572.95 общо 1085,06 лв.
За м.09.2014 год. : за 19 часа
извънреден труд в работни дни - 466,54 лв., за 20 часа извънреден труд през
почивни дни – 572.95 и за 9 часа извънреден труд на официалния празник
22.09.2014г. – 322.74 лв., общо 1362,23 лв.
За м.10.2014 год. : за 17 часа
извънреден труд в работни дни - 417,43 лв. и за 20 часа извънреден труд през
почивни дни – 572.95 лв., общо 990,38 лв.
Въз основа на изложеното по-горе съдът
намира за доказано по делото, че работодателят е следвало да заплати на ищеца
сумата от общо 4550,83 лв. за положен
извънреден труд за процесния период, от които – 1936,29 лв. за извънреден труд в
работни дни, 2291.80 лв. за извънреден труд в почивни дни, както и 322.74 лв.
за извънреден труд на официален празник.
Върху тези суми се дължи мораторна лихва,
изчислена за периода от 10.11.2014 г. до 09.08.2017 г., възлизаща на сумата от 1270.29
лева.
По отношение на претенцията за неползван
годишен отпуск, от експертното заключение се установява, че въззивникът има 24
дни неизползван платен годишен отпуск, възлизащ на сумата 3471,32 лева и
мораторна лихва за същия, възлизаща на 968,96
лева за периода 10.11.2014г. – 09.08.2017г. Вещото
лице е изразило становище, че платеният годишен отпуск е отчетен, но реално
обезщетение не му е начислено, поради което претенцията за неплатено
обезщетение за платен годишен отпуск е дължима.
Общото задължение на работодателя към
въззивника по всички предявени от него искове възлиза на сумата от 10261,40 лв.
Ответникът е направил възражение за
прихващане със следните твърдени свои вземания от ищеца: 3914.36 лв. – разходи
за настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение; 3975.20
лв. - разходи за предоставяна на ищеца
храна в хотела и 890.60 лв. - разходи за осигурен от работодателя транспорт и
за заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети, в общ
размер 8780,16 лв. Не се установи по делото
ответникът да е имал задължения спрямо ищеца за заплащане на горепосочените
разходи. Съгласно заключението на вещото лице Генов, при анализ на
представените по делото разходни документи и фактури се установява, че
работодателят е направил в полза на ищеца твърдените разходи. Тези суми са
изплатени извън задълженията на работодателя по трудовия договор, поради което
са предоставени на ищеца без основание и подлежат на връщане на основание чл.59
от ЗЗД. Ето защо съдът намира за доказани претенциите на ответника по
направеното възражение за прихващане. Общият размер на сумите, с които следва
да бъде извършено прихващане е 8780.16 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не
са налице пречки за извършване на прихващането по възражението на ответника. В
случая е неприложима разпоредбата на чл.272 от КТ, уреждаща забрана за
работодателя да прави удръжки от трудовото възнаграждение на работника без
съгласието му, освен в посочените в ал.1 случаи. Както е прието и в съдебната
практика – Определение № 1042 /25.10.2010 год. на ВКС по гр.д. № 745 / 2010
год., ІІІ г.о., забраната по чл.272 от КТ е установена само за работодателя, но
не и за съда по направено пред него възражение за прихващане. Както е посочено
в Решение № 295/18.06.2012 год. на ВКС, по гр.д. № 251 /2012 год. , ІV г.о.,
работодателят не е длъжен да предяви иск, когато може да се брани с възражение
/дори, когато възражението за прихващане касае реализиране на пълна имуществена
отговорност на работника, какъвто не е настоящия случай, /обаче решението на
съда трябва да е съобразено с правилата на несеквестируемостта, към които
чл.105 от ЗЗД препраща.
Разпоредбата на чл.105 от ЗЗД предвижда, че не могат да се
прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение . Въпросът, който се поставя в случая е, дали върху
конкретното вземане на ищеца за извънреден труд е допустимо принудително
изпълнение. Вземането за извънреден труд за съответния месец е част от
вземането за трудово възнаграждение за съответния месец, като двете вземания
формират общия размер на работната заплата на ищеца за съответния месец /чл.3
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . Предвид
посочените по-горе размери съдът намира, че вземанията на ищеца за извънреден
труд по месеци след добавяне към съответното вземане за всеки месец на останала
част от полученото трудовото възнаграждение посочено в заключението на вещото
лице Генов, са извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на
чл.446 от ГПК, поради което не попадат в хипотезата на чл.105 от ЗЗД и с тях
може да бъде извършено съдебно прихващане с други установени и доказани насрещни
вземания на работодателя.
Ето защо и след извършеното прихващане
на насрещно дължими главници, става ясно, че претенцията на ищеца за заплащане
на извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., както и за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е основателна и следва да бъде
уважена за сумата в общ размер от 1481,24 лв. /сумата, която
му се дължи за извънреден труд и неползван отпуск, с мораторната лихва върху
нея в размер на 10261,40 лв. минус 8780.16 лв. разходите на работодателя за
храна, нощувки и транспорт/, която сума работодателят следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване
на исковете на 09.08.2017г. до окончателното и изплащане, като за разликата до
общо претендирания размер от 14 637 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Поради несъвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново в изложения по-горе смисъл.
Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски от 215,67
лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно отхвърлената част от исковете
в полза на ответника са дължими разноски от общо 2711,15 лв. , които следва да бъдат присъдени в
тежест на ищеца.
В полза на Бургаския окръжен съд
работодателят дължи държавна такса върху уважените части от исковете в размер
на 59,25 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 999/18.05.2018г.
по гр.д. № 5886/2017г. по описа на Бургаския районен съд.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша
- чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона
„Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и
Джовани Батиста Бона, със съдебен адрес:*** – адвокат Иван Люцканов, да заплати
на М.А.С., гражданин на република Полша, роден на ***г. с лична карта № AST
118032, издадена на 14.05.2010г. от ПА Полша, с адрес: Република Полша, с.
Машево Дуже, ул. Липновска №173, п.к. 09-400, сумата в общ размер от 1481,24 /хиляда
четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивните
дни и през дните на официални празници, за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г., и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и мораторната
лихва върху тях, след извършено прихващане на общият дължим размер на
възнаграждението за положен извънреден труд след работно време, през почивните
дни и през дните на официално празници, за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.,
както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и мораторната лихва
върху тях – общо 10261,40 лв., със сумата от общо 8780.16 лв., представляваща разходи за
настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение; разходи за
предоставяна на ищеца храна в хотела и разходи за осигурен от работодателя
транспорт и за заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети,
ведно със законната лихва върху сумата от 1481,24 лв., считано от предявяване
на исковете на 09.08.2017г. до окончателното и изплащане, както и направени по
делото разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 215,67 лв. /двеста
и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, като за разликата до пълния
претендиран от ищеца размер от 14637.44 лв., отхвърля исковете като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.А.С.,
гражданин на република Полша, роден на ***г. с лична карта № AST 118032,
издадена на 14.05.2010г. от ПА Полша, с адрес: Република Полша, с. Машево Дуже,
ул. Липновска №173, п.к. 09-400 да заплати на „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша
- чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона
„Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и
Джовани Батиста Бона, сумата от 2711.15 /две хиляди седемстотин и единадесет
лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша
- чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона
„Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и
Джовани Батиста Бона, със съдебен адрес:*** – адвокат Иван Люцканов, да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на общо 59,24 лв. /петдесет
и девет лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.