№ 102
гр. П., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА СТ. ДРАГИЕВА
при участието на секретаря М. Янч. М.
в присъствието на прокурора С. Ст. К.
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА СТ. ДРАГИЕВА Частно
наказателно дело № 20233130200323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по внесено искане от Районна прокуратура Варна, ТО П.
за задължително настаняване и лечение в специализирано здравно заведение
на лицето В. К. Д., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. П..
В искането се сочи, че прокурорска преписка № 11793/2023 г. по описа
на Районна прокуратура Варна е образувана по повод докладна записка от А.
П. и Д. Т., съответно съдебен секретар и съдебен деловодител в РП Варна,
ТО- П., за това че от 11.08.2023 г. до момента В. К. Д. от с. К., общ. П.,
ежеминутно звънял на служебния телефон, системно ги притеснява на
служебния телефон. В хода на проверката от фактическа страна е установено
следното: В. К. Д. живеел сам в къща, находяща се в с. К., общ. П.. От около
30 години започнал да се държи странно. Спрял да говори с хората и да
излиза от дома си. От изветно време психичното му състояние се влошило. От
около средата на месец август 2023 г. постоянно започнал да звъни на кмета
на с. К. - Д. Т., за да му прати прокурор. Позвънявал многократно,
включително през нощта. Междувременно ежеминутно звънял и на
служебния телефон на РП Варна, ТО П. и твърдял, че не се хранил от три
месеца и е гладен, искал цигари, а не можел да става от леглото. Искал също
да се обадят на сестра му, за да му занесе храна и ножчета за бръснене.
Според кмета на селото не пиел лекарствата си и може би затова изпадал в
психични кризи.
С оглед установеното по преписката представителят на Районна
1
прокуратура Варна, ТО П., намира че, че са налице предпоставките,
предвидени в Закона за здравето, за разкриване на процедура за
задължително настаняване и лечение в лечебно заведение от посочените в чл.
156, ал. 2 от същия закон, спрямо В. К. Д.. Сочи се, че от събраните в хода на
проверката данни се установява, че поведението на В. К. Д., се отклонява явно
от общоприетото за нормално - проявява агресия спрямо околните.
Психическото му състояние изисква спрямо него да бъдат предоставени
медицинска помощ, грижи и подкрепа. Сочи, че поведението на В. К. Д.
създава реална опасност, както за собственото му здраве, така и за това на
околните, за което те имат критично отношение. Във връзка с това и на
основание чл. 157, вр. чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона здравето, е
внесено искане за образуване на производство за задължително настаняване и
лечение в лечебно заведение от посочените в чл. 156, ал. 2 от същия закон, на
В. К. Д..
В открито съдебно заседание представителят на ВРП ТО П. изразява
становище, че са налице предпоставките за настаняване на лицето, чието
освидетелстване се иска на принудително лечение в специализирано здравно
заведение. Пледира Д. да бъде настанен за задължително лечение в ДПБ-
Царев Брод за срока от три месеца, съобразно предложението от вещото лице
в СПЕ.
Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска,
се солидаризира с направеното предложение на ВРП ТО П. за настаняване на
лицето на задължително лечение. Счита, че са налице медицинският и
социален критерий и лицето следва да бъде настанено на принудително
лечение, при условията и за сроковете, съобразно заключението.
Лицето чието настаняване се иска е изслушано в съдебно заседание в
присъствието на назначеното вещо лице - психиатър. Лицето многократно
нарушава реда в съдебната зала и отправя словестни нападки към
присъстващите в залата. Отказва да предостави на съдебния състав документа
си за самоличност, който демонстративно държи в ръка. Когато отговаря на
зададените му въпроси дава объркани обяснения. Сочи, че е бил в
психиатрично лечебно заведение, не бил лежал за психични заболявания, а за
неврологични заболявания, веднъж, защото му спрели пенсията и веднъж го
закарали на сила или по погрешка не можал да разбере. Последно време бил
настинал и полицаите и прокурорите го манипулирали, правили му нещо през
тялото му минавал ток, не можел да стане от леглото. Сочи, че не се е хранил
2 месеца и половина. В съдебното заседание по делото представя епикриза от
УМБАЛ „Света Марина“ Варна, втора психиатрична клиника от която е
видно, че е постъпил в здравното заведение на 20.02.2023 г. и е изписван на
същата дата с приемна диагноза F20.0 параноидна шизофрения и окончателна
диагноза F20.0 параноидна шизофрения. Отбелязано е в същата, че това е
трета хоспитализация в психиатричното отделение като предходната е била за
периода 05.07.2022 г. до 15.07.2022 г.
2
За да се произнесе по направеното искане и на основание чл.156, 157 и
159 от Закона за здравето, съдът изслуша лицето, чието освидетелстване се
иска, свидетелите, като взе под внимание мнението на психиатъра, назначи и
прие съдебно-психиатрична експертиза и съобрази материалите по
приобщената по делото преписка № 324000-8841/2023г. по описа на РУ – П..
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Съобразно заключението на допусната и изготвена по делото съдебно-
психиатрична експертиза се касае за мъж на 61год, който е познат на ПБ-гр.
Варна от 2008год. Тогава променил поведението си и споделял богата
параноидна и халюцинаторна продукция-смятал че го преследват. След
проведено стационарно лечение в дома си не приемал поддържащо лечение
следва хоспитализация през 2016 год отново с подобна психотична продукция
и липса на адекватно антипсихотично амбулаторно лечение. Останал да
живее сам в наследствената си къща след смъртта на родителите си като бил с
конфликтно и агресивно и враждебно поведение към сестра си. Постепенно
се оформила личностова промяна-повишена мнителност, подозрителност,
редукция на интересите, инвалидизиран от ТЕЛК като при последното
преосвидетелстване от ТЕЛК с експертно решение №1301/12.04.22 год е
определена гр. инвалидност 80 % нетрудоспособност пожизнено с дг.
Праноидна шизофрения. През 2022год за 10 дни и през 2023год за един ден е
бил в ПБ и отказал провеждането на лечение.
След запознаване с данните от медицинската документация и
амбулаторното освидетелстване, данните от делото вещото лице потвърждава
диагнозата на лицето, чието освидетелстване се иска - Шизофрения,
параноидна форма с параноидно- халюцинаторен синдром. Промяна на
личността.
В конкретния случай се касае за пациент с Шизофрена психоза.
Проследявайки анамнезата на заболяването на Д. психичното му състояние в
последната година до настоящото освидетелстване при него се диагностицира
семейна и социална дезадаптация, промяна в поведението и немотивирана
конфликтност. Още след първото стационарно лечение съзнанието за
психично заболяване при Д. не се изгражда и това е причина за отказа му от
медикаментозно лечение и доброволно лечение в психиатричен стационар.
Обобщавайки всичко казано за това психично заболяване-Шизофрения ,
данните от цялата медицинска документация към момента за В. К. Д. и
данните по ЧНД при изготвяне на СПЕ и терапевтичното повлияване на
психоза при лицето, чието освидетелстване се иска до момента, вещото лице
дава заключение, че при В. К. Д. е налице медицинския критерии за
приложение на мед. мерки по отношение на него задължително лечение е
психиатричен стационар.
Вещото лице сочи, че лицето, чието освидетелстване се иска - В. К. Д. с
ЕГН**********, жив, с. К., общ П., не женен, със средно образование,
3
пенсионер по болест-80% пожизнено, неосъждан страда от с Шизофрения,
параноидна форма с параноидно - халюцинаторен синдром. Промяна на
личността.
Към момента на изготвяне на изготвяне на експертизата, при лицето,
чието освидетелстване се иска е налице медицинският критерии за
задължително лечение в психиатричен стационар по реда на чл. 146 от 33.
Вещото лице предлагаме задължителното лечение на лицето да се
проведе в ДПБ-Царев брод за срок от 3-ри месеца.
Съгласно заключението психичното състояние на лицето не му дава
психична възможност да изрази информирано съгласие за лечението си,
поради което е необхоД. да бъде назначено лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението му.
Свидетелката А. П. съдебен секретар в РП Варна-ТО П. сочи в
показанията си, че от края на работния ден на 11.08.2023г. Д. започнал да
звъни по телефона, като продължили и в понеделник. Твърдял, че е гладен, че
не се е хранил от три месеца, като отправял искания да се обадят на сестра
му. Звънял ежеминутно. Предложили му да изпратят социалния патронаж от
Общината, но Д. заявил, че не била вкусна храната и не можел да яде такава
храна.
Св. Д. И. – сестра на лицето, чието освидетелстване се иска, сочи в
показанията си, че брат и е с психично заболяване, с диагноза параноидна
шизофрения. Като цяло бил с нормално поведение, но понякога се държал
агресивно. От 8 г. Д. живеел сам, в къща в с.К., като отказвал всякакви грижи
и заявявал, че можел сам да се грижи за себе си. Стоял в къщи, заключвал се
и не се хранел. Почти всяко лято се държал така и изпадал в такива
състояния. От началото на м. 06. свидетелката ходела при Д. всяка седмица,
но той въобще не се появявал. Храната, която оставяла понякога била взимана
от брат и, но често мухлясвала. Свидетелката получила обаждане от
секретарката на кметството, че брат и изхвърлил остатъка от пенсията и
храната си пред кметството, викал. Отказвал свидетелката да го заведе на
лекар. На Д. се полага храна от социалния патронаж, но той настоявал да го
отпишат, защото щял да я излива на площада. Свидетелката сочи, че физиката
на брат и е променена и същият бил отслабнал много.
Съдът приема, че от събрания по делото доказателствен материал и
заключението по СПЕ се явява безспорно установено, че В. К. Д. страда от
заболяване, спадащо към категорията заболявания визирани в разпоредбата
на чл.146 от ЗЗ, т.е. налице е медицинският критерий за задължително
лечение на лицето по реда на чл.155 от ЗЗ.
Наред с това, видно от непосредствените впечатления на съда от
поведението на В. Д., показанията на разпитаните по делото свидетели,
имащи непосредствени впечатления от поведението му, както и от
съдържанието на заключението по назначената съдебно – психиатрична
4
експертиза, съдът намира че е налице и социалният критерий, обуславящ
необхоД.стта от настаняване на лицето за лечение, доколкото поради
заболяването си лицето може да извърши престъпление, което представлява
опасност за близките му, за околните, за обществото и застрашава сериозно
здравето им. В частност съдът намира, че поведението на Д. създава реална
опасност най-вече за собственото му здраве.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗ за
настаняване на В. К. Д. на задължително лечение, което да се проведе в ДПБ-
Царев Брод при стационарни условия за срок от три месеца.
В съответствие с мнението на вещото лице, съдът намира, че лицето
чието настаняване за задължително лечение се иска не би следвало само да
изрази информирано съгласие за лечение, като в тази връзка определя лицето
от Общинска служба по здравеопазване при Община-Шумен, което да
изразява информирано съгласие за лечението на същия.
Разноските по делото в размер на 200,00 лв., следва да останат в тежест
на Държавата.
Така мотивиран, Провадийският районен съд,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И
СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ на В. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес в с. К., общ. П., обл. Варна, българин, български гражданин,
средно образование, неженен, неосъждан, безработен, страдащ от
„Шизофрения, параноидна форма с параноидно - халюцинаторен
синдром. Промяна на личността“ в Държавна психиатрична болница –
с.Царев брод, община Шумен, област Шумен за срок от 3 /три/ месеца, на
основание чл.155 от Закона за здравето.
ПРИЕМА за установено, че В. К. Д., ЕГН: ********** не е в
състояние да изразява информирано съгласие.
ПОСТАНОВЯВА информирано съгласие за лечението на лицето В. К.
Д., ЕГН: ********** да изразява определено лице от Общинска служба по
здравеопазване при Община - Шумен.
Направените по делото разноски в размер на 200,00 лева (двеста) лева
остават за сметка на Държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седмодневен срок
от обявяването му в съдебно заседание пред ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение.
5
Препис от настоящото решение да бъде изпратен по факс на Държавна
психиатрична болница – Царев брод, РП-Варна-ТО-П., както и на Общинска
служба по здравеопазване при Община-Шумен.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6