№ 21159
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110101852 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Р. Ш. Б.“ ЕАД срещу К.
В. И. с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 23 394,72 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на наета вещ по
Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от разстояние от
02.03.2022г., 600,00 лева, представляваща неустойка по т.8 от Списъка на неустойките към
Договора за наем и 4258,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху двете
главници (обезщетение за вреди и неустойка) за периода от 08.07.2022г. до 09.01.2024г.
включително, както и законна лихва върху двете главници считано от дата на предявяване на
иска[1]10.01.2024г. до окончателно изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2022г. между страните е бил сключен
Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от разстояние. Изложени
са съображения, че „Райд Шейър България“ ЕАД, опериращо под търговското наименование
„Спарк“, предоставя обществено достъпна услуга, която позволява откриване и наемане на
електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители,
независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или няколко дни.
Ползването на автомобила се осъществявало чрез регистрация в мобилно приложение. Сочи,
че подписването на договора се извършвало чрез маркиране на нарочно обозначено поле за
изявяване на обвързващо съгласие в мобилното приложение. Заплащането на услугите се
извършвало с кредитна или дебитна карта, която се регистрирала в мобилното приложение
персонално от всеки потребител. Твърди, че всяко от електрическите превозни средства било
снабдено с GPS система за дистанционно наблюдение, поради което можело да бъде
1
локализирано в реално време. Сочи, че регистрацията на ответника в мобилното
приложение била извършена на 02.03.2022г., с което бил сключен договорът за наем и
заявено съгласие с общите условия на дружеството. В деня на сключването, в 19:45 ч.
ответникът резервирал лек автомобил Хюндай Кона, с рег. № СВ****РМ, който бил
предоставен за ползване на ищеца от лизингодателя „Бакб Файненс“ ЕАД. Излага, че в
19:45:32 ч. ответникът стартирал автомобила, като времето и посоката на движение били
отчетени от система за дистанционно наблюдение. Твърди, че в 23:44 ч. наетият от
ответника автомобил катастрофирал в района на МОЛ Парадайз. Описаното ищецът
установил от G P S системата на превозното средство. Излага, че ответникът е провел
разговор с КОЛ центъра на ищеца, в който съобщил за инцидента, но без да остане на
мястото на произшествието и без да информира контролните органи, продължил
управлението на автомобила до Л., където изоставил автомобила пред бл. 802Г. Сочи, че
потребителската сесия на наемателя била прекратена в 00:43:34 ч. на 03.03.2022г. от
наемателя. Автомобилът бил проследен чрез GPS системата и бил намерен от мобилната
група на Спарк скоро след това. Сочи, че бил извършен оглед на автомобила и в 02:09 ч.
служител от мобилния екип на Спарк подал уведомление за инцидент в мобилното
приложение, придружено с описание на видимите щети и снимков материал. Излага, че
според описанието на служителя, щетите били в предната част на автомобила – предна
броня, предно стъкло, капак, отворени въздушни възглавници. Твърди, че е предявил
застрахователна претенция по полица Каско+ към ДЗИ Общо застраховане ЕАД, след което
бил изготвен опис-заключение по щета 44012132205489/04.03.2022г. Застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, поради това, че водачът на превозното средство
не изпълнил задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Аргументира, че доколкото автомобилът е
лизингов, то всички разходи свързани с ползването, опазването и поддържането на вещта са
за сметка на лизингополучателя – в случая за сметка на ищеца. Твърди, че разходите, които е
заплатил за ремонт на автомобила възлизат на 23 394,72 лева, която сума била платена в
полза на сервиза извършил ремонта – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД на 07.07.2022г.
Претендира лихва за забава от датата следваща тази на плащането – 08.07.2022г. Сочи също
и че ответникът дължи неустойка в размер на 600,00 лева съгласно т.8 от Списъка на
неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договора за наем, за това, че не е
информирал компетентните контролни органи за настъпилия инцидент. Твърди, че е
изпратил 2 уведомления до ответника относно дължимите разходи и неустойка, но плащане
не било постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. С уточняваща молба с вх. № 68217/29.02.2024г. и в изпълнение
указанията на съда, ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за забава в общ размер на
4 258,40 лева върху двете главници (обезщетение за вреди и неустойка) за периода от
08.07.2022г. до датата на исковата молба, както и законна лихва считано от дата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на задълженията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
2
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и доказателствата по
делото, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените искове, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител на
проведеното на 19.11.2024г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител
в открито съдебно заседание с разпореждането от 16.03.2024г., препис от което му е връчен.
Предявените искове не противоречат на закона и добрите нрави, при извършената проверка
съдът установи, че същите не се основават на неравноправни клаузи в потребителския
договор. С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства исковете се явяват
вероятно основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 19.11.2024г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 1156,12 лева и за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 1536 лева, платено изцяло по банков път, или общо
2692,12 лева, които следва да му бъдат присъдени. На следващо място съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, с решението по настоящото дело
следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в производството по обезпечение на
бъдещ иск, предмет на ч.гр.д. № 67540/2023г. по описа на СРС, 41-ви състав, а именно 40
лева за държавна такса и 888 лева за адвокатско възнаграждение, платено по банков път или
общо 928 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л. 5“, бл. 505, вх. Г,
ет. 4, ап. 80, да заплати на „Р. Ш. Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ю“ № 11-13, ет. 4, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 92
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 23394,72 лева, представляваща обезщетение за вреди върху
наетата вещ – лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № СВ****РМ, причинени по време на
нейното ползване по Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
разстояние от 02.03.2022г., ведно със законната лихва считано от 10.01.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 600 лева, представляваща неустойка по
т.8 от Списъка на неустойките към Договора за наем, дължима за неуведомяване на
контролните органи за настъпил пътен инцидент с наетия автомобил, ведно със законната
лихва считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4258,40
лева, представляваща законна лихва върху обезщетението и неустойката за периода от
3
08.07.2022г. до 09.01.2024г. включително, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2692,12 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 928 лева,
представляваща разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №
67540/2023г. по описа на СРС, 41-ви състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4