Р Е Ш Е Н И Е
№ 751
гр.
Хасково, 01.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 863
по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.Г.С. ***, подадена чрез адв. Б.В.Т. ***, с посочен
съдебен адрес:***, офис 16, срещу Решение №190/05.06.2019 г., постановено по АНД
№ 310 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния
закон. Решението било постановено още в противоречие със съдебната практика. На
първо място се навеждат доводи, че неправилно било прието от районния съд, че
обжалваното НП било издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение. Видно от приложения АУАН №838465/19.06.2017г., на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН на 05.07.2017г. административно наказателното
производство било прекратено в частта за нарушения по чл.20, ал.2 и чл.140,
ал.1 от ЗДвП, тъй като било образувано ДП №514/2017г. на РУ на МВР – Хасково. С
Постановление от 15.05.2018г. на РП-Хасково досъдебното производство било
прекратено и изпратено на компетентния орган за решаване на въпроса за
административно наказателната отговорност. Въз основа на прекратеното
наказателно производство било издадено обжалваното НП за нарушения по чл.20,
ал.2 и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Т.е. в случая се касаело за производство,
инициирано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както било посочено от АНО в самото
НП. Хипотезата на санкциониране на определено лице по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН била изключение от общото правило и се характеризирала с определени
условия. Тази хипотеза не можело да се прилага по отношение на което и да е
лице, а единствено и само по отношение на това, срещу което било водено
наказателното производство. Изисквал се също идентитет и между изпълнителното
деяние по наказателното производство и изпълнителното деяние по вмененото на
наказаното лице административно нарушение. В този смисъл била съдебната
практика, приета с Решение от 13.07.2017г. по КАНД №104/2017г. на
Административен съд – Хасково. Сочи се, че видно от постановлението за
прекратяване на ДП №514/2017г. на РУ на МВР – Хасково, наказателното производство
било водено срещу неизвестен извършител и жалбоподателят не бил привлечен като
обвиняем. Т. е. в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН било санкционирано лице,
срещу което не било водено наказателното производство. По отношение на
жалбоподателя не било налице и второто условие за прилагане на хипотезата, тъй
като изпълнителното деяние по наказателното производство не се припокривало с
изпълнителните деяния по вменените му административни нарушения по чл.20, ал.2
и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради тези причини било нарушено правото на защита на
жалбоподателя с иницииране на производство по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, до
който извод следвало да достигне първоинстанционния съд и да отмени НП на
процесуално основание. Твърди се, че дори НП да е издадено въз основа на
горепосочения АУАН, както било прието с обжалваното решение, то НП било
издадено незаконосъобразно след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посоченият срок бил императивен, тъй като разпоредбата предвиждала при
неспазването му да бъде прекратено образуваното административнонаказателно
производство. В касационната жалба се цитира и съдебна практика, за която се
твърди, че била в посочения смисъл. На следващо място се навеждат доводи, че НП
не съдържало всички изискуеми реквизити. Настъпването на ПТП само по себе си не
можело да наложи извод за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗАНН. АНО не посочил
какви маневри били предприетите от жалбоподателя или от останалите двама
водачи. Липсвала като цяло фактическата обстановка, създала се между трите
автомобила, която била установена по прекратената наказателна преписка. Също
така, нормата на чл.20, ал.2 от ЗАНН задължавала водачите да съобразят
скоростта си с „атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост…“. В НП тези
елементи на пътната обстановка били посочени така, както били описани в
нормата, без да се конкретизира с кои от тях не е съобразил скоростта си
жалбоподателя. От доказателствата се доказало още, че пътният участък не бил
обозначен със знаци за ремонт и ограничение на скоростта от 40 км/ч., както се
твърдяло от АНО. Действало ограничение на скоростта за извън населено място от
90 км/ч., което обстоятелство също не се съдържало в НП. При това положение
нямало как да се прецени дали скоростта на жалбоподателя била несъобразена.
Същевременно не било изпълнено изискването на чл.57, т.3 от ЗАНН, да бъде
направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
което съществено процесуално нарушение трябвало да бъде констатирано от
районния съд. На трето място се навеждат доводи, че в случая сочените
административни нарушения не били доказани. Сочи се, че с обжалваното решение
неправилно било прието, че вменените на жалбоподателя с НП административни
нарушения били извършени и доказани. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло НП №19-1253-000018 от
04.02.2019г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ –
Хасково.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Становището на представителя
на Окръжна прокуратура – Хасково е, че касационната жалба е изцяло основателна.
Пледира за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното
постановление.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното
решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №19-1253-000018 от 04.02.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на П.Г.С., за нарушение
на чл.20, ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., а за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че наказаното лице е извършило описаните в
НП административни нарушения. Посочил, че административните наказания за всяко
от нарушенията са правилно и законосъобразно определени.
При
касационната проверка настоящата инстанция намира, че както наказателното
постановление, така и решението на районния съд са постановени изцяло в
необходимата форма и реквизити. Нарушенията и правната им квалификация са точно
установени. Касационните доводи не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни. Изложените пред районния съд възражения на санкционираното
лице относно недоказаност осъществяването на нарушенията от него са обсъдени,
като изводите на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Освен
това, според настоящата
инстанция двете нарушения са достатъчно ясно описани в НП, и не е било
възпрепятствано или ограничено по никакъв начин правото на защита на лицето,
нито се е стигнало до неразбиране от негова страна за какво го санкционират.
Настоящия състав на съда не споделя
наведените в касационната жалба доводи за нарушаване правото на защита на
касатора в административно наказателното производство, поради това, че същото
било инициирано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление от
15.05.2018г. на РП-Хасково, с което досъдебното производство е прекратено и изпратено
на компетентния орган за решаване на въпроса за административно наказателната
отговорност. Хипотезата на санкциониране на определено лице по чл.36, ал.2 от ЗАНН е изключение от общото правило и се характеризира с определени условия,
които според настоящия състав на съда в разглеждания случай са били налице –
идентитет между лицето по отношение на което са водени двете производство,
както и такъв между изпълнителното деяние по наказателното производство и
изпълнителното деяние по вмененото на лицето административно нарушение.
Първоинстанционното
решение е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка,
подробно описана. Относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на административните
нарушения, които са му вменени с НП, са правилни и обосновани, същите не
противоречат на събраните по делото доказателства. Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, а и
конкретни твърдения в тази насока няма изложени в касационната жалба. Споделят
се и изводите на първоинстанционния съд по отношение размерите на наложените
наказания, които се явяват справедливо определени.
Предвид
установеното, съдът не намира основания за отмяна или изменяне на оспореното
решение. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №190/05.06.2019 г., постановено по АНД №310 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
/особено мнение/
2.