№ 704
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110205234 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Топ Капитал” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. Г. Ч., срещу НП № 03 - 014022/18.08.2021
год., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на
дружеството за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, във връзка с чл. 28, ал.1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, му е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1
900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва изцяло правилността на наказателното
постановление, като се навеждат конкретни доводи за неговата материална и
процесуална незаконосъобразност. Поддържа се, че е налице разминаване в
АУАН и НП между фактическото описание на твърдяното административно
1
нарушение и посочената в тях правна квалификация. Сочи се, че това води до
съществено нарушаване правата на жалбоподателя, доколкото препятства
възможността му да узнае за какво точно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който поддържа изцяло депозираната жалба на
сочените в нея основания. Моли за присъждане на сторените разноски по
делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител в депозирани
писмени бележки до съда, моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на извършената проверката от инспектори на ДИТ - Варна било
установено, че на 20.07.2021 г., в ресторант за бързо хранене „Табла“,
находящ се в гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ № 5, стопанисван от
въззивното дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнил
задължението си да осигури ефективен контрол за придвижването от
работното място към зоната за почивка и хранене и мястото за изхвърляне на
отпадъците на лицето М. Д. Ст., ЕГН ********** на длъжност „готвач“, без
да създаде риск за здравето и по безопасен начин на работещия, като е
допуснал пода на изхода на подготвителното помещение към вътрешния двор
да бъде мокър и хлъзгав – от протичане на вода от „климатик“, вследствие на
което лицето М.С. се подхлъзва, пада на земята и си удря главата.
В съдебно заседание бе разпитал актосъставителя М.Д. и св. при
съставяне на акта –Н.И., които изясняват, че причина за проверката бил
инцидент, при който е пострадал работник . По делото бе разпитан и
пострадалия работник –М.С. , който заяви, че когато излизала на почивка се
подхлъзнала на стъпалото /ръба/,паднала и си ударила главата. Допълва, че в
самия двор има пластмасови решетки, „сухо си беше, подхлъзнах се“.
Нейната колежка - св.Н.М. заявява, че извън кухнята на заведението има
2
двор, маса и чадър и там работниците пушат. Видяла пострадалата С.
излизайки от кухнята където работела, стъпвайки на стъпалото се
подхлъзнала, паднала и си ударила главата. Веднага заедно с други колеги и
оказали първа помощ, след което била откарана в спешен медицински център.
.
Въз основа на събраните доказателства св. М.Д. съставила АУАН, който
бил надлежно връчен на същата дата на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са постъпили
възражения срещу съставения АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са без
противоречиви и кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта за административно нарушение е издадено
обжалваното НП на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна,
като административно наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
които са сочени в АУАН. Административно – наказващия орган е
квалифицирал нарушението по чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, във връзка с чл. 28, ал.1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежната страна по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е приета за разглеждане от съда.
С нея се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, чиято компетентност се
потвърждава от приложената към материалите по делото Заповед №
3071/12.01.2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда – София.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При анализа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи: АНО правилно и е приел, че е
осъществено нарушение на въззивното дружество и това е безспорно поради
настъпилата трудова злополука.
Но така посочената като нарушена правна норма по чл.16 ал.1 т.6 от
3
Закона за здравословни и безопасни условия на труд е бланкетна и
описанието на изпълнителното деяние само маркира нарушението. Съставът
на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ гласи, че - при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин.
В АУАН и НП не се съдържат факти, които да кореспондират с
посочената за нарушена правна норма на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ.
Действително работодателят трябва да упражнява контрол, но този контрол
следва да е единствено по спазване на нормите за безопасност на труда. За да
има неизпълнение на задължението за контрол, първо трябва да има
неизпълнение на нормите за безопасност, допуснати от работниците.
В АУАН и НП е прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал.1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г., съгласно която подовете на работните
помещения и на обособените работни места и техните елементи се изработват
и поддържат така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да
нямат опасни неравности, наклони, препятствия и отвори. Разпоредбата
визира изискванията, на които следва да отговарят подовете на работните
помещения. Отразените обстоятелства обаче както в акта, така и в НП, не се
субсумират под нормата на състав на административно нарушение, а според
настоящия състав е налице само констатация от страна на контролните
органи, за това какво е състоянието на провереното помещение в
контролирания от жалбоподателя обект. Така посочената разпоредба не
съдържа в състава си правило за поведение, което следва да се съблюдава от
страна на работодателя.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/ което нарушава установения ред на държавно
управление извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание налагано по адм. ред. В случая липсва описание
на конкретното действие или бездействие, чрез което е осъществено деянието
от наказаното лице.
В акта и НП само е възпроизведен състава на нормата на чл. 28, ал.1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г., която според наказващия орган е било прието,
че е нарушена. Същата обаче сама по себе си, не съдържа в себе си състав на
административно нарушение. Още повече, че разпоредбата на чл. 413, ал.2 от
КТ, на основание на която е наложено наказанието в случая, изисква
работодателят да не е изпълнил задълженията си за осигуряване на
4
здравословни и безопасни условия на труд. Наличието на препращане, което
се съдържа в нея, навежда на извода, че следва да бъдат описани какви са
били в случая задълженията на работодателя като посочен субект на
нарушението, които да не е изпълнил. Това съставомерно обстоятелство не е
отразено нито в акта, нито в НП.
Изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд са уредени в глава втора на ЗЗБУТ. В частност в чл. 7 от същия закон са
визирани и минималните изисквания, на които трябва да отговарят работните
места в частност помещенията. Съдът обаче не може да гадае какво
задължение не е било изпълнено в конкретния случай и коя норма на закона и
подзаконовия акт е била нарушена, поради изложеното по-горе.
Предвид това, съдът намира, че нарушението, за което е наказано „Ти Ай
Пласт“ЕООД не е описано от правна страна и фактическа страна в
процесното НП и то следва да бъде отменено само на това основание. В
АУАН и в НП не е описано от фактическа страна какво е следвало да бъде
направено, но е пропуснато от работодателя, за да се счита, че е налице
бездействие. Такива фактически описания липсват и не става ясно за какво е
наказано дружеството. Да приемем, че работодателят ще носи отговорност
при всяко нарушение на своите работници, означава да носи отговорност за
допустителство.
Отговорност за допустителство, обаче, според чл. 10 от ЗАНН, се носи
само в изрично предвидените от закона случаи. Нормата на чл.16 ал.1 т. 6,
ЗЗБУТ не предполага отговорност за допустителство, а отговорност за
бездействие. Отговорност за бездействие се носи само когато действието е
било дължимо, но не е извършено. Но какво е дължимото действие не е
описано в АУАН и НП.
Липсата на описание на нарушението е съществено процесуално
нарушение, т.к.ограничава правото на защита и НП следва да бъде отменено.
Предвид наличието на съществени процесуални нарушения, НП следва да
бъде отменено.
Предвид същественото накърняване правото на защита на
жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се
отмени в своята цялост.
По отношение искането на страните за присъждане на юрисконсултско
5
съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 370 /триста и седемдесет/ лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2022 г..
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това
е ОД на МВР – Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 год. по
адм. д. № 7758/ 2018 год. на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се
явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 014022/18.08.2021 г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Топ
Капитал” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. Г. Ч., за
нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, във връзка с чл. 28, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 900.00 /хиляда и
деветстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна да плати на „Топ
Капитал” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. Г. Ч.,
направените по делото разноски – 370.00 /триста и седемдесет/ лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7