Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 08.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1914/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.Д.М.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-001275/30.05.2019 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба му били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 22.05.2019  г., около 23.00  ч. свид. Ц.П. и Т.Г.– младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата на бул.“Цар Освободител“, непосредствено до кръстовището с ул.“Петко Д. Петков“ в гр. Русе, съвместно с полицейски служители от Първо РУ при ОД МВР-Русе.. В 23.40 ч. свид. П. спрял лек автомобил “БМВ Х6” с рег. № Р 76 76 ВМ и предприел проверка. В хода на извършената проверка, въз основа на представените документи, полицейските служители установили, че водач на автомобила е жалб.М.М., а пътник в автомобила била жена, с неустановена по делото самоличност. По време на проверката полицейските служители се усъмнили, че М. е под въздействие на алкохол, поради което свид. П. му предложил да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в организма. В присъствието на свид.П. и Т. Г., както и на полицейски служители от Първо РУ при ОД МВР-Русе, жалб. М. категорично отказал да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в Талон за изследване № 0065384, след което със същият талон Т.Г.дал предписание на М. за явяване на медицинско изследване и даване на кръвна проба в УМБАЛ-Русе до 40 минути от връчването на талона. Жалбоподателя отказал да подпише талона и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел – С.С.С.– полицейски служител от Първо РУ гр. Русе. След това, свид. Ц.П., след като приел, че жалб. М.М. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН. След като се запознал със съдържанието му жалб. М. се подписал за нарушител, но отказал да получи препис и да се подпише за това. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на друг полицейски служител от Първо РУ гр.Русе – С. Д..

 В указаният му в талона срок, жалб.М. не се явил в посоченото медицинско заведение за медицинско изследване и даване на кръвна проба.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на М.М. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. Действително, при описанието на нарушението били използвани съкращения на част от думите и термините, но Съдът намира, че тези съкращения са граматически утвърдени в писмената реч, традиционни и със смислово съдържание, съответстващо на обичайното и прието в обществото. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

В конкретният случай безспорно се установява, че жалб.М. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие не изпълнил и предписаното му медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол.

В тази насока, Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц.П., който удостоверява в показанията си заявеният от жалб. М., в негово присъствие, а и в присъствието на други полицейски служители, отказ от извършване на тест за установяване употребата на алкохол с техническо средство. Този свидетел лично и непосредствено възприел факта на нарушението, в изпълнение на служебните си задължения, а показанията му са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Установява се по несъмнен начин и факта, че жалб. М. не изпълнил и предписаното му медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол, като не се явил в указаният в талона срок, в посоченото му медицинско заведение.

По делото не се представиха и не бяха събрани доказателства, че пред жалб.М. са били налице обективни пречки да даде проба с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване.

От изложеното дотук става ясно, че жалб.М.М. осъществил и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да се подложи на проверка с техническо средство и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Действително, с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя било наложено само едно административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвидената от закона санкция „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Горното обаче по никакъв начин не е довело до накърняване правата му, доколкото такова би било налице, ако не беше осъществил състава на едно от двете предвидени от закона нарушения и е налице неяснота по отношение на обстоятелството, за неизпълнение на кое от двете посочени по-горе правила за поведение е санкциониран. Обстоятелството, че в конкретният случай жалб.М. е нарушил и двете правила за поведение, но е наказан само за едно от тях, няма как да е довело до накърняване правото му на защита, напротив - то е в негов интерес.

Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наложените с наказателното постановление наказания били правилно определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                            

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-001275/30.05.2019 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на М.Д.М.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                   Районен съдия :