№ 217
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20243100601345 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБ.-Ч.ТЪЖИТЕЛ И. М. К. – редовно призована, явява се лично и с
адв.А. А., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ПОДС.Д. Д. Д. – редовно призована, явява се лично и с адв.П. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда на първата инстанция.
СВИД.Ж. И. Д. – редовно призован, явява се лично.
АДВ.А. - Да се даде ход на делото.
АДВ.Н. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът, като съобрази, че при предходно съдебно заседание е бил
допуснат до повторен разпит свид.Ж. Д., който днес се води от частния
тъжител, което налага възобновяване на съдебното следствие и
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Пристъпва към повторен разпит пред въззивната инстанция на
свид.Д..
СВИД.Ж. И. Д. – със снета по делото самоличност, ЕГН **********.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да
говори истината.
СВИД.Д. – Тогава към момента на случката работех в комплекс
„Виниция“ в кв.Виница като портиер. Задълженията ми бяха да осъществявам
пропусквателния режим на комплекса, да не се допускат чужди хора, без да са
живущи в комплекса. Ако ще отиват на гости хората, собствениците трябва да
ги посрещнат. Аз познавам всички собственици и който е живущ в комплекса,
няма проблем да влиза и излиза.
По повод на моите задължения аз комуникирах с домоуправителя, като
последно беше И.. Сега вече не работя там. В комплекса работех до края на м.
юли и от 01.08.2024 г. вече не съм там.
За случая си спомням. Аз бях на работа, като това беше края на месеца,
2022 година и видях, че идва И. по служба, да си гледа нейните задължения.
Влезе в комплекса, свърши си работата и на излизане я виждам на камерите,
че излиза. Аз имах да й поставя задачи и да й кажа какви нередности има.
Спряхме се да говорим извън комплекса и в този момент дойде госпожа Д..
Беше ходила да разхожда кучето и веднага нападна И., като почна да я
обижда. Пита я каква била, че г-жа Д. е била собственик, а И. не била
собственик, а тя като домоуправител има право да влезе вътре. Караницата
беше във връзка с вратата, защото преди се отваряше навътре, а после навън
стана. Единият път й каза „Смотло“, а другия път й каза „Кифлоч“. Едното
беше към края вече и в момента, т.к. те говореха много от близко и на висок
тон, но право в лицето. Само г-жа Д. говореше на висок тон. И. се притесни да
не стане по-лошо и се обади на тел.112. Те като приеха поръчката, дойдоха
служители от Пето РУ. Тя като разбра, влезе да си вземе личната карта. Като
2
дойдоха полицаите, тя излезе и единия полицай дойде при нас, а другия отиде
при г-жа Д..
Тогава ме разпитаха и тогава казах същото, което и сега и те казаха, че
ще го пишат в докладната, но аз не знам какво са писали.
На въпроси на адв.А. – И. чу тези думи, които каза г-жа Д.. Това й се
отрази зле, разстрои се и се разтрепери и затова се обади на тел.112 да иска
съдействие.
На въпроси на съда – Основно г-жа Д. говореше и каза, че тя е
собственичка, а И. каква била, никаква. После взе да я обижда. Д. знае, че К. е
домоуправител. Д. й каза да се маха от там. И. стоеше до мен, не се махна.
Тогава й каза тези думи: „Смотло“ и „Кифлоч“. Каза й да напусне обекта във
връзка с това, че не е собственичка. И. нищо не можа да й отговори, защото тя
не й даде думата.
Вратата я обърнаха дни преди конфликта. Д. не беше съгласна с това. Аз
не знам за други хора да са недоволствали, само Д.. Това да се обърне вратата
не знам кой го е решил. Аз на общото събрание не присъствам. Техник е
предложил да се отваря навън. Портата затваря пешеходната пътека и заради
удобство на живущите се прави това. Аз тогава разбрах, че Д. не е съгласна с
това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
АДВ.А. – Нямам други искания, да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Н. - Нямам други искания, да се даде ход на делото по същество.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход
ПО СЪЩЕСТВО:
3
АДВ.А. – В мотивите на ВРС, които са много скромни и изложени на
една страница, не става ясно каква е действителната воля на съда, поради
която е постановил оправдателна присъда - дали обвинението не е доказано
или подсъдимата изобщо не е извършила вмененото й във вина престъпление.
Според мен съдът безкритично е приел обясненията на подсъдимата. Изцяло е
приел за неправдоподобни показанията на основния свидетел Ж. Д., без да ги
обсъди, анализира и съпостави със заявеното от останалите свидетели, като по
този начин е обективирал пълно несъобразяване с групата на обвинителните
доказателства, като не е взел предвид и отношенията и доводите на ч.тъжител
и гр.ищец. Отделно от това, служителите на реда, на които съдът се позовава,
и които са изготвили докладната записка и в нея посочват, че тъжителката се
оплаква, че е обиждана от подсъдимата. Съдът следва да отчете и това, че
двамата служители на реда знаят колко са натоварени и ежедневно имат
сблъсък с подобен род прояви и напълно логично и житейски правдоподобно
е да не помнят подробности от посетен н сигнал, за който ще бъдат
разпитвани месеци по-късно.
Ще цитирам нещо от присъдата на съда, че „Наред с това, в проведеното
съдебно заседание и изслушване на записите от 112, става ясно, че
тъжителката изобщо не посочва данни за отправени към нея обидни изрази от
лицето. Изтъква трикратно, че собственичката на апартамента създава
проблем, но други пояснения и каквито и да е данни за това в какво се състои
създаването на проблем, не се посочва.“
Ще отбележа, че обстоятелството, че частният тъжител не е съобщил на
оператора от Националната система за спешни повиквания, че е обиждана от
подсъдимата, не прави обвинението недоказано. Това е така, т.к. оператора от
тази система няма нито правомощия да охранява обществения ред, нито да
извършва проверки, нито да оказва съдействие, а единствено да пренасочва
сигналите към компетентните органите на Р.България, т.е. да осигурява един
бърз, безплатен, непосредствен достъп до службите за спешно реагиране. В
случая такава е била и целта на тъжителката, а именно да бъде изпратен на
място полицейски екип, на който тя е посочила, че са отправени обидите.
Предвид горното, моля да отмените присъдата, като постановите нова
присъда и осъдите подсъдимата за престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Моля
за разноски. Фактическата обстановка е ясна, няма да правя анализ на същата.
4
Думите, които са изречени, според тълковния речник – „Смотла“ е
женското на „Смотльо“, което е определение за непохватен и неадекватен
човек. „Кифлоч“ е обидно за жена и тези думи изразяват негативно отношение
и отрицателна оценка за личността и достойнството на обидената и са
изречени в нейно присъствие. Унизителният характер се преценява на
основата на приетите морални норми в обществото. Те са годни да накърнят
достойнството й и считам, че тези думи не са форма на проява на неучтивост
или правилата на приличие и недобро възпитание, те са една отрицателна
оценка и деянието е умишлено, т.к. извършителят е съзнавал, че това, което е
казал, е годно да унижи и да обиди лицето, към което се отнасят.
Считам, че не се касае за право на изразяване на мнение, което е право
на личността да се реализира в социалната реалност, т.к. обидата е предела и
ограничаване на право да изразяваме мнение с по-голяма търпимост към
политически дейци и не следва да се тълкува разширително, като отстояване
на мнение. В чл.39-41 от Конституцията и чл.10 от ЕКЗПЧ е прогласено
правото всеки да изразява мнение, но посоченото право не е абсолютно.
Основанието му се съдържа в Конституцията.
По отношение на гр.иск – той намира правното си основание в чл.45 от
ЗЗД. Ако приемете, че искът е доказан по основание и по размер, подсъдимата
виновно е осъществила противоправното деяние, то моля да уважите същия в
цялост.
Латинците са ни завещали една сентенция, че нито една обида на човек
не се чувства спрямо него малка. При обидата унижението настъпва
автоматично като неизбежна последица на обидното съдържание на обидните
изрази и тяхното възприемане от пострадалия.
Предвид горното моля да отмените присъдата и да постановите нова, с
която да признаете подсъдимата за виновна. Моля за разноски.
АДВ. Н. – Представям списък на разноските и договор за правна помощ
и правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След проведения в днешно с.з. повторен разпит на свидетеля, моля да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
и да потвърдите присъдата на ВРС, с която Д. Д. е оправдана по така
повдигнатото обвинение в тъжбата за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
5
Защо твърденията в тъжбата остават и днес недоказани - аз на това ще
насоча конкретно Вашето внимание.
Днес, както и пред първата инстанция, свид.Д. заявява, че когато Д. Д.
се е срещнала с г-жа К. и тя веднага е изрекла думите „Смотло“ и „Кифлоч“.
Ако прочетем подробно изложението на тъжбата, ще видим друга обстановка,
а именно какво казва в тъжбата си г-жа К. – че първо Д. Д. е казала: „Махай се
от тука, къде се намираш ти, ма?! Аз съм си вкъщи, ти къде се намираш, ма,
смотло?!“ След това, противно на показанията на свидетеля Д., който каза, че
тъжителката нищо не й е отговорила, самата К. казва: „В отговор
единственото, което успях да й кажа, беше да се махне от мен и да спре да
крещи. Т.к. тя не промени поведението си и продължи да крещи и обижда, да
се държи нападателно, аз се обадих на тел.112.“ Забележете, едва тогава, след
обаждането на тел.112, Д. е казала, според тъжителката, втората дума
„Кифлоч“. Свидетелят обаче казва, че преди обаждането на 112, Д. е изрекла
тези думи, което е явно противоречие с това, което самата тъжителка твърди.
Отделно от това, свидетелят каза, че между тях фактически не е имало
диалог, което също се оказва, че не е вярно, защото тъжителката казва, че те са
имали диалог – т.е. свидетелските показания очевидно са в нейна подкрепа, но
те не кореспондират с това, което всъщност се твърди, а именно кога точно са
нанесени тези обиди, което има вече решаващо значение за мотивите на съда
на първата инстанция защо той не е повярвал на кратките показания, защо се
е наложило да прави очна ставка. Вие видяхте днес самият свидетел колко е
лаконичен, въпреки многократните опити на същия да бъде разпитан. Той
единствено поддържа тази теза, която му е казана, че той трябва да каже само
тези думи.
В самата тъжба се излага, че Д. е ръкомахала, била е на 10 см. от лицето
на тъжителката и е гледала със „злобни искри в погледа, сочейки с пръст“. Ние
не видяхме никакво описание на това поведение и ако кажем, че сега
свидетелят може да го е забравил, защото е минало много време, но това
описание липсва и в първата инстанция, когато той е бил разпитван два пъти.
Във вида, в който се дават тези показания, за мен те са негодни, защото не
казват истината за това, което се е случило на срещата. Затова именно и
самата тъжителка, когато се е обадила на 112, тя е казала само, че има личен
проблем. То е конфликт между тях, както ние сме развили подробно на първа
6
инстанция с писмени доказателства и е свързан с много пари, които нейната
фирма и на съпруга й претендират от Д. Д.. Приложили сме
първоинстанционното съдебно решение, от което е видно, че съда отхвърля
иска, ВОС потвърди решението като правилно и законосъобразно, а то във
времето върви заедно с тъжбата, т.е. има гражданско и наказателно дело.
Всички претенции на г-жа К. са неоснователни и на фирмата, която тя по един
или друг начин представлява.
Отделно от това, конфликтът между тях не е само за една вратичка,
както непрекъснато се твърди, защото г-жа Д. е била без ток 5 дни,
благодарение на действията на тази фирма, които са й свалили самоволно
електромера, но тя сама може да обясни ситуацията на съда най-добре. Там
става въпрос за много сериозни противоречия и това умишлено е пропуснато в
тъжбата и се касае за много по-сериозни финансови взаимоотношения.
Вероятно има някакви междуличностови отношения и това по някакъв начин
е прераснало и в настоящото дело. Въпреки, че г-жа К. се домогва
непрекъснато да доказва своята правота, очевидно няма очевидци на това,
което тя твърди, че се е случило, защото нито полицаите са били очевидци,
нито нейната служителка – ю.к. Тончева, която разпитахме, нито портиера,
който услужливо ще преповтори тезата на тъжителката, защото дълго време
са били в служебни правоотношения и той е получавал съответно заплатата
си.
Аз смятам, че мотивите на първата инстанция не следва да бъдат
разколебани и разкритикувани и да не бъдат взети под внимание, защото
считам, че няма, въпреки опитите за събиране на доказателства, няма събрани
на практика такива, т.к. не се изтъкнаха някакви нови факти и обстоятелства,
различни от първата инстанция.
Моля да обърнете внимание на това колко е различен разказа в тъжбата
за това кой, кога, какво е казал и това, което каза свидетелят днес, който
твърди, че е присъствал там и помни много добре само тези думи и нищо
повече.
Останалото няма да преповтарям, поддържам всичко казано, като
считам, че няма логика в това. Г-жа Д. изобщо не е знаела, че И. К. е в
комплекса, та изведнъж от някъде да изскочи внезапно, едва ли не да насъсква
кучето си срещу нея и едва ли не да я бие там пред комплекса. А
7
същевременно, полицаите да нямат никакъв спомен за сериозна разправия
или конфликт. Те дори казват, че имат спомен, че са викнати за спор за ток,
какъвто всъщност съществува и той основната искова претенция, но не в това
производство. Съдът каза, че тя не дължи никакви пари, а те са хиляди левове,
каквито се искат тя да плаща. За мен това дело е с цел да се искат отново
някакви пари. Ние бяхме така добри да отидем на медиация и да потърсим
помирение, но тъжителката заяви, че не желае да се помирява и иска да осъди
моята клиентка.
Моля да ни присъдите разноски.
ПОДС. Д. – /право на лична защита/ – От това, което изслушах,
установих, че имам трета или четвърта версия на случилото се. Аз също
възприемам тези дела като опит да се оказва натиск върху мен. Това не ми
влияе особено притеснително. Не съм притеснена от случващото се дело,
защото знам как да си търся правата и да се обосновавам, знам и как да
доказвам това, което искам и имам претенции.
Аз затова водя писмена кореспонденция.
Тези епитети или обидни думи – нито ги тълкувам там, където ги
тълкува тя, нито има нужда да ги употребявам, за да си решавам проблемите и
споровете. В случая беше възникнал спор, т.к. опитите ми да комуникирам с
нея в писмен вид, не даваха никакъв резултат. И т.к. минавах от там, макар че
два пъти минах от там, нищо че свидетеля не го каза това нещо, направих
пореден опит да разбера защо на поредния си въпрос нямам отговор.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС. Д. Д. Д. – Искам съда да ме оправдае, т.к. това, което се разказва,
не е вярно.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание, съдът се произнесе с присъда, която
обяви на страните публично и разясни реда и срока за нейното обжалване.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.20 часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9