РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Ямбол, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. ПЕ.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330101075 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на М.Д. ГП против
В. СТ. СЛ. и А. С. Е. и двете от гр. Я., с която моли да се осъдят ответниците,
в качеството им на наследници на И. Х. Н.,б.ж.на гр. Я. да й възстановят
дължащите се от наследодателката им парични средства общо в размер на
3100лв., заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли, за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищцата твърди, че на 04.09.2021год. е починала И. Х. Н., б.ж.на гр.
Я. /акт за смърт ***/05.09.2021год/ на Община гр. Я., нейна дългогодишна
близка приятелка.
През месец май 2021 год. била уведомена от приятелката си Н., че
има тежко *** заболяване - ***, което изисква ежедневни грижи и поради
обстоятелството, че същата няма семейство и близки роднини, на които да
може да разчита в този изключително тежък период от живота й, е принудена
да се обърне нейните най-близки приятели с молба за помощ.
Ищцата посочва, че заедно с Ж. Н. и В.М. се отзовали веднага на
молбата й и в следващите няколко месеца били денонощно с нея.
1
През лятото на 2021 год. състоянието на И. Н. се влошило и същата
потърсила нетрадиционни методи за лечение, за което плащала големи суми.
Към момента същата била обездвижена, което затруднявало теглене от
спестяванията й и същата поискала в заем от ищцата и М. парични суми с
намерението при изготвяне на пълномощно и изтегляне на парични суми от
ЮРОБАНК-Я.,където били спестяванията й да им ги възстанови.
На 04.07.2021год. ищцата й предоставила сумата 1600 лв. в
присъствието на Ж. и В. и на 30.07.2021год.-1500лв., като на същата дата В.
М. й предоставил също 1500лв., тъй като й била необходима сума от 3000 лв.,
с които ищцата не разполагала.
От средата на месец август ищцата и приятелите заедно с
ответниците продължили да гледат наследодателката на ответниците до
нейната смърт. След смъртта на И. се обърнали към наследниците с молба
след като приемат наследството да им възстановят заетите парични средства
от спестяванията й, но същите категорично отказали.
Ето защо за ищцата възникнал правен интерес да поиска връщането
на заетата сума по съдебен ред.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който оспорват изцяло предявеният иск по основание и
размер.
Не оспорват, че М. П., Ж. Н. и В.М. са полагали грижи за болната
си приятелка, като тези грижи не са били с меркантилни цели, а грижи за
приятел, тоест в изпълнение на техен морален дълг.
Оспорват твърденията на ищцата, че към момента на предаване на
парите наследодателката им Е. Н. е била възпрепятствана поради
обездвижване да тегли от сметката си средства с които да покрива лечението
си.
Твърдят, че обездвижването на Е. Н. поради заболяването което е
имала е настъпило след 10.08.2021г. До този момент, тя е била във
възможност да полага грижи за себе си, в това число и теглене на
спестяванията си от обслужващата я банка. На 12.08.2021г. се е обадила на В.
СТ. СЛ. - ответница с молба да се грижи за нея. От 13.08.2021г. до 04.09.2021
г./датата на смъртта на Е./ В.С. е била денонощно до нея и е полагала нужните
грижи.
На следващо място твърдят, че Е. Н. е нямала и изначална нужда да
2
иска от ищцата пари в заем, тъй като на 12.05.2021г. същата е получила в
наследство солидна сума пари възлизаща на 193610,47лв., което говори за
нейната финансова обезпеченост, като не е имала нужда за иска пари в заем.
В периода в който ищцата твърди, че е предоставила сумите, Е. Н. три пъти
лично е теглила на каса от обслужващата й банка средства за лечението си,
които суми възлизат в общ размер на 25 000лв.
На следващо място счита, че има злоупотреба с правото, тъй като
ищцата се опитва да получи облага при евентуално съдебно решение в нейна
полза с твърдението си, че е дала пари в заем на Е. Н., която сума не попада в
забраната на чл.164, ал.1, т.З от ГПК и с помощта на мними свидетелски
показния би искала да докаже твърдените в исковата молба обстоятелства. На
следващо място ищцата разбирайки за смъртта на Е. Н. насочва претенциите
си към наследниците, които са в невъзможност да защитят в пълен обем
правата си в настоящото производство като се опитва да се домогне до
положителен резултат, а именно твърдяният от ищцата заем. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от препис-извлечение от акт за смърт издадено от Общ. Я. Е.
Х. Н. е починала на 04.09.2021г. в гр. Я.. Съгласно удостоверение за
наследници изх.№ ***/14.09.2921г. на Общ. Я. ответниците са наследници по
заместване на Е. Х. Н.. Във връзка с вържаненията си ответниците са
представили извлечение от сметката на Е. Х. Н. в „Юробанк България“ АД,
според която същата е теглила суми от сметката си на 01.04.2921г.,
27.04,12.05.2021, на 27.05.2021г. , на 31.05.2021г. – 7000лв., на 01.06.2021г.-
10000лв., на 01.06 и на 07.06.2021г. – 2070лв. общо, на 07.06,
29.06,12.07,27.07,05.08 и на 27.08.2021г.
Видно от писмо изх.№ *** от 09.06.2022г. на „Юробанк България“ АД,
Е. Х. Н. фигурира като титуляр по посочена банкова сметка, открита на
27.09.2010г. и закрита на 04.02.2022г. в която към 03.09.2021г. има отразено
салдо от 153 419.29лв., които са преведени по сметни на нейните наследници
– ответниците по делото, според представените преводини нареждания.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.М. заяви, че с Е. Н. се познавали от 48 от, като израсли
3
заедно като деца. След извършено изследване разбрали, че тя има ***. От
самото начало се налагало да й помагат, т.к. тя не можела да живее сама,
имала нужди от грижи. Той и г-жа Д. били до нея, като са я вадили до лекари,
за операция, след операция. Те й давали пари за различни неща, купували й
скъпи лекарства. После свидетелят разбрал, че тя е хвърляла много пари за
цигани и шамани. Свидетелят заяви, че разбрал, че М. е дала на Е. пари. Това
станало, когато той бил при Е. и си говорили с нея. Тогава г.жа Д. дошла,
била с бялата докторска престилка, носела плик на „А1“ и й казала „Е.,
заповядай“ и си тръгнала, защото имала пациенти. Свидетелят видял парите,
които били към 1500лв., в банкноти по 100лв. и по 50лв. Когато той я попитал
за какво са тези пари, тя му казала, че него не го ивтересува, като тя щяла да
се оправи с М.. Тя му казала, ме и друг път М. й е давала пари, някъде около
4000-55000лв., отделно й е купувала лекарства. Свидетелят заяви, че лично е
докарал обезболяващо лекарство от П., което струвало към 8000лв., като
отделно имало 3000лв. за път. Според него тези пари били за разни шамани и
цигани. Сочи, че имало дни в които Е. се чувствала добре, а други в които не
можела да тръгне за банката, била отпусната, имала страх да не остане без
пари. Него ден, когато г-жа Д. й донесла парите, трябвало да отиде до
банката, но не отишла.
Свидетелката Ж.Н. заяви, познава Е. и г.жа Д. от много години.
Разбрала от Е., че е болна, като ходила при нея всяка вечер, като започнали с
М. да я гледат, В. я водил в С.. През месец юли Е. й казала, че М. й дала пари
1600лв. първия път, а към края на месеца от 1500лв. Тези пари ги взела за
лечение на ***. След смъртта й, В. казала че ще върне върне парите, но не ги
върнала.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.5,ал.1
от ЗН
Съгласно чл.240,ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен,
реален, комутативен и неформален, като за действителността му е
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е
4
предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.
За основателността на иска по чл. 240 ЗЗД следва да се докаже, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по
който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на
ответниците е да докажат погасяване на вземането или да противопоставят
съответни възражения.
Поради неформалния характер на договора за заем, както и с оглед
стойността на същия за установяването му са допустими свидетелски
показания, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Н.,
като обективни, вътрешно непротиворечиви и последователни. От същите се
установи, че поради тежко *** заболяване на тяхната приятелка Е. Х. Н. през
2021г. , се наложило те да полагат ежедневни грижи за нея, т.к тя нямала
семейство и близки роднини, на които да може да разчита. Състоянието й
било променливо, като имало периоди да влошаване. За лечението й били
необходими много средства, като тя е давала много пари и за други
нетрадиционни „лечители“. През юли 2021г. според свидетелите ищцата е
дала в заем на Е. две сума от 1500лв. и от 1600лв.,като е заявила, че ще й ги
върне, което не е сторила поради влошеното й състояние и настъпилата
смърт. Установи се, че Е. Х. Н. действително е теглила пари от личната си
сметка, видно представената справка по същата . От същата се установява, че
през месец юли, когато е взела в заем пари от ищцата , Е. Х. е теглила само
веднъж пари от сметката си на 12.07.2021г., което потвърждава твърденията,
че в началото и в края на месеца, тя не е ходила да тегли пари, поради
влошеното си здравословно състояние. От показанията на св. М. се установи и
личното предаване на парите в плик на „А1“, както и от показанията на
другата свидетелка Н., която също потвърди предаването на парите в плик,
както и каква е била целта на същите – за лечение. При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства се налага извода, че между ищцата и
починалата наследодателка на ответниците е имало сключени два устни
договора за заем на пари от 1600лв. и от 1500лв., които не са били върнати на
заемодателката нито от починалата Е. Н., нито от ответниците. С оглед на
така приетото искът като основателен следва да се уважи, ведно със законната
лихва, считано то датата на предявяването му в съда – 20.04.2022г.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва
да заплатят на ищцата направените от нея разноски по делото, които
5
съобразно представения списък са в размер на 424лв. / 300лв.-
адв.възнаграждение и 124лв. – платена държавна такса/.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.С. С. от гр.Я. *** с ЕГН ********** и А. С. Е. от гр.Я.
***, ЕГН ********** да заплатят на М.Д. ГП от гр.Я. ***, ЕГН ********** на
осн.чл. чл.240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.5,ал.1 от ЗН сумата от 3100лв., ведно
със законната лихва, считано от 20.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.С. С. и А. С. Е. да заплатят на М.Д. ГП направените по
делото разноски в размер на 424,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6