Р Е Ш Е
Н И Е № 784
гр.Пловдив,
19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 997/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
В.И.Д., чрез адв. С.Г.,
срещу решение №1264/03.04.2019г. по гр.д. № 14684/2018 г., на Районен съд –
Пловдив, с което са отхвърлени предявените от В.И.Д. против Многопрофилна
болница за активно лечение – Пловдив към Военномедицинска академия София – гр.
Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната
като такава на Заповед № ЛС-42/24.08.2018г. на Началника на ответната страна,
възстановяване на ищеца на предишната му работа – „***“ в Транспортно
осигуряване в Сектор Логистика в Административно-стопански блок в МБАЛ Пловдив
към ВМА София, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението
през периода 01.09.2018 г. – 01.03.2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, като неоснователни и недоказани.
Решението се
обжалва изцяло.
Решението
се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при извършени
съществени съдопроизводствени нарушения.
Сочи се, че със заповед на Министерство на
отбраната № ОХ 563/2018 г. е разпоредено изменение в длъжностното разписание на
ВМА, в това число и на МБАЛ Пловдив, като изпълнението е възложено на началника
на ВМА, без опция той да прехвърля правата си на подчинените структури.
Сочи се че заповед на Министерство на отбраната №
ОХ 563/2018 г. е изпълнявана от началника на МБАЛ Пловдив към ВМА София преди
изобщо да е получена в тази структура.
Сочи се, че не е извършен подбор между всички лица,
работещи на длъжността „***“.
Сочи се, че извършеният подбор е незаконосъобразен
и в противоречие с чл. 329 от КТ работодателят е определил критериите за
подбор. Районен съд - Пловдив не е обсъдил всички представени писмени
доказателства по делото.
Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от МБАЛ Пловдив към ВМА София, с който жалбата се намира за
неоснователна. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се разноските пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, държавна такса за въззивно обжалване не се дължи
от работника и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията
на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от въззиваемият В.Д. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Първата инстанция е приела от
фактическа страна, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение при въззиваемата
страна и нейните праводатели от 10.05.2001 г., последно като „***“ в
Транспортно осигуряване в Сектор Логистика в Административно-стопански блок в
МБАЛ Пловдив към ВМА София. С връчено му на 01.08.2018 г. Предизвестие №
З-1689/01.08.2018 г., В.Д. е бил предизвестен, че на основание чл.326 от КТ във
връзка с чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, с изтичането на 30 дни
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание, както
и, че при неспазване на срока на предизвестието, ще му бъде изплатено
обезщетение по чл.220 от КТ – като с процесната Заповед, считано от 01.09.2018
г. е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание.
РС Пловдив приема, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
жалбоподателя е било налице действително съкращаване на щата на заеманата от
него длъжност, работодателят е изпълнил задължението си преди уволнението да
извърши подбор (при това измежду всички лица, работещи като шофьори) и
задължението си по чл.333, ал.4 от ГПК, поради което уволнението на работника
се явява законосъобразно.
По възражението на жалбоподателят
В.Д., че със
заповед на Министерство на отбраната № ОХ 563/2018 г. е разпоредено изменение в
длъжностното разписание на ВМА, в това число и на МБАЛ Пловдив, като
изпълнението е възложено на началника на ВМА София, без опция той да прехвърля
правата си на подчинените структури си, въззивният съд съобрази следното. Видно
от представените и приетите пред първата инстанция писмени доказателства
горното възражение е неоснователно. Видно от Заповед № 1027/06.07.2018г. /л.41/
началника на ВМА София към 06.07.2018г. вече е одобрил заповяданите от
министъра на отбраната със Заповед № ОХ
563/05.07.2018г. изменения на длъжностното разписание за ВМА, от която е част и
МБАЛ Пловдив. Тоест изменението в длъжностното разписание е извършено лично от
началника на ВМА София.
Видно от удостоверение на ВМА София /л.22/ МБАЛ
Пловдив не е юридическо лице, а е структурно звено на ВМА, която е част от
въоръжените сили на РБ, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната
и лечебно заведение по чл.5 ал.1 от ЗЛЗ към Министеерството на отбраната.
Практическото прилагане на тази заповедта на
министъра на отбраната за МБАЛ Пловдив
при ВМА е възложено на началника на тази болница, за което той надлежно
упълномощен видно от Заповед № 251/12.02.2018г. на началника на ВМА София
/л.61-63/. По силата на последната заповед началника на ответната болница има
право да утвърждава длъжностните характеристики на личния състав - т.11 и да
назначава и освобождава цивилните служители на болницата т.10, а именно за
такива служители става въпрос в конкретния казус, а не за военнослужещи. Кой е
началника на МБАЛ Пловдив при ВМА е ясно
видно пък от Заповед №751/23.12.2011г. /л.79/. Ето защо като компетентен орган
за процесната болница, част от организационната структура на ВМА, началника на
МБАЛ Пловдив е пристъпил към практическото изпълнение на вече промененото
длъжностно разписание на ВМА, като е издал Заповед №РД -191/06.07.2018 г.
/л.42/, с която в изпълнение на министерската заповед и заповедта на началника
на ВМА е наредил да се извърши подбор по чл.329 от КТ между цивилните служители
на „Транспортно осигуряване“ в сектор „Логистика“ в Административно стопански
блок на МБАЛ Пловдив към ВМА София, като е определил и критериите за подбор.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят В.Д., че Заповед на Министерство на отбраната № ОХ 563/05.07.2018г. е
изпълнявана от началника на МБАЛ Пловдив към ВМА София преди изобщо да е
получена в тази структура. Заповедта е издадена на 05.07.2018г. от министъра на
отбраната, а изпълнението й е започнало на 06.07.2018г., както във ВМА, така и
МБАЛ Пловдив към ВМА. Видно от второто представено заверено копие на Заповед на
Министерство на отбраната № ОХ 563/05.07.2018г. и на Заповед
№1027/06.07.2018г., същите са входирани на дата - 06.07.2018г. /листи 215 и
216/ в процесната болница. Но независимо кога заповедта на министъра на
отбраната е била получена в ответника, нейното изпълнение е било обусловено от
факта на предходно издадената заповед на министъра на отбраната. Как точно
заповедта на министъра на отбраната е била толкова бързо сведена до знанието на
подчинените му структури от ВМА не е факт от значение за решаването на този
казус. Същата може да е била пратена по електронен път /факс или електронна
поща/ или пък по друг начин, чрез куриер и други способи. Факт е обаче, че
заповедта на министъра е изпълнявана след издаването й, което не сочи на
никакво нарушение на закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят В.Д.,
че не е извършен подбор между всички лица, работещи на длъжността „***“, защото
лицето В.И. не е участва в подбора, като умишлено началника на МБАЛ Пловдив към
ВМА София го преназначава същият този ден – 06.07.2018г. на друго работно място
- Младши експерт, което всъщност си е пак шофьор. Началникът на МБАЛ Пловдив
към ВМА София е преназначил това лице на новата длъжност не по собствено
решение /всъщност той няма и право да прави изменения в дължностното
разписание/, а в изпълнение на същата тази Заповед на Министерство на отбраната
№ ОХ 563/05.07.2018г., която в точка 1.107.1 /л.37/ го задължава да впише нова
длъжност – Младши експерт. Правилно лицето В.И. преназначено на тази длъжност
от шофьор не е участвало в подбора. Видно от длъжностната характеристика на
тази длъжност /л.67-69/ на същият се възлагат предимно организационни и
ръководни трудови функции, свързани с отчет на автомобилната техника,
организация и контрол на ГСМ, подготовка на автомобилите на ГТП, планове и
графици за ремонт на автомобилите, изпълняване на задълженията на КТП в района
на болницата и други. Като част от тези функции са пряко свързани с Вътрешните
правила за организацията на експлоатацията и поддръжката на ППС от ВС на РБ,
утвърдени от министъра на отбраната със Заповед № ОХ 881/23.11.2011г.
/л.242-л.323/, например чл.14, чл.15, чл.19 и чл.28 от горните правила. Че това
е различна трудова функция от шофьор е ясно видно и от приетата ССЕ в т.6
/л.105/, която сочи на разлика в основните трудови задължения и отговорности на
тези две длъжности. Поради което няма как това лице да е трябвало да участва в
извършвания подбор.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят В.Д.,
че извършеният подбор е незаконосъобразен и в противоречие с чл. 329 от КТ
работодателят е определил критериите за подбор, като жалбоподателят няма
нарушения на ЗДвП, но е получил най-малко точки при подбора, а другите шофьори
са с нарушения на ЗДвП, но са получили повече точки от него. Критериите за
подбор по чл.329 от КТ не са незаконосъобразни. Видно от Заповед № РД
-191/06.07.2018 г. и формуляр за оценка /л.42-л.46/, критериите са съобразени със закона. Това са
образователна степен, допълнителна квалификация във връзка със заеманата
длъжност, степен на изпълнение на трудовите задължения по критерии свързани с
обема и качеството на работата, проявата на инициативност и желание за справяне
с по-трудни задължения, притежаване на необходимите знания и умения за справяне
със съответната компетентност за длъжността, неточности или непълноти в
знанията и уменията, спазване на работното време и правилника за вътрешния
трудов ред и други. Тези критерии са законосъобразни. По отношение на извършените
нарушения на ЗДвП на всички шофьори са били изискани справки от сектор ПП и КАТ
Пловдив, като е установено, че независимо от предходните нарушения, всички те
са без отнети контролни точки по ЗДвП /л.207-213/. Поради което това няма как
да стане единствен и решаващ критерии за подбора, още повече че става дума за
нарушения извършвани и твърде назад във времето. Поради което извършения подбор
е осъществен по законосъобразни критерии от назначена комисия от началника на
тази болница и след изслушване на прекия началник на тези работници М.В.Б.,
разпитана като свидетелка на л.178 от делото. Същата сочи, че комисията по
подбора е преценила качествата на шофьорите като всеки член на комисията е
изказал собственото си мнение за всеки един служител и всички достигнали до
общо решение за точките във формуляра. Така извършения подбор е
законосъобразен. Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че подбора е
следвало да се състои само в сравнение на нарушенията по ЗДвП и да приключи
дотам, като се съкратят тези шофьори с най-много нарушения. При преценката на
изискуемите критерии по чл.329 от КТ – по-висока квалификация и по-добра работа
работодателят може да установи и други критерии освен един единствен критерий и
да извърши комплексна оценка на своите работници, което е сторено и в казуса.
При тази правна преценка уволнението е
законосъобразно. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразо и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
МБАЛ Пловдив към ВМА София следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. По
договор за правна помощ и платежно нареждане /л.22-23/ са платени 1 000
лева от въззиваемия и тази сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя. По направеното възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК съдът намира, че то е неоснователно.
Предявени са три иска по - чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
вр.с чл.225, ал.1 от КТ. По тези искове минималното възнаграждение не надхвърля значително
платеното възнаграждение от 1 000 лева а и делото си има своята фактическа
и правна сложност, ето защо искането по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1264/03.04.2019г. по
гр.д. № 14684/2018 г., на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,***-адвокат
С.Г. да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив към
Военномедицинска академия София – гр. Пловдив, ЕИК 1290002730097,
представлявана от Началника А.Х.П., със съдебен адрес:*** – ТЦ „Гранд“, ет.3,
офис 3-65, адв. Р.П. сумата от 1 000 лева за разноски за адвокатска защита
по въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от 20.06.2019г. пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.