Решение по дело №406/2018 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 43
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20181440200406
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 22 май 2019 г.

 

                             

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 22.05.2019 г.  /двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година/ в  състав:

 

                                                     Районен съдия: Борислав Методиев

 

при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 406 по описа на РС-Козлодуй за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Г.А. с ЕГН:********** ***-0288-000613 от 12.09.2018 г. на Началник група в РУ-Козлодуй при ОД на МВР -Враца, с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

 

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.

 

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, с което се ограничава правото му на защита. Твърди, че не е осъществил състава на нарушението.

В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не изпраща представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 28.06.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 28.06.2018г., около 17.15 часа, в с.Крива бара, обл.Враца по ул."Георги Д." до дом №56, въззивникът управлявал мотоциклет „Хонда 125” с рама №ZDCJF09A04F099105 /сив на цвят/, без данни за собственост, без да притежава категория за управляваното моторно превозно средство. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Към посочената дата, видно от приложената по делото административна преписка А.Г.А., притежавал СУМПС, валидно за категории "В" и "М".  

На въззивника А. в последните две години са налагани нееднократно наказания по ЗДвП, посочени в справката за нарушител от региона.

Показанията на разпитаните свидетели – С.М.И., П.Д.П. и В.И.Т. са обективни и непротиворечиви по отношение на това, че жалбоподателят А.А. *** е управлявал мотоциклет „Хонда 125”, без данни за собственост и без да притежава съответната категория, необходима за управление на посоченото МПС, на датата посочена в акта за установяване на административно нарушение.

Не става ясно обаче, нито от съставения АУАН, нито от обжалваното наказателно постановление 18-0288-000613 от 12.09.2018 г. на Началник група в РУ-Козлодуй при ОД на МВР –Враца, нито от показанията на свидетелите, каква точно категория се изисква за управлението на мотоциклет марка „Хонда 125”, управляван от въззивника.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя, изложено в жалбата му и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Според съдът са допуснати съществени процесуални нарушения по приложението на  процесуалния закон.

В действителност и АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни лица, съгласно с предоставените им с приложената по делото заповед правомощия.

Актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

И двата акта обаче не съдържат всички задължителни реквизити, императивно уредени от законодателя в чл. 42 и 57 от ЗАНН. Нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, като и в двата акта – първо актосъставителят в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и аднимистративнонаказващият орган в наказателното постановление, бланкетно са цитирали нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като са посочили, че жалбоподателят е „управлявал мотоциклет „Хонда 125”, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС”, без да конкретизират каква точно категория се изисква за управлението на мотоциклет марка „Хонда 125”, управляван от А..

Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика - същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление при описанието на нарушението.

Поради това, настоящият съдебен състав, счита, че е нарушено правото на защита на въззивника, изразяващо се в това, че той не е могъл да разбере какво точно нарушение е извършил, с което са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

От друга страна, актосъставителят не е обследвал местопроизшествието непосредствено, а по-късно. Не е констатирал нарушението лично и не е възприел пряко обстоятелствата, а чрез обяснения на различни лица.

С оглед на изложеното наказателното постановление касателно налагането на санкция за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано .

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0288-000613/12.09.2018г. на Началник група при РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на А.Г.А. с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: