Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 / 01.07.2020 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен
съд Втори
наказателен състав
на
първи юни две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АНД №
279 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Л.Д.Т. *** срещу Наказателно постановление №
17-1253-000336/ 14.01.2020 г. на Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР Хасково, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца .В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила .Счита за изтекли всички преклузивни срокове по процедурата по издаване и връчване
на НП . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован
не се явява .
Административнонаказващият
орган - Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.В придружителното писмо към АНП
излага становище жалбата да не бъде уважавана.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На
27.03.2017 г. служителите на РУ на МВР - Хасково св.Б.Д. и Т.И.
били на работа ,като със
служебния автомобил извършвали патрулна дейност в град Хасково .Около 03.30
часа на 27.03.2017 г.извършили за проверка на
лек автомобил марка „Мерцедес ******“
с рег.№***** на кръстовището на ул.“М. „ с ул.“К****“ в град Х. Установили, че МПС било управлявано от жалбоподателя Л.Д.Т. *** ,като поискали
съдействие от органите на сектор "ПП" при ОД на МВР –Хасково за
извършване на проверка за употребата на алкохол . За целта
на място бил изпратен екип на сектор
"ПП" при ОД на МВР –Хасково , включващ в състава си св.П.Б.Б. ,
"мл. автоконтрольор" в сектор ПП при ОД на МВР –Хасково ,който
поканил водача на превозното средство да бъде тестван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510№0091 за
установяване употребата на алкохол ,но същият отказал. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от св.П.Б. Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 675668 за нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да
подпише съставения и предявен акт за установяване на административно
нарушение,както и да получи екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка,който отказ бил удостоверен от св.Т.
З. М. В хода на проверката, след съставяне на
акта, бил издаден талон за медицинско изследване № 0376866, връчен в 04.30
часа,в който било отразено неявяването на жалбоподателя за вземане на кръвна проба . Възражения срещу съставения
АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал.
3 ЗДвП наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява
от представените по делото писмени доказателства,съдържащи с АНП.Поради липсата
на спомен показанията на разпитаните в хода на делото свидетели не съдържат информация относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на полицейската
проверка при констатиране на нарушението,
констатациите относно поведението и действията на
жалбоподателя и тези, свързани със съставянето на АУАН.
При така установените факти съдът намира от
правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007
г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв. Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са
наложени административни наказания са обявени от закона
за наказуеми.
В конкретния
случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал,отказвайки да подпише и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали в установяване
на описаното в него нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от
компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването му, като
представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Основното възражение на жалбоподателя е за
изтекли давностни срокове за ангажиране на адмнистритивно-наказателната му
отговорност ,което налага да бъде
обсъдено от съда .Така за извършване на
визираното в санкционния акт нарушение, както към момента
на довършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане
на административно наказание“Глоба“.Съгласно приложимата към
настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е
изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а.,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос
с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните
органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно
от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от
законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е
изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието
е извършено на 27.03.2017г., АУАН е съставен на 27.03.2017г., а НП
е издадено на 24.04.2017г. Следователно отнесена към датата на извършването на
твърдяното нарушение – 27.03.2017г. абсолютната погасителна
давност изтича на 27.09.2021г. Не са налице обаче и предпоставките за прекратяване на
административно наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от
датата на издаване на наказателното постановление на 24.04.2017г., от
който момент давността е била прекъсната и е започнал да
тече нов давностен срок, до датата на връчването му на наказаното лице, е
изтекъл срок по –малък от три годишният
предвиден в чл. 80, ал.1,т .5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, т.е.
относителната погасителна давност за административно-наказателно
преследване към този момент не е изтекла.
Настоящият състав намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не е описано конкретно, точно и ясно
установеното нарушение. Не са изложени необходимите факти по вмененото
административно-наказателно обвинение с оглед начин на извършване и
обстоятелствата, при които това е станало. Видно от АУАН описаната в него
фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации за това,че
отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство се е
отнасял за установяване употребата на алкохол . Видно от съставения акт жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510№0091.
Липсва обаче изрично уточнение каква точно проверка е предприета от страна на св.Б. с описаното техническо средство и дали това е относно концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Според настоящият състав на съда липсва
описание на извършеното нарушение, доколкото липсват твърдения за един от
основните елементи от обективна страна на това нарушение, а именно отказ да
бъде установена употребатана алкохол от страна на жалбоподателя. Това на практика води и до
разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Последното е пренесено и в санкционния акт, макар
административно- наказващият орган да се е опитал да санира съществените
процесуални нарушения допуснати в АУАН, като след описание на нарушението, така
както е възприето в АУАН е записал отказва да му бъде извършена проверка с
технически средство за установяване употребата на алкохол ... Дадена е и същата
правна квалификация – чл.174 ал.3
от ЗДвП. Според настоящият състав на съда в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, тъй като няма как АНО да е установил по безспорен начин два
от кумулативно изискващите се елементи в сочената за нарушена правна норма, а
именно, че жалбоподателят е извършил нарушението и неговата вина. Това е така,
защото на практика в АУАН е описано едно несъставомерно от гледна точка на
нарушение по ЗДвП деяние. Липсва описано нарушение, понеже никъде не се твърди
в АУАН и в констатациите на контролният орган, че жалбоподателят е управлявал
МПС и е отказал проверка за употреба на алкохол.
Думата алкохол в кръвта на жалбоподателя липсва във фактическото описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което съставлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността на жалбоподателя да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен.
Актосъставителят, а след
него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, която е наказващата норма, но също така в
диспозицията си съдържа състава на административно
нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна
признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че
водачът "отказва да бъде тестван с техническо средство
Алкотест- Дрегер..“ -изпълнително деяние по чл. 174, ал.
3 пр.1 ЗДвП. В НП освен отказа да бъде тестван с технически средство
е посочено още,че водача отказва кръвна проба ,с
което е прието ,че : "Отказва проверка с техническо средство
за установяване на употреба на алкохол в
кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му ". Макар
и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние
в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от
състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно
административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване
е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона
обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността
му , както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки
на фактическото обвинение за преценка на съответствието му с
приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато,
че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал.
3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно
наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване в случая на употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на
на алкохол в кръвта му. Т. е.
създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова
страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да
бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за
установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор
или медицинско изследване , с оглед употребата на съюза "или" в
цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав
счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции
за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат
контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП под страх от административно-наказателна
отговорност и отчитайки, че и трите способа, визирани в текста на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица
на алкохол . В потвърждение е и законовото положение, че
възприемането на показанията на техническото средство/ от наказващия орган,
респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било
за изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на
медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и
повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В обобщение,
допуснато е несъответствие в описанието на деянието в съставения
АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган
за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера
и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.Тези съждения за
допуснати в хода на АНпроизводство съществени нарушения като извод налагат и отмяна на НП.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №17-1253-000336 от 24.04.2017г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР-Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.