Р Е Ш Е Н И Е
№3408/30.7.2015г.
гр. Варна, 30.07.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н.Й СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18815 по описа на ВРС за 2013-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК, във фазата по допускане.
Предмет на разглеждане са предявени от Р.Н.С., ЕГН********** срещу: В.Й.З., ЕГН**********, С.Й.Т.,
ЕГН********** (двете – наследници на
починалата в хода на производството първоначална ответница Я.Й.Д., ЕГН*********),
С.Н.Д., ЕГН********** (лично и като наследник на починалата в хода на производството първоначална ответница Я.Й.Д., ЕГН*********),
В.Ц.Н., ЕГН********** и С.Й.Н., ЕГН********** и Д.Л.С.,
ЕГН********** и Ю.Л.С., ЕГН**********
(конституирани в хода на производството),
искове
с правно основание чл.34 ЗС за съдебна
делба на:
1/ Поземлен имот №* по актуалния КП на гр.Варна,
при граници ПИ №№*, *, *, * и * по същия КП,
2/ Жилищна сграда с идентификатор №*.* по
актуалния КП на гр.Варна, изградена в ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, при
граници ПИ №№*, *, *, * и * по същия КП;
3/ Постройка с идентификатор №*.* по актуалния КП на гр.Варна, изградена в ПИ №* по
актуалния КП на гр.Варна, при граници ПИ №№*, *, *, * и * по същия КП;
4/ три броя ППС –
л.а. „*”, ДК №*, л.а. „*”, ДК №* и туристическо ремарке за лек автомобил с рег.
№*,
при претендирани с исковата
молба квоти.
Ищцата
твърди, че е дъщеря от първия брак на Н. С. Д., починал на *г. С отв. Я.Д. Н. Д.
сключил брак през 27.01.1977г. От брака си Я. и Н. Д. имат едно дете – отв. С.Д..
На 23.02.1976г. Н. Д. (още не в брак)
закупил ½ ид.ч. от празно дворно място в *, което съставлявало ПИ №* по тогавашния план на местността. На същата дата лицето Л. Д. С.
закупило другата ½ ид.ч. от същия терен.
На 19.04.1978г. Н. Д. и Л. С. сключили
договор за групов строеж за изграждане на жилищна постройка в съсобствения им
терен, като в договора било посочено и кой от съсобствениците коя част от
сградата ще придобие след построяването й.
В изпълнение на договора и въз основа на
издадено строително разрешение жилищната сграда била построена до края на
1979г. от двамата съсобственици. След построяването Н. и съпругата му Я. Д.
заживяли в североизточната част на сградата, именована „жилище
През 1983г. Н. и Я. Д., без издадена
разрешителна документация, изградили пристройка към тяхната част от жилищната
сграда, която пристройка ищцата твърди, че към настоящия момент съставлява
самостоятелен обект.
През 1995г. Л. С. продал на отв. В. и С. Н.
своите части от терена и жилищната сграда в делбения имот. А на *г. Н. Д. починал,
като оставил за наследници дъщеря си Р.С., съпругата си Я.Д. и сина си от Я.Д.
– С.Д..
С оглед на изложените обстоятелства се
твърди съсобственост между страните по делото досежно спорните недвижими вещи,
в претендирани от ищцата квоти, в които се моли за допускане на делбата.
Относно исковите 3 броя ППС се излага
единствено, че са придобити през брака на Я. и Н. Д., без да се посочва кога,
чрез какъв способ и от кой праводател са получени вещите.
По същество моли за подялба
на сочените от нея вещи, при претендираните квоти. В о.с.з. поддържа
становището си, като оспорва правата на отв. С- в съсобствеността на постройката
с идентификатор
№*.2, оспорва и
самостоятелния й характер.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците Я.Д., правоприемниците й В.З. и С.Т., както
и С.Д. депозират писмен отговор, в който не оспорват фактическите твърдения на ищцата
нито основателността на исковете досежно ПИ №* и жлилщната сграда върху него,
но посочват претендирани от тях квоти в съсобствеността.
Оспорват
иска за делба на постройката с идентификатор №*.* с доводите, че изграждането й е било
финансирано изцяло от С.Д., че същата е незаконна и че за нея няма издадено
удостоверение за търпимост.
Оспорват
искането за подялба и на процесните ППС.
По същество молят за допускане на делба на
жилищната сграда и терена при твърдяните от тях квоти, а в о.с.з. поддържат
становището си, като
оспорва правата на отв. С- в съсобствеността на постройката с идентификатор
№*.2
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците С. и В. Н. депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло исковете. По отношение на делбената жилищна сграда оспорват
наличието на съсобственост, като считат, че същата е съставена от два
самостоятелни жилищни обекта, всеки от които се е притежавал след изграждането
от Н. Д. – единия и от Л. С. – другия, респ. към момента – от техните
правоприемници, за което считат че свидетелства и договорът от 1978г., който
съдържал и белези на делба на право на строеж. При наличие на отделни обекти
считат за неделим и терена, върху който са изградени, предвид качеството му на
обслужваща обща част, като отделно навеждат и доводи за разлика в площта на
терена по КП от 1983г., РП от 1985г. и актуалния КП на гр.Варна от 1983г. Евентуално
заявяват права върху югозападната
част от сградата - „жилище
Относно
постройката с идентификатор №*.* твърдят, че ако същата има самостоятелен характер, по
силата на приращението е станала съсобстевна на собствениците на терена към
1983г., като липсата на последващо прехвърляне на постройката обуславя права и
на Л. С. (наследниците му) в делбата.
Остносно делбените ППС не
вземат конкретно становище.
По същество молят за отхвърляне на исковете за делба, а в
о.с.з. поддържат становището си.
Конституирани в хода на производството след изслушване на
СТЕ за естеството на делбената постройка с идентификатор №*.*, ответниците Ю. и Д. С- заявяват права на собственост
върху нея по приращение, като наследници на Л. С.. Относно останалите обекти не
заявяват права и не вземат отношение.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно, а се
потвърждава от удостоверение за наследници от 21.10.2013г.,
че Н. С. Д. е починал на *г., като е оставил за наследници дъщеря от първия си
брак - Р.Н.С., съпруга – Я.Й.Д. и син от втория си брак – С.Н.Д..
Не се
спори още, а се потвърждава от Акт за граждански брак №57/1977г., че Н. Д. и Я.Д. са сключили
граждански брак на 27.01.1977г.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че с НА №*г., том *, н.д. № * г. на
н-с при ВРС, Н. С. Д. е придобил право на собственост чрез покупко-продажба
върху следния недвижим имот: ½ ид.ч. от празно
място, находящо се в * с пространство цялото от 470 кв.м., съставляващо
неурегулиран парцел * по плана на кв. *, за сумата от 940
лева.
Не се спори още, а се
потвърждава от НА №*г., том *, н.д. №*г. на н-с при
ВРС, че Л. Д. С. е придобил право на собственост срещу сумата от 940лв. върху следния
недвижим имот: ½ ид.ч. от празно място,
находящо се в * с пространство цялото от 470 кв.м., съставляващо неурегулиран
парцел * по плана на кв. *.
С
договор за групов строеж от
19.04.1978г. Н. С. Д. и Л. Д. С. са се задължили за собствена сметка да
изградят жилищна сграда в съсобствения им терен в *, която да се състои от две
жилища. Видно от договора страните са се съгласили след построяването на
сградата Л. С. да придобие „жилище 1“, а Н. С. Д. - „жилище 2“. Издадено е и разрешение за строежа от техн. служба при
РАТБ от 19.04.1978г.
От
удостоверение за наследници от 03.10.2014г. се установява, че на 02.09.2014г. ответникът
Я.Й.Д. е починала и е оставила за наследници децата си С.Н.Д., С.Й.Т. и В.Й.З..
От
удостоверение за наследници от 06.02.2015г. се установява, че ответникът Л. Д. С. е починал на
13.03.2001г. и е оставила за наследници децата си Д.Л.С.
и Ю. Л.С..
Видно
от удостоверение рег. №25839/2013г.
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, към 12.09.2013г.
на лицето Я.Д. (като съпруга
на Н. Д.) са били регистрирани 3 броя ППС, а именно : л.а. „*“ с ДК№* – на
27.12.2000г., л.а. „*“, ДК№* – на 19.12.1996г., и туристическо ремарке за лек
автомобил с рег. №* на 28.08.1992г.
В актуалните скици на ПИ №*
по КП на гр.Варна (л.37-39 от делото) са отразени две постройки - №*.* с РЗП 124кв.м. и многофамилно жилищно предназначение и №*.2
с РЗП 41кв.м., също с предназначение за обитаване.
От заключението по приетата СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и достоверно, се установява, че жилищната сграда
с идентификатор * в конструктивно отношение представлява единна и обща цялостна конструкция. Двете
части от сградата – североизточна и югозападна –
имат техническите белези на отделни обекти в нея, но не са били отбелязвани
като такива в нито един действал за местността план. В
КП от 1983г. и в РП, одобрен със Заповед
№84/1985г.,
процесният имот е с площ 470кв.м., а жилищната сграда, построена в него, е
отразена като един обект с означение „монолитна жилищна сграда на два етажа“. Делбената постройка за обитаване с
идентификатор №*.* по актуалния КП на гр. Варна, отговаря на техническите и нормативни изисквания на ЗУТ за
самостоятелна сграда, но същата е изградена без строителни книжа, като липсват
документи за узаконяване на същата или за издаване на удостоверение за
търпимост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно сграда с
идентификатор №*.*: Придобивното основание
„групов строеж” се състои от три елемента: 1/ Сключване на договор между
собствениците на терена или суперфициарите за построяване с общи усилия и
средства на сграда, съдържащ и уговорка за разпределяне на бъдещите обекти
межсу страните; 2/ Фактическо построяване на сградата, в резултат на което на
осн. чл.92 ЗС и/или чл.63 ЗС между съсобствениците или суперфициарите възниква
обикновена дялова съсобственост; 3/ Доброволна или съдебна подялба, включваща
окончателен раделителен протокол или съдебно решение с еквивалентно действие, с
което съсобствеността бъде ликвидирана и което легитимира страните по договора
за групов строеж като собственици на самостоятелен обект от сградата.
Самият договор за групов
строеж е първият елемент от разглеждания фактически състав, който обаче
единствен е без вещно, а с чисто облигационно действие. Съгласно чл.192,
ал.1 от ЗТСУ (отм.) с тази сделка се
определят жилищата или другите обекти, които ще получат участващите в строежа, тяхната стойност и условията по изпълнение на
строителството. Въведена
е и квалифицирана форма за действителност – нотариална заверка на подписите. От обстоятелството, че формата за действителност на договора
за доброволна делба също е с нотариална
заверка на подписите обаче не следва, че договорът за групов строеж представлява
същевременно и делба на обектите, които в бъдеще ще бъдат построени. От една страна - предвид различното предназначение на
двете сделки и от друга - защото съгласно чл.192, ал.3 от ЗТСУ (отм.) разпределението на жилищата подлежи на
извършване едва след построяване на
сградата. Следователно ако договорът за групов строеж включва
уговорки относно разпределението на обектите между участващите в строежа, тези
уговорки имат значение най – много на предварителен договор за делба, още повече, че делба на бъдеща вещ е невъзможна
(преждевременна). Тоест окончателната ликвидация на
съсобствеността се извършва с последваща приключването на строежа същинска и
действителна съдебна или доброволна делба по чл.34 ЗС (в горния смисъл и
Решение №201/14.07.2009г. по гр.д. №6160/2007г. на ВКС, 1-во ГО; Решение
№241/16.07.2010г. по гр.д. №241/16.07.2010г. по гр.д. №3650/2008г. на ВКС по
чл.290 ГПК и други).
В настоящия случай се
установи безспорно, че на 19.04.1978г. Н.
Д. и Л. С. сключили валиден договор за
групов строеж за изграждане на жилищна постройка в съсобствения им при равни квоти процесен терен, като в договора било посочено кой от
съсобствениците коя част от сградата ще придобие след построяването й. Установи се несъмнено също, че в изпълнение на договора и въз основа на издадено
строително разрешение жилищната сграда била построена до края на 1979г. от двамата съсобственици. Данни за последваща построяването на сградата
съдебна или доброволна делба обаче напълно липсват, поради което досежно
сградата е налице съсобственост, а не разделна собственост, което от своя
страна я прави годен обект за подялба в настоящото производство.
В
контекста на гореизложеното възражението на отв. Н., че договорът за строеж от
1978г. имал белезите и на доброволна делба, следва да се отхвърлят изцяло, още
повече, че самата сграда е построена година по – късно. Иррелевантна в този
смисъл е и техническата обособеност на двата „близнака”, изградени в рамките на
общата срада – конструктивна цялост според СТЕ.
Твърдението
на отв. Н. за придобиване по давност на единия „близнак” („жилище
По тези съображения съдът
приема, че досежно сграда с идентификатор №*.* е налице дялова съсобственост, която следва да бъде
допусната до ликвидация. Поради това с оглед безспорните правоприемства и
разпоредбите на чл.5 - чл.9 ЗН, делбата на сградата следва да се допусне при
квоти: 9/18
(18/36) ид.ч. за В. и С.
Н. (общ дял),
3/18
(6/36) ид.ч. за Р.Н.С., 4/18
(8/36) ид.ч. С.Н.Д., 1/18 (2/36) ид.ч. за С.Й.Т. и 1/18
(2/36) ид.ч. за В.Й.З..
Относно
ПИ №* липсва спор, че през 1976г.
Л. Д. С. и Н. С. Д. са закупили по ½ ид.ч. от него.
След като се прие, че жилищната сграда с идентификатор №*.* не е в режим на етажна собственост, не може да се приеме че теренът съставлява общи части
към нея по смисъла на чл.38 ЗС, което го прави годен за подялба. Още повече –
ведно с двете постройки върху него, също предмет на делото.
Възражението, че разликата в площта на терена по
КП от 1983г. и по
КП от 2008г. би
довела до нищожност на делбата, е неоснователно. На
първо място, защото ЗКИР регламентира кадастралните карти и кадастралните регистри като
технически категории, чрез които се индивидуализират конкретните териториални
единици в населените места. Предвид
констативния характер на записванията евентуалната промяна на данните в КК и КП засягат само физическите
компоненти на териториалните единици, но не влияят върху самото право на собственост. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива само по
предвидените в закона начини, поради което промяната на данните в КК и КП не обуславя трансформиране на правото на
собственост в съответствие с тях. Нещо повече – недижимите имоти се индивидуализират с
идентификатор, местоположение и граници. Площта е вторичен техен белег и
доколкото не се свързва с конкуренция на вещни права на изрично наведени
основания, разминаването в площта на имот по два действали за местността КП, не
разколебава установеното титулярство в собствеността, при актуалните при
разглеждане на делото характеристики.
Поради изложеното с оглед безспорните правоприемства и
разпоредбите на чл.5 - чл.9 ЗН, делбата на терена следва да се допусне при
квоти: 9/18
(18/36) ид.ч. за В. и С.
Н. (общ дял),
3/18
(6/36) ид.ч. за Р.Н.С., 4/18
(8/36) ид.ч. С.Н.Д., 1/18 (2/36) ид.ч. за С.Й.Т. и 1/18
(2/36) ид.ч. за В.Й.З..
Относно постройка с
идентификатор №*.*: Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята става
собственик и на постройките и насажденията върху нея, ако не е установено
друго. Нормата дефинира оригинерно придобивно основание, обусловено от
фактическото възникване на нова самостоятелна вещ върху собствена на определени
лица земя, като по силата на закона регламентира тъждествения статут на земята
с този на вещта, стига последната да е трайно прикрепена към нея.
В настоящия случай се установи,
че разглежданата постройка е изградена през 1983-5г. в
съсобствения към този момент терен на Д. и С., като съгласно заключението на
СТЕ постройката отговаря на техническите и нормативни
изисквания на ЗУТ за самостоятелна сграда с жилищно
или друго предназначение (л.173; л.181-гръб). Поради това съдът приема, че
същата не съставлява принадлежност, а самостоятелен обект, съсобствен между Д.
и С. при равни квоти, на осн. чл.92 ЗЗД. Иррелевантно в тази връзка е кое лице
е построило фактически постройката, защото изграждането на нова вещ не прави
„изработващият” собственик, освен в изключителните случаи на чл.94 ЗС и чл.95
ЗС, неприложими в случая.
Данни и твърдения за
последващи изграждането на постройката транслативни сделки с нея липсват
напъвлно – през 1995г. Л. С. продава на отв. В. и С. Н. своите части от терена и
жилищната сграда в делбения имот, но договорът по никакъв начин не включва въпросната постройка. Ето
защо същата и до днес продължава да е съсобствена между наследниците на Н. Д. и
наследниците на Л. С., последните от които имат право на ползване върху терена
само доколкото то обезпечава упражняването на собствеността.
Вярно е, че постройката е
изградена без строителни книжа и че
липсват документи за узаконяването или
търпимостта й. Незаконния й характер обаче сам по себе си не изключва
поделяемостта й, защото съгласно СТЕ строежът е бил допустим
по действалите към изграждането му правила и
нормативи, а към
настоящия момент отговаря на техническите и нормативни
изисквания на ЗУТ за самостоятелна сграда. Тоест постройката
не представлява неузаконяема и нетърпима сграда, която да подлежи на премахване, напротив – на осн. пар.16 ПР ЗУТ тя е търпима и годна
за ползване, респективно за подялба. В този смисъл са и концептуалните
разяснения на ППВС №6/1974г., че само подлежащите на премахване строежи, т.е.
тези с нормативно установени годност и предписание за премахване, не следва да
се зачитат като обект на вещни права.
Евентуалното
твърдение на ищцата Р. С. за придобиване по давност на тази постройка остана
доказателствено необосновано – в първото о.с.з. бяха поискани гласни
доказателства, впоследствие оттеглени във второто о.с.з., поради което
поисканите едва след конституирането на С- такива се явяват преклудирани, тъй
като о.с.з. след тяхното конституиране е „първо” по смисъла на ГПК само за
новите страни, доколкото само те не са могли до този момент да изразят
становище по спора и да направят искания в тази връзка.
Поради изложеното с оглед безспорните правоприемства и
разпоредбите на чл.5 - чл.9 ЗН, делбата на постройката с идентификатор №*.* следва да се допусне при
квоти: 9/36
ид.ч. за Д.Л.С., 9/36 ид.ч. за Ю. Л.С., 6/36
ид.ч. за Р.Н.С., 8/36
ид.ч. за С.Д., 2/36 ид.ч. за
С.Й.Т. и 2/36 ид.ч. за
В.Й.З..
Относно л.а. „*“, л.а. „*“ и ремарке за лек автомобил с рег. №*:
Допустимостта на производството в тази част ВРС е длъжен
да зачете на осн. чл.278, ал.3 ГПК по указания на ВОС.
Заключението за наличие на
съсобственост върху вещ – предмет на съдебна делба, предполага пълно и главно
доказване на момента и начина на възникване на вещното право на наведеното
придобивно основание, неговите носители и съответните им квоти.
Досежно
тези три ППС в случая се ангажираха само и единствено три броя удостоверения за
регистрацията им в служба КАТ при ОД на МВР, на името на Я.Д., съответно през
2000г., 1996г. и 1992г. Липсват обаче каквито и да било доказателства за това
кога, как, при какви условия и на какво придобивно основание е възникнала
собствеността, респ. в зависимост от това – между кои лица, включително въпреки
указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК, поради което съдът не може да достигне
до извод за съсобственост върху тези ППС, още по-малко – между кои съделители.
Нещо повече – безусловно изискване
при съдебна делба на движими вещи е установяването дали те съществуват в
правния мир към приключване на устните състезания и ако да – в чия фактическа
власт, което следва да бъде отбелязано и в диспозитива на решението по
допускане (така и Решение №37/05.03.2015г. по гр.д. №4786/2014г. на ВКС, 1-во
ГО; Решение №271/15.06.2011г.
по гр.д. №985/2010г. на ВКС, 1-во ГО и много
други). По тези въпроси също е налице тотална доказателствена неяснота,
включително въпреки указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК, което налага
отхвърлянето на делбата за тях на още едно основание.
По горните съображения л.а. „*“ ДК№*,
л.а. „*“, ДК№* и туристическо ремарке за лек автомобил с рег. №* следва да се
изключват от делбената маса.
За пълнота следва да се отбележи, че облигационните
претенции между страните не са заявени като привременни, поради което не
подлежат на разглеждане в настоящата фаза.
По арг.
от чл.355 ГПК, разноските подлежат на възлагане с
решението по извършване на делбата, поради което не се следват в настоящата
фаза.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот №* по
актуалния КП, при граници ПИ №№*, *, *, * и * по същия КП,
между
съделителите при квоти: 18/36 ид.ч. за В.Ц.Н.,
ЕГН********** и С.Й.Н., ЕГН********** (общ
дял); 6/36
ид.ч. за Р.Н.С., ЕГН**********; 8/36 ид.ч. С.Н.Д., ЕГН**********; 2/36 ид.ч. за
С.Й.Т., ЕГН********** и 2/36 ид.ч. за В.Й.З., ЕГН**********,
като
ИЗКЛЮЧВА от делбата на тази вещ Д.Л.С., ЕГН********** и Ю.Л.С., ЕГН**********.
2. Жилищна сграда с идентификатор №*.* по
актуалния КП на гр. Варна с РЗП 124кв.м (по скица), изградена в ПИ №* по актуалния КП на гр.
Варна, при граници ПИ №*, №*, №*, №* и №* по същия КП,
между
съделителите при квоти: 18/36 ид.ч. за В.Ц.Н.,
ЕГН********** и С.Й.Н., ЕГН********** (общ
дял); 6/36
ид.ч. за Р.Н.С., ЕГН**********; 8/36 ид.ч. С.Н.Д., ЕГН**********; 2/36 ид.ч. за
С.Й.Т., ЕГН********** и 2/36 ид.ч. за В.Й.З., ЕГН**********,
като
ИЗКЛЮЧВА от делбата на тази вещ Д.Л.С., ЕГН********** и Ю.Л.С., ЕГН**********.
3. Постройка с идентификатор №*.* по актуалния КП на гр. Варна с РЗП 41кв.м (по
скица), изградена в ПИ №* по актуалния КП на гр. Варна, при
граници ПИ №*, №*, №*, №* и №* по същия КП,
между
съделителите при квоти: 9/36 ид.ч.
за Д.Л.С., ЕГН**********; 9/36 ид.ч.
за Ю.Л.С., ЕГН**********;
6/36
ид.ч. за Р.Н.С., ЕГН**********; 8/36 ид.ч. С.Н.Д., ЕГН**********; 2/36 ид.ч. за
С.Й.Т., ЕГН********** и 2/36 ид.ч. за В.Й.З., ЕГН**********,
като
ИЗКЛЮЧВА от делбата на тази вещ В.Ц.Н., ЕГН**********
и С.Й.Н., ЕГН**********.
ИЗКЛЮЧВА ОТ ДЕЛБАТА три
броя ППС: 1/л.а. „*“ ДК№*,
рама *, двигател *; 2/л.а. „*“, ДК№*, рама *, двигател *; 3/
туристическо ремарке за лек автомобил с рег. №*.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………