Р Е Ш Е Н И Е
№
358/25.6.2020г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Пазарджик в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
като
разгледа докладваното от съдия С. БАБАКОВ административно дело № 432 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.
124, вр. чл.
121, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на М.С.А. ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № 8121К-4944/23.03.2020 на Министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателката твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, като противоречащ на материалния
закон. Счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното й
правоотношение по чл. 12 ал.1 от ЗДСл., тъй като не е постъпила на държавна
служба за първи път.
Претендира да бъде отменена заповедта за прекратяване на служебното й
правоотношение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателката, адв. Ч. Ч. от АК Паазарджик, развива подробно довода, че прекратяването на служебното
правоотношение на
жалбоподателката,
представлява нарушение на материалния закон и самостоятелно основание за отмяна
на заповедта. В писмени
бележки допълва още, че доверителката му е получила годишна оценка от
20.01.2020 г. и междинна такава от 03.06.2019 г., обективираща изпълнение на
службата й, което надвишава изискванията. В този смисъл се твърди, че
отразеното в докладната записка, послужила като основание за издаване на
заповедта не кореспондира с действителността.
Ответникът, министър на вътрешните работи, в писмен отговор по жалбата,
излага съображения за неоснователност на същата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена на 03.04.2020 г., т.е. при спазване на
преклузивния 14-дневен срок за обжалване, считан от съобщаването на акта, което е станало на 27.03.2020 г.
/л.9/. Оспорването е насочено срещу годен
за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна - адресат на
акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Административен съд - Пазарджик, като прецени доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 8121К-9022/30.04.2019 г.
на министъра на вътрешните работи М.М.жалбоподателката М.С.А. била назначена за
държавен служител на длъжността „началник на сектор“ /главен счетоводител/ в
сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“
към отдел „Административен“ при ОДМВР гр. Пазарджик.
Със Заповед № 8121К-4944/23.03.2020 г.
на министъра на вътрешните работи М. М., на основание чл. 12 ал.1 вр. чл. 108
от Закона за държавния служител било прекратено служебното правоотношение на
М.С.А.- началник на сектор /главен счетоводител/ в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към отдел
„Административен“ при ОДМВР гр. Пазарджик в срока за изпитване без предизвестие
от органа по назначаване, считано от 01.04.2020 г.
Със заповедта е разпоредено на
основание чл.
61, ал.2 от ЗДСл на
служителя да се изплати полагащото се дължимо обезщетение.
По делото е представена
административната преписка, видно от която жалбоподателката е започнала работа
в структурите на МВР по силата на трудов договор с рег.№ 725/14.08.1997 г. на
длъжност „трудовик“- сектор „Финансово осигуряване в РДВР Пазарджик, считано от
01.09.1997 г. С допълнително споразумение към трудовия договор страните са се
споразумели, считано от 31.12.2003 г., трудовото правоотношение на
жалбоподателката да бъда изменено като същата заеме длъжността „счетоводител р III б“А“ в сектор
„Финансово осигуряване“ в РДВР Пазарджик. Считано от 10.11.2004 г. с допълнително
споразумение към трудовия договор трудовото правоотношение отново е изменено и
служителката се е съгласила да заеме временно длъжността „счетоводител той и
трудовик“ в сектор „Финансово осигуряване“ в РДВР Пазарджик. С ново
допълнително споразумение към трудовия договор от 28.01.2008 г, е изменено
трудовото правоотношение с А. и същата е заела, считано от 01.01.2008 г.
длъжността „счетоводител“ в „Финансово
осигуряване“ в „Областна администрация“ към ОДП Пазарджик. Тази длъжност,
жалбоподателката е заемала до 03.05.2019 г., когато със Заповед № 312з-1375/03.05.2019 г. на Директора на
ОДМВР Пазарджик, трудовото правоотношение, възикнало по силата на трудов
договор № 725/14.08.1997 г. било прекратено на основание чл. 335 ал.2 т.3 от КТ.
Спор по
фактите липсва. Спорът е правен и се свежда до преценката дали са налице
материално правните предпоставки на чл. 12 ал.1 от ЗДСл за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбопоателката.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК,
счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена от
материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В
хипотезата на чл.
12, ал.1 от ЗДСл,
служебното правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от органа по
назначаването, какъвто за жалбоподателката
се явява Министъра на
вътрешните работи, подписал
и заповедта за назначаването й.
Оспорената заповед е издадена при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно приложената норма
на чл.
12, ал.1 от ЗДСл,
когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен
срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може
да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Посочената разпоредба
предоставя на органа по назначаването право да прекрати всяко служебно
правоотношение, възникнало за първи път, в едногодишен срок без предизвестие.
По същество това е изпитателен срок, установен в полза на този орган, в рамките
на който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните
функции и задачи. В случая жалбоподателката оспорва възприетото от
административния орган обстоятелство, че назначаването му на процесната
длъжност представлява назначаване за първи път на държавна служба. Твърди се, че с изменението на чл. 192
ал.1 от ЗМВР /ДВ бр. 29 от 7.04.2000 г./ е въведена организация на личния
състав на МВР, приравнена на
организацията на държавната администрация. Ето защо се твърди, че прослуженото
време на жалбоподателката, считано от изменението на ЗМВР/2000/ до
назначаването й като държавен служител на 03.05.2019 г. е време, прекарано на
държавна служба. Аргумент в подкрепа на този извод се извлича още от
разпоредбите на §110 ПЗР към ЗИД на МВР /ДВ бр. 68 от 2008 г./ и §3 ПЗР на
ЗМВР/отм.//ДВ бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, както и от
Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2013 г. на
ВАС.
Тези доводи не могат да бъдат
споделени. Съгласно чл. 192 ал.1 от ЗМВР/отменен/ в редакцията му към ДВ бр. 29
от 7.04.2000 г., личният състав на МВР се състои от 1/ държавни служители,
които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица и 2/ лица работещи
по трудово правоотношение. При тълкуването на посочената разпоредба се налага
извод, че служителите на МВР могат да бъдат две категории- държавни служители и
лица, работещи по трудово правоотношение. Посоченото деление на служителите на
МВР на държавни служители и служители, работещи по трудово правоотношение е
възприет и в разпоредбата на чл. 169 от ЗМВР /отм ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./,
а текстът на актуалния ЗМВР, уреждащ
статута на служителите на ЗМВР отново ги
определя като държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна
безопасност; други държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение. Тоест, от момента, когато жалбоподателката работи по трудово
правоотношение със структурите на МВР, нито една законова редакция на
специалния закон не отъждествява лицата, работещи по трудово правоотношение във
ведомството с държавни служители във
ведомството и не им предоставя такъв статут. По дефиницията на чл.
2, ал.1 от ЗДСл,
"държавен служител" е лице, което по силата на административен акт за
назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага
орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Съгласно
изр. последно на същата разпоредба,
държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на
държавен служител при спазване изискванията на този закон. ЗМВР, в посочените по- горе редакции изрично разграничава службата в МВР като служба на две категории длъжностни
лица- държавни служители и служители по трудово правоотношение,
поради което не може да се приеме, че специалния закон предоставя на
служителите, работещи по трудово правоотношение статут на държавни служители. Аргументи в тази насока не могат да се черпят и от от
разпоредбите на §110 ПЗР към ЗИД на МВР /ДВ бр. 68 от 2008 г./ и §3 ПЗР на
ЗМВР/отм.//ДВ бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, тъй като тези
две преходни разпоредби касаят запазването или преобразуването на заварени
служебни правоотношения, а не трудови правоотношения. Напротив, законодателят е
възприел подход изрично да посочва категорията на служителите в МВР, на които
се предоставя статут на държавни служители- аргумент от 142 ал.3 от ЗМВР. Във
всички изброени редакции на ЗМВР се сочи, че статутът на лицата, работещи по
трудово отношение в МВР се урежда от Кодекса на труда и ЗМВР /чл. 142 ал.5 от
действащия ЗМВР; чл.192 ал.4 от ЗМВР/отменен/ в редакцията му към ДВ бр. 29 от
7.04.2000 г.; чл. 169 ал.3 от ЗМВР /отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./. Никъде
обаче не се сочи, че статутът на лицата, работещи по трудови
правоотношения в МВР се регулира и от
ЗДСл, който е общият нормативен акт, регламентиращ правата и задълженията на
дъжавните служители, а напротив- в действащата редакция препратката към ЗДСл е
направена само за държавните служители в ЗМВР.
Цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на
ВАС по тълк. дело № 2/2013 г. на ВАС също е неотносимо към разглеждания казус,
тъй като същото визира държавните служители в МВР и постановява, че техния
статус не е по различен от статуса на останалите държавни служители, чието
служебно правоотношение е регламентирано от ЗДСл.
Налага се изводът, че като лице,
работещо по трудово правоотношение на длъжностите „трудовик“ и „счетоводител“ в
ЗМВР, на жалбоподателката не е бил предоставен статут на държавен служител.
Такъв статут й е бил предоставен едва с
назначаването й на длъжност „Началник на сектор“ /главен счетоводител/ в сектор
„Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към
отдел „Административен“ при ОДМВР гр. Пазарджик, което е станало по силата на
акта за назначаване- нарочна заповед на министъра на вътрешните работи от
03.05.2019 г. Не са представени по
делото доказателства, жалбоподателката да е била назначена преди това на
държавна служба, поради което за същата е приложим едногодишния срок за
изпитване по чл. 12 ал.1 от ЗДСл. След като жалбоподателката е била назначена
на държавна служба за първи път на 03.05.2019 г., изпитателният срок за
прекратяване на служебното й правоотношение без предизвестие изтича на
03.05.2020 г. При положение, че оспорената заповед е издадена на 23.03.2020 г.,
а правоотношението с жалбоподателката е прекратено считано от 01.04.2020 г.
следва извода, че този срок е бил спазен.
Неоснователно е позоваването на процесуалния представител
на жалбоподателката на годишна оценка, удостоверяваща висок ниво на изпълнение
на служебните й задължения. Изпитателният
срок по чл.
12 ЗДСл, за който
се назначават държавните служители при първото им постъпване на държавна
служба, е изцяло в полза на органа по назначаване. Последният не дължи
конкретно посочване на мотивите и съображенията си в мотивите на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, вкл. и фактическото основание,
мотивирало го да издаде акта. При действията му в условията на оперативна
самостоятелност, той е длъжен да установи и докаже пред съда само наличието на
законовите основания за издаване на заповедта и спазването на административно
производствените правила за това / В този смисъл и решение № 15083 от 12.12.2014 г. на
ВАС по адм. д. 8580/2014 г./.
Без правно значение в случая е и твърдяното сходство в
длъжностните характеристики на длъжността „счетоводител“, като лице, заемащо
трудово правоотношение и на длъжността „старши счетоводител“, което лице е държавен служител. Сходството в
изпълняваните от двете групи служители задължения не могат автоматично да им
предадат един и същи статут. За държавния служител възниква служебно
правоотношение по силата на акт за назначаване, а лицето, работещо по трудово
правоотношение изпълнява задълженията си въз основа на сключения с работодателя
трудов договор. Различно е съдържанието на трудовото и служебното
правоотношение, различни са основанията за прекратяването им, регламентирани
съответно в различни нормативни актове- КТ и ЗДСл.
Съдът не констатира
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на акта, с характер на съществени по смисъла на чл.
146, т.3 от АПК,
които да са основание за неговата отмяна. Такива не се сочат и от страните.
Данни за постановяване на заповедта за цел, различна от
установената в закона за подобен вид актове - за прекратяване на служебно
правоотношение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото и съдът
приема, че оспореният акт не противоречи на целта на закона. Като постановен от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел, същият следва да бъде
потвърден, а подадената против него жалба - отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.
172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № 8121К-4944/23.03.2020 на Министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6409 ОТ 28.05.2021 Г. НА ВАС ПЕТО ОТД. ПО АД № 9261/2020 Г. - ОТМЕНЯ
решение № 358/25.06.2020г., постановено по адм. д. № 432/2020г. от
Административен съд-Пазарджик и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 8121К-4944/23.03.2020г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на М. С. А.от
гр. Пазарджик, ул. ** № **
разноски по делото в размер на 600 (шестстотин лева), представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.