РЕШЕНИЕ №2
гр. Кюстендил, 06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №581/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК и чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.В.Б., чрез процесуалния й
представител – адв. Е.Й., адрес: ***, против Решение №621/18.10.2019г.,
постановено по гр.д. №1758/2019г. по
описа на Районен съд – Дупница.
С оспорваното решение
е изменен размерът на определената по гр. д. №49/2016г. по описа на ДРС месечна
издръжка от А.К.А. за детето му К.А.К., като е увеличена от *** лв. на *** лв.
месечно и е осъден А.К.А., ЕГН:**********, да заплаща на детето си К.А.К., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител Л.В.Б., ЕГН:**********, месечна
издръжка в размер на *** лв., считано от 01.09.2019г. до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката. Претенцията за разликата
над *** лв. до пълния претендиран размер от *** лв. е оставена без уважение
като неоснователна. Допуснато е предварително изпълнение на основание чл.242,
ал.1 от ГПК на решението в частта за присъдената издръжка. А. е осъден да плати
по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на *** лв., както и разноски в
размер на *** лв. на К.К..
Л.В.Б. обжалва първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над *** лв. до пълния
претендиран размер от *** лв. Макар да
се сочи във въззивната жалба, че се обжалва Решение №621/18.10.2019г.,
постановено по гр.д. №1758/2019г. по
описа на Районен съд – Дупница, то правният интерес на въззивника е само по
отношение на отхвърлителната част от решението.
Иска същото да бъде отменено, като бъде уважена изцяло исковата им
претенция. Намира, че Районен съд
- Дупница неправилно и незаконосъобразно е възприел и тълкувал писмения отговор
на ответника. Счита, че въззиваемият е признал исковата претенция изцяло.
Въззиваемият А.К.А. е получил препис от въззивната
жалба на 07.11.2019г., чрез процесуалния си представител адв. Ю.Д. – К., по която не е депозиран
отговор.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269
от ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение, установи, че Решение №621 от 18.10.2019г., постановено по гр. д. №1758/2019г.
по описа на ДРС, е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен
съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно предявен от Л.В.Б. иск с правно основание чл. 150
от Семейния кодекс.
В
съдебно заседание се явява адв. Й. - процесуален представител на въззивника.
Заявява, че подържа въззивната жалба и прави искане да бъде постановено от КОС решение, с
което да бъде удовлетворена изцяло претенцията за увеличение на издръжката в
размер на *** лв. Излагат се съображения, че въззиваемият в писмения си отговор
пред първоинстанционния съд е направил признание на иска. Същото следвало да се
разглежда като признание на иска, обхващащо както неговото основание, така и по
размера му. Въззиваемият не се явява в откритото заседание пред въззивния съд,
не изпраща и представител.
От
фактическа страна съдът намери следното:
С решение №177 от 07.04.2016г., постановено
по гр. д. №49/2016г. по описа на Районен съд- Дупница е определено родителските
права по отношение на К.А.К., ЕГН:**********, да се предоставят за упражняване
на майката Л.В.Б.. Със същото решение е посочено бившият й съпруг – А.К.А. да
заплаща месечна издръжка на К.К. в размер на в., считано от 07.04.2016г. С
искова молба вх. №11241/20.08.2019г. Л.Б.
е предявила иск против А.А. с правно основание чл.150 от Семейния кодекс с
претенция да бъде изменен размерът на плащаната от А. издръжка на К. К. от ****лв.
на *** лв. месечно, считано от 01.09.2019г. Ищцата е приложила към молбата си и
удостоверение с изх. №101/15.08.2019г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр.
Дупница, ул. „Иван Вазов“ 26 – работодател на ищцата, видно от което същата
работи там на длъжност „****“. Данните в удостоверението сочат, че Б. е
получавала за месец февруари 2019г. нетно възнаграждение в размер на **** лв.,
а за месеците февруари до юли 2019г. нетното й възнаграждение е **** лв.
месечно. В дадения едномесечен срок за отговор ответникът А.А. е изпратил
такъв, който съдържа единствено изявление, че е съгласен със заведеното към него гражданско дело 1758/2019г. от К.К.,
действащ чрез майка му Л.Б.. Въпреки това изявление в откритото съдебно
заседание, проведено на 11.10.2019г. процесуалния представител на А. – адв.Д. заявява, че поддържа подадения от А. писмен отговор,
но са съгласни на спогодба, като със същата се определи месечна издръжка от ***
лв. Добавя, че писменият отговор не следва да бъде считан за признание на иска.
Акцентира се на обстоятелството, че същият е съставен от А. сам, т. е. без
ангажиран процесуален представител. По делото е изготвен социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница. В същия са отразени различни аспекти
от живота на майката Л.Б. и синът й К.К.. В заключителната му част е посочено,
че К. се отглежда в подходяща и сигурна
среда при майка си. Не е взето отношение доколко поисканото увеличение на
месечната издръжка отговаря на нуждите на К..
От правна
страна съдът намери следното:
Направеното
изявление в писмения отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК представлява признание
на иска. Действително изказът на ответника в първоинстанционния съд – „съгласен
съм“, не е идентичен с глагола, употребен от законодателя в нормата на чл. 237,
ал. 1 от ГПК – „признава“, но заявеното от него в писмения отговор „съгласен
съм със заведеното към мен гр.д. №1758/2019г. от К. К.“ недвусмислено сочи, че
неговата воля при депозиране на писмения отговор е да признае искането за увеличение
на издръжката на сина му К. К.. Това съгласие обхваща и
претендирания размер на издръжката – същата да стане *** лв. месечно. В
писмения отговор не са релевирани никакви възражения по основанието на иска или
по размера му, никакви оплаквания не са сторени, не са направени
доказателствени искания. Всичко това съвкупно сочи, че ответникът е направил
признание на иска, а съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК – „признанието
на иска не може да бъде оттеглено“. Без процесуална и материална стойност е
заявеното от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно
заседание на 11.10.2019г. пред Районен съд – Дупница, че изразяват съгласие за
сключване на спогодба за увеличение на издръжката, така че тя да стане *** лв.
Недвусмислено адв. Й. - процесуален представител на ищеца е заявил пред съда,
че освен че поддържа исковата молба, то намира изложеното в писмения отговор за
признание на иска и желае от съда това да бъде съобразено в решението.
Съображението на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното
производство, че не следва да се приема писмения отговор за признание на иска,
доколкото ответникът сам го е съставил не може да породи правния ефект на
оттегляне на признанието. Без значение за правния ефект е кой е изготвил
писмения отговор.
Съгласно ал. 2 на чл. 237 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда на чл. 237 ГПК.
На тази база Решение №621/18.10.2019г., постановено по гр. д. №1758/2019г. по описа на Районен съд – Дупница ще бъде отменено и вместо него ще бъде поставено изменение на издръжката, дължима от А. на К. А.К. от *** лв. на *** лв. месечно, считано от 01.09.2019 г.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2
от ГПК, с аргумент за противното от чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, то А. ще бъде осъден да заплати сумата
от ** лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно изменения размер на
издръжката от *** лв. на *** лв. същата следва да бъде внесена по сметка на
Окръжен съд – Кюстендил. Съдът съобрази, че ответникът в първоинстанционното
производство е бил осъден за сумата от *** лв. държавна такса, определена
спрямо увеличения размер от *** лв. на *** лв. Действително ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на *** лв., от които, съобразно уважената
част от иска, съдът е присъдил *** лв. Заплащането на пълния размер на платено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция е поискано пред
първоинстанционния съд с исковата молба, а наред с това е представено по делото
и пълномощно, видно от което е платена сумата от *** лв. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съдът ще определи месечна издръжка в пълния претендиран
размер, то въззиваемият А.К.А., също така, ще бъде осъден да заплати на К. А.К. сумата от ** лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция. Ищецът е доказал плащането на адвокатско възнаграждение в размер на ***
лв. Първоинстанционният съд е уважил претенцията за присъждане разноските за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважения иск в размер на *** лв. С оглед резултата
от въззивното производство, то настоящата инстанция следва с оглед
удовлетворяване на пълната претенция, заявена пред ДРС, то да уважи и пълния
размер от сторените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №621/18.10.2019 г.
по гр. д. №1758/2019 г. на Районен съд-Дупница, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената
месечна издръжка на К. А.К. за разликата над **** лева **** лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на месечната
издръжка, която А.К.А., с ЕГН:**********, следва да заплаща на детето К. А.К.,
с ЕГН:**********, като ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН:**********, да
заплаща на К.А.К., с ЕГН:**********, лично
и със съгласието на майка му Л.В.Б.,
ЕГН:**********, месечна издръжка
в размер на *** лева, считано от 01.09.2019г. до настъпване на
обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от ** лева - държавна такса върху увеличението на издръжката.
ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на К. А.К., ЕГН:**********, сумата от ** лева, представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.