№ 48710
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110100601 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.Е. срещу „В.БГ“ Е..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Т.Е. срещу „В.БГ“ Е. осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, с който се
иска осъждането на ответника заплати сумата от 98,52 лв., предадена без
основание от Н.Н.В. на ответника по Договор за кредит № *** от 31.03.2020 г.
и което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за цесия от 02.06.2023
г., ведно със законната лихва върху гази сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 02.01.2024 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто
основен предмет на дейност е насочен към предоставяне па информация,
подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т. нар. „бързи
кредити“. Сочи, че по повод па създадените между дружеството и неговия
клиент Н.П.В. контакти е било установено, че последният е предал на „В.БГ“
Е. парични суми без правно основание. Твърди, че на 02.06.2023 г., между
„Т.Е. и Н.П.В. бил сключен Договор за цесия, с който в качеството си на
кредитор прехвърлил на ищеца следното вземане от „В.БГ“ Е. вземане в
размер от 98,52 лв., представляващи всички платени без основание суми по
Договор за кредит № *** от 31.03.2020 г., сключен между „В.БГ“ Е. и Н.П.В.,
заедно с всички принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия на 10.07.2023 г., но въпреки това не последвало плащане от
ответника. Твърди, че вземането е възникнало от сключен между Н.П.В. и
„В.БГ“ Е. Договор за кредит № *** от 31.03.2020г., който бил сключен чрез
интернет платформата на ответника. Посочва, че кредитиполучателят е
следвало да заплати главница, възнаградителна лихва, както и такса експресно
разглеждане. Сочи, че съгласно уговореното между страните главницата е
1
била в размер на 400,00 лв., възнаградителната лихва в размер на 13,48 лв.,
таксата експресно разглеждане в размер на 98,52 лв., като било посочено, че
ГПР по кредита е в размер на 512,00 лв. Твърди, че цялата сума по договора е
била изплатена на 01.05.2020 г. чрез „Изипей“ АД. Твърди, че договорът за
кредит е изцяло нищожен, с оглед на което надплатената сума над главницата
е платена без основание. Посочва, че цедентът има качеството на потребител
по така сключения кредит. Твърди, че сключеният договор за кредит е
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и
поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че е налице нееквИ.лентност
на престациите, доколкото сумата за експресно разглеждане многократно
надхвърляла възнаградителната лихва. Посочва, че е налице липса на
съществен елемент от договора за кредит- а именно годишния процент на
разходите, тъй като посочения в договора процент бил грешен, доколкото към
него не била добавена сумата за експресно разглеждане. На следващо място
счита, че посочването на неправилен ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика. Счита, че е налице нарушение, доколкото ГПР бил
посочен единствено като процент, но без да са посочени изрично данните за
неговото определяне. Твърди, че при положение, че таксата за допълнителна
услуга - експресно разглеждане е била включена в ГПР, стойността на
процента по договора е щяла да надвиши в пъти максимално допустимия
размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на
закона. Сочи, че е налице нарушение, доколкото документите не били
написани по ясен и разбираем начин. Твърди, че договорът нарушава добрите
нрави, доколкото е налице нееквИ.лентност на престациите, както и защото
кредиторът се е възползвал от незнанието на кредитополучателя като по-слаба
страна. Счита, че клаузата уреждаща такса експресно разглеждане е нищожна,
доколкото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Твърди, че е налице нарушение на Съгласно чл. 33 от ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
законната лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а в чл. 15.4 от Общите условия и Тарифата към тях, е било
предвидени, че при забава потребителите дължат освен законната лихва за
забава и всички направени за събиране па вземането разноски за
напомнителни писма и всякакви други действия, извършени от „В.БГ“ Е.. С
оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявени иск като неоснователен. Посочва, че в
договора за цесия липсва ясна конкретизация относно вида и размера на
прехвърлените вземания. Твърди, че конкретизация липсвала и в
уведомлението за цесия, тъй като целта на ищеца била получаването на
съдебно разноски, поради което целял да възпрепятства извънсъдебно
изпълнение. Оспорва ищецът да е кредитор на процесното вземане поради
2
липсата на валиден договор за цесия. Сочи, че към уведомлението за цесията
не е било приложено пълномощно от страна на цедентите, от което да е
видно, че цесионерът има правото да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземане, откъдето и уведомлението е ненадлежно извършено
и като такова не е породило правна сила спрямо „В.БГ“ Е.. Твърди, че с
приложеното уведомление ищецът претендирал и други вземания, привидно
прехвърлени от цедент в полза на цесионер, както и други суми, прехвърлени
от други физически лица, на основание други Договори за цесия. В
противоречие с принципа за добросъвестност, никъде в уведомлението не
било посочено на какво правно основание са недължимо платени
претендираните за връщане суми, респективно какво представляват
предполагаемо прехвърлените суми (част от главница, договорна,
наказателна лихва или друг вид разноски), както и на какво основание са били
предадени те на „В.БГ“ Е. – номер на клауза, уговорена по кредитно
правоотношение. Твърди, че по този начин ищецът е отнел на дружеството-
ответник възможността да прецени основателността на претенциите и
правните последици от отказ за доброволно изпълнение. Счита, че исковата
молба е нередовна, доколкото от нея не можело да се установи на какво
основание конкретно е възниквало процесното вземане. Оспорва сключения
договор за цесия като нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради
явна нееквИ.лентност на престациите, поради неосведоменост на цедента.
Сочи, че при уважаването на иска ищецът е щял да получи всички разноски,
но съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за цесия при евентуално уважаване на
претенцията в частичен размер, всички разноски, които ищцовата страна
евентуално би била осъдена да заплати, ще бъдат приспаднати от покупната
цена на сделката. Твърди, че вземането предмет на договора за цесия не е
било възникнало към датата на сключването на договора за цесия, с оглед на
което същият е нищожен поради липса на предмет. Оспорва материалната
легитимация на ищеца, поради което счита искът за неоснователен. Твърди, че
договорът за цесия е симулативен, като същият представлява мандатна сделка-
консултантски договор. Твърди, че от договора за цесия се установява, че
цената за прехвърлянето не е платена. Сочи, че свързаните помежду си лица –
„Т.Е. и „Темис Кепитал“ . извършват престъпна дейност. Счита, че процесният
договор за кредит не е нищожен, доколкото общите условия на ответника били
одобрени от КЗП. С оглед изложеното моли за отхвърлянето на предявения
иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен
интерес пред родово и местно компетентен съд.
По редовността на исковата молба:
3
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовност, а
изложените от ответника с отговора на исковата молба доводи в обратния
смисъл не следва да бъдат споделени. Това е така, тъй като ищецът е уточнил
характера на исковата сума, конкретизирайки я като платената от цедента
такава по конкретен договор за паричен заем, надхвърляща главницата и
договорената възнаградителна лихва, представляваща такса за бързо
разглеждане.
Доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване –
реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните
суми, платени от кредитополучателя Н.Н.В. по процесния договор за кредит
№ *** от 31.03.2020 г., валидно сключен договор за цесия от 02.06.2023 г. с
твърдяното съдържание, респ. прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, за
което ответникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането. Ответникът следва да докаже, че е получил
и задържа плащането на годно правно основание, както и положителния факт
на плащането.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
за безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели
обстоятелството относно сключването на процесния договор за кредит № ***
от 31.03.2020г. между „В. БГ“ Е., в качеството му на кредитодател, от една
страна, и Н.Н.В. с твърдяното съдържание.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Доказателствените искания на ответника по чл. 176 от ГПК съдът да
задължи управителя на ищеца да се яви в съдебно заседание и да даде
обяснения за преддоговорните отношения с цедентите по договорите за цесия,
сключвани от страната, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като целят
да установят обстоятелства, които са извън предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
04.03.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
4
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството относно
сключването на процесния договор за кредит № *** от 31.03.2020 г. между „В.
БГ“ Е., в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н.Н.В. с твърдяното
съдържание.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по
реда на чл. 176 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5