Р Е Ш Е Н И Е
№260018 01.03.2022г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети септември две
хиляди и двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 835 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „Г.П.“ ЕООД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***,
к-с „Г.А.Р.“, вх.Б, ет.партер, представлявано от управителя И.З.К., подадена
чрез процесуалния й представител – адв.Ж.И. *** против Т.Н.Ф., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., В.М.М., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация с Булстат ......и
Е.В.Ж., родена на ***г., гражданин
на Руската Федерация, с Булстат ......., тримата с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1. В исковата молба се сочи, че на 05.04.2013г., страните са сключили Договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „.........",
с нотариална заверка на подписите с peг. № 3042 от 05.04.2013 г. По описа на Нотариус .... с
рег.№ ...на НК, с район на действие - PC Несебър, вписан под Акт № 230, том 1, вх.рег. № 1913 от 05.04.2013г. по описа на Службата по вписвания при районен
съд – гр.Несебър. Договора бил сключен на основание чл.2 от ЗУЕС, като ищецът - изпълнител се явява „Инвеститор" в
комплекса, а ответниците – „Възложители” били съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата,
като площта на обекта, ведно с общите части възлизала на 59,59 кв.м. Сочи се, че комплекс „........."
съставлява жилищен комплекс от затворен тип обособен, като отделен урегулиран поземлен имот, в
който са построени три сгради в режим на етажна собственост и други обекти -
басейн, места за отдих, алеи, тревни площи, обслужващи собствениците и
обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
Съгласно т.1.1 и т.1.2 от така сключеният договор,
ответниците са възложили на ищеца, а последният е приел и се е задължил срещу
възнаграждение да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от
затворен тип „.........", находящ се в поземлен имот № 11538.2.37. Ответниците
- собственици се задължили съгласно т.2.1 от същия договор да заплащат авансово
на ищеца - управител годишна такса за покриване на разходите за управлението и
обикновена поддръжка на комплекса за всеки самостоятелен обект в размер на
12.00 евро за един квадратен метър, като общата годишна такса се изчислявала
върху застроената площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите му се
идеални части от общите части на сградата, която в случая била 59.59 кв.м.,
което правило годишна такса в размер на 715.08 евро.
Договорът за управление и поддръжка бил сключен
съгласно т.7.1. от същия за срок от 5 години, считано от датата на подписването
му, т.е. в случая, считано от 05.04.2013г. Твърди се, че договорът бил
продължен автоматично с нов срок от 5 години при условията на т.7.2 от
договора, тъй като управителят не бил предложил нов договор в двумесечен срок
преди изтичане на срока по т.7.1 от договора и в същият срок никоя от страните
не била отправила до другата писмено предизвестие за прекратяването му. В
случая срока на договора бил продължен до 05.04.2023г.
Сочи
се, че ответниците - възложители са се задължили съгласно
т.3.1 от същия договор да заплащат таксите по т.2.1 авансово не по-късно от 31
март на съответната година таксата за следващата календарна година.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора за управление и поддръжка, но ответниците не са
изпълнили задълженията си към ищеца по договора за заплащане на дължимите от
тях годишни такси за 2018г., 2019г. и
2020г. Така ответниците не били заплатили част от таксата за 2018г. в размер на 215.08 евро, таксата за 2019г.
в размер на 715.08 евро и таксата
за 2020г. в размер на 715.08 евро, или общо сумата в размер на 1645.24 евро, като се сочи, че всеки един от тях дължи
1/3 от сумата в размер на 548.41 евро.
За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №1263/2019г. по описа на PC Несебър и издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С
издадената заповед е разпоредено всеки един от длъжниците Т.Н.Ф., В.М.М. и Е.В.Ж.
да заплати на „Г.П." ЕООД
сумата от по 548.41 евро,
представляваща 1/3 част от сбора от авансово платими годишни такси, от които
71.69 евро - остатък за 2018 г., 238.36 евро - за 2019 г. и 238.36 евро за
2020г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип „........." от 05.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от по 164.52 евро, представляваща
1/3 част от сбор от неустойки за забава по т.8.1. от договора, начислени върху
всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г.,
както и сумата от по 111.22 лева, представляваща 1/3 от направените
по делото разноски в общ размер на 333.67 лева, от които 250 лева - платен
адвокатски хонорар и 83.67 лева - платена държавна такса, за което бил издаден
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение,
длъжниците -ответници в настоящото производство са подали възражение, като
съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск за вземането си.
Гореизложеното
е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на всеки един от ответниците Т.Н.Ф., В.М.М. и Е.В.Ж., че дължи
на „Г.П." ЕООД сумата от по 548.41 евро, представляваща 1/3 част от
сбора от авансово платими годишни такси, от които 71.69 евро - остатък за 2018
г., 238.36 евро - за 2019 г. и 238.36 евро за 2020г. по т.2.1 от Договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........."
от 05.04.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от по 164.52 евро,
представляваща 1/3 част от сбор от неустойки за забава по т.8.1. от договора,
начислени върху всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г., за които
суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
1263/2019г. по описа на Pайонен съд-Несебър. Представят
писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане за установяване изпълнението на задълженията на ищеца по
процесния Договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса, и за
изискване, и прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. 1263/2019г. по описа на Pайонен съд-Несебър. Претендират
присъждане на заплатените разноски по заповедното и по настоящото производство.
Предявени са искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответните страни, подаден чрез процесуалния
им представител – адв.И. ***, с който излагат становище за недопустимост и
неоснователност на предявените срещу тях искове.
На първо място, считат исковата молба за нередовна по отношение на
претендираните неустойки поради непосочване на периода на забавено изпълнение на претендирата неустойка. В случай, че се приеме твърдяната
договорна неустойка да обезпечава, обезщетява и санкционира изобщо всички вреди
от забава, оспорват претенцията за закъснителна законна лихва, като недопустима. Наред с това
сочат, че в разглежданата хипотеза ищецът не обосновава
конкретен довод за съотношението между претендираната неустойка и законна
лихва. С оглед изложеното, молят на ищеца
да бъде предоставена възможност да направи съответни уточнения, а в случай, че
нередовностите не бъдат отстранени, производството да бъде прекратено.
На следващо място, ответниците
възразяват и по допустимостта на кумулирането на законна
лихва и неустойка за забава. Считат, че искането за законна лихва върху
главниците е недопустимо, защото със заявлението по чл.417 от ГПК такова искане
не е правено. Твърди се, че в т.9, б."в" от заявлението, заявителят е посочил изрично само, че
претендира главница, мораторна неустойка и разноски, но не и законна лихва.
Предвид изложените съображения молят да бъде прекратено производството по недопустимите искове.
На трето място, ответниците
изразяват становище за недопустимо издаване
на заповед за изпълнение, в нарушение на процесуалните предпоставки за това,
отнасящи се до пасивната процесуална легитимация на ответниците по чл.411,
ал.2, т.3 и т.4 от ГПК /в редакция към датата на
издаване на заповедта за изпълнение/. В тази връзка, твърдят, че в случая ответниците са физически лица и нямат
и никога не са имали постоянен адрес в Република България, нито пък признато от
държавата право на постоянно или дългосрочно пребиваване, още по-малко пък имали обичайно местопребиваване в страната. Сочат, че заявителят не е
представил със заявлението каквито и да било данни за адресна регистрация на
ответниците в Република България, а тежестта за установяване на място на
обичайно местопребиваване и за представяне на доказателства в тази насока била негова.
По
изложените съображения, ответниците молят да бъде прекратено производството по делото. Молят да им бъде предоставена възможност да представят доказателства за пребиваването им в чужбина, както и за времето на посещения в Република България.
Независимо от горното, ответниците
оспорват изцяло предявените искове по основание и
размер. Считат, че за тях изобщо не са възниквали претендираните задължения, тъй като договорът,
който им се противопоставя, се явява нищожен,
като сключен от ненадлежна страна и в противоречие със закона, включително в
нарушение на потребителски права, на основания, които подробно изложени в отговора на исковата молба, както и
поради липса на основание за сключване и действие на договора след изтичане на
първоначалния срок. Считат също, че по отношение на ответниците Ж. и М. договорът е нищожен, поради липса на съгласие и правят изрично възражение в тази насока.
На
следващо място, излагат възражения за унищожаемост на процесния
договор, като сключен поради грешка в предмета -
досежно характера на посочения жилищен комплекс като такъв от затворен тип и
във възможността да закупят имот, без да сключат договор за управление, поради
грешка в лицето - досежно качеството на ищеца като инвеститор, поради измама,
изразяваща се във въвеждане на ответниците, респ. пълномощника им в
заблуждение, както и в условията на упражнена принуда /заплашване/ относно
сключването на договора.
Твърдят, че дори да се приеме, че договорът е бил
действителен, то срокът на същия е изтекъл и действието му е прекратено при
посочените в самия договор условия, а сочените с исковата молба суми не се
дължат за претендирания период. В условията на евентуалност, считат договора за развален поради неизпълнение,
респ. поради невъзможност за изпълнение от страна на ищеца, което разваляне било заявено от ответниците с нотариална покана
още през есента на 2018г., алтернативно с настоящия отговор правят изявление за развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца.
Считат също, че за целият
претендиран период, ищцовото дружество не е престирало изпълнение на соченото от него договорно
основание, поради което и не му се дължи нито възнаграждение, нито покриване на
разходи на това основание. Правят и възражение за неизпълнен договор по реда
на чл.90 от ЗЗД, като в случай, че съда намери задълженията на ответниците за валидно възникнали и изискуеми,
молят да бъде осъден ицеца да изпълни своите задължения по
договора. Поради твърдяната неизправност на ищеца, сочат, че не му се дължи и претендираната неустойка. Правят възражение за нищожност на клаузата за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Правяи и възражение за прекомерност на неустойката,
като молят да бъде намален размера на същата, ако съда прецени, че неустойката е дължима. Твърдят, че ищцовото дружество няма качеството на
управител на етажната собственост след 2017г., тъй като през 2018г. бил избран нов управител. На последно място
твърдят, че по отношение на претендираните суми за
такса и неустойка била налице
хипотезата на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от Търговския закон. Предвид гореизложеното, сочат, че сумите за поддръжка за 2018г., 2019г. и 2020г. са
недължими.
Не оспорват твърдението, че ответниците са собственици на имот в
посочената с исковата молба жилищна сграда, но оспорват всички останали твърдения, изложени с
исковата молба.
Предвид
изложените съображения, ответниците молят съда да прекратите производството по делото като
образувано по недопустими искове, а в случай на разглеждане на спора по
същество - да отхвърли, като
неоснователни предявените искове, както и да присъди в тежест на насрещната
страна сторените от ответниците съдебно-деловодни разноски. Представят писмени доказателства и молят да им
бъде дадена възможност да сочат нови такива. Молят да бъдат изискани от Община
Несебър копия от съхраняваните в общината разрешение за строеж и съставяни
актове и протоколи за строителство по отношение на процесната сграда за
установяване на обстоятелствата относно твърдяната липса на качеството
инвеститор у ищеца, както и относно характера на жилищната сграда, като обикновена етажна собственост.
Алтернативно молят да им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с посочените
документи. Правят искане за допускане на гласни доказателства - трима свидетели, при режим на довеждане за установяване на твърдяните
обстоятелствата относно характера на жилищния комплекс, относно твърдяните
факти, обосноващи основания за унищожаемост - грешка, измама и заплашване,
както и относно твърдяното неизпълнение на задълженията по процесния договор от
страна на ищцовото дружество. Молят да им бъде предоставена възможност да представят доказателства за пребиваването на
ответниците в чужбина, както за времето на посещения в Република България.
В изпълнение указанията на съда,
дадени с Определение № 260323 от 31.03.2021г., по делото е постъпила молба с
вх.№ 262931 от 14.04.2021г., подадена от процесуалния представител на ищеца, с
която конкретизира периода на забавено изпълнение по отношение на
претендираната неустойка, както следва:
-сумата в размер на 64,52 евро,
представляваща неустойка по т.8.1 от договора за периода от 01.04.2017г. до
30.04.2017г.;
-сумата в размер на 214,52 евро,
представляваща неустойка по т.8.1 от договора за периода от 01.04.2018г. до
30.04.2018г.;
-сумата в размер на 214,52 евро,
представляваща неустойка по т.8.1 от договора за периода от 01.04.2019г. до
30.04.2019г.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата
молба, ведно с направената конкретизация на претенцията за неустойка и оспорва
депозирания писмен отговор, като неоснователен. В нарочна писмена молба
заявява, че комплекс „.........“ покрива напълно критериите за жилищен комплекс
от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС – УПИ, в който са построени
три сгради в режим на етажна собственост; наличието на други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите; контролиран достъп в комплекса за външни лица.
Сочи, че ищецът се явява инвеститор в комплекса. Твърди, че специалния режим на
управление в комплекса, уреден в чл.2 от ЗУЕС изключва общия режим, отнасящ се до
сграда в режим на етажна собственост, а не обратното. Сочи, че сключения между
страните договор за управление и поддръжка касае индивидуално ответниците,
поради което спрямо него защитата по чл.146 от Закона за защита на
потребителите не се прилага. Твърди, че в случая не е налице валидно възникнала
етажна собственост, на първо място тъй като се касае за комплекс от затворен
тип и на второ място, тъй като е регистрирана една етажна собственост при
наличието на три самостоятелни сгради. На това основание оспорва всички взети
на решения от ЕС, обективирани в протокол от 17.07.2018г., като нищожни.
Независимо от горното се твърди, че не е налице едностранно прекратяване на
договора за управление и поддръжка, сключен с ответниците, тъй като изпратената
от тях нотариална покана не е била връчена на ищеца. Наред с това се сочи, че
ответниците не са упражнили надлежно правото си на разваляне на договора.
Заявява, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, като е извършвало
управление и поддръжка на комплекса за 2018г., 2019г. и 2020г., в подкрепа на
което представят писмени и ангажират гласни доказателства. Претендират
присъждане на заплатените по делото разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на ответниците в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържат подадения писмен отговор, ведно с изложените в него възражения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният
комплекс не е от затворен тип, както и че липсва упълномощаване на ответницата Т.Н.Ф.
за сключване на договор за поддръжка на общите части от останалите двама
ответници. Също представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски по настоящото дело, за
което представят списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Наведените от ответниците възражения за недопустимост на предявените искове
касаят спора по същество, поради което съдът намира същите за неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 165, том III,
рег.№ 3040, нот.дело № 556 от 05.04.2013г. на Нотариус ...., с рег. № ...на
Нотариалната камара, се установява, че ответниците Т.Н.Ф., В.М.М. и Е.В.Ж. са съсобственици при дялове: за Т.Ф.– 8/10 ид.ч., за В.М. – 1/10 ид.ч. и за Е.Ж. – 1/10 ид.ч., от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, находящ се в гр....., общ.Несебър, обл.Бургас, местност „Ю.“, в жилищна
сграда – комплекс „.........“, представляващ: АПАРТАМЕНТ А1, находящ се на нулев
етаж, вх.В, с идентификатор 11538.2.37.3.3, със застроена площ от 49,48 кв.м,
ведно с10,11 кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот (л.133-135 вкл., том 1).
На 05.04.2013г.
между „Г.П.” ЕООД, в качеството им на управител на процесния комплекс и
ответниците Ф., Ж. и М. бил сключен Договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „.........” с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 3042 на Нотариус .... (л.6-10 вкл, том 1.). С договора Ф., Ж.
и М. (като съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор 11538.2.37.3.3)
възложили на „Г.П.” ЕООД срещу възнаграждение да извършва управление на общите
части на жилищен комплекс от затворен тип „.........”. В т.1.2 от договора били
включени задълженията на дружеството. С т.2.1. от договора ответниците се
задължили да заплащат на „Г.П.” ЕООД годишна такса за покриване на разходите за
управлението и поддръжката на комплекса в размер на 12 /дванадесет/ евро за
един кв.м. С т.2.2 от договора било предвидено, че годишната такса се дължи за услугите
за периода от 01 януари до 31 декември на съответната календарна година. По
т.3.1 от договора собствениците-ответници са се задължили да заплащат таксата
авансово, не по-късно от 31 март на съответната година – таксата за следващата
календарна година. По смисъла на т.7.1 от договора същият влизал в сила от
датата на подписването му и бил сключен за срок от пет години, след изтичане на
които страните подписват предложен от управителя нов договор за управление и
поддръжка. В т.7.2 от договора било предвидено, че ако управителят не предложи
нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по т.7.1 или ако в същия
срок никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за
прекратяването на договора, същият се счита автоматично продължен за нов срок
от 5 години. Видно от представените от страна на ищеца писмени доказателства,
подобни договори са били сключени
и с множество други собственици в комплекса /л.185-417 вкл., том 2/.
Ответниците
твърдят, че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си по поддръжка и
управление на общите части в процесния комплекс, поради което на 16.07.2018г.
било проведено Общо събрание, на което била учредена Етажна собственост на
комплекса, за управител на която била избрана Т.П./л.66-л.85 вкл., том 1/. С
приетите на събранието решения се упълномощавал Управителя да утвърди условия
за подписване на Договор с изпълнители на услуги по поддържане на сградата и
прилежащите територии /т.11/; да предприеме действия откриване за откриване на обща партида за ток
и вода на сградата /т.14 и т.15/ и др. Решенията, взети на проведеното на
16.07.2018г. ОС на ЕС не били обжалвани, поради което същите са влезли в сила.
Неизпълнението
на поетите от „Г.П.“ ЕООД задължени по поддръжка и управление на общите части
на процесния комплекс, а именно – липсата на охрана, нефункционирането на
асансьорните съоръжения, неподдържането на басейна и тревните площи, както
и критичните хигиенни условия в
комплекса от една страна и липсата на валидно изразена воля от Общото събрание
на учредената Етажна собственост за възлагане на дейности по поддръжка на общите
части в комплекса, от друга, е
мотивирало ответниците Т.Ф. и В.М. да изпратят нотариална покана до ищцовото
дружество, с която го уведомяват, че развалят и прекратяват действието на
сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от 05.04.2013г. Видно от
нотариалната покана, същата е била връчена по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47,
ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление /л.61-64 вкл., том 1/.
Спорен по делото
е въпроса налице ли са валидни облигационни отношения между страните по
сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от 05.04.2013г., по
който ищецът търди, че е престирал – изпълнил задълженията си, като тежестта за
доказване на това обстоятелство е на ищеца по делото. В тежест на ищеца е да
докаже също размера на претенцията си, както и нейната изискуемост.
За да се
произнесе, съдът съобрази:
На първо място,
съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на настоящото
производство поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците по
чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК /в редакцията към датата на издаване на
заповедта за незабавно изпълнение/. Съгласно
чл.53 от ГПК, връчването на пребиваващите в страна чужденци се извършва на
адреса, заявен в съответните административни служби. Видно от представените по
делото извлечения от Агенцията по вписванията „Регистър Булстат” /л.31-33 вкл.
по заповедното производство/, ответниците Татяна Ф. с Булстат ......., В.М. с
Булстат ......и Е.Ж. с Булстат ......., са вписани като собственици на недвижим
имот с постоянен адрес ***, п.код....., обл.Бургас, местност Ю., к-с .........,
вх.В, ет.0, ап.А1. На този адрес ответниците са били призовавани на основание
чл.53 ГПК при спазване на правилата за призоваване в ГПК. В чл.7, ал.2, т.4,
б.б, във вр. с чл.3, ал.2, т.10, б.б от Закона за регистър Булстат е
предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи
недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на
страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение
на вписания адрес в регистър Булстат, като адресна регистрация. В
този смисъл е Решение № 181 от 09.07.2018г. по т.д.№ 918/2018г. на ВКС. С оглед
на това, съдът счита, че независимо от гражданството на ответниците /на Руска
Федерация/, същите имат адресна регистрация и в РБългария, поради което се
явяват надлежна страна, както по заповедното, така и по настоящото исково
производство.
С
оглед заявените в отговора на исковата молба възражения, следва да се извърши
преценка първо дали договорът е нищожен, евентуално унищожаем, предвид на което
настоящата инстанция намира следното:
От страна на ответниците се твърди
нищожност на договора, поради неспазване на разпоредбата на чл. 2 вр. т. 3 от
пар. 3 на ЗУЕС, като се заявява, че комплекса не покрива белезите на такъв от
закрит тип съобразно нормата на чл.2 от ЗУЕС. Разпоредбата на пар. 1, т. 3 от
ДР на ЗУЕС повелява, че „жилищен комплекс
от затворен тип” е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в
който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на
контролиран достъп за външни лица. Прието е в съдебната практика, че за да се
счете, че един комплекс е от такъв тип, то същия следва: да се състои поне от
четири самостоятелни обекта, които да са в режим на етажна съсобственост; да
има и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите; всички тези обекти
следва да са изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот; в
комплекса да има контролиран достъп за външни лица. В настоящият случай, от показанията
на свидетелят В.се установи, че процесният комплекс се състои от две сгради в
режим на етажна собственост с три входа, които са изградени в един парцел,
ограден с желязна ограда с бетонови основи. Всяка сграда е с отделен вход,
който е с контрол на достъпа посредством чип или индивидуален ключ. Под незастроената
част от поземления имот е изграден паркинг, като достъпа до него може да се
осъществява от трите входа на сградите. Влизането в комплекса става посредством
ключ за входната врата към дворната част на имота и чип за всеки от отделните
входове към всяка сграда. В поземленият имот са изградени алеи, озеленяване,
басейн за общо ползване. По делото няма спор, че във всяка сграда се намират
самостоятелни обекти, собственост на различни лица, както и че в комплекса са
налице и други обекти, обслужващи различните собственици- басейн, пейки, алеи.
Изложеното налага извода, че се касае за комплекс от затворен тип, в какъвто
смисъл е и произнасяне на ОС- Бургас по идентично възражение, касаещо именно
комплекс „.........“ с Решение V-143 от 07.08.2020г. по в.гр.д. № 853/2020г.
Ето защо тази претенция не следва да бъде уважена.
На следващо място се твърди нищожност на
договора на основание нарушени разпоредби на Закона за защита на потребителите,
което твърдения съдът не споделя. Настоящата инстанция счита, че ответниците
няма качеството „потребител“, за да бъдат приложими разпоредбите на ЗЗП спрямо
сключения между страните договор. Действително § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП сочи, че
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не всяко физическо
лице, обаче, попада под тази норма, като следва да се преценява за всеки отделен
случай. Последователна е съдебната практика, че вземанията за разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна
собственост не са с източник потребителски договор. В този смисъл Решение № 128
от 18.07.2018г. по т.д. № 601/2018г., I т.о. ВКС. В настоящият случай, както бе
посочено по- горе, се касае за комплекс от затворен тип, чието управление на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, се подчинява на чл.2,
ал.1 от ЗУЕС- посредством договор с нотариална заверка на подписите. Въпреки
наличието на облигационно правоотношение, задължението за заплащане на
разходите по управление и поддръжка на общите части почива на чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС, като съглашението, сключено между страните, конкретизира останалите
параметри, т.е. отношенията се подчиняват на специалния правен режим на
етажната собственост, установен в Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост, а не този, уреден в ЗЗП. Предвид на това
ответниците Ф., М. и Ж. не са потребители по смисъла на Закона за защита на
потребителите, поради което и разпоредбите на същия не влияят на
действителността на договора. В този смисъл, отново по наведено конкретно
идентично възражение, по производство, касаещо отново процесния комплекс, се е
произнесла въззивната инстанция с Решение № III-107/17.12.2019г. по в.гр.д. №
1150/2019г. С оглед на така приетото и на това основание договора не следва да
се счита за нищожен.
Що се касае до твърдението, че „Г.П.“
ЕООД няма качеството инвеститор, то съобразно представеното по делото
удостоверение № 197/28.09.2011г. за въвеждане в експлоатация, издадено от
главния архитект на Община Несебър /л.25, том 1/, както и останалите
предоставени от Община Несебър строителни книжа, като възложител е вписано и
дружеството. Съобразно нормата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, дружеството, като
собственик на
7/10
идеални части от ПИ с идентификатор 11538.2.37 /закупени с нотариален акт №
177, том III, рег. № 3260, дело № 556 от 01.07.2011г. на нотариус Линка Чуткина
– л.17-19, том 1/, може да бъде възложител, съответно инвеститор. Ето защо,
съдът счита, че ищцовото дружество е имало качество на инвеститор, поради което
е можело да сключи договор по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС.
По отношение твърденията, че договорът е
подписан от лице без надлежно учредена представителна власт от името на „Г.П.“
ЕООД, следва да се има предвид, че с оглед позоваването именно на въпросния
договор за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, дори и да се приеме, че пълномощника
Стоян Андонов Меретов е действал без представителна власт, то търговеца е
потвърдил действията на подписалия го по аргумент на чл. 301 от ТЗ.
По отношение на възражението на
ответниците за унищожаемост на договора поради грешка в предмета, съдът го
намира за неоснователно. Твърди се, че грешката, при която бил сключен, е тази,
че ответниците са го сключили, приемайки, че се касае за комплекс от затворен
тип, а той всъщност не бил. Както бе прието по- горе, комплексът е от затворен
тип, поради което и сочената грешка не е била налице. Неосноватени са и
възраженията за унищожаемост на договора за управление и поддръжка, поради
грешка в лицето относно качеството на ищеца като инвеститор, предвид изложените
по-горе мотиви. Недоказани останаха и твърденията на ответниците, че договора е
унищожаем поради измама, изразяваща се във въвеждане на ответниците,
респ.пълномощника им в заблуждение, както и в условията на упражнена принуда
/заплашване/ относно сключването на договора. До приключване на производството
по събиране на доказателствата по делото, недоказано остана и твърдението на
ответните страни за липса на представителна власт на ответницата Ф. за
сключване на процесния договор за управление и поддръжка от името на
ответниците М. и Ж.. В тази връзка, съдът не кредитира представената от
процесуалния представител на ответниците извлечение от Регистър на пълномощни
към Федералната нотариална камара на Руската Федерация /л.98 и л.132 /превод/,
том 1/, поради това, че от същата не се установяват относими към делото факти и
обстоятелства. Видно от извлечението на практика проверка не е била извършена
поради липса на регистрационен номер и/или дата на удоставеряване.
По отношение твърдението на ответниците,
че не дължат сочената сума предвид на това, че към претендирания период -
2018г., 2019г. и 2020г., договорът е бил развален и прекратен, съдът намира
следното:
По правило
развалянето настъпва с отправяне на едностранно изявление от кредитора към
длъжника. От данните по делото се установява, че Договора за поддръжка и
управление от 05.04.2013г. е бил сключен за срок от 5 години (т.7.1 от него), като
в него била предвидена хипотеза за автоматичното му продължаване за още 5
години – ако в двумесечен срок преди изтичането му никоя от страните не отправи
писмено предизвестие за прекратяването му (т.7.2 от него). В самия договор не е
предвиден специфичен ред, по който следва да бъде връчено посоченото
предизвестие. Заложени по този начин договорките между страните, доколкото няма
специфични правила за прекратяване на договора, навеждат на извода, че след
изтичане на първоначалния 5-годишен срок на договора и липсата на действия от
двете страни, съглашението се подновява за нов 5-годишен срок. В този срок,
обаче, няма пречка по всяко едно време всяка от страните да отправи заявление
за прекратяване до другата, като няма заложен срок за извършването на това
действие, т.е. след 05.04.2018г. всяка от страните по всяко време може да
прекрати договора, уведомявайки другата страна за това.
По делото е представена нотариална
покана от 07.09.2018г., адресирана от ответниците Татяна Ф. и В.М. до „Г.П.“
ЕООД, в която се съдържа изявление за прекратяване на договора. Видно от
отразеното от Нотариус ....., адреса на дружеството е посещаван на
11.09.2018г., 29.09.2018г. и 10.10.2018г., открит е офис на фирмата, находящ се
на посочените в Договора и търговския регистър седалище и адрес, но не и
управителя, нито представител, който да получи документите. На адресът е залепено
уведомление и след изтичането на 14- дневен срок от залепването нотариусът е
удостоверил връчване на поканата по чл. 47 от ГПК, считано от 30.10.2018г. В
постановените по реда на чл.290 от ГПК актове /Решение №283 от 06.04.2010г. по
гр.д. №507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №229 от 03.04.2014г. по т.д.
№956/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №35 от 07.05.2012г. по гр.д. №1877/2010г.
на ВКС, ІV г.о. - всички, касаещи извънсъдебно връчване на книжа, независимо от
характера на конкретния разгледан спор/ последователно се приема, че
извънсъдебните изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени
лично срещу подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила на ГПК. В този смисъл е и Решение №
1274/30.10.2020 г. по в.гр.д. № 56/2020 г. на Окръжен съд- Бургас, постановено
по спор, касаещ такси за поддръжка и управление на комплекс „.........“. Съобразно
изложеното по-горе и като взе предвид разпоредбата на чл.50, ал.4, вр. чл.47 от ГПК, съдът счита, че е налице редовно връчено уведомление за прекратяване на
договора. Нормата повелява, че когато връчителят не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В случая е изпълнена предвидената в ГПК процедура- налице е посещение на
адреса на дружеството /посочен както в договора, така и понастоящем в ТР,
непроменян от създаване на дружеството през 2011 г./ три пъти в рамките на един
месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като едно от
тях- това на 29.09.2018г., е в неприсъствен ден. Въпреки това, обаче, не е било
намерено лице, което да е упълномощено или съгласно да получи книжата. При тези
факти съдът счита, че е извършено надлежно извънсъдебно връчване на
уведомлението за прекратяване на облигационната връзка между страните. Изводът,
който се налага е, че облигационната връзка между ищеца и ответниците Ф. и
Митрошн е била прекратена, считано от 30.10.2018г., поради което за 2019г. и
2020г. претендираните такси по главната претенция не се дължат.
По делото не е
приложена нотариална покана за прекратяване на Договора за управление и
поддръжка от страна на ответницата Ж., поради което съдът счита, че по
отношение на него Договора за управление и поддръжка не е прекратен. Подаването
на нотариална покана за разваляне на договора за управление и поддръжка от
страна на двама от собствениците, нито замества волеизявлението на третия
собственик, нито ги лишава от правото сам да подаде едностранно изявление за
прекратяване на договора.
По отношение ищцовите
претенции за заплащане на такси за управление и поддръжка за 2018г., 2019г. и
2020г., от страна на ответниците е наведено твърдение за недължимост на същите
поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията за поддръжка. В подкрепа
на това са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свид.О.С.–
собственик в процесния комплекс се установява, че преди месец декември 2017г.
имало поддръжка в комплекса, която се извършвала от „Г.П.“. По същото време,
била освободена живата охрана и комплекса бил изоставен. През месец февруари
2018г. в гр.Москва инициативна група от собственици в комплекса взела решение
да се организира Общо събрание на ЕС, на което да се вземат решения за поддръжката
и управлението на комплекса. Събранието се провело през месец август 2018г. на
територията на комплекса. Някои от апартаментите на последният етаж получили
течове по тавана от покрива, поради което се взело решение на Общото събрание
да се извърши ремонт на покрива. Впоследствие бил извършен частичен ремонт само
на покрива над апартамента на свид.С.и на съседния апартамент. В допълнение на
гореизложеното, свид.С.сочи, че в гаража имало вода до някакво ниво, което
наложило собствениците да си извъждат колите от там. Кошовете за боклук не се
почиствали. Собствениците сами си изхвърляли боклука. На територията на
комплекса плочките били много мръсни, нямало тревни площи, храстите били почти
изсъхнали. Имало големи саксии, които били пукнати. Басейна в комплекса, който
бил много мръсен, се ползвал основно от наемателите на апартаменти, никой от
собствениците не го ползвал. Поради липсата на охрана, собствениците били
принудени да монтират частна сигнализация, като в апартамента на свид.С.имало
СОТ. Нямало датчици за известяване на пожар.
Водения от
страна на ищеца свидетел Страхил В.установява пред съда, че работи в процесния
комплекс като поддръжка през летния сезон от 2017г. В тази връзка същият сочи,
че поддържа зелените площи, басейна, храстите и засадените рози от външната
страна. Заявява, че съвместно с камериерката всяка сутрин почистват целия
район, който бил направен от плочки, както и басейна. През 2020г., сочи, че
изчистил идеално басейна, но поради пандемията нито едно семейство от
собствениците не дошло, поради което басейна изобщо не бил пускан. В допълнение
на това свид.В.установява, че комплексът е ограден с желязна ограда. Има два
входа, ключовете за които били раздадени на всички живущи. Сочи, че чужд човек
не може да влезе в комплекса, ако няма ключ. Отделно от това, всеки собственик
имал чип за входа на сградата. През 2017г., когато започнал работа в комплекса,
свид.В.сочи, че имало жива охрана, която била подменена с поставени навсякъде
камери и СОТ. През 2020г., камерите били подменени с нови. Наред с горното,
свид.В.сочи, че коси тревните площи с машина, а камериерката почиства окосената
трева. През 2018г.-2020г., свид.В.сочи, че водата се заплащала от „Г.П.“, тъй
като собствениците нямали собствени водомери. Поради това, собствениците
трябвало да заплащат потребената от тях вода на ищцовото дружество. За водата
от басейна, свид.В.заявява, че не се разпределяла на собствениците, а се
заплащала от ищеца. Наред с горното, свид.В.сочи, че всеки сезон закупували
сезонни цветя. През 2019г. закупили шест шезлонга и шалтета към тях, както и
два чадъра. В комплекса имало пейки, маси, столове със шалтета, които също били
закупени от „Г.П.“. През зимата, свид.В.сочи, че комплекса не се поддържа.
Свид.С.потвърждава, че през 2018г. е виждала свид.В.да пълни басейна с вода и
да подрязва храстите.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, показанията на лица, заинтересовани в полза или
във вреда на една от страните следва да се преценят от съда с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В
тази връзка съдът намира, че данни за възможна заинтересованост могат да се
изведат за свид.Велев, който през летните сезони е бил в трудовоправни
отношения с ищеца. От своя страна свидетелката С.свидетелства за летните сезони
на 2018г. и 2019г., като заявява, че не е посещавала комплекса през 2000г. Въпреки
това при анализ на показанията на двамата свидетели, съдът констатира, че
същите се припокриват и не страдат от сериозни противоречия помежду си. Ето
защо съдът по реда на чл.172 от ГПК достигна до извод, че възможната
заинтересованост на свидетелите не е повлияла на показанията им и от тях се
установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.
Събраните по делото гласни доказателства
дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че от страна на
ищеца е налице изпълнение на задълженията му по договора за поддръжка за трите
години - 2018г., 2019г. и 2020г. В подкрепа на това са и представените от
страна на ищеца писмени доказателства – Договор за охрана чрез видеонаблюдение
от 01.12.2017г., Договор за абонаментно обслужване от 02.01.2019г. за поддръжка
на асансьор с лифт ЛТД ООД, трудов договор № 34 с работник поддръжка на сгради,
трудов договор № 35 от 02.05.2019г. с камериерка, фактура от 29.05.2019г. за
покупка на електрически храсторез, фактура от 24.05.2019г. за покупка на
градински чадър – 2 бр., маса за кафе – 3 бр., възглавници за шезлонг – 7 бр. и
възглавници за стол – 12 бр., фактура от 25.06.2019г. за покупка на препарати,
фактура от 28.05.2019г. за покупка на препарати за басейн, фактура от
30.04.2019г. за покупка на препарати за почистване и торби за смет, фактура от
22.08.2019г. за закупена нова охранителна техника, фактури за вода и ел.енергия
от 2018г., фактура от 01.08.2018г. за препарати, фактура от 12.06.2018г. за
шезлонги, фактура от 26.06.2018г. за водомер /вж. писмени доказателства – том
2/.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че договора от 05.04.2013г. е бил прекратен по отношение на ответниците Ф. и М. на 30.10.2018г., на която дата Нотариус Бакърджиева
е удостоверила връчването на нотариалната покана за това на ищеца. От този
момент нататък договорът е преустановил действието си. С оглед направеното
изявление от страна на ответниците Ф.
и М. през месец
октомври 2018г., същите са били длъжна да заплатят частта от таксата за 2018г.,
съответстваща на притежаваните от тях идеални части от процесния имот,
възлизащи в размер на 143,38 евро за ответницата Ф. (8/10 идеални части от
претендираната главница за 2018г. до 30.10.2018г.) и 21.51 евро (1/10 идеална
част от претендираната главница за 2018г. до 30.10.2018г) за ответника М.. Над
уважените размери до претендираните такива общо в размер на 548,41 евро от
всеки един от ответниците, исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Както съдът
посочи по-горе, по делото не е приложена нотариална покана за прекратяване на
Договора за управление и поддръжка от страна на ответника Ж., поради което
съдът счита, че по отношение на нея Договора за управление и поддръжка не е
прекратен. Ето защо, съдът счита, че ответницата Ж. дължи изцяло договорената
такса за управление и поддръжка на процесния комплекс за 2018г., 2019г. и
2020г., съразмерно на притежавания от нея дял от процесното жилище (1/10
ид.ч.), възлизаща общо в размер на 164,53 евро. Над този размер до
претендирания такъв от 548,41 евро, претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна. В тази връзка, ирелевантно по делото е учредяването на ЕС на
процесния комплекс, както и евентуално заплащаните от ответника Ж. на ЕС такси
за поддръжка на комплекса.
По предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже, че между страните е уговорена валидна неустоечна
клауза в Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „.........” от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № 3042 от 05.04.2013г. по описа на нотариус .... и осъществяване на
предвидените в нея предпоставки, пораждащи вземането му за неустойка, както и
неговия размер.
Съгласно т.8, т.1 от Договора за управление и поддръжка, в случай, че
собственика изпадне в забава за заплащане на таксата по т.2.1 от този договор,
както и на направените или планирани разходи за поддръжка, същият дължи
неустойка в размер на 1% върху дължимчата сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 30 % от дължимата сума.
Доколкото в случая се претендира неустойка върху неплатени вноски за 2018г.,
2019г. и 2020г., а по делото се установи, че през 2019г. и 2020г. Договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „.........”
от 05.04.2013г. не е действал спрямо ответниците Ф. и М., то не се доказа
наличието на валидна неустоечна клауза, действала за съответните периоди. Това
е достатъчно основание за отхвърляне и на този иск за горепосочения период. Ответниците
Ф. и М. обаче дължат неустойка върху неплатената вноска за 2018г., съразмерно
на притежаваните от тях идеални части от процесния имот, а именно – за Ф. в
размер на 43,02 евро и 5,38 евро за ответника М., като над тези размери до
претендираните такива в размер на по 164,52 евро от всеки един от тях, исковете
за неустойка следва да се отхвърлят, като неоснователни. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи извършваната от ищеца дейност по
управление и поддръжка на комплекса през процесния период, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците по чл.90 от ЗЗД. Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответниците за прекомерност на
претендираната от ищеца неустойка.
Ответницата Ж. също дължи неустойка върху неплатени вноски за 2018г., 2019г.
и 2020г., съответстваща на притежаваните от нея идеални части от процесния
имот, възлизаща общо в размер на 49,35 евро. Над този размер до претендирания
такъв от 164,52 евро, претенцията за неустойка спрямо ответницата Ж. следва да
се отхвърли, като неоснователна.
На последно място, но не по важност, съдът се занима с възражението на
ответниците за недължимост на претендираната от ищеца законна лихва, поради
липсата на заявена такава в заявлението по чл.417 от ГПК. Видно от самото
заявление, на стр.3, т.9, б.б, заявителят е поискал и присъждане на законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед на това,
съдът е присъдил законна лихва върху главницата с издадената по ЧГД №
1263/2019г. на РС-Несебър - Заповед № 573 от 19.12.2019г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК /л.38 по заповедното
производство/. Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно искането
на ответниците за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта й
досежно присъдената върху главницата законна лихва и за прекратяване на
заповедното производство в тази му част.
При този изход на спора и на основание чл.78, л.1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят заплатените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска, възлизащи общо в размер на 64,97 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
по настоящото производство. На ищеца се дължат и заплатените по заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи в
размер на 64,97 лева, включващи заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците също се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 1207,90 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение
по настоящото производство и в размер на 36,24 лева – разноски по заповедното
производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното от ответниците адвокатското възнаграждение в
исковото производство. Делото се
характеризира със съществена фактическа и правна сложност, заплатеният от
ответниците хонорар съответства на сложността на делото, поради което не следва
да бъде намаляван.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че Т.Н.Ф., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (8/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 143,38 евро /сто четиридесет и три евро и тридесет и осем евроцента/,
представляваща незаплатена главница - такса
за управление и поддръжка за 2018г.,
за периода от 01.01.2018г. до датата на прекратяване
на договора – 30.10.2018г., съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор
за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........."
от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г.
по описа на Нотариус .... с рег.№ ...на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 573
от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен
съд – гр.Несебър, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за 2018г., 2019г. и
2020г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че Т.Н.Ф., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (8/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 43,02 евро /четиридесет и три евро и два евроцента/, представляваща
неустойка за периода от 01.04.2017г.
до 30.07.2017г. върху неплатените вноски за 2018г., съгласно т.8.1 от сключеният между
страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „........." от 05.04.2013г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус .... с рег.№ ...на
Нотариалната камара, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 164,52 евро за 2018г.,
2019г. и 2020г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че В.М.М., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат *********, с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 21,51 евро /двадесет и едно евро и петдесет и един евроцента/,
представляваща незаплатена главница - такса
за управление и поддръжка за 2018г.,
за периода от 01.01.2018г. до датата на прекратяване
на договора – 30.10.2018г., съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор
за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........."
от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г.
по описа на Нотариус .... с рег.№ ...на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 573
от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен
съд – гр.Несебър, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за 2018г., 2019г. и
2020г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че В.М.М., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат *********, с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 5,38 евро /пет евро и тридесет и осем евроцента/, представляваща неустойка за периода от 01.04.2017г. до
30.07.2017г. върху неплатените вноски за 2018г., съгласно т.8.1 от сключеният между
страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „........." от 05.04.2013г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус .... с рег.№ ...на
Нотариалната камара, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 164,52 евро за 2018г.,
2019г. и 2020г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че Е.В.Ж., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с Булстат ......., с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 164,53 евро /сто шестдесет и четири евро и петдесет и три
евроцента/, представляваща незаплатена главница - такса за управление и поддръжка за 2018г., 2019г и 2020г.,
съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор за управление и поддръжка
на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........." от 05.04.2013г.
с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на
Нотариус .... с рег.№ ...на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до претендирания такъв от 548,41 евро за 2018г., 2019г. и 2020г., като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че Е.В.Ж., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с Булстат ......., с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М.
***/ дължи на „Г.П." ЕООД ***,
м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К.,
съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 49,35 евро /четиридесет и девет евро и тридесет и пет евроцента/,
представляваща неустойка върху неплатените вноски за 2018г., 2019г. и 2020г., съгласно т.8.1 от
сключеният между страните Договор за управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „........." от 05.04.2013г. с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус .... с
рег.№ ...на Нотариалната камара, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 164,52 евро за 2018г.,
2019г. и 2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.Н.Ф., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., В.М.М., роден на ***г., гражданин на
Руската Федерация с Булстат ......и Е.В.Ж.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с Булстат ......., тримата с
адрес в РБългария: гр.....,ПК ...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю.,
комплекс ........., вх.В, ет.0, ап.А1, всички със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М. *** да заплатят на „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”,
вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И. ***/,
сумата общо в размер на 129,94 лева /сто
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи заплатени
разноски по заповедното и по исковото производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК, „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”,
вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя И.К., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И. ***/ да заплати на Т.Н.Ф., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., В.М.М., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация с Булстат ......и
Е.В.Ж., родена на ***г., гражданин
на Руската Федерация, с Булстат ......., тримата с адрес в РБългария: гр.....,ПК
...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0,
ап.А1,
всички със съдебен адрес:*** /чрез
адв.И.М. ***, сумата общо в размер на 1244,14
лева /хиляда двеста
четиридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляващи заплатени
разноски по заповедното и по исковото производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: