Определение по дело №815/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1686
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203101000815
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./......... 06.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.06.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

въззивно търговско дело № 815 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба вх. №1039/19.02.2020г. по описа на ПРС, на Н.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез назначения му особен представител адвокат К.И., АК-Варна, срещу решение №43/17.02.2020г. на Провадийски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №490/2019г. по описа на ПРС.

 

С обжалваното решението е прието за установено, че жалбоподателят Н.С.С. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите 500 лева – главница, 68,82 лева - договорни лихви за периода от 05.03.2018г. до 01.09.2018г., сумата 9 лева - такса разходи, сумата 402,15 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.03.2018 г. до 01.09.2018 г., сумата 19,15 лева - обезщетение за забава за периода от 06.03.2018 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018г. до окончателното й плащане, което вземане произтича от Договор за паричен заем №3141786/01.02.2018г., сключен с „Изи Асет Мендижмънт” АД, ЕИК *********, прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1/01.07.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010г., за които суми по ч.гр.д. №1428/2018г. на ПРС по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №947/05.11.2018г., като ответникът е осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 714,96 лева, в т.ч. 75 лв. за заповедното и 639,96 лв. за исковото производство.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Жалбоподателят е освободен от предварителното внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса – чл.83, ал.1, т.5 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. В срока по чл.263 от ГПК от пълномощника на страната юрисконсулт М.С. е подаден писмен отговор вх. №2573/10.06.2020г.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

Изложените в жалбата съображения се квалифицират като оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението.

Твърди се липса на идентичност на документа, представен в заповедното производство за удостоверяване на възникналите вземания по основание и размер, и този, посочен и представен в исковото производство, поради което и по аргумент от чл.422 от ГПК, според жалбоподателя първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е спазено задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД като се твърди, че нито са налице доказателства за получено лично от длъжника известие за извършеното прехвърляне на вземането преди предявяване на иска, нито може да се приеме, че уведомяването на длъжника е настъпило с получаването на преписа от исковата молба с приложенията към нея, тъй като връчването е на назначения особения представител, чиято представителна власт е ограничена.

Твърди се и че исковите претенции не са доказани по размер, поради което и неправилно са били уважени в цялост.

Иска се от въззивния съд да обезсили обжалваното решение, а в условие на евентуалност да го  отмени и да отхвърли предявените искове като неоснователни.

С въззивната жалба не се посочват и представят нови  доказателства.

 

В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София изразява становище за неоснователност на направеното възражение за липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия, като твърди, че такова уведомяване е надлежно извършено с изпратено до длъжника и получено лично от него на 10.05.2018 г. уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3141786 от 04.05.2018г., ка отделно и с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея. С оглед на това и като противопоставя твърдение, че подобно възражение би било основателно само, ако длъжникът твърди, че към момента на уведомлението вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице, въззиваемия моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

 

Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.

На назначения на ответника Н.С. особен представител съдът определя възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева. Задължен да внесе тази сума е ищецът в първоинстанционното производство – чл.47, ал.6 от ГПК, за което следва да се дадат конкретни указания. За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1039/19.02.2020г. по описа на ПРС, на Н.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез назначения му особен представител адвокат К.И., АК-Варна, срещу решение №43/17.02.2020г. на Провадийски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №490/2019г. по описа на ПРС.

 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника Н.С.С., ЕГН **********, особен представител адвокат К.И., АК-Варна, в размер на 100 лева, като

 

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ така определената сума в размер на 100 лева по сметка „Вещи лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. Варна, като своевременно представи по делото доказателства за изпълнение на това задължение.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото в.т.д. №815/2020г. по описа на ВОС, т.о., за 07.07.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час се призоват страните по телефон, чрез пълномощник/ особен представител.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.

 

На въззивника Н.С. да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: