МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19/25.02.2014г. по нохд №1016/13г. по описа на
По отношение на
подсъдимия Е.М.Ю. *** , ЕГН **********, е предявено
обвинение по чл. 343
ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” от НК затова , че на 02.07.2012г.
в с.Синдел, обл.Варна, при управление на лек
автомобил „Рено Лагуна” с ДК№ В 0541 СН
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал. 1 и 2 ЗДвП и чл.116
ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на К. К. К. ЕГН **********, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
Подсъдимият признава вината си , в последната си дума изразява съжаление за
случилото се.
Производството по делото протече по реда на чл.371 т.1 НПК, при което съдът
одобри съгласието на страните в процеса да не се провежда разпит на вещите лица
по назначените съдебномедицинска, автотехническа и
комплексна експертизи, а при постановяването на присъдата непосредствено да се
използват експертните заключения, депозирани на досъдебното производство.
След преценка на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установено :
І.От фактическа страна
Свидетелите И.Ц. и С.С. ***. На 02.07.2012г. вечерта решили да отидат на гости
на техни познати. Със себе си взели петмесечната си дъщеря Соня Илиева К.ова и петгодишния К. К. К. – син на К.К.,
с която братът на И.Ц. – св.Н.Ц. живеел на съпружески начала. Около 20,30 часа
тръгнали да се прибират. Тъй като К. К. заспал сложили го в детската количка, а
И.Ц. взел в ръцете си дъщеря си Соня К.ова. Движели
се на пътното платно вдясно/тъй като тротоарът бил разбит/, по ул.”Св.Св.Кирил
и Методий” по посока центъра на селото, като С. бутала количката. Все още било
светло.
Подс.Е.Ю. ***, в къщата на брат си Юри Ю.. След произшествието заживял на
съпружески начала със св.Назмие А., но преди това били само приятели и оставал
често в дома й в с.Садово. По този повод на 02.07.2012г. около 20,30 часа
подсъдимият помолил брат си Юри Ю. да му даде временно колата си за да отиде до
с.Садово при приятелката си. Автомобилът на Юри Ю. бил „Рено Лагуна” с рег. № В
0541 СН, сив на цвят. Юри Ю. преотстъпил автомобила на брат си Е.Ю., обяснил му
как се пали /автомобилът имал имобилайзер/, и
подсъдимият след като запалил потеглил по ул.”Св.Св.Кирил и Методий”. В този
момент И.Ц. и С.С. продължавали да се движат пеш по
същата улица – С. бутала количката, а след нея вървял И.Ц. носейки дъщеря си на
ръце. Подсъдимият управлявайки лекият автомобил със скорост около 43км/ч застигнал Ц. и С. и без въобще да ги забележи
ги блъснал. Вследствие на удара, който настъпил между предна дясна част на
автомобила и пешеходците, те били
изхвърлени на десния тротоар, детската количка се претърколила и затиснала
детето. Подсъдимият чул виковете им и веднага спрял. От дома си, който се
намирал непосредствено до мястото на удара, излязъл веднага и св.Х.С.. Вдигнал
обърната детска количка, и под нея видял пострадалото дете. Вдигнал го и го
подал на друг от присъстващите. На място пристигнали св.С.Г. и Е. Метадиев, както и много други хора. В настаналата суматоха
част от пострадалите били качени в автомобила на подсъдимия, но той не успял да
го запали – дори и след като го бутали. Междувременно на местопроизшествието
пристигнал св.С.Ц., управлявайки лек автомобил „Ауди”. Пострадалите били качени
в неговия автомобил, и той въпреки че бил неправоспособен водач ги откарал до
болницата в гр.Девня. Там било установено, че състоянието на К. К. е
изключително тежко , поради което и го траснпортирали
с линейка до МБАЛ”Света Анна” в гр.Варна. Там, въпреки положените реанимационни мероприятия , К. К. починал.
Около 20 минути след произшествието подсъдимият Е.Ю. си
тръгнал оттам и отишъл в с.Садово при приятелката си, където прекарал нощта.
Около 22.00 часа в дежурната част на полицейския участък в с.Белослав постъпил
сигнал за починало дете вследствие на транспортно произшествие в с.Синдел. На
свой ред дежурният изпратил на място в Синдел дежурния полицейски патрул в
състав свидетелите Е.Е. и Г.С.. С тях бил и колегата
им Н.С.. На местопроизшествието не заварили нищо. Кметът на селото им
подсказал, че пред магазина има камера. Полицаите прегледали видеозаписа от
тази камера, при което установили, че във времевия период на произшествието по
улицата са преминали само камион и сив автомобил, който после се върнал
обратно. Установили, че автомобилът е собственост на Юри Ю. и е бил управляван
от подс.Е.Ю.. Посетили дома на Юри Ю., който им казал,
че колата е в брат му, който пък е в с.Садово при приятелката си. Към Е.Е. и Г.С. междувременно се присъединил и св.И.И. – също полицейски служител, изпратен да окаже помощ на
останалите. Тримата посетили с.Садово, направили обиколка на селото, но след
като не установили никъде автомобил отговарящ на описанието, поради късния
нощен час си тръгнали. Предали на св.Юри Ю. да каже на брат си на следващия ден
в 7-7,30 часа да се яви в полицейския участък. Ю. уведомил за това подсъдимия,
който на следващия ден с лекия автомобил „Рено Лагуна” с рег. № В 0541 СН рано
сутринта се явил в участъка. Там бил извършен оглед на автомобила и по него били констатирани деформации в
дясната му част. Пред св.И. подсъдимият заявил, че блъснал детето без да иска.
Видно от заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза за аутопсия
на труп, К. К. К. е получил следните увреждания : тежка контузия на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа в лява,
предна и средна черепни ямки, вдишана кръв в белите
дробове, вдишано стомашно съдържимо в трахеята и бронхите, оток на белите
дробове, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните
полукълба, анемия на вътрешните органи, кръвонасядане
по меките обвивки на главата в лява тилнотеменна
област, двете челни области, разкъсно контузни рани и ожулвания по лицето, кръвонасядания
по задната повърхност на гръдния кош, ожулвания по задната повърхност на лявата
поясна половина, контузия на бъбрек, лявата предмишница, лявата повърхност на двете колена и дясната подбедрица. Причина за смъртта на детето е тежката контузия
на мозъка, като настъпването на смъртта е било облагоприятствано и от
вдишването на кръв в белите дробове и вдишаното стомашно съдържимо. Всички увреждания
са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, и преценени
в своята съвкупност същите отговарят да са получени при удар от детайли на МПС
в посока отзад напред и от ляво надясно, последващо падане и удар на лицето в
подлежащата повърхност. Като място на съприкосновение с детайлите на МПС можело
да се посочат лявата тилнотеменна област на главата,
задната повърхност на гръдния кош, пояса, левия горен крайник, долните
крайници.
Останалите пострадали получили
увреждания, обуславящи наличието на леки телесни повреди.
Съгласно заключението на назначената по делото
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза скоростта на движение на л.а. „Рено Лагуна" с per. №
В 0541 СН, в момента на удара е била около 43 км/ч. Съпоставени констатираните
по автомобила повреди и телесните увреждания на пострадалите, отговарят напълно
на пътнотранспортното произшествие, случило се на 02.07.2012 г. в с. Синдел.
Така изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства : - гласни – самопризнанията на подсъдимия, свидетелските
показания на К.К., Н.Ц., И.Ц., С. Стефанова, Джелян С., Х.С., Назмие А., С.Ц., Юри Ю., И.И., Е.М., И.И., Е.Е., Г.С.; - писмени – протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях, съдебномедицинска, автотехническа и комплексна експертизи, свидетелство за
съдимост, справка от КАТ, както и други събрани в хода на досъдебното и
съдебното производства.
Доколкото съществуват противоречия между отделните доказателствени средства
то те са единствено по отношение факта дали подсъдимият е употребил алкохол или
не. Въпреки, че в обвинението не е включен и този квалифициращ елемент, то
съдът намира за необходимо да подложи на анализ различните доказателствени
средства /всъщност това са само свидетелски показания/, като в крайна сметка
посочи защо приема, че подсъдимият не е употребил алкохол. Твърдения за
употреба на алкохол от страна на
подсъдимия същия ден преди произшествието се съдържат в показанията на
свидетелите Н.Ц., И.Ц. и И.И.. Н.Ц. твърди, че на
02.07.2012г. минавайки край магазина в с.Синдел видял там подсъдимия заедно с Ч./св.С.Г./
и Е. /св.Е.М./, пред тях имало ракия и бира, „ядяли и
пиели”. Твърди още, че при последвали срещи между него и полицаите, посетили
вечерта произшествието, те му заявили, че подсъдимият е бил пиян. Св.И.Ц. на
свой ред заявява, че ходил до магазина за да пазари хранителни продукти. Там
видял посочените лица, но според него пред тях имало само бира. Дори се спрял
при тях 2-3 минути и изпил и той една бира. Били седнали на 15м встрани от магазина.
Според него Ч. и подсъдимия били пияни. Очевидни са противоречията между
показанията на тези двама свидетели. Н.Ц. твърди, че са пиели ракия и бира, седяли пред магазина и „ядяли” и
„пиели”. Брат му И.Ц. обаче заявява, че са били встрани от магазина, седнали на
един камък , и там пиели бира. Следва да се обърне внимание и на факта, че на
досъдебното производство св.Н.Ц. въобще не е споменавал, че е ходил до
въпросния магазин и че там е видял подсъдимия. Тези твърдения навежда за пръв
път пред съда. За изясняване тези противоречия бяха разпитани св.С.Г. /Ч./
и св.Е.М./Е./, които на досъдебното
производство не са били разпитвани. И двамата заявяват категорично, че са били
пред въпросния магазин и са пили бира, но подс.Е.Ю.
не е бил с тях. Минал оттам, спрял се за няколко минути, след което си тръгнал.
Бяха разпитани и полицейските служители , които са участвали в първоначалните издирвателни мероприятия – свидетелите И.И., Е.Е. и Г.С.. Никой от тях не
е виждал и разговарял с подсъдимия вечерта след произшествието, не се установи
и никой от тях да е твърдял пред Н.Ц., че е установено от тях , че подсъдимият
е бил пиян вечерта след произшествието. На следващо място трябва да се обърне
внимание , че двамата свидетели са пострадали от деянието – Н.Ц. живее на
съпружески начала с К.К. и се твърди, че е баща на
починалото дете /доказателства за това по делото не са представени/, а И.Ц. му
е брат и като участник в транспортното произшествие също е пострадал /макар и
да е получил само леки телесни повреди/. Т.е. двамата са заинтересовани от
изхода на делото, и поради тази причина съдът не може да си позволи да приеме
показанията им като обективни и неповлияни по никакъв начин от случилото се.
Отделно от това както се спомена и по-напред налице са очевидни несъответствия
между показанията на свидетелите Н.Ц. и И.Ц. – от една страна, и показанията на
С.Г. и Е.М. – от друга. Последните двама са категорични, че Н.Ц. въобще не е
минавал край магазина. Това не се твърди от Ц. и при първия му разпит. При
втория /пред съда/ той вече с подробности разказва кои са били там, какво са
пиели, как са слушали музика. Друг свидетел, който на досъдебното производство
е заявил, че подсъдимият бил пред магазина и бил пиян , тъй като „имал блясък в
очите” е св.И.И.. Разпитан пред съда той обаче заяви,
че не си спомня подобно нещо, и че във въпросния период от време е бил
постоянно под влиянието на алкохола, тъй като жена му го напуснала. Факт твърде
вероятен – предвид външния вид на свидетеля. На последно място – по една или
друга причина подсъдимият не е издирен веднага след произшествието, поради
което и не е взета кръвна проба, т.е. не е изследван за наличие на алкохол в
кръвта. Това не е сторено и на следващия ден сутринта. Затова и ако следва да
се заключи : липсва кръвна проба на подсъдимия, налице са показанията на двама
свидетели, които са били с подсъдимия и твърдят, че той не е употребявал никакъв алкохол, и
още двама свидетели, които са пристрастни към свършека на делото и твърдят, че
подсъдимият бил употребил алкохол. Очевидно е от изложеното, че не може по никакъв
начин да се направи категоричния и безспорен извод, че Е.Ю. се е намирал под
въздействието на алкохол преди и по време на настъпване на произшествието. А
изводите на съда не могат да почиват на съмнения. Поради това и следва да се
приеме , че подсъдимият не е употребил алкохол преди произшествието.
ІІ.От правна страна
При така изложените налични факти съдът намира, че подсъдимият Е.Ю. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на
чл. 343 ал.3 пр. последно б.
„б" пр.1 вр. ал.1 б.”в” от НК, като на 02.07.2012г. в с.Синдел, обл.Варна, при
управление на лек автомобил „Рено Лагуна” с ДК№ В В
0541 СН нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал. 1 и 2 ЗДвП и чл.116 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К.
К. ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието. С оглед механизма
на произшествието и показанията на подсъдимия то очевидно е, че той въобще не е
възприел визуално пострадалите пешеходци. При това положение следва да се
заключи, че е налице нарушение на въпросните правила за движение – подсъдимият
не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, и при
възникнала опасност на пътя не направил необходимото за да спре. А движението
на пешеходци по пътното платно всякога представлява такава опасност. Т.е.
подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение , установени от
разпоредбата на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП,
вследствие на което и настъпила смъртта на К. К. – настъпилият общественоопасен резултат е пряка последица от допуснатите
от подсъдимия нарушения. Не е налице
обаче пряка причинно-следствена връзка между вмененото на подсъдимия нарушение
на чл.116 ал.1 ЗДвП и последвалия противоправен резултат,
поради което и съдът оправда подсъдимия да е нарушил и това правило за
движение.
Без съмнение е налице и бягство от местопроизшествието от страна на Е.Ю.. В
Постановление №1/83г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС на РБ е указано кога е
налице хипотезата на „бягство от местопроизшествието” – в тази връзка
неприемлива е тазата на защитата, че няма легална
дефиниция на това понятие. Няма законова, но легална е налице – постановленията
на ВС на РБ са със задължителен за съдилищата характер. В т.4 б.”и” от
цитираното Постановление Пленумът на ВС
е посочил, че квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието” е
налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и
временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие
някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. Той може да
напусне местопроизшествието при извинителна причина, например необходимост да
отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадали и
т.н. Очевидно е в настоящия случай, че
не е налице каквато и да било извинителна причина подс.Ю.
да не остане на произшествието. Вярно е, че е направил опит да окаже помощ на
пострадалите, но колата му не е запалила и в крайна сметка те са били откарани
с друг автомобил до болничното заведение. Брат му Юри Ю. твърди, че той казал
на Е.Ю. да тръгва за да не възникне конфликт между него и роднините на
пострадалите лица. Това обаче не обяснява факта защо подс.Ю.
след като си е тръгнал пред страх от саморазправа с него , не се е обадил на
органите на полицията, и не се е върнал после с тях на мястото. В крайна сметка
следва да се заключи, че липсва основателна и извинителна причина за
отсъствието на подсъдимия от мястото на произшествието, поради което и следва
да се приеме, че той е избягал от местопроизшествието. Наличието на този
квалифициращ признак от своя страна води до невъзможност за приложение на по-леко
наказуемите състави на чл.343а НК при оказана помощ на пострадалите, поради което
доколкото в случая е налице такава то този факт следва да се отчете единствено
като смекчаващо вината обстоятелство.
Неприемлива е тезата на защитата и за наличие на съпричиняване
от страна на пострадалите. Вярно е, че са се движили в нарушение на установените
от чл.108 ал.2 ЗДвП правила, но това нарушение не стои в причинна връзка с
крайния резултат. До него е довело единствено противоправното
поведение на водача на превозното средство – подс.Ю..
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, в нейната разновидност „несъзнавана непредпазливост, небрежност”
– подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици , но
с оглед факта, че се движил в центъра на населено място и по време, когато е
сравнително оживено, е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
ІІІ.Причини за извършване на престъплението - незачитане в достатъчна степен правилата за
безопасност на движението.
ІV.По определяне на наказанието
1.Личността на подсъдимия –
сравнително млад човек – на 30 години, с чисто съдебно минало /осъждан – реабилитиран/,
трудово ангажиран, макар и на сезонна работа – като работник озеленител в „Ерика”ЕООД-Варна. Живее в дома на брат си в
с.Синдел, на съпружески начала с Назмие А., по нейни твърдения детето й е от съвместното
им съжителство. От предходно съжителство с Андреяна
Антонова има дъщеря, която живее при майка си. Водач на МПС от 20.06.2007г. , наказван
общо три пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата. С добри характеристични данни по местоживеене /според
кмета на населеното място/ и по месторабота.
2.Наказанието – като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете посочените в т.1 както и изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното, а като единствено отегчаващо – наложените
административни наказания. При това положение съдът счете за уместно и отговарящо на целите
на закона да определи на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода – минимално
предвиденото от разпоредбата на чл.
343 ал.3 пр. последно б. „б"
пр.1 вр. ал.1 б.”в” от НК. И тъй като са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 НК, а и с оглед
личността на дееца и постигане целите на наказанието съдът намира, че не е
необходимо той да го изтърпи ефективно, на основание чл.66 ал.1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от пет години. Предвид задължителния
характер на текста на чл.343г НК съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири години.Така определени наказанията
съдът намира , че в своята съвкупност в максимална степен ще отговорят на
изискванията, поставени пред наказанието от разпоредбата на чл.36 НК.
V. Разноски
На основание чл.190 ал.1 НПК съдът осъди подсъдимия Е.Ю. да заплати и сторените
по делото разноски за възнаграждение на вещи лица – 468,36лв. в полза на Държавата.
При тези си съображения Окръжният съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :