Р Е Ш Е Н И Е
№:828 08.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесети май, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.
К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело № 785 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Европетрол“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.Митрополит Симеон №19, ет.0, обект 3, представлявано от управителя Жечо
Иванов Маринов, чрез пълномощника адвокат Х.М. ***, против решение № 260093/08.02.2020г.
постановено по НАХД № 5117/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 22-0000410/16.11.2020г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” (РД“АА“)-Бургас, с което за нарушение на
чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.104а от ЗАвтП му е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт, като
вместо него бъде отменено като незаконосъобразно и наказателното постановление
(НП). Счита се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление не съдържат два от задължителните реквизити – дата и място на
нарушението, като е налице противоречие по отношение на тях. РД“АА“-Бургас е
посочена като място на проверката, но не и като местонарушение. Тридесетдневният
срок по чл.10, ал.1 от ЗАвтП е изтекъл на 12.08.2020г., а не на 13.08.2020г.
както погрешно е приел наказващият орган. В НП и АУАН не е посочено
съдържанието на цитирано в тях писмо, нито неговия автор. Касаторът намира за
неясно записването в НП, че имуществената санкция по чл.104а от ЗАвтП се налага
по т.1, като счита, че това е част от санкционната норма, която не съществува. Приема
за неправилно тълкуването в оспореното решение на нормата на чл.5, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и твърди, че същата не допуска
приложението на чл.10, ал.1 от ЗАвтП. Позовавайки се на чл.9, ал.4, вр. чл.8 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари (Наредба № 11/2002г.), счита, че промяната на седалището и адреса на
управление не е сред обстоятелствата които трябва да се заявят за отразяване по
чл.10, ал.1 от ЗАвтП.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал. 1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се
представлява и не прави искания.
Ответникът по касация – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-Бургас, се представлява
от редовно упълномощения процесуален представител А.М., която оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, като пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Европетрол“ЕООД
против НП № 22-0000410/16.11.2020г., с което за нарушение на чл.10, ал.1 от
ЗАвтП, на основание чл.104а от същия закон му е наложена имуществена санкция от
1000 лева за това, че на 05.11.2020г., около 12,00 часа, РД“АА“-Бургас при
получаване на документи към индивидуализиран лиценз за превоз на товари било
констатирано, че не е уведомил Изпълнителна агенция „АА“ в 30-дн. срок до
13.08.2020г. за промяна в обстоятелствата – промяна на седалището и адреса на
управление, видно от справката за актуално състояние в Търговския регистър.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, административното
нарушение е безспорно доказано и правилно е приложен материалният закон.
Обсъдил е всички отправени до него възражения на „Европетрол“ЕООД, които се
преповтарят от дружеството и сега в касационната жалба. В АУАН и НП точно е
определена датата на нарушението – 13.08.2020г. с оглед извършената на 13.07.2020г.
промяна в търговския регистър на адреса на управление и осъществяване на
нарушението чрез бездействие. Посочено е и пред кой орган е следвало да бъде
заявена тази промяна, т.е. местонарушението. Първостепенният съд е намерил за ирелевантно
непосочването на автора и съдържанието на писмо № 30-14-09-5184/11.09.2020г., с
което органът е бил сезиран да извърши проверката. Не е споделено възражението,
че съгласно чл.9, ал.4, вр. чл.8 от Наредба № 11/2002г., промяната на адреса на
управление не е сред обстоятелствата които трябва да се заявят за отразяване в
30-дн. срок, защото това следва от Приложение № 10а към чл.9, ал.1 от
Наредбата, Приложение ІІ от Регламент /ЕО/ № 1072/ 2009 на Европейския
парламент и Съвета. Съдът подробно е обсъдил и отхвърлил
възраженията на дружеството, че по силата на чл.23, ал.6 от Закон за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и чл.5,
ал.2 от ЗОАРАКСД е недопустимо да се изисква от него да заявява промяната в обстоятелства,
информация за които е достъпна в публичен регистър.
Решението на Районен съд - Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно. В настоящия случай наведените пред настоящата инстанция възражения
са неоснователни.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, послужили за
потвърждаване НП и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. В хода на
административното производство безспорно са установени всички релевантни за
случая факти, които не се оспорват от страните и се свеждат до следното:
Касаторът е търговско дружество, на което е издаден лиценз за международен
превоз на товари. На 13.07.2020г. по партидата на дружеството в Търговския
регистър била вписана промяна в адреса на управление на търговеца, който на
основание издадения лиценз има и качеството на превозвач по смисъла на ЗАвтП. В
срок от 30 дни от вписване на промяната дружеството не е информирало органа
издал лиценза, за настъпилата промяна като бездействието било установено на 05.11.2020г.
при получаване на документи по лиценза. Административно-наказващият орган е
приел, че в случая касаторът е нарушил разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗАвтП,
като не е изпълнил предвиденото в тази норма задължение за което е предвидено
административно наказание по чл.104а от ЗАвтП.
Възраженията на санкционираното дружество, които то поддържа както пред първата
инстанция, така и пред настоящия съд, са в две насоки. От една страна касаторът
счита, че в АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения – неточно са посочени два от задължителните реквизити,
дата и място на нарушението. Не са посочени авторът и съдържанието на цитираното
в НП писмо № 30-14-09-5184/11.09.2020г. Не е
ясно защо в НП е записано, че имуществената санкция по чл.104а от ЗАвтП се
налага по т.1. От друга страна се твърди, че не е налице осъществен състав на
нарушение, защото задължението по чл.10, ал.1 от ЗАвтП не обхваща случаите на
промяна адреса на управление. Аргументи за това твърдение касаторът черпи от
разпоредбата на чл.9, ал.4, вр. чл.8 от Наредба № 11/2002г. в която те не са
включени. Освен това поддържа тезата, че промяната адреса на управление е
обстоятелство, което е обявено надлежно в публичен регистър и за дружеството-касатор
не възниква задължение да го доказва пред административните органи, респективно
е недопустимо от страна на органа да му бъде изисквана информация за това
публично оповестеното обстоятелство.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и двете групи възражения като
в тази връзка следва да се посочи, че правилно районният съд е посочил, че
адресът на управление на превозвача е обстоятелство, което се вписва в
издадения му лиценз за международен превоз на товари, което е видно от
нормативно установения образец на лиценза – Приложение № 10а към чл.9, ал.1 от
Наредба № 11/2002г. Адресът на управление е част и от заявлението за издаване
на лиценза – Приложение № 6 към чл.8, ал.1 от Наредбата. Нормата на чл.10, ал.1
от ЗАвтП предвижда, че при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал.2
превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното
настъпване. Адресът на управление както се посочи, че вписва в лиценза за
международен превоз на товари, т.е. представлява обстоятелство, вписано в
лиценза по смисъла на цитираната норма на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, при което за
промяната му превозвачът следва да информира органа, издал лиценза. Практически
със същия смисъл е и нормата на чл.9, ал.4 от Наредба № 11/2002г., поради което
направеното от касатора тълкуване противоречи на вложеното в същата съдържание.
Изложеното сочи, че правилно районният съд е приел, че в конкретния случай
касаторът е обвързан от задължението по чл.10, ал.1 от ЗАвтП и за
неизпълнението му носи административно-наказателна отговорност по чл.104а от ЗАвтП.
Досежно твърдените съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН
и НП – неточно индивидуализиране на датата и мястото на нарушението, както и непосочването
на автора и съдържанието писмо № 30-14-09-5184/11.09.2020г., настоящият
касационен състав изцяло възприема мотивите на районния съд, като единствено
допълва, че посочването на автор и съдържанието на индивидуализиран документ –
в случая писмо, не е сред задължителните реквизити на актовете и наказателните
постановления. По отношение записването в НП, че имуществената санкция по чл.104а
от ЗАвтП се налага по т.1, видно е, че се касае за логическа подредба на
изписания текст на постановлението, която не води до извод за санкциониране на
нарушението по такава точка от чл.104а от ЗАвтП, каквато разпоредбата на
практика не съдържа.
По отношение на възраженията за публична достъпност на настъпилата промяна
в адреса на управление на дружеството, която изключва задължението по чл.10,
ал.1 от ЗАвтП, настоящата инстанция също споделя изводите на районния съд.
Правилна е преценката, че хипотезата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не изключва
задължението по чл.10, ал.1 от ЗАвтП, като в тези случаи лицата са длъжни да
информират органа, издал лиценза за настъпилата промяна, без да са длъжни да
доказват настъпването й, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.5, ал.2 от
ЗОАРАКСД. Не може да се изисква от съответния орган постоянно да следи в
Търговския регистър за настъпили промени по отношение на всички притежатели на
лицензи за превоз на товари. Той няма и нормативно предвидено такова
задължение.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника по касация. Съгласно действащата все още редакция на чл.63, ал.3
от ЗАНН, в съдебните производства по оспорване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените
в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното
производство. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли същата, страната за която административният акт е
благоприятен има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Това предвижда и
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Като съобрази приложението на посочените
норми и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на РД“АА“-Бургас
следва да се присъди сумата от 80 лева като юрисконсултско възнаграждение,
определена във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
260093/08.02.2020г. постановено по НАХД № 5117/2020г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Европетрол“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Митро-полит Симеон №19, ет.0, обект 3, да заплати в полза на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”-Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.