Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2257/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД №
2418 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Заместник директор на ТД на НАП
– Пловдив против Решение № 1422/15.08.2023 г., постановено по АНД №
20235330201805/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с., с което е
отменено Наказателно постановление № 679899-F418412/06.12.2023 г. на Заместник-директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което на Т.М.И. с ЕГН ********** на основание чл. 74,
ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството
(ЗСч) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв.
за нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
По подробно изложени съображения в
жалбата се иска да бъде отменено оспорваното решение като незаконосъобразно.
Претендират се разноски по делото. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Т.М.И.,
редовно призована, се представлява от адв. Д.С.,който поддържа,че касационната
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.Претендират се разноски.
Участващият по делото прокурор изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение е
законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила,а жалба следва да
се отхвърли.
Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че касационната жалба е
подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок и като такава, се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се явява
неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 1422/15.08.2023 г.,
постановено по АНД № 20235330201805/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд,
ХІ н. с., е отменено Наказателно постановление № 679899-F418412/06.12.2023 г.
на Заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на Т.М.И. с ЕГН **********
на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00лв. за нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 вр. чл. 16,
ал. 1, т. 4 от ЗСч.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че описаната фактическа обстановка е безспорно
установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност с всички събрани писмени и гласни доказателства, и дотолкова,
доколкото служат за установяване на обективната истина. С оглед пропускането на
срока за подаване на ГФО за 2017 г. и въз основа на връчването на АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката
била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч глоба в минимален размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Съдът е приел , обаче, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
касацията са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
АУАН е издаден при неспазване на
императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може да бъде съставен
АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква нарушителят да е
известен и да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на
акта. По
делото ,съдът е приел,че не се доказва да са се осъществили такива факти,
пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият
е бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са
извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. Такива
опити са направени единствено спрямо дружеството, чийто представител е
жалбоподателката, макар и да са останали неуспешни.Констатирани са от
първоинстанционния съд и други съществени нарушения на процесуалните правила
като : актът да е съставен преди да се е
върнала дори покана за явяване за съставяне на АУАН до юридическото лице и да е
установено, че лицето не я е потърсило; нарушение на процедурата по спиране на
административнонаказателното производство, като всичко това също влече отмяната
на обжалвания акт.
Съдът посочва в решението си,че в
случая не се установява да са били налице обективните предпоставки за спиране
на административнонаказателното производство. За да се пристъпи към тази
процедура, следва да е изпълнена обективната предпоставка „щателно издирване на
нарушителя“, както изисква чл. 43, ал. 6 от ЗАНН,а такова не е било налице.
Прието е ,при изключително подробна
мотивировка в оспореното решение на ПРС,която напълно се споделя от настоящата
инстанция,че при това положение разпореденото спиране на производството като
осъществено в противоречие на закона, не може да породи желаните от
администрацията правни последици. Следователно в конкретния случай предвидените
в чл. 34 от ЗАНН срокове не са спрели да текат. Следователно и преклузивният 6-
месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според който образуваното
административнонаказателното производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, е изтекъл
на 08.04.2019 г. и към датата на
издаване на процесното наказателно постановление 06.12.2022 г. наказващият
орган не е разполагал с правомощия за налагане на санкция, а следвало да
прекрати производството.
Изводите на решаващия съд напълно се
споделят от касационната инстанция.
Допуснатите нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и на НП са съществени и налагат отмяната на
последното само на това основание.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд ,както вече се каза се споделят напълно
от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
С оглед изложеното по-горе, както и
предвид извършената и служебно проверка
от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, при която също не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, то ще следва
обжалваното решение да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответната страна. По делото адвокат С. е
поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата.Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно
чл.18,ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в размер на 500 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1422/15.08.2023 г., постановено по АНД № 20235330201805/2023 г. по
описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-гр.София
да заплати на адвокат Д.С. ,със съдебен адрес:***,оф.6 адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.