Р Е Ш Е Н И Е №260095
16.06.2021г. град П.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Борислав Илиев
секретар:Галина Младенова
като разгледа докладваното от
съдия Б.Илиев
търговско дело №146 по описа за
2019 година. Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр.
с чл.45 от ЗЗД вр. с чл.86 и чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по
искова молба предявена от от И.Б.К. ЕГН **********,***
против ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,ЕИК *********,в която се твърди,че
ищецът е съпруг на П. Д.К., ЕГН-**********
починала при ПТП,настъпило на 22.12.2018 г. на път 11-84 надлез при
с.Звъничево,Община-П..Около 6.30ч. сутринта,л.а.марка ВАЗ 2106 рег.№ ***,управляван
от Д.А.Г. се е движел от с.Братаница в посока с.Звъничево, като при лоши пътни
условия - заледяване на пътя и гъста мъгла,на надлеза на с.Звъничево е загубил
управление,завъртял се е и е последвал сблъсък с насрещно движещият се микробус
марка Мерцедес Спринтер peг. № *** управляван от Я.Д.Р.. На място са починали
водачът на лекия автомобил и двама пътници в него , сред които и П. Д.К..
Ищецът твърди,че понесъл тежки неимуществени вреди от смъртта на любимата си
съпруга, с която живял в едно домакинство заедно с по-малката им дъщеря А.И.К..Загубата
в най- висока степен е увредила съпруга, който след смъртта на съпругата си
трябва да се грижи за по-малката им дъщеря А. предвид вродено заболяване на
детето.Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на л.а. ВАЗ
2106 рег.№ ***,съгласно полица №BG /06/118000642559 от 2J.02.2018г.и отговоря
за вредите причинени от застрахования на трети пица. Ищецът уведомил ответника
за настъпилото застрахователно събитие и
са предявил претенция за заплащане застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки
и страдания от загубата на починалата П. Д.К..По заявлението ответника е
образувал застрахователна преписка № 43072951900013, но до настоящия
момент не се е произнесъл по преписката
с мотив, че било необходимо да приключи образуваното досъдебно производство и
да се представят допълнителни документи-изброени в приложеното писмо изх. №
0-92-4902/ 05.04.2019 г. , съответно , не е извършил никакво плащане по
претенциите. Последното релевира отговорността му на застраховател по задължителна
застраховка гражданска отговорност на основание чл. чл.386 и 493 от КЗ . Освен
това ответника дължи законна лихва върху
застрахователните претенции след изтичане на 15 работни дни от датата на
заявяване (чл. 497 ал.1 т.1 КЗ ) или считано от 28 .01.2019 г.
Съдът е сезиран
с искане да постанови решение, с което , на основание чл. 380 и 386 от КЗ във
вр.с чл.45 и 52 от ЗЗД да осъди ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД да заплати
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
починалата при ПТП П. Д.К. на И.Б.К. в
размер на 50 000 лв. , ведно със законната лихва върху претенцията считано от
28.01.2019г. до окончателното и изплащане . Претендира разноските по делото .
Към настоящето
дело е присъединено т.д.№147/2019г.на ПОС след прекратяването му от съда с
определение от 12.07.2019г. на основание чл.213 от ГПК,образувано по исковата
молба на М.Л.В.,ЕГН-********** –дъщеря на починалата П. Д.К..Иска на М.В. е
предявен при същите фактически обстоятелства относно пътния инцидент, при който
е починала майката на ищцата, основанията за ангажиране на отговорността на
ответната страна е за сумата от
100000,00лв. Ищцата твърди, че е омъжена и живее в отделно домакинство ,но въпреки
това двете с майка й били силно привързани една към друга и вследствие смъртта
й понесла тежки неимуществени вреди. Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което , на основание чл. 380 и 386 от КЗ във вр.с чл.45 и 52 от ЗЗД
да осъди ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД да заплати обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от загубата на починалата при ПТП П. Д.К. на М.Л.В. в размер на 100 000 лв. , ведно със законната
лихва върху претенцията считано от 28.01.2019г. до окончателното и изплащане
.Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
Претендира разноските по делото .
В отговора на
исковата молба ответникът оспорва иска предявен от И.Б.К. по основание и
размер. Оспорва наличието на непозволено увреждане (противоправно
поведение,вреди, причинна връзка между деяние и вреди), извършено от страна на
водача на л.а. ВАЗ 2106 с ДК № ***.
Твърди, че по делото няма данни за противоправно и виновно
поведение на застрахования водач на л.а.
ВАЗ 2106 с per. № ***. От приложените към исковата молба доказателства не става
ясно нарушение на кои правила за движение по пътищата е извършил водачът на
л.а. ВАЗ 2106 с ДК № ***, което да се намира в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Доколкото
договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на
деликтната отговорност на застрахованото лице, то счита , че на този етап не е
налице и основание за ангажиране отговорността на "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, във връзка с предявения иск.
Поддържа, че
протоколът за ПТП в частта относно механизма на ПТП не е официален
свидетелстващ документ,тъй като длъжностното лице не е възприело непосредствено
събитията, а съставя протокола по обяснението на водачите на МПС. Протоколът
удостоверява това, че длъжностното лице се е явило на мястото на твърдяното ПТП
и е описало механизма, разказан му от участниците в ПТП. Тези актове отразяват
мнението на съответните органи относно наличието или не на предпоставки за
наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
Твърди,че причина за настъпване на събитието
е наличието на заледяване на пътния участък и липсата на опесъчаване на мястото
на настъпване на ПТП,което е видно от приложения към исковата молба Констативен
протокол от 22/12/2018г. Пътят, на който е настъпило ПТП (по път II-84 0+850
км., на надлез в посока от с. Братаница за с. Звъничево) е път от
републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Закона за
пътищата,републиканските пътища са изключителна държавна собственост.Съгласно
разпоредбата на чл.19,ал.1,т.1 от Закона за пътищата, републиканските пътищата
се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура", която е юридическо
лице-второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.Съгласно разпоредбите на
чл.29 и чл. 30, Фонд „Републиканска пътна инфраструктура" поддържа републиканските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и
опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътищата. Ремонтът на пътищата е
дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлотационните им
качества и привеждането им в съответствие с изискванията на движението - § 1,
т. 13 от ДР на Закона за пътищата.
Поддържането на
пътищата, съгл. т. 14 от ДР на Закона за пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това, разпоредбата
на чл. 3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване.
С оглед
собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция
„Пътна инфраструктура" чрез съответните длъжностни лица. С приложения към
исковата молба Констативен протокол се установява, че по път II-84 0+850 км.,
на надлез в посока от с. Братаница за с. Звъничево, е било налице заледяване по
пътната лента и пътният участък не е бил опесъчен, като по този начин е
допуснато неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона - чл. 29 и чл. 30
от Закона за пътищата. Същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието, поради което отговорност за настъпване на произшествието носи
Агенция „Пътна инфраструктура", като лице, стопанисващо пътищата в
страната, имащо задължение да осигурява необходимите условия за безопасно и
удобно движение, да поддържа пътищата изправни и да извършват всички, възложени
им по закон действия с цел осигуряване безопасност на пътя.
Твърди,че вина
за настъпване на ПТП и вредите от него имат и водачите на останалите МПС,
участвали в събитието.
Твърди , че ПТП
и вредите от него са причинени и от действията на водача на т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНЕТР с per. № *** - Я.Д.Р. и от водача на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № ***
- Г.Д.А., които с оглед описаната фактическа обстановка - на заледен, неопесъчен
пътен участък, при наличие на гъста мъгла са управлявали МПС с несъобразена за
конкретните пътни условия скорост и с поведението си са допринесли за
настъпване на ПТП.
При условията на
евентуалност, прави възражение за принос
за настъпване на събитието от страна на пострадалата, на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД.
Счита,че за
вредоносния резултат е допринесло и обстоятелството,че пострадалата като пътник
в МПС, не е използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП,в
нарушение разпоредбата на чл.137а,ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за нея са настъпили
вредни последици.
Този факт следва
да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност, в частта за
определяне размера на обезщетението, дължимо на увреденото лице. На основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице
следва да бъде намалено.
Ответника счита,
че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени
в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
При условията на
евентуалност, в случай че искът бъде уважен срещу „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, предвид разпоредбата на чл. 223, ал, 2 от ГПК,
моли съда да обсъди в мотивите на
решението и направените възражения за принос на Агенция „Пътна
инфраструктура" и на останалите участници в ПТП -водача на т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНЕТР с per. № ***- Я.Д.Р. и водача на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № ***- Г.Д.А.
и евентуално да се определи степен на принос на всеки един от тях, с цел да се
избегне воденето на отделни производства единствено с предмет установяване на
това обстоятелство.
Направено е
искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице
помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура", с адрес:
гр. София, бул. „Македония" № 3. Правният интерес от привличането се
обосновава с факта, че Агенция „Пътна инфраструктура" не е изпълнила
задълженията си за поддръжка на пътното платно, изложени в т. 2 по - горе, като
в резултат на това е настъпило ПТП и вредите от него,
В случай, че
искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за дружеството им
ще е налице интерес и основание да претендира и да получи от Агенция „Пътна инфраструктура"
такава част от размера на заплатеното застрахователно обезщетение,каквато
съответства на степента на принос за настъпване на вредоносния резултат от
страна на Агенция „Пътна инфраструктура".
Ответната страна
прави искане на основание чл.219,ал.1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец" АД, ЕИК *********,с
адрес:гр.София,ул.„С. Караджа" №2.Правният интерес от привличането се
обосновава с факта, че водачът на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с peг. № ***-Я.Д.Р. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с несъобразена
за конкретните пътни условия скорост и с поведението си е допринесъл за
настъпване на ПТП и вредите от него.
Съгласно
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП и извършената справка
в информационния масив на Гаранционния фонд, към датата на ПТП т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНТЕР с peг.№ ***е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите с полица №1111000233697 в ЗАД „Армеец" АД.
В случай, че
искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за дружеството им
ще е налице интерес и основание да претендира и да получи от ЗАД „Армеец"
АД такава част от размера на заплатеното застрахователно обезщетение, каквато
съответства на степента на принос за настъпване на вредоносния резултат от
страна на водача, застраховал гражданската си отговорност в ЗАД „Армеец"
АД.
Ответната страна
прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като трето
лице-помагач на страната на ответника ЗД „Евроинс" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. "Христофор Колумб" No 43. Правният интерес от
привличането се обосновава с факта, че водачът на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с peг.
№ ***-Г.Д.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС
с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и с поведението си е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредите от него.
Съгласно
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП и извършената справка
в информационния масив на Гаранционния фонд, към датата на ПТП т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНЕТР с peг.№ *** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите с полица № 07118000960327 в ЗД „Евроинс" АД.
В случай, че
искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за дружеството ще е налице интерес и основание да претендира
и да получи от ЗД „Евроинс" АД такава част от размера на заплатеното
застрахователно обезщетение, каквато съответства на степента на принос за настъпване
на вредоносния резултат от страна на водача, застраховал гражданската си
отговорност в ЗД „Евроинс" АД. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК ответникът не депозира отговор по исковата молба на М.В..
В допълнителната
искова молба ищците по т.д.№146 и по присъединеното към него т.д.№147 – и двете
по описа на ПОС за 2019г.,поддържат изложените в исковите молби обстоятелства и
искания. Пояснено е, че противоправността в действията на водача на л.а.ВАЗ
2106, ДКН *** Д.А. се изразяват в това ,
че същият е загубил контрол върху управлението на автомобила , тъй като е
нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП да се съобрази скоростта на движение
на автомобила с атмосферните условия и състоянието на пътя. Оспорва се
твърдението на ответната страна,че пострадалата е била без поставен предпазен
колан.
Противопоставя
се на искането на ответника да бъдат привлечени трети лица помагачи по делото
на страната на ответника като излага съображения за липса на правен интерес у
третите лица да помагат на ответната страна.
В отговора на
допълнителната искова молба ответника поддържа направените възражения и
изразеното становище по доказателствата .
Съдът приема, че
е компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните. Приема, че
предявения иск подлежи на разглеждане по
реда на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора.
Предявени са два
субективно съединени иска с правна
квалификация чл.432 от КЗ
,обективно съединени с иск
по чл.86 от ЗЗД.
Приема,че иска е
родово и местно подсъден на ПОС и че
същият е допустим .
Съдът намерил за
относими към спора и своевременно предявени приложените от ищците писмени доказателства,поради което същите
са приети. Уважил е относимите към предмета на спора доказателствените искания
на страните по делото.
Указано е на ищците ,че следва да установят елементите
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и претърпените от тях неимуществени и
имуществени вреди,а на ответника,че носи тежестта да докаже твърденията си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата наследодателка
на ищцата както и направените възражения относно за неоснователност на иска
свързани с липсата на виновно и противоправно деяние извършено от деликвента.
Приет е за основателно искането на ответника
като трети лица помагачи при условията на чл.219 от ГПК да бъдат привлечени ЗАД
„Армеец" АД и ЗД „Евроинс" АД, ЕИК *********,при които се твърди,че е
застрахована гражданската отговорност на другите две МПС участвали в пътния
инцидент и е привлечена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София . Привличането
е конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по
воля на една от главните страни и то независимо от неговата воля. То е средство
за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата
си срещу противната страна и преди всичко цели при неблагоприятен за нея изход
на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи
своето правно положение в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.
Безспорно за допустимостта на привличането трябва да е налице правен интерес.
Интерес е налице тогава, когато решението по висящ процес може да окаже
въздействие върху правното положение на третото лице, като такъв е налице и
когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи
като повод тя да предяви иск срещу третото лице.При привличането привличащата
страна трябва да има интерес от привличането.В случая ответника има от привличането ,а третите лица имат интерес
да помагат на ответното дружество при положение,че в процесното ПТП са
участвали три автомобила,двата от които са застраховани в двете застрахователни
дружества и към този момент все още няма постановен съдебен акт,който да
съдържа произнасяне по въпроса за вината
на участниците в пътния инцидент.При наличие на вина и на тримата водачи ще е
налице основание за възникване на гаранционната отговорност на техните
застрахователи и то при условията на солидарност.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК,съдът е указал
на страните,че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания, респ. възражения.
ЗАДЪЛЖЕн е
ответника да изпрати застрахователна преписка № 43072951900013 .
ДОПУСНАТА е
комплексна съдебно-автотехническа експертиза и медицинска експертиза като
вещите лица след като се запознаят с документите по делото, дадат заключение в
което отговорят на въпросите поставени
от ищците в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба
ДОПУСНАТ е до разпит
двама свидетели на ищците при довеждане
,които да установят отношенията между тях и П. Д.К. и преживяванията им
след нейната смърт .
ИЗИСКАН е от РУП П. ДП №1420/2018г.за
прилагане към настоящето дело.
ДОПУСНАТ е като
свидетел на ответната страна С.А.В., който
да бъде призован по месторабота на адреса посочен в отговора на исковата молба
.
На ответната страна е издаде съдебно
удостоверение ,което да послужи пред НИМХ в посочения в отговора на исковата
молба смисъл.
ПРИВЛЕЧЕНИ са на основание чл.219 от ГПК като трети лица
помагачи на страната на ответника ЗАД
„Армеец" АД ,ЕИК ********* и ЗД
„Евроинс" АД, ЕИК *********,
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София на които да се изпратят книжата
по делото с указания, че могат да изразят становище до датата на съдебно
заседание и да сочат доказателства. Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове
са с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Не се спори между страните, че починалият
водач на л.а. ВАЗ 2106, Д.А.Г.е имал валидна застраховка в ответното дружество
ДЗИ –общо застраховане ЕАД.Установява се, от представеното удостоверение за
родствени връзки, че ищците И.К. и М.В. са съответно съпруг и и дъщеря починалата пътничка П. Д.К..
Безспорно
е, че е налице и проц. предпоставка да бъде отправена покана от ищците до
ответника преди завеждане на исковата молба, видно от представено уведомление
вх.№1/07.01.2019 година.
Спорни
по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищците, налице
ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата пътничка в
колата и в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди. Налице ли са
други факти относими към ПТП като състоянието на пътната настилка, поведението
на други водачи и последвало ПТП и имат ли отношение към вредоносният резултат.
От приетият като доказателство
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1006р-15775 от 27.12.2018 г. на ОД на
МВР П., приложените доказателства от ДП 1420/18г. по описа на РУ МВР П.,
изслушаните свидетели В. ,Р. и приетата
СавтЕ, която съдът изцяло кредитира, безспорно се установява механизма на
настъпване на ПТП, а именно:
На 22.12.2018 г. около 06:30 часа по пътя с.
Звъничево - с. Братаница е имало умерена мъгла, в т.ч. и по протежение на
надлеза над жп линията в с. Звъничево, като надлезът бил разположен изцяло в
чертите на населено място - с. Звъничево.
Наличието на заледяване се установява от разпита
на св.С. В. служител на ОД на МВР и съставил протокола, според който при
пристигане на дежурната кола целият надлез бил заледен и изкачването станало с
максимални усилия едва слезли на пътното
платно поради хлъзгавост /л.199 от делото/. Пътното платно било заледено от началото на надлеза до края,през
целия участък на надлеза.Той го преминал но не успял да се качи,стигнал до едно
положение и спрял там..Установява, че Ладата се е завъртяла преминала е в
другото пътно платно и се е ударила в Мерцедес Спринтер, който се е движел в
своето пътно платно. Опесъчаването станало в 09,20ч. ,може би 2ч. и половина
след инцидента.Свидетелят също така установява,че водачът който управлявал ВАЗ
се движел в посока от с.Братаница към Паз-к ,при поемането да се изкачи на
надлеза,губи управлението ,вследствие на хлъзгав учестък и навлиза в насрещната
лента,като автомобила се обръща наляво в
страни и се блъска в микробус ,който се
движел в срещу него,в неговата си лента за движение.Установява също,че паркирал
автомобила в средата на надлеза,тъй като не успял да продължи.Слизайки от
колата не запазил равновесие и се хванал за вратата ,защото щял да падне, а
колега от пожарната го предупредил да внимава при изкачването,защото е много
хлъзгаво , а друг колега от Велинград му казал,че имало мъгла и ,че е много хлъзгаво ,но никой не е влеел мерки а
той минал в 6,30ч. от там.
Св.Р. установява, че същия ден взел майка си и една нейна колежса за да отиват на пазар с „Мерцедес
Спринтер“ ,било ,тъмно ,мрачно и мъгливо
време около 07,00ч. , влизал от с.Звъничево към с.Братаница ,стигнал на моста и
при изкачването на средата видял светлини срещу него ,които започнали да се въртят надясно,втори
път отново и третия път в него се
блъснали.Отишъл до ладата за да попита хората дали са добре,но не чул
отговор.След секунда се чул удар ,тръгнал да им даде и на тях помощ.Обърнал се
и видял още едни светлини идвали и
започнал да слиза надолу за да спира
друга кола ,като махал с ръце и ги спрял.Същият установява,че пътят бил мтногто
заледен и нямало никакви светлини на
моста..Той изкачвал надлеза нормално и не е имал проблем,след като се
изкачил видял колата.Веднага намалил скоростта и искал да спре,но станало много
бързо.Другата кола била зелена,комби,пикап.Нямало знаци за ограничение на
скоростта.Забрана за изпреварване имало в лентата,той бил в дясната лента,не
губил контрол .Времето било мрачно и мъгливо и на 50м. можело да се види.Той
нямало накъде да отида за да избегне сблъсъка ,освен да се хвърли от
моста.Съвсем нормално се изкачил,даже не усетил ,че толкова хлъзгаво,но било
лед.
От представената и прието по делото удостоверителна информация от НИМХ - филиал Пловдив температурата към 07:00
ч. на 22.12.2018 в района на републикански път ІІ-84, км 0+850, надлез при с,
Звъничево е била (-2.8°С,влажност 95 % умерена мъгла и видимост -200 метра.Също
така мин.температура на 21.12.2018г. била -3,3гр. , максималната 1,8гр.От
приетата тройна САвТЕ се установява, че водачът Д.А.Г.е управлявал л.а.ВАЗ 2106
по платното за движение на път II-84 в
с.Звъничево в посока от югозапад на североизток.През това време водачът Я.Д.Р.
е управлявал т.а.“Мерцедес Спринтер“ по платното за движение на същия път,в
посока от североизток на югозапад,срещу л.а.“Ваз 2106“.В един момент водачът на
л.а „Ваз 2106“ е загубил контрол над автомобила и така е навлязъл в лявата лента ,където след около
1,7сек е настъпил неизбежен удар в дясната лента на л.а.“Ваз 2106“ и в предната
част на т.а.“Мерцедес Спринтер“.След удара автомобилите са се установили на
местата и в положенията отразени в протокол за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Скоростта на движение на л.а. „ВАЗ 2106“ в момента на удара е била около 64
km/h. коростта на движение , а на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ в момента на удара е била около 40 km/h. При липса на обективни данни за намаляване
или увеличаване на скоростта преди момента на удара считат, че това е била
скоростта на движение и преди произшествието.От експертизата се установява,че
водачът на л.а. „ВАЗ 2106“ би имал техническа възможност да избегне
произшествието ако не е загубил контрол над автомобила и ако се е движил по
дясната лента за да се размине с т.а. „Мерцедес Спринтер“.В анализираната пътна
ситуация, от момента на навлизане на л.а. „ВАЗ 2106“ в лявата лента, водачът на
т.а. „Мерцедес Спринтер“ е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране.Същият би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел
със скорост по- малка от 17 km/h.В заключението си в.л. установяват ,че няма
предприети маневри от някой от водачите на МПС.Данни за състоянието, широчина
на лентите за движение в двете посоки, наличието на заледяване и опесъчаване на
пътното платно се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествието, който е
цитиран на стр. 5 + 8 от експертизата. Произшествието е настъпило на наклонен,
равен и прав участък от пътя на пътен надлез, при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. По делото има
противоречиви данни за наличието или не на мъгла, която допълнително да е
намалявала видимостта, освен тъмнината.
Статичния коефициента на триене при заледен асфалт е около 0,2 а
динамичния коефициента на триене при заледен асфалт е около 0,1 Динамичния
коефициента на триене при заледен асфалт е около 0,1 а при опесъчен заледен
асфалт е около 0,3.
В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на л.а. „ВАЗ
2106“ в лявата лента, водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ при опесъчен заледен
асфалт би нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.Водачът на
т.а. „Мерцедес Спринтер“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по- малка от 25
km/hНевъзможно е да се определи, дали при опесъчен заледен асфалт, водачът на
л.а. „ВАЗ 2106“ пак би загубил контрол над автомобила, на същото или друго
място или дали пак би навлязъл в лявата лента.Техническата причина за
настъпилото ПТП е това, че водачът на Д.А.Г.е загубил контрол над автомобила и
е допуснал автомобила му да навлезе в лявата лента на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там
насрещно се е движел т.а. „Мерцедес Спринтер“. Скоростта на движение
на л.а. „ВАЗ 2106“ в момента на удара е била около 64 km/h. По делото няма
данни за техническо-експлоатационното състояние към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие /вкл. изправност на кормилна и спирачна системи
на автомобила, механика, наличие на зимни гуми/.Дължината на пълния спирачен
път (опасна зона) при движение на л.а. „ВАЗ 2106“ в конкретната
пътно-климатична обстановка със скорост 64 km/h е била 180,64 т. Обективно
установен спирачен път няма, което не означава, че л.а. „ВАЗ 2106“ не е спирал,
тъй като е възможно да е спирал, без да остави спирачни следи. Дължината на
пълния спирачен път (опасна зона) при движение на т.а. „Мерцедес Спринтер“ в
конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 40 km/h е била 75,32 т. Загубата
на управление над л.а. „ВАЗ 2106“ може да се дължи както на движение със
скорост 64 km/h така и на други фактори, като например неправилно боравене с
органите за управление (газ, спирачка, волан), технически причини свързани с
автомобила, които може да са десетки и т.н. Поради това не може да се определи,
дали при движение със скорост 50 km/h, водача не би загубил контрол над
автомобила поради същата/същите или други причини. Зададената във въпроса
„гъста мъгла“ не може да се анализира, тъй като няма данни за дължината на
видимостта в метри, което е необходимо за да може тази дължина да се използва в
съответните формули.С оглед
метеорологичната обстановка каква е била видимостта в момента на настъпване на
ПТП? Произшествието е настъпило при движение през нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. По делото има
противоречиви данни за наличието или не на мъгла, която допълнително да е
намалявала видимостта, освен тъмнината. Във въпроса не е определено видимостта
към какво трябва да се определи.
Във връзка с поставените въпроси в съдебно заседание от името на
тройната СТЕ в.л. М. е отговорило, , че няма обективни данни да увеличаване или
намаляване на скоростта, т.е за промяна на скоростта, за да можем да кажем, че
тя преди момента на удара е била примерно по-голяма или по-малка, защото тя
може да бъде по-голяма или по-малка, а може да бъде и същата. Освен това зависи
дали един път, два пъти или три пъти се е завъртял автомобила. Второ, при
наличното сцепление 0.1 колкото и пъти да се е завъртял автомобила, скоростта
няма да намалее значително, защото 0.1 е нормално сцепление. Дори да се приемем, че той е минал 50 или 100
м. с това завъртане при сцепление 0.1 скоростта минимално ще се увеличи, защото
пък във формулата скоростта в момента на удара ще участва на втора степен, т.е.
ще укаже огромно влияние математически, което ще е много малко като събираемо
така, че няма да е кой знае колко по-висока от посочената. Освен това
заявява,че има и нещо друго,ако автомобила се спуска сцеплението 0.1 даже става още по- малко, възможно е скоростта да
е била по - малка и да се е увеличила.Също така този автомобил е със задно
предаване, тъй като много лесно се губи контрол
ако се подаде газ примерно и тогава много лесно автомобила губи
устойчивост, тъй като двигателя е отзад. Тогава пак скоростта ще се промени. Леко може и да се е
увеличила, заради сцеплението може леко да се намали така, че пак ще е около
тази. Може скоростта да се е увеличила,
но няма да отиде към 90 км.ч в никакъв случай. По-малко е 64 км.ч, най- много с
всички тези условности да се стигне до 70 км.ч. и то много трудно. В.л. е
отговорило,че думата „маневра“ има дефиниция в закона,но те нямат данни за
предприета маневра по смисъла на закона. Това за което се пита е действие, а не
маневра. Загубата на контрол може да бъде от неплавна промяна на волана,
неплавно натискане на газ, неплавно натискане на спирачка. Може да се дължи
както от действия на водача, така и от обективни причини при този вид
автомобил. Ако нямаше никакво сцепление колата щеше да си остане в долната част
на надлеза и нямаше да може да се изкачи
на надлеза.В.л. В. е допълнило,че сцеплението е физически процес
независимо каква е едната и другата повърхност. Между едната и другата
повърхност винаги има сили на някакво взаимодействие. Колко е голямо
отношението на тези сили на взаимодействие, това ние го определяме чрез
коефициент на сцепление. Ако има лед, пак има някакво сцепление. То може да е
най-долните стойности на големината на
коефициента на сцепление, но има сцепление и когато автомобила се е движел по
наклона. Тази скорост с която се е движел автомобила му е помогнала да вземе
някаква височина, когато се изкачва по надлеза. Една вероятна и доказуема
причина е разположението на хората в автомобила. Като се разположат хората така
,че да е несиметрично натоварването, това вече влияе върху динамичната
устойчивост и като попадне автомобила на различни такива места със сцепление,
автомобила започва да не държи пътя и се чуди какво да прави. Допълва,че когато
центъра на тежестта не е точно върху оста на автомобила и е изместена в една
или в друга посока и има разлика в натоварването, било то с хора или друго,
тогава газ – спирачка създава въртящ момент и тогава може да се стигне до
загуба на устойчивост и завъртане. Това е чисто обективна причина за това нещо.
Патрулния автомобил за който се говори , той също е дошъл на ход, не е тръгнал
от нула, той е дошъл с определена скорост. Заледен асфалт с пясък отгоре сме
дали, че сцеплението е около 0.3. Разликата между 01 и 0.3 е три пъти. Ако се
сложи сол или луга, тогава опиваме на сцепление при мокра настилка. Тя вече
стига до 05, при 0.6, т.е шест пъти повече. Няма как да кажем,че
категорично никога, дори при чисто сух асфалт
автомобила не може да изгуби устойчивост. Може естествено и ние сме го
виждали десетки пъти, но е много по-трудно. Тогава ще елиминират факторите,
които изброихме до тук. За да се случи това, боравенето с органите на
управлението трябва да е много по-агресивно, много по ирационално на сух, мокър
път и колкото по- надолу отиваме към сцеплението, толкова е по- лесна е
загубата на устойчивост. Ние не можем да кажем „ не, никога не може да стане
загуба на устойчивост“ колкото отиваме по- нагоре в момента на сцеплението, но
е много по-трудно. Отговорът на въпроса е колкото се отива по-нагоре към
процеса на сцепление първо чрез съпричастие, второ чрез стапяне на леда,
толкова по- трудно този автомобил би
загубил странична устойчивост
В.л. В. е заявил,че ПТП-то става
на път, който не е бил опесъчен. Сцеплението не е било, както трябва поради
тази хпричина.Всеки един такъв мост е опасен за движещ се автомобил с
неправомерно разпределение на товара, независимо дали е лекотоварен. Ако бил опесъчен пътя, нямало толкова да укаже влияние натоварването.
В.л. М. допълва ,че е видял участъка и колегите много добре са
обяснили защо е станало това, тъй като това е надлез, отдолу няма земя която да повиши
температурата и този бетон като изстине, наистина само там ще се получи заледяване. Наличието
на мъгла с тази влажност 100% и това е закономерно. Закономерно е образуването
на заледяване на това място.
Освен това е заявил,че Ладата е
30 годишна и един съвременен автомобил, който е оборудван с модерни системи,
който предупреждава когато температурата падне и свети на дисплея „внимание“ и
куп такива подобрения, или ако е 4Х4 , но в крайна сметка тази Лада тя е
допусната да се движи по пътя и съответно да се ползва. Проблема е, че един нов
автомобил помага на водача, докато тази Лада оставя всичко в ръцете на водача,
т.е никой не му помага на водача, всичко зависи от него. При съвременния
автомобил самите системи помагат на водача. За него състоянието на пътя е било
от доста по- голямо значение, отколкото при съвременните автомобили. Трябвало е
да се съобрази в по-голяма степен и е
трябвало да намали скоростта. Всичко е било в ръцете на водача. Изчислението на
скоростта е в резултат на изчисленията. Тези изчисления включват самия удар и
масата, мястото на удара и масата на двата автомобила участвали в изчисленията,
като се има предвид, че масата на микробуса е по- голяма независимо, че след
удара микробуса е „избутал“ Ладата назад , но поради по-голямата му маса
ударния импулс е по-голям, т.е не заради скоростта , а заради ударния му импулс, който е по-голям и
са се преместили – Ладата се е изместила назад, а микробусът е продължил малко
напред и така са спрели. Формулата е абсолютна, още Нютон я е формулирал. В протокола за оглед няма данни точно при
качване или при спускане е настъпил удара. В същия не е описано колко е наклона
на пътя. Това е станало мисли, че било малко след най - високата част, т.е
Ладата е тръгнала вече надолу, а микробусът се е движел нагоре. Няма данни, не
е измерван страничен наклон на пътя, пък
и там е прав път. При страничен наклон и
при заледен път също е фактор автомобила да загуби управление. Страничния
наклон също би повлиял тъй като разпределя масата на автомобила. Може да
измерят страничния наклон, ако пътя не е ремонтиран, ако нещо не му е правено..
Това което ще се установи, ще бъде към днешна дата, а не към момента на ПТП-то.
Съдът кредитира заключението на тройната САвТЕ и
изцяло възприема неговите изводи, които кореспондират и с установеното от
разпита на свидетелите.
В случая, при така изясненият механизъм на настъпването на ПТП и
установената вина на водача Д.Г.– значително по-висока скорост на движение
/82,88 км./ч./ и несъобразена с пътната обстановка, съдът счита, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
-чл. 20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
- чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h за населено място, водачът на пътното
превозно средство от категория „В“, е забранено да превишава 50км/час…“, както
и са налице и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
в производството са привлечени трети лица-помагачи, но няма предявени обратни
искове по реда на чл.219 ал.3 от ГПК, поради което възприемайки този механизъм
за настъпване на ПТП, съдът счита, че не следва да обсъжда събираните
доказателства относно часът на опесъчаване на пътя от АПИ, разпита на свидетелката/служител на
АПИ/ и протоколите установяващи поддръжката на пътя по график.Отговорността на
ответника е в пълен обем, дори и да е установен повече от един деликвент /както
е посочил ищеца в писмените си бележки в този смисъл практиката на ВКС е
последователна – решение 121/18.09.2014г. по т.д.2859/13г. на І т.о. на ВКС,
решение №37/1.09.2015г. по т.д.1070/14г. на ІІ т.о. на ВКС „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД
на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. ”/.
От
приетата по делото СМЕ се установи,че пострадалата П. е била пътник в лекия автомобил на задната
дясна седалка към момента на удара.В резултат на ***.Също така в заключението
си в.л. установява,че не са описани увреждания,които да са характерни за
такива,получени от триточков обезопасителен колен.Дори автомобилът да е
оборудван с такъв,при конкретния механизъм на получаване на уврежданията
неговата роля е скромна. В.л. е допълнило,че коланът удържа тялото при челни
удари и инерционното му движение напред
и нагоре.При странични той не пречи на махаловидното движение.Поради
това в съвременните автамобили се монтират и други елементи на системата за
безопасност.Освен това е допълнено,че за избягване на най-тежките последици за
живота и здравето на П. Д.К.,ако е била с поставен предпазен колан по време на
настъпване на събитието –биха се получили с колан и без колан.
Според експерта д-р М. при водача не са
установени остри състояния на разстройство на здравето от болестен характер,които да
имат връзка с настъпването на ПТП т.е при странични удари и автомобили които технически не са снабдени с допълнителни
средства за защита от типа
аербеци,завеси, и т.н. прогнозата е
лоша.Скоростта също има отношение
към кинетичната енергия вкл. И
кинетичната енергия към момента на удара,т.е при ниска скорост и при такъв контакт ,който е с малка кинетична енергия ,не може да се очакват такива повреди
по автомобилите и такива травми у возещите се.
Така предявените искове на И.К. и
М.В. съдът намира за частично основателни.
В резултат
от противоправното деяние - нарушаване на правилата установени в ЗДвП – чл.5,
чл.20, 21 и сл. - л.а
ВАЗ 2106 *** управляван от водача Д.Г.нарушавайки допустимата скорост
/скоростта от 50 км./ч. определена с табелата за населено място, непосредствено
преди надлеза/ се е изкачил по рампата на моста (по протежение на около 325
метра) и
късно /след гърбицата/ е осъзнал/възприел, че пътното платно е заледено, най вероятно това
довело до по-рязко снижение на скоростта (натискане на спирачката), без
конкретна необходимост, доколкото по неговата лента не е имало препятствия и е последвало въртене
на автомобила и удар в насрещно движещ се автомобил.Това е довело и до
внезапната смърт на П.К.Техническата причина за
настъпилото ПТП е това, че водачът на
Д.А.Г.е загубил контрол над автомобила
и е допуснал автомобила му да навлезе
в лявата лента на платното за
движение на място, по начин
и в момент, когато това не е било
безопасно т.е. когато там насрещно
се е движел т.а. „Мерцедес Спринтер“.
Налице
са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на
застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а.
ВАЗ 2106 ***, за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищците
неимуществени вреди в резултат на произшествието – смъртта на тяхната
дъщеря/сестра , както и наличие на застрахователно правоотношение произтичащо
от договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Необходимо е да се изследва въпросът какво
е справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като при изясняване на
механизма на ПТП, съдът установи,че направеното възражение за съпричиняване
поради непоставен обезопасителен колан е неоснователно.
Основният
принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е
установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността
и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето - в този смисъл
решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
За настъпилите неимуществени
вреди са разпитани свидетели.
Св.М. установява, че познавала И.К., М.В.
и покойната П.К.от може би 30 години. Живели били в съседство с тях, почти като
едно семейство във В. Д.. За инцидента и се обадихли на нея първо, нейните
колежки на 22.12.2018 г., сутринта, в събота, някъде към 08:00-08:30. Те били
много задружно семейство и всички разчитали много на П.. Тя била като упора за
всички. Грижила се не само за дома си, но и за емоционалното състояние на
всички, на цялото семейство. И. и М. много тежко приемат загубата на майката,
специално за И., тя не само, че му била жена ,но и била всичко за него. Той се
променил коренно. Отслабна с 30 кг. и повече и се затворил в себе си и не
общувал почти с никой. Дори и в момента било така. Ходил на работа, грижел се
за дъщеря си. Не общувал с тях, както преди. М. много тежко понесла загубата.
Било й насрочено инвитро, два месеца след смъртта на майка й, което било несполучливо.
След това насрочили друго, което вече е сполучливо. Имали две дечица, но майка
й си говорела с нея по телефона минимум 5 пъти на ден и отношенията им бяили
много близки. М. ***, може би от около 10 г., може и да бърка. М. идвала
редовно при родителите си. Събота, неделя, през отпуски, когато имала
възможност, идвала по 1 седмица стояла при родителите си.Казала,че те били
много близки, съседски отношения, но между дворовете имали вътрешна врата и
всяка вечер вечеряли заедно и разговорите, които водели, част от тях ги водели
и пред нея. Всяка сутрин за работа майка й звъняла да я събуди, да я види дали
е станала, как е, добре ли е. Това било и всяка вечер. М. и казвала: „Слънчице
мое, лека нощ“. Това били много специални отношения. В П. им било основното
жилище. На И. майка му се разболяла и те се преместили да живеят във В. Д., за
да могат да се грижат за нея. М. към датата на събитието била, на кончината на
майка й, която била на около 35 г. Тя живела на семейна начала. Не всяка
седмица идвала, но много често, може би през уикенд. Виждала я винаги, когато
посещавала своите родители. В събота, когато инцидентът е станал, П. е била на
работа. Тя работела в пералнята на Държавната болница.
Св.Л. П. установява,че познава И., М.
и П. още от взимането на апартамента през 1986 г. Те са съседи, апартамент до
апартамент живеели една година в гр. П., ул. „****. През 1987 г. те се качили
на седмия етаж.Те през тези години били непрекъснато заедно. Децата им
израснали заедно. Личните им отношения бил като семейство за пример в блока. В
момента апартаментът им е заключен, откакто отишли на село В. Д. да се грижат
за неговата майка, че тя била мисли, че е със ***. Отишлш във В. Д. 4-5 години
преди да почине П., а тя починала преди две. Като дошли в апартамента, те
винаги идвали при тях, както и те ходили
във В. Д. при тях. Като семейство те били за пример. Грижели се за децата си.
Работели на смени. Тя си работела в болницата. Нищо лошо не могла да каже.
Много трудно изживели смъртта, както и тя като съседка, защото 30 г. са били
приятели с тях. На детето се отразило най-много. И. не бил този И.. Тя като
съседка му давала пример, защото е овдовяла 19 г. и му казвала, че трябва да
поромени живота. Коренна разлика имало.
Изражението на лицето, психиката, визията, на всичко. Много тежко го изживявал.
Сега се чували по телефона. Непрекъснато за П. и пишел. Тя с М. не са се
виждала и не знае да е имало медицински инцидент. Тя в момента има грижа за
децата, но въпреки всичко, тя непрекъснато е с тях, говори по телефона, дава съвети. Те трябвало да
отидат, защото майка му била зле.Той ги виждала сутрин. Довеждали Т., оставят я
да се изкъпе и после П. и И. се връщали от работа, взимали я и пак си отивали
на село. На селото живели, но те си прихождали, както и сега. Той дошъл до
апартамента, отключил си го, влизал си вътре, но си били на село. М. *** около 7,8,9 г., не знае с точност.
След смъртта на майка й тя виждала М.
поне всеки месец, даже някога и да пъти. Идвала си. Те си говорили по телефона
често на два-три дни се чували и в седмицата се виждали поне 3-4- пъти. Тя
работела до 17:00 часа и после, когато дошла до блока, се виждали.
Не подлежат на съмнение фактите, че загубата на съпруга и
майка е тежко и непреодолимо емоционално изживяване както за съпруга,така и за
детето, с трайно и неотменимо проявление във времето. Смъртта на съпругата и
майка, независимо, че тя е в зряла възраст има за ищците пагубни последици. Загубата е
необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота им. Ищците
са загубили съпруга и майка , която е имала общо ежедневие с първия от тях,
помагала им е, а те усещат липсата на незаменимите мигове на подкрепаьвнимание,
надежди и очаквания.Безспорно е,че ищеца К. е преживял особено тежко загубата
на своята съпруга,отслабнал е с
30кг.,,затворил се в себе си и станал друг човек.Загубата е лишила ищеца К. от
най-близкия му човек и другар в живота и го е обрекла на самота ,в такъв етап
от живота в който не би могло да се започне ново начало.
В ТР № 1/21.06.2018 г. по
тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е обобщен кръга
на подлежащите на обезщетяване лица и приело, че "обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди", не следва, че
това условие важи само за
лицата извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Между
най-близки родственици и съпрузи такава близост просто се предполага, но не съществува
законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване съдържанието
на съответната връзка, която да
удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка родител–дете или връзка
между съпрузи. Обичайното съдържание на връзката родител
– дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестрА.грижа, трайно и задълбочено общуване, което да е създало
отношения на взаимна обич, доверие
и съпричастност с нуждите и
проблемите на другия. Доказателства за връзка с това
съдържание в конкретния случай са събрани, при
носена от ищцата доказателствена тежест за пълно
и главно доказване..
С
изключителна близост между прекия кръг лица,
които могат да претендират обезщетение и която легитимира материалноправно ищцата да претендира
обезщетение,се характеризират отношенията между починалата и нейната
дъщеря ,независимо ,че последната се е установила със своето семейство в гр.С..
Същата идвала редовно при родителите си,събота ,неделя ,през отпуските .Майка и
говорела с нея по телефона няколко пъти
на ден , а се установи от показанията на свидетелите,че ,,“това били много
специални отношения“Макар не така съкрушителна загубата при М. ,същата е
особено болезнена и ще бъде за дълго
време ,тъй като ищцата няма да получава очакваната подкрепа от майка си ,нито моралната помощ от която се нуждае във
всяка една житейска ситуация с оглед на установените и създадени отношения между тях извън присъщите
и обичайни такива, формирани от обичайните
житейски обстоятелства при взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост
и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение. В допълнение съдът отчита и обстоятелството,че не се доказа по безспорен начин/липсва медицинска
документация/ ,че поради смъртта на
своята майка ищцата е преживяла
психическа травма ,която да е станала причина насроченото 2месеца след
трагедията зачеване да се окаже неуспешно..
Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки връзката в
семейството и обстоятелството, че починалата П. е била на възраст 56 години,/към
момента на инцидента/ ,вземайки предвид практиката на съдилищата при сходни
казуси/, съдът преценя, че неимуществените вреди за двамата ищци следва да бъдат обезщетени
в размер на 140 000 лева за ищеца И.К. и в размер на 70 000 лева за ищцата М.В. в които размер исковете се явяват основателни и
доказани, а за разликата над тези размери до пълно предявените такива от 150 000
лева за И.К. и до размера на 200 000 лева за М.В. следва да се отхвърлят.
Върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима
с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете настъпи
по-рано/. В конкретния случай, ищците са
предявили претенция с вх.№2/7.01.2019 година
по която е заведена щета и съдът приема за дата уведомяване на застрахователя.
Ето защо моментът, в който застрахователят
изпада в забава да изпълни задължението си е изтичане на 15 дни/ по делото е
представен отговор от застрахователя до ищците с изх.№ и дата от 5.04.2019г.,
т.е. след изтичане на 3-те месеца/ от сезирането му.
В случая законната лихва върху така присъдените
обезщетения е дължима, както е предявена от
28.01.2019 година, за всеки един от исковете на отделните ищци до изплащане на вземането.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените
обезщетения в размер на 8 400лева, както
и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат
разноски.
На третите лица помагачи, които също са
претендирали разноски, съобр. чл.78 ал.10 от ГПК, не се дължат разноски.
На двамата ищци К. и
М.П. на които исковете са частично уважени, е осъществено процесуално
представителство по реда на чл. реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за безплатно
оказана адв.помощ от адв.В.К., който е
направил изявление в последното открито съдебно заседание и моли съдът да
определи размера на възнаграждението.
На
адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение
и при липса на договор за правна помощ, в т.см. определение № 515/2.10.2015 г.
на тричленен състав на І т.о. по ч.гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС, в което е
прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е достатъчно по делото
да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление/може и
устно/, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса
на данни, които да го опровергават.В т.см. е и соченото от ищеца определение
№163/13.06.2016г. по ч.гр.д.2266/2016г. на І г.о. на ВКС.
Процесуалният представител на ищците има
право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в
размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от
материалния интерес по двете обезщетения, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците адв.В.К., сумата общо за двете обезщетения – 4410 лева.
Ответникът „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД е
направил разноски в размер на 660 лева, съобразно представеният списък по чл.80
от ГПК от които депозит свидетел - 50 лева, депозит КСМАТЕ -400 лева, депозит тройна
САвтЕ -1080 лева, ДТ за съдебно удостоверение -5 лева, такса частна жалба-15лв. и юрк.възнаграждение - 100 лева.
Съобразно
отхвърлената част от исковете, на ответника „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД, от
общият размер разноски от 610 лева се полагат разноски в размер на 348,20 лева,
които следва да се изплатят общо от ищците И.Б.К. и М.Л.В..
Воден
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София,
бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К. Ч. - главен изп. директор и Б.
В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г., да заплати на ищците И.Б.К. с ЕГН:**********,***
, М.Л.В. ЕГН:**********,***. със съдебен адрес ***, адв.В.К., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата в р-р на 140 000 на И.Б.К. и сумата в р-р на 70 000лева на М.Л.В. ,
представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от смъртта на тяхната съпруга и майка П. Д.К.
- настъпила в резултат на ПТП,
/осъществило се на 22.12.2018 г., на път ІІ-84, надлез с. Звъничево, в
6.30 сутринта с л.а. марка ВАЗ 2106, с рег.№ ***, управляван от Д.А.Г., който се
блъснал насрещно движещият се микробус марка Мерцедес Спринтер peг. №***,
управляван от Я.Д.Р./, ведно със законната лихва, върху всяко едно от
обезщетенията, считано от 28.01.2019 година, до
окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 140 000лв. до пълния предявен размер от И.Б.К.
в размер на 150 000 лева и за
разликите над 70 000 лева до пълния
предявен размер размер от 200 000
лева, ОТХВЪРЛЯ исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б,
представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, чрез
юрисконсулт В.Г. да заплати по сметка на Окръжен съд П.
на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 8 400 лева /като
указва, че при своевременното им внасяне, следва да се представи банков
документ/.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София,
бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б.В.
- изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г., да заплати на адвокат В.Ц.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение/хонорар/ в размер на 4410 лева, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Б.К. с ЕГН:**********,***
, М.Л.В. ЕГН:**********,***, ж.к.***. със съдебен адрес ***, адв.В. К.заплатят общо на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с
ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.-
главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г.,
разноски в размер на 348,20 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Делото е разгледано с участието на трети лица
помагачи на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с
ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.-
главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, а именно: Агенция „Пътна
инфраструктура", с адрес гр. София, бул. „Македония" №3, чрез
пълномощник Я.Б. юрист началник отдел „АО“,ЗАД „Армеец" АД, БИК *********,
с адрес: гр. София, ул. „С. Караджа" №2,чрез юрк. Д.З. и ЗД „Евроинс" АД,с ЕИК *********, с адрес
гр.София, бул. "Христофор Колумб" № 43 представлявано от изп.директор
Румяна Бетова и Д.Д. прокурист чрез юрк.Б.Г..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: