Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17 .11. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ Н.ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлиана
Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3336
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20283726 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 12328 по описа за
2019 г. на СРС, Първо ГО, 34-ти състав, се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Ж.В.С., Л.В.Т., и Н.В.К., че
ответниците дължат на ищеца разделно / Ж.В.С. – 1/6, Л.В.Т. – 1/6 и Н.В.К.– 4/6/ следните суми: сума в общ
размер от 336.53 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.07.2014 год. до 30.06.2015год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, улица „******, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 01.06.2018г. /датата на депозиране
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от
28.84 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2014год. до
30.06.2015год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
01.06.2018г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането; сума в общ размер от 91.45 лева – обезщетение за забава за
периода от 16.09.2015г. до 21.05.2018г. и сума в общ размер от 7.89 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.09.2015г. до 21.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:
искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 91.45 лева до пълния
предявен размер от 91.53 лева и искът за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за разликата над сумата от 7.89 лева до пълния предявен
размер от 8.37 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС-Л.В.Т..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца срещу
ответницата /въззивник/ са уважени.
Излагат се доводи, че решението е
неправилно и необосновано. Неправилно СРС бил приел, че на ответницата е
връчена заповед за изпълнение. Неправилно било прието, че ответницата е
потребител на топлинна енергия при положение, че бил представен договор за заем
за послужване сключен с „интимната приятелка“ на ответника К.. Имотът бил
продаден от останалите ответници чрез ЧСИ, но ответницата не била получила и
стотинка. Нямала сключен договор с ищеца и третото лице помагач. Твърди, че
тайно останалите ответници били открили партида на нейно име. СРС бил укрил, че
ответницата била назначена за пазач на процесния имот като за това не й било
платено. А вместо това въззивницата платила на
другите ответници обезщетение за лишаване от ползване. Сочи неправилност и
несправедливост на проведено производство по делба между ответниците. Затова
следвало задължението й да бъде заплатено от останалите ответници. Сочи, че СРС
бил приел невярната информация на анонимно вещо лице, което не било посетило
имота. СРС бил насрочил и разгледал делото при условията на пандемия и така я
лишил от право на защита. Диспозитива на решението представлявал гавра с
ответницата, защото исковете били отхвърлени със стотинки.
/Съдът не излага останалите
доводи на въззивницата, защото представляват
набедяване в извършване на престъпления останалите ответници по спора, както и
при съобразяване с чл.100 а от ГПК/.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли така предявения срещу ответницата,
иск.
Въззиваемите страни Ж.В.С. и Н.В.К., ответници пред СРС, не са подали отговор по
въззивната жалба. Не претендират разноски.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“
ЕАД, ищец пред
СРС, депозира отговор по въззивната
жалба в който излага становище за неоснователност на същата. Претендира
разноски.
Третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 02.02. 2021 г., а въззивната
жалба е подадена на 16.02. 2021 г., следователно е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС
частично е уважил исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване и въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е подадена
въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответниците през процесния период – м.07.2014
г.- м.06.2015 г. са били собственици на топлоснабдения
имот с аб.№ 330013. Новият купувач бил въведен във
владение едва на 13.07.2015 г., т.е. след процесния период. Като се е позовал
на съдебната практика на ВКС, СРС е достигнал до извода, че облигационната
връзка възниква по силата на закона между предприятието –снабдител и
потребителя. За доставената топлинна енергия винаги отговарял собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имота. От
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза се установило,
че ищеца е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия. Изготвено
било дялово разпределение при спазване на нормативните актове. Тъй като потребителите /ответници не били
ангажирали доказателства, че са възразили срещу ОУ, то облигационната връзка
била възникнала на основание тези ОУ. Въз основа на представените по делото
констативни протоколи СРС е достигнал до извода, че ищецът е доказал
изискуемостта на претендираните от него вземания. Заключението на СТЕ
установило, че до процесния имот за периода м.07.2014 г.- м.06.2015 г. е
доставена топлинна енергия на стойност 337,72 лв. като тази стойност била
начислена в съответствие с действащата нормативна уредба. Вещото лице било
изрично посочило, че отоплителните тела са демонтирани, а в банята има
щранг-лира, без техническа възможност за монтаж на индивидуален уред на разход
на отопление. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило,
че дължимата сума за доставена топлинна енергия възлиза на 336,53 лв., а тази
за дялово разпределение – 28,84 лв. Затова исковете за главница били
основателни. Уважено е възражението за погасяване на част от вземанията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено издължаване на главниците, като е прието, че
дължимата лихвата за забава е съответно: 91,45 лв. и 7,89 лв. Посочено е, че
ищеца претендира суми за забавено издължаване на двете главници, съответно в
размер на 91,53 лв. и 8,37 лв. и за разликата до пълния предявен размер
исковете са били отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и потребление на
топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, по
силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач
продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач
топлинна енергия за битови нужди.
От своя страна
купувачът се задължава да заплаща
на продавача използваната топлинна енергия по определени
цени образувани по съответната за това Наредба и по начини
и в срокове, определени от общите условия.
С исковата молба ищецът е
представил удостоверение за наследници от 25.02.1992 г., издадено от район
„Лозенец“, видно от което ответниците са наследници по закон на В.К.В..
Установява се от влязлото в сила
на 23.04.2013 г. решение по гр.д.№ 11629 по описа за 2006 г. на СРС, ГК, 55-ти
състав, че е било проведено производство по делба между ответниците по
настоящето дело.
На 03.01.2012 г. е бил издаден
изпълнителен лист въз основа на горецитираното решение по делбата.
От данните по изп.дело
се установява, че ап.№ 1 /процесния/, който също е бил предмет на делбата, е
бил възложен на едно трето за спора лице. Видно от отбелязването постановлението
за възлагане е влязло в сила на 23.06.2015 г. Купувачът е бил въведен във
владение на 13.07.2015 г./л.22 по делото пред СРС/.
По настоящето дело от ищеца са
предявени за установяване вземания по издадената на 14.06.2018 г. по ч.гр.д.№
35784 по описа за 2018 г. на СРС, 34 състав заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Видно от горната заповед
претенцията за доставена топлинна енергия касае периода м.07.2014 г. до
м.06.2015 г., т.е. преди извършения въвод във владение на купувача на имота въз
основа на проведената публична продан.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е била връчена на ответницата по реда на чл.47 ГПК- чрез поставяне на
уведомление. В тази хипотеза законодателят е предвидил една фикция, а именно,
че заявителят следва да предяви иска си в срока по чл.415, ал.1 ГПК все едно,
че ответника /в случая въззивницата/ е подала
възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
При това положение съдът е
охранил интересите на ответницата като е указал на заявителя да предяви иск по
чл.422, ал.1 ГПК независимо, че длъжницата Л.В.Т. не е подала в действителност
възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Ако не беше сторил това, СРС освен, че щеше да
наруши ГПК, но и заповедта по чл.410 ГПК щеше да влезе в сила и срещу
ответницата Л.В.Т. щеше да бъде издаден изпълнителен лист без да бъде
образувано исково производство по чл.422, ал.1 ГПК и съответно без да има
възможност ответницата в това исково производство да изложи възраженията си по
иска.
Следва да отбележим, че исковата
молба е предявена на 28.02.2019 г., т.е. повече от една година преди
пандемията. Наред с това въззивницата е подала
отговор по исковата молба на 24.02.2020 г. при положение, че извънредното
положение в страната беше обявено на 11.03.2020 г., т.е. ответницата е защитила
правата си чрез излагане на своите възражения в отговора по исковата молба.
Първото по делото публично
съдебно заседание е било проведено на 26.11.2020 г. като през този период
законодателят не беше забранил това. Наред с това въззивницата
е изпратила по пощата молба за това публично съдебно заседание. Явяването на
страните не е задължително условие за разглеждане на гражданските дела с
каквото е бил сезиран СРС.
При това положение не можем да
приемем, че правото на защита на ответницата е било нарушено.
Без значение по спора е дали
ответницата Л.В.Т. е подала заявление за откриване на партида или не; облигационното
отношение възниква по силата на това, че същата е била съсобственик на имота.
Нещо повече, видно от
представените от ФДР писмени доказателства /л.221 и следв./
партидата се води именно на името на ответницата/въззивник.
Отношенията се уреждат по силата
на ОУ. Същите са одобрени от регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са
публикувани. С последното действие ОУ стават публично известни и съответно
обвързват потребителите на топлинна енергия. За възникване на правната връзка
не е необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно обратното, ако
потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се
договори индивидуално с топлопреносното предприятие.
В случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Действително, представен е от въззивницата/ответник пред СРС договор за заем за
послужване от 01.01.2000 г., сключен между ответника Н.В.К. и едно трето за
спора лице. Липсват, обаче, данни за сключен индивидуален договор между ищцовото дружество и това трето за спора лице , така както
изисква ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 17.05.2018 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 2/2017 Г., ОСГК НА ВКС.
СРС е обсъдил възраженията в
отговора по исковата молба и събраните по делото доказателства и
доказателствени средства.
Предявените от въззивницата /ответник пред СРС насрещни искове не са били
приети за разглеждани поради което нито първата, нито настоящата инстанция
дължи произнасяне.
Наследниците по закон на В.К.В., съделители в производството по делба е следвало да изчерпят
възраженията си там, респ. да предявят сметките си един към друг. В настоящето
производство тези сметки не подлежат на разглеждане, както и настоящата
инстанция не може да упражнява контрол върху влязлото в сила решение по делбата
по арг. от чл.297 и чл.299 ГПК.
Въззивната инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Стойността на реално потребената ТЕ е установена, както от представените от
ищеца писмени доказателства, така и тези представени от третото лице помагач,
както и от заключенията на съдебните експертизи. Противно на соченото от въззивницата, вещите лица не са „анонимни“. Списъците на
вещите лица са публикувани и са общодостъпни. Наред с това видно от съдебния
протокол, съставен за проведеното на 26.11.2020 г. публично заседание, съдът е
снел самоличността на вещите лица. Последните са били предупредени за наказателната отговорност
по чл.291 НК и са обещали да дадат вярно и честно заключение.
Действително, вещото лице по СТЕ е
констатирало, че радиаторите в имота са демонтирани, но ответницата остава
задължена за заплащане на стойността на ТЕ, отдадена от щранг-лирата в банята
върху която не е могло да бъде монтиран ИРРО, както и за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация.
По въпроса за дължимостта
на сумите във връзка с чл.62 от Закона за защита на потребителите е прието ТР №
2 от 25.05.2017 г. по тълк.д.№ 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС, касаещо отношенията по доставка и потребление на топлинна енергия за
битови нужди в сгради –етажна собственост.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ
потребителите в сграда етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела / радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. В приетото на 25.05.2017 г. от
ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по отношение на доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост, че искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или
от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС
по съединени дела№ № С-708/17 и С725/17.
От заключението на СЧЕ, изготвено
и въз основа на проверка в счетоводството на ищеца, се достига до извода, че
счетоводството му е водено редовно. Взети са предвид и изравнителните сметки,
съставени от ФДР за периода.
Констативните протоколи относно
действията по публикуването на фактурите са представени на л.126 и следв. поради което е доказано изпадането в забава на
потребителите на ТЕ.
Отхвърлянето на ищцовите претенции „със стотинки“ настоящата инстанция не
приема за гавра с ответницата, тъй като съдът в изпълнение на провъзгласеното
от чл.6 ГПК диспозитивно начало е длъжен да се
произнесе, вкл. с дипозитива дали искът е основателен
или не, дори да се касае до претенция от 1 стотинка.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на
ищеца срещу ответницата/въззивник, са приети за установени на основание чл.422 ГПК вземанията по издадената на 14.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 35784 по описа за
2018 г. на СРС, 34 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността, а именно 1/6.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските, присъдени в тежест на ответницата.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са
сторени за процесуално представителство. Съдът определя такива на основание
чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
С РЕШЕНИЕ
№ 10 ОТ 29 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 3 ОТ 2016 г., обн. ДВ. бр.79 от 7 октомври 2016г. , се отхвърля искането
на омбудсмана на Република България
за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от
7.06.2016 г.) и на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.; посл. доп., бр. 62 от
9.08.2016 г.) относно присъждането на юриск.
възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20283726
от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 12328 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО,
34-ти състав, в частта в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, че Л.В.Т. дължи на ищеца 1/6 от сума в общ размер от 336.53 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.07.2014 год. до 30.06.2015год. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, улица „******, ведно със законната лихва върху сумата за периода от
01.06.2018г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането; 1/6 от сума в общ размер от 28.84 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014год. до 30.06.2015год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 01.06.2018г. /датата на депозиране
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; 1/6 от сума в общ
размер от 91.45 лева – обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до
21.05.2018г. и 1/6 от сума в общ размер от 7.89 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до
21.05.2018г., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Л.В.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: