Р Е Ш Е
Н И Е № 260439
гр.Пловдив,
26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1453/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.И.,
чрез адв.С.Б. срещу решение № 1583/08.05.2020г. по гр.д. № 13496/2019г. по
описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е осъден Н.Д.И. да плати на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
следните суми: 1710 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит
от 26.09.2012 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България” АД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2016 г. на „Еос Матрикс” ЕООД;
457,44 лева – обезщетение за
забава за периода 26.12.2016 г. – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.08.2019
г. до окончателното погасяване.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
неправилно съдът е отхвърлил възраженията на ответника за настъпила погасителна
давност, тъй като не са събрани доказателства за конкретна дата на получаване
на заявление за предсрочна изискуемост, като съдът е допуснал процесуални и
материални нарушения на закона като е счел, че ответникът не е доказал
възраженията си за доказване на момента на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, като на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК не е указал на
ответника, че не сочи доказателства за датата на уведомлението на лист 137 от
делото и включване на това в доклада. Правят се доказателствени искания в тази
насока. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Претендират
се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с който се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано, че между Н.И. и „Юробанк И Еф Джи България” АД е
сключен договора за потребителски кредит с предоставена в заем сума от 1710
лева, която е следвало да бъде погасена на 51 месечни вноски, ведно с уговорена
лихва, с падежи 26 число и размери по погасителен план, като последната вноска
е следвало да бъде платена на 26.12.2016г. Не са приети възраженията за
нищожност на договора и нарушение на сочените норми от ЗПК. С договора за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и приложението към него се установява,
че между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия,
който легитимира ищеца като титуляр на вземането спрямо Н.И.. Безспорен е и
факта, на неплатените вноски по договора от ответника Н.И..*** приема, че ищецът
„ЕОС Матрикс“ ЕООД не твърди да е реализирано правото на обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми. Ответникът Н.И. представя писмо от
21.06.2013г. от пълномощник на банката, което твърди да е получил /без да се
позовава на конкретна дата/, с което поддържа, че първоначалният кредитор се е
възползвал от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което и
падежът бил настъпил по – рано от 2016г., а от 2013г. до предявяване на иска, 5
- годишната давност за главницата била изтекла.
Въззивният съд е
допуснал и приел нови доказателства по горния спорен предмет на делото. Като е
видно от писмото на Регионално управление „Южен централен регион“ на „Български
пощи“ ЕАД Пловдив, че не може да се установи кога е евентуално връчено
съобщението за предсрочна изискуемост, поради унищожаване на съхраняваните
документи за това, който срок е 12 месеца /л.36/. видно от разпита на св.В. И.,
процесното уведомление е връчено на Н.И. на 26.06.2013г. /л.43/.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Н.И., че ответникът във въззивното производство, чрез показанията на св.В. И. е
доказал възраженията си за доказване на момента на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост, а именно че съобщението е получено на 26.06.2013г.,
а от там до завеждане на настоящия иск на 15.08.2019г., са изтекли повече от 5
години и възражението за изтекла погасителна давност е доказано. Да
свидетелските показания на св.И. са категорични и безпротиворечиви, като същите
относно датата са достоверни, защото са сверени с адвокатския му архив. Но от
друга страна РС Пловдив правилно приема, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД
настъпва с волеизявление само на една от страните. За да настъпи, освен обективен
/неплащане на определени задължения/, следва да е налице и субективен елемент –
надлежно съобщаване на длъжника на изявлението на кредитора. Те трябва да са
доказани в кумулативност и по категоричен начин. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на
длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който предсрочна
изискуеможст не може да настъпи.
Видно от нормата на чл.164 ал.1 т.5 от ГПК
изменението на писмени съглашения, в които страната е участвала е изключено от
възможността тези факти да се доказват със свидетелски показания. Доколкото в
казуса договора за потребителски кредит е сключен писмено, то и доказването на обявяването
на неговата предсрочна изискуемост, което представлява изменение на този писмен
договор по тълкуването на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не може да става със свидетелски показания, а
и съгласие за това от насрещната страна няма. В тази насока е и правната теория
„Без значение е дали документът материализиращ съглашението, е условие за
неговата валидност, или само го доказва. И в двата случая изменянето му не може
да става със свидетелски показания без оглед на това дали прекратяването на
договора е станало по взаимно съгласие или с едностранно предизвестие“ /БГПП,
изд.2012г., стр.292/. Ето защо в казуса началото на изискуемостта от посочената
дата през 2013 година не може да се докаже със събраните свидетелски показания,
ето защо това възражение правилно е прието за неоснователно от първата
инстанция. Ето защо
решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски по делото не се
присъждат, защото не са поискани и доказани като реално направени от
въззиваемата страна. Мотивиран
така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1583/08.05.2020г. по гр.д. № 13496/2019г.
по описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.