Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136
гр. Пловдив, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3367/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 124 от 28.04.2020 г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на „Аладин фуудс“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Европа“ № 119, представлявано от
управителя К.А.Х., на основание чл. 447, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 272 от ЗВМД.
В жалбата се излагат съображения, че в акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на наказаното лице, като
е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото липса ясно
описание на фактическата обстановка на нарушението. Твърди се, че деянията не
са описани, а оттам и подвеждането на всяко едно под релевантната правна норма,
както и съобразяването с правилото на чл. 18 от ЗАНН. Мотивите за подобно
становище са породени от обстоятелството, че са констатирани различни по вид и
количество странични животински продукти (СЖП), което се възприема като три
отделни нарушения. Претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН и приемане на
случая за маловажен. Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения
за законосъобразното съставяне на АУАН и НП. Посочва, че не е налице основание
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено
като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Със заповед № РД 11491/17.02.2020 г. на
Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните била
назначена проверка на обект Склад за търговия на едро с храни, находящ се в с.
Цалапица, общ. Родопи, ул. „Иван Вазов“ № 4, стопанисван от „Аладин фуудс“ ООД.
На 17.02.2020 г. се извършила съвместна проверка от служители на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), сред които Г.Ч., на посочения обект,
при която присъствал и представител на дружеството жалбоподател Д.Б. – ****, и
управителят на дружеството. Проверена била хладилна камера № 17, намираща се в
склада за търговия на едно с храни. В нея били открити замразено „Пиле жулиен,
марина“ – 4,5 кг. и замразено пиле с кожа 9,6 кг., които били без етикети, и
замразено „Пиле жулиен, марина“ – 9,4 кг. с изтекъл срок на годност – използвай
преди 25.01.2020 г. Всичко било с общо количество 23,5 кг. Проверяващите
преценили, че поради липсата на етикетировка и изтеклия им срок на годност,
тези продукти следвало да бъдат съхранявани на обособено и предназначено за
такива продукти място, с което складът разполагал. Но същите не били поставени
там, а се съхранявали заедно с храните за търговия, годни за консумация. Преценили,
че продуктите представляват странично животински продукти (СЖП), които не са
годни за консумация от човека и не се съхраняват в изолирани помещение или
контейнери, обозначени по предназначение като СЖП-категория 3 до предаването им
за обезвреждане в регламентиран обект.
За извършената проверка се съставил
констативен протокол № 0052253 от 17.02.2020 г., както допълнителни документи
във връзка с последващите действия спрямо СЖП, установени на място, а именно Разпореждане
за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 000236
от 18.02.2020 г., Протокол № 0002649 от 18.02.2020 г. за подлежащи на унищожаване
на суровини и храни от животински произход, Акт за забрана № 000873 от
17.02.2020 г., Протокол за отговорно пазене № 0003973 от 17.02.2020 г.,
Потвърдителна бележка № 019687/20.02.2020 г. от екарисаж. Вследствие на
разпорежданията на контролните органи продуктите били унищожени, за което била
представена и съответната за това бележка.
Въз основа на протокола бил съставен
АУАН № 0001569/25.02.2020 г., в който е отразено, че дружеството жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл. 272 от ЗВМД. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и управителя на дружеството и му е връчен лично. Последният е подписал
АУАН без възражение.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 447, ал. 2
от ЗВМД имуществена санкция в минимален размер на 300 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Ч. –
актосъставител. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, констативен протокол № 0052253 от
17.02.2020 г., Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от
животински произход № 000236 от 18.02.2020 г., Протокол № 0002649 от 18.02.2020
г. за подлежащи на унищожаване на суровини и храни от животински произход, Акт
за забрана № 000873 от 17.02.2020 г., Протокол за отговорно пазене № 0003973 от
17.02.2020 г., Потвърдителна бележка № 019687/20.02.2020 г. от екарисаж и
разписка за връчване.
Свидетелят Ч. в подробности описва
констатираните на място обстоятелства. Разказва за личните си впечатления,
свързани с установените количества, липсата на етикети на някои от тях и
изтекъл срок на годност на други. Посочва общото количество на установените
СЖП, както и мястото, където са установени заедно с годна за човешка консумация
храна. Потвърждава, че обектът е притежавал обособено място за съхранение на
СЖП. Потвърждава почерка и подписа си върху АУАН, както и съставените други
документи, вкл. и констативния протокол.
Не се установиха вътрешни противоречия
в показанията на свидетеля, както и противоречия с другите доказателства по
делото. Показанията са подробни и последователни, логични и затова съдът ги
намира за достоверни и им се довери.
Показанията му се подкрепят и от
съставения констативен протокол № 0052253 от 17.02.2020 г. от проверката, в
който са записани всички установени на място обстоятелства, съставен е на
мястото на проверката и в присъствието на представители на жалбоподателя.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното
производство. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице, чийто правомощия произтичат пряко от
закона – чл. 472 от ЗВМД, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.
40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на представителя на дружеството
нарушител и присъствието на свидетел, който е посочен в него. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение, поради което и възражението в
тази връзка е неоснователно. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в акта,
от което той не се е възползвал. Актът е съставен въз основа на констативен
протокол, съставен от контролен орган в кръга на неговите правомощия по
установен ред.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно чл. 472 от ЗВМД,
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за съхранение
на странични животински продукти.
В контекста на горното съдът е на
мнение, че несъхраняването в отделно помещение или контейнер на негодни за
човешка консумация продукти, независимо от тяхното естество и количество,
представлява едно нарушение. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата
на чл. 272 от ЗВМД, която не прави разлика между количеството и характера на
продуктите, а езиковото и тълкуване, свързано с употребата на множествено число
на „странични животински продукти“, подкрепя този извод. Затова и като
неоснователно се приема възражението, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която задължава органите на административнонаказателното производство да
налагат за всяко отделно нарушение самостоятелно наказание, тъй като с
констатираните факти по настоящото дело е извършено единно нарушение,
респективно и следва да се наложи една глоба.
Не се споделя и възражението за
неяснота в описанието на деянието от фактическа страна на нарушението.
Конкретно и точно са посочени продуктите по вид и характер, особеностите, чрез
които са преценени като СЖП и мястото на съхранение, които представляват всички
елементи от фактическия състав на нарушението. По повод на възприетото единни
нарушение, не се подкрепи и възражението, че всички нарушения следва да бъдат
описани. Както в АУАН, така и в НП е посочена нарушената правна норма.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият
орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че не е съхранявал
СЖП в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването
им за обезвреждане или съхранение в обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталации
по чл. 259а, ал. 1 от ЗВМД като нарушение на чл. 272 от ЗВМД. Съгласно посочената
разпоредба физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се
получават странични животински продукти, са длъжни да ги съхраняват в изолирани
помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за
обезвреждане или съхранение в обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталации по чл.
259а, ал. 1. Съгласно чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 „странични
животински продукти“ означава цели тела или части от тялото на умрели животни,
продукти от животински произход или други продукти, получени от животни, които
не са предназначени за консумация от човека, включително яйцеклетки, зародиши и
сперма. Към параграф 12 мотивите за приемане на същия регламент, съдържащи се в
уводната му част, са посочени и причините, поради които СЖП не са предназначени
за консумация от човека, а това е, когато не могат да бъдат пускани на пазара
като храни, тъй като не са безопасни или поради това че са вредни, или поради
това че са негодни за консумация от човека.
Предвид установеното обстоятелство, че
са открити храни без етикет и такива с изтекъл срок на годност, следва да се
приеме, че същите не са годни за консумация от човека и не са безопасни. Тези
без етикет съдът приравни на негодни поради невъзможността да бъде проследен
произходът им, производителя, дистрибутора, съдържанието и срока на годност.
Затова и установените продукти правилно са класифицирани като страничен
животински продукт непредназначен за консумация от човека. Затова и за
ползвателя на проверения обект е съществувало задължение да ги съхранява в изолирани помещения,
контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане или
съхранение в обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталации по чл. 259а, ал. 1 от
ЗВМД. Като дружеството жалбоподател е държало, а оттам и съхранявало продуктите
в обособена хладилна камера № 17, намираща се в обекта, заедно с храни за
търговия, годни за консумация, не е изпълнило вмененото му задължение по
самостоятелно съхраняване на обособено и обозначено място.
Доколкото с наказателното постановление
е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не
подлежи на изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил
състава на административно нарушение, за което е наказан с обжалваното
наказателно постановление.
По
наказанието:
Коректно
административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция в
минимално зададения в чл. 447, ал. 2 от ЗВМД размер от 300 лв. Нарушението е
извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили налагането на
имуществена санкция в размер по-висок от минималния. Санкционната разпоредба е
правилно определена предвид нарушената правна норма. Тя предвижда, че
юридическо лице се наказва с имуществен санкция от 300 до 500 лв., когато се
установи да съхранява странични животински продукти в нарушение на чл. 272 от
ЗВМД. Именно такъв е и настоящият случай.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици
могат да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени
отношения по опазване на здравето и живота на неограничен брой потребители и
консуматори и може да предизвика сериозна опасност от инфекциозни заболявания. Независимо,
че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че случая не отговаря на
критериите за маловажност.
Предвид
изхода на спора и изрично направено искане за присъждане на разноски съдът не
следва да разгледа този въпрос.
От всичко
изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството жалбоподател
да е осъществило състава на вмененото административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 124 от 28.04.2020 г., издадено от Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на „Аладин
фуудс“ ООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Европа“ № 119,
представлявано от управителя К.А.Х., на основание чл. 447, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 272 от ЗВМД.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А.
Д.