Мотиви към присъда № 49/28.04.2015 година
по НОХД № 24/2015 година по описа на Елховски районен
съд.
Производството е образувано по
внесен от ЕРП обвинителен акт по
Досъдебно производство /ДП/ №1000-10/2014 година по описа на
Митница – Бургас, преписка с вх. №
1363/2014 година по описа на Районна прокуратура – Елхово, с който срещу И. Т.
/I.T./, роден на *** година в гр.Адапазари, Република
Турция, живущ в гр.Адапазари, Република Турция, турски гражданин, е повдигнала обвинение за това, че на
15.06.2014 година, около 11.30 часа, на ГКПП - Лесово, област Ямбол, при
пресичане границата на страната от Република България към Република Турция, на
трасе за обработка на изходящи товарни автомобили, с товарен автомобил -
влекач, марка „Volvo", модел „FH42TB" с peг. № xxxx, с прикачено към него полуремарке
марка „TIRSAN", модел „TSN МАК" с peг. № 34
DN 3554 е нарушил разпоредба на закон и обнародван акт на министъра на
финансите относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с
валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране: чл.11, ал.1 от
Валутния закон: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна подлежи на деклариране пред митническите органи", вр.ал.5: „Задължението за деклариране по ал.1 се смята за
неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна
или непълна", и чл.2,ал.1 от Наредба № Н - 1 от 01.02.2012 год. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по
чл.10а от Валутния закон: "Пренасянето на парични средства в размер на 10
000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или
от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на
чл.9, вр.чл.9,ал. 1 „Лицата задължително попълват и
представят пред митническите органи декларация за паричните средства по
образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,ал.1, чл.5 и 7.
Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на
интернет страницата на Агенция "Митници", като не е декларирал пред
митническите органи носената от него валута в наличност и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери - 57 200 /петдесет и
седем хиляди и двеста/ евро в левова равностойност 111 873.47 лева /сто и
единадесет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки/ - престъпление по чл. 251, ал.
1 от НК.
В съдебно заседание, участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по
безспорен начин както от обективна, така
и от субективна страна. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия лишаване
от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и на основание чл.251,
ал.2 от НК, да бъде отнет предмета на престъплението, а именно сумата от 57 200
евро, с левова равностойност 111 873.47 лв.
В с.з. подсъдимия участва лично и с упълномощен от него защитник - адв.М. ***.
Дава подробни обяснения по
делото. Заявява, че ако е нарушение това, че не е декларирал паричните средства
е виновен.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия моли за
постановяване на оправдателна присъда, с доводи обвинението да е недоказано от
субективна страна. В тази връзка сочи, че
подсъдимия не е имал никаква представа за стойността на паричната сума
която е пренасял и която е предмет на обвинението, както и че не е разбрал, че
за него е възникнало задължението за
деклариране на парични суми над 10 000
евро, съответно при извършената му митническа проверка е мислил, че документа които митничарите са му
представили за подпис е декларация, че
това е действителната сума която пренася. Защитата сочи, че подсъдимия не е бил запитан има ли нещо за
деклариране пред митница и преди да му е
бил зададен този въпрос за него не е възникнало задължение за деклариране, твърди и в хода на започналото
административно наказателно производство
срещу подсъдимия по което е бил издадени АУВН да са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
При последната си дума подсъдимия заявява, че за в бъдеще ще внимава.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Подсъдим по делото е И. Т. /I.T./, роден на *** година в гр.Адапазари, Р Турция, живущ ***, Република Турция, турчин,
турски гражданин, женен, с начално образование, неосъждан.
Подсъдимия от 32 години работи като шофьор, осъществяващ международни
превози. Към 15.06.2014 година
подсъдимия е работил като
шофьор във фирма „Девнак”АД със седалище в
гр.Истанбул, Република Турция.
На 15.06.2014 година, подсъдими И. Т. /I.T./, изпълнявайки курс от Република Полша до Република Турция, като
водач на товарен автомобил - влекач марка „Volvo",
модел „FH42TB" с peг. № xxxx, с прикачено към
него полуремарке марка „TIRSAN", модел „TSN
МАК" с рег.№ 34 DN 3554, собственост на
„Девнак
Накриянт Туризъм ич ве дъш тинджарет”АД
– Република Турция, е пристига на ГКПП - Лесово, обл.Ямбол.
Подсъдимият е пътувал са. Около 11.30
часа, с управляваното от него МПС застанал
на трасе за обработка на изходящи
товарни автомобили от Република България за Република Турция,
с цел преминаване на българо-турската граница. По същото време св. Р.И.А.
– митнически инспектор в МП – Лесово е изпълнявал служебните си задължения на
трасе за обработка на изходящи товарни автомобили от Република България за
Република Турция. На трасе входящи автомобили е работел колегата му – св.Д.Т.Д.. В превозното
средство което подсъдимият е управлявал се е намирала сумата от 57200
евро, поставена в четири пакета опаковани в
хартия и тиксо. Тази сума подсъдимия е следвало изнесе от Република България в
Република Турция. При
пристигането си на Митническия пункт подсъдимия не попълнил валутна митническа
декларация, въпреки, че му било известно, че посочената сума подлежи на
деклариране, и въпреки,
че това законово изискване е било посочено на указателна табела на
родния му език на МП – Лесово, покрай която подсъдимия е преминал преди да
достигне мястото за митнически контрол. При достигане на управлявания от
подсъдимия Т. автомобила в зоната за
митнически контрол св.Р.И.А. пристъпил към
извършване на митническа проверка. Подсъдимия възприел започването на митническия контрол, но не представили пред митническия служител пренасяната от него сума. Св.А. преди да пристъпи към физическата проверка
на моторното превозно средство запитал
подсъдимия на турски език „Има ли нещо
за писане?“ подсъдимия отговорил „Не“.
Според свидетеля въпросът, който е
задал е бил „Имате ли нещо за деклариране“.
След това св.А.
пристъпил към проверка на
моторното превозно средство. В хода на същата, в кабината на влекача, под
завивките на леглото, свидетелят намерил четирите пакета опаковани с хартия и
тиксо, съдържащи сумата от 57200 евро. При откриването на пакетите подсъдимия
не казал нищо. Св.А. разкъсал някой от
пакетите и установил, че в тях има пари,
след това сигнализирал началника на смяната на МП – Лесово Георги
Банев и на място пристигнали Банев и св.Д.Д..
Управляваното от подсъдимия превозно средство било отклонено и на същото била
извършена щателна митническа проверка от свидетелите А. и Д.. На проверката
присъствал и началникът им Банев. В хода на щателната митническа проверка освен
паричните средства, находящи се в четирите
пакета други парични средства не били открити. В хода на щателната митническа
проверка подсъдимия И. Т. заявил, че сумата е около 57000 евро, но не знае колко точно е. Откритите пакети с
парични средства в присъствието на подсъдимия били отнесени в сградата на МП –
Лесово и преброени в негово присъствие.
Във връзка с намерените валута подсъдимия И. Т. обяснил на митническите
инспектори, че парите са собственост на транспортната фирма, в която работи и
са му били дадени, за да ги пренесе. Находящите се в
пакетите банкноти били преброени от митническите служители в присъствието на
подсъдимия. Според извършеното от
митническите служители преброяване сумата била 57080 евро. Във връзка с
извършената на подсъдимия и управляваното
от него МПС митническа проверка е съставен протокол за ЩЧП №М2327/15.06.2014 година
и протокол за личен преглед №23/15.06.2014 година на подсъдимия. След приключване на
митническата проверка срещу подсъдимия И. Т., св.А. съставил
АУВН с peг. № 258/15.06.2024 година за
извършено административно нарушение по чл.10а, ал.3 във вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ в присъствието на св.Д. и в
присъствието на лицето Албена Абрашева.
Актът за валутно нарушение е бил
предявен на подсъдимия с участието на лицето Юлиян Илиянов Карамфилов.
С разписка № 0003483/15.06.2014 година, намерените в четирите пакета парични
средства, възлизащи според митническите служители на сумата
57 080 евро са били задържани от митническия инспектор - св.Р.И.А. и
фотографирани. Същият ден мястото на произшествието е посетено и от разследващ митнически инспектор, който е
извършил оглед на местопроизшествие на
15.06.2014 година. С приемо -
предавателен протокол от 15.06.2014 год., задържаните банкноти, са предадени на
старши разследващ митнически инспектор при Митница - Бургас. В хода на ДП е
извършен оглед на веществените
доказателства – паричните средства иззети от подсъдимия. При огледа се е
установило, че иззетата от подсъдимия сума е в размер
на 57200 евро, а не както е биело посочено първоначално в АУВН и другите
издадени от Митницата документи 57080
евро. Видно от огледа на веществени доказателства от 24.06.2014 година, извършен в ДП, паричните средства по брой и номинална
стойност са, както следва: 6 броя банкноти в купюри
по 500 евро на стойност 3 000 евро; 3 броя банкноти в купюри
по 200 евро на стойност 600 евро, 153 броя банкноти в купюри
по 100 евро на стойност 15 300 евро; 615 броя банкноти в купюри
по 50 евро на стойност 30 750 евро; 347 броя банкноти в купюри
по 20 евро на стойност 6 940 евро; 61 броя банкноти в купюри
по 10 евро на стойност 610 евро. След извършен огледа на веществени
доказателства, с приемно-предавателен протокол от 25.06.2014 год. сумата е
предадена за съхранение в банкова касета
в търговска банка.
Подсъдимия, видно от справката
му за съдимост не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия дадени в с.з.
и отчасти от обясненията му дадени
в хода на ДП в присъствието на защитник,
от показанията на свидетелите А. и Д.,
от приложените по делото писмени доказателства приобщени по реда на
чл.283 от НПК - протокол за оглед на местопроизшествие от
15.06.2014г. изготвен от разследващ
митнически инспектор при Митница Бургас, справка на БНБ за валутните курсове, приемо-предавателен протокол от 15.06.2014г. за предаване
на сумата 57080 евро, приемо-предавателен протокол за
предаване на отговорно пазене на товарен автомобил – влекач от 15.06.2014 година, Акт за установяване на валутно нарушение №
258/15.06.2014г.на Митница Бургас, протокол за извършена митническа проверка от
15.06.2014г., разписка за задържане на валута № 0003438/15.06.2014г., протокола
за личен преглед №23/15.06.2014г.,
документ за самоличност на подсъдимия, заповед за задържане на лице от 15.06.2014г.
на ГПУ - Елхово, копия на задържане
валутни ценности- парични средства, справка за съдимост на подсъдимост,
протокол за оглед на веществени доказателства от 24.06.2014г., приемо – предавателен от 25.06.2014г. на Митница Бургас,
преводно нареждане от 24.06.2014 година
на „Банка ДСК“ ЕАД за внасяне на парична гаранция в размер на 3000 лв., пълномощно №06967/28.05.2014 от „Девнак“ на турски език придружено от превод на български
език, талон на превозно средство на
турски език придружено от превод на български език, епикриза от сърдечно съдова хирургия на подсъдимия,
издадена от Частна болница Алтънова на
турски език, придружена с превод на
български език, справка за съдимост на
подсъдимия. Към доказателствата по
делото не са приобщени обяснения дадени от подсъдимия пред митническите
служители, тъй като същите са на чужд език.
Налице е противоречие в
доказателствата относно това какъв е бил размера на пренасяната от подсъдимия валута, знае ли е той какъв е размера й, декларирал ли я е пред
митническите служители и по какъв начин същата е била открита.
Няма противоречие в доказателствата относно времето и мястото на
проверката, обхвата й, лицата които са я извършили, както и обекта на
проверката.
Няма противоречие и в доказателствата, че подсъдимия е възприел
започването на митническа проверка спрямо него и управляваното от него
МПС, няма противоречие и в
доказателствата, че в кабината на влекача управляван от подсъдимия се е намирала процесната валута
опакована в четири пакета.
Относно размера на пренасяната от
подсъдимия сума са налице писмени доказателства – АУВН, разписка, протокол за ЩМП, приемо -
предавателен протокол, съставени при извършената митническа
проверка, удостоверяващи откриването в
управляваното от подсъдимия МПС на сума
57080 евро, налице са и гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия дадени в хода на
ДП, приобщени по реда на чл.279 от НПК и
писмени такива – протокол за оглед на веществени доказателства, че пренасяната от подсъдимия сумата да е била
57200 евро. Съдът дава вяра на отразеното в протокола за оглед
на веществени доказателства и обясненията на самия подсъдим, че сумата е в размер на
57200 евро. Обясненията на подсъдимия сочат, че сумата преди
преброяването й от митническите служители е 57200 евро, същевременно и огледа на веществени
доказателства е извършен на паричната сума, която е предадена на разследващия
митнически инспектор от митническите служители, т.е. на средствата които те са
иззели от МПС управлявано от подсъдимия и са преброили като 57080 евро. От
горното следва, че едни и същи парични средства са преброени по различен начин.
Протокола за оглед на веществени доказателства е редовен,
при извършеното процесуално –
следствено действие не са били допуснати нарушения на процесуалните правила,
огледа е извършен в присъствието на поемни лица, паричните средства са описани по брой, номинал
и номера на банкнотите. Удостовереното от протокола за оглед на веществени
доказателства като стойност на валутата се подкрепя и от
обясненията на подсъдимия поради което съдът кредитира тези
доказателства относно стойността на пренасяната от подсъдимия валута.
По въпроса знаел ли е подсъдимия
какъв е размера на пренасяната от него валута са налице противоречиви
доказателства съдържащи се в обясненията на самия подсъдим. В обясненията си
дадени в хода на ДП същият е
заявил, че пренасяната от него
валута е 57200 евро, а в обясненията си дадени в хода на съдебното следствие
твърди, че не е знаел какъв е размера на пренасяните от него парични
средства. Обясненията на подсъдими от ДП, че сумата е
била 57200 евро се подкрепят и от показанията на св.Д., че при
извършената му митническа проверка подсъдимия е заявил, че пренасяната сума е около 57000 евро,
поради което и съдът кредитира
обясненията на подсъдимия приобщени по реда на чл.279 от НПК, че е
знаел, че пренасяната от него
сума възлиза на 57200 евро. От друга
страна при безспорна установеност и безпротиворечиви
доказателства, че подсъдимия е знаел че пренася парични средства логично е да е
знаел и тяхната стойност.
Налице е и противоречие в доказателствата, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и
показанията на св.А. на подсъдимия зададен ли е бил въпроса „Имате ли нещо за
деклариране“.
Съдът не кредитира показанията
на св.А. в частта им, че въпросът който е задал
на подсъдимия на турски език преди започване на митническата проверка е
„Имате ли нещо за деклариране?“. От извършения в с.з. устен превод от преводача
по делото на възпроизведената от св.А. фраза на турски език се установи,
че въпросът който свидетелят е отправил към подсъдимия е „Има ли нещо за писане?“. Съдът приема обаче, че с оглед мястото и лицето от което е бил зададен въпроса
подсъдимия е възприел сочения израз в
смисъла който е вложил св.А. в него, а именно дали подсъдимия ще декларира нещо
през митницата.
Противоречие е налице и в доказателствата декларирал ли е подсъдимия пред митническия служител - св.А. пренасяната от
него валута и как е била открита същата.
Обясненията на самия подсъдим са вътрешно противоречиви, в хода на ДП той твърди да е декларирал
паричните средства и да ги е представил на св.А., а в съдебното следствие, че не е знаел, че същите
подлежат на деклариране и не ги е декларирал, като те са били открити от св.А..
По отношение на тези обстоятелства доказателства се съдържат и в показанията на
св.А.. Показанията на свидетеля опровергават твърденията на подсъдими, съдържащи се в обясненията му приобщени по
реда на чл.279 от НПК, че
подсъдимия е декларирал процесната сума, от
показанията на свидетеля се установява и че паричните средства са били укрити в
МПС. Съдът приема за достоверни
удостоверените от свидетеля обстоятелствата и
обясненията на подсъдимия, дадени в с.з., че не е декларирал пренасяната
от него валута.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е знаел, че процесната сума подлежи на деклариране. Същите са
нелогични, и противоречат на собствените му обяснения приобщени по реда на
чл.279 от НПК, че е заявил пред митническия служител, че има парични средства за деклариране. Горните твърдения макар и да са неверни
свидетелстват за знание от страна на подсъдимия на нормативните изисквания
свързани с декларирането на пренасяната през границата валута. Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че подсъдимия
с оглед професията която
упражнява – шофьор, извършващ международни превози със стаж от 32 години е добре
запознат с тези митнически разпоредби, а
и от факта, че тези митнически изисквания са посочени в
указана табела включително и на родния език на подсъдимия, поставена преди мястото на извършване на митническа
проверка.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия,че паричните средства са собственост на фирмата, в която той
е работил. Макар и същите да не се
опровергават от другите доказателства,
съдът намира обясненията на
подсъдими, които са й средство за защита,
за недостатъчни да обосноват извод, че
пренасяните от него пари са собственост на транспортната фирма в която
работи. Същевременно фирмата в която подсъдимия работи, видно от приложено по делото прокурорско постановление
от 19.06.2014 година е узнала за
образуваното производство, но не е заявила претенции към посочената сума.
Обясненията на подсъдимия, в необсъдената по – горе част, съдът кредитира за достоверни.
Показанията на свидетелите, в необсъдената по – горе част като
логични и последователни, дадени от лица
незаинтересовани от изхода на делото съдът кредитира с доверие.
Съдът не кредитира приетите писмени доказателства изготвени от Митница – Бургас, МП – Лесово, в частта
им, че пренасяната и открита в МПС,
управлявано от Т., сума е 57080
евро. В останалата им част всички приети по делото доказателства съдът изцяло
кредитира.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия И. Т. /I.T./, е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 251, ал. 1 от НК, тъй
като на 15.06.2014 година, около 11.30 часа, на ГКПП - Лесово, област Ямбол,
при пресичане границата на страната от Република България към Република Турция,
на трасе за обработка на изходящи товарни автомобили, с товарен автомобил -
влекач, марка „Volvo", модел „FH42TB" с peг. № xxxx, с прикачено към него полуремарке
марка „TIRSAN", модел „TSN МАК" с peг. № 34
DN 3554 е нарушил разпоредба на закон и обнародван акт на министъра на
финансите относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с
валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране: чл. 11а, ал.1 от Валутния закон: „Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи", вр.ал.5: „Задължението за
деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна", и чл.2, ал.1 от Наредба №
Н - 1 от 01.02.2012 год. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон: "Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл.9, вр.чл.9,ал. 1
„Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация
за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в
случаите на чл.2,ал.1, чл.5 и 7". Утвърденият от министъра на финансите
образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция
"Митници", като не е декларирал пред митническите органи носената от
него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено
големи размери - 57 200 /петдесет и седем хиляди и двеста/ евро в левова
равностойност 111 873.47 лева /сто и единадесет хиляди осемстотин седемдесет и
три лева и четиридесет и седем стотинки/.
Налице е извършено съставомерно деяние по
посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по
безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели и отчасти от
обясненията на подсъдимия, както и от
писмените доказателства по делото.
Престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК е формално, а изпълнителното деяние
се изразява в бездействие, т.е. в неизпълнение не само писмено, но и устно на
предписаното от закона задължение за деклариране. Обект на този вид
престъпления са обществените отношения, свързани с паричната система в страната
и режима на износ и внос /пренасяне/ на валута.
Законът за митниците урежда възможността лицата да извършват устно
деклариране пред митническите учреждения - чл. 67,
ал. 1 от ЗМ. Прилагането на уредения във ВЗ и посочената по - горе Наредба
режим за износ на парични средства, благородни метали и изделия от тях включва
нормативно определени задължения на преминаващите митническата територия лица,
изпълнението на които цели обявяването на пренасяните от тях парични средства и
други ценности пред съответното митническо учреждение,
с оглед регулиране движението на капитали от една Държава в друга. Подсъдимия
не е изпълнил задължението си да
декларира пренасяната от него валута в размер на повече от 10000 евро.
От обективна страна подсъдимия И. Т. е осъществил всички признаци на
престъпния състав на чл. 251, ал. 1 от НК, тъй като на 15.06.2014 година, около 11.30 часа, на
ГКПП - Лесово, област Ямбол, при пресичане границата на страната от Република
България към Република Турция, не е декларирал пренасяната от него за трета страна
валута която е била в размер на повече
от 10000 евро, а именно 57 200 евро, с левова равностойност 111 873.47
лева и по този начин е нарушилите
разпоредбите на закон и обнародван акт
на министъра на финансите относно режима на сделките, вноса, износа или други
действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране, а
именно - чл. 11а, ал.1 във
вр.ал.5 от Валутния закон, съгласно които „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи"и
„Задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна", и чл.2,
ал.1 от Наредба № Н - 1 от 01.02.2012 год. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон,
издадена от Министерството на финансите, съгласно който: "Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл.9, вр.чл.9,ал. 1от
същата Наредба – „Лицата задължително попълват и представят пред митническите
органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите, в случаите на чл.2,ал.1, чл.5 и 7. Утвърденият от министъра на
финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция
"Митници"“.
Стойността на недекларираните
парични средства отговаря и на обективния
признак „особено големи размери”. Предметът на престъплението е на
стойност по – голяма от 140 установени за страната минимални работни заплати /ТР
1/1998 г., ОСНК /, която към
момента на извършване на деянието е била 340.00 лв., съответно 140 МРЗ
възлизат на сумата 47600 лв., а
левовата равностойност на недекларираната сума е в размер на 111 873.47 лева.
Твърденията на защитата, че митническите служители не са изпълнили
задълженията си да попитат подсъдимия дали имат нещо за деклариране пред
митницата и то на разбираем за него език, какъвто в случая е родния език на
подсъдимия, а именно турски език, от там и да не е налице отказ за деклариране по смисъла на
чл.11а, ал.5 от Валутния закон, не намират опора в доказателствената
съвкупност.
В действащото в Република България законодателство и по-точно във
Валутния закон, няма разпоредба, която да вменява задължение на митническия служител
да пита всяко преминаващо през някоя от сухопътните граници на страната лице,
дали има нещо за деклариране. В настоящия случай, видно от събраните в хода на
делото доказателства, въпреки липсата на такова задължение, митническия
служител извършил проверката, е попитал подсъдимия „Има ли нещо за писане?“ на
турски език. Съдът, както и по – горе бе посочено, намира, че този израз е
бил възприет от подсъдимия в смисъла
който е вложил и свидетеля, а именно
дали подсъдимият има нещо за деклариране пред Митница. Подсъдимият е заявил
отказа си да декларира пренасяната от него валута. Подсъдимия не е представил и паричните средства пред
митническия служител, напротив същите са били укрити. Това обстоятелство също свидетелства за отказа на подсъдимия да ги декларира. Митническите служители имат задължение да представят информация на заинтересованите
лица относно прилагането на митническото законодателство, когато такава информация
им бъде поискана, но подсъдимия не е
поискал от подсъдимия предоставянето на такава.
Същевременно на подсъдимия е била предоставена информация във
връзка с нормативните изисквания свързани с пренасянето на валута през
границата на страната – в указателните табели на МП – Лесово е указано задължението на преминаващите през
границата да декларират пренасяните от
тях за трета страна средства в размер на
10000 и повече евро. Твърдението,
че преди подсъдимия да бъде запитан има
ли нещо за деклариране пред Митница за него не е възникнало задължение за
деклариране не намира опора в законодателството ни, а твърдението, че подсъдимия
не е бил наясно със задължението за деклариране на посочената сума не намира
опора в доказателствата. Подсъдимия е
лице, което с оглед професията си ежедневно пресича различи граници, включително и такива на ЕС и борави с митнически документи, поради това и изискванията свързани с
митнически проверки и изискванията на митническото законодателство са му добре
известни, същите са част от работата му.
Факта на укриване на паричните средства сам по себе си сочи за отказ по смисъла
на чл.11а, ал.5 от ВЗ да ги декларира. В случай, че е било налице намерение за
деклариране на средствата подсъдимия следваше да разполага и й с надлежно
попълнена митническа декларация преди да се отправи към мястото за митнически контрол, а така
безспорно липсва.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че пренасяната от него през
границата на страната валута подлежи на деклариране, но е укрил същата и е отказал да я декларира,
съзнавал е обществено-опасният характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и ги е целял.
Предвид гореизложеното съдът
призна подсъдими за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 251, ал.
1 от НК.
По отношение на вида и размера на наказанието.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
доброто му процесуално поведение както във фазата на ДП, така и в съдебната
фаза. Като отегчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство съдът отчете високата обществена опасност на деянието
обоснована от размерът на пренасяната
валута, която е повече от два пъти над
границата за "особено големи"
размери по НК. Предвид изложеното съдът приема една по - ниска степен на
обществена опасност на дееца и по - висока такава на деянието. Не се
установяват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и
най - лекото, предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко. Поради
това и съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54
от НК. За посоченото престъпление по
чл.251, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест
години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. Съдът,
отчитайки данните за влошено здравословно състояние на подсъдимия, намери,
че наказание глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението би било непосилно
за подсъдимия, поради което съдът, между алтернативно предвидените две наказания
определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, при незавишена степен на обществена опасност на дееца и завишена
такава на деянието, съдът постанови присъдата си, с която призна подсъдимия за
виновен и му наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер
около минимума на предвиденото от
чл.251, ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца. Съдът като взе
предвид размера на наложеното
наказание - ненадвишаващо три години, обстоятелството, че
подсъдимия не е осъждан и като прецени,
че за постигане на целите на наказанието
и за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпи наказанието
ефективно, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години.
На основание чл.251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на
държавата на паричните средства – предмет на престъплението - 57 200 /петдесет
и седем хиляди и двеста/ евро.
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен, на основание чл.189,
ал.3 от НПК на същият следва да
бъдат възложени направените по делото разноски, с изключение на тези направени за преводач. Предвид
горното на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И. Т. /I.T./, да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Елхово сумата от 10.00 лв., представляваща
разноски по делото. На основание чл.189, ал. 2 от НПК, съдът постанови
направените по делото разноски за преводач в общ размер 80.00 лв. да останат за
сметка на органа който ги е направил,
като направените за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лв. остават за сметка на
Митница Бургас, а в хода на съдебното производство в размер на 50.00 лв. за
сметка на РС – Елхово.
Причина за извършване на престъплението
съдът съзира в незачитане от
страна на подсъдимия на установения в
страната правен режим по износа на валутни ценности.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: